Р Е Ш Е Н И Е № 521 гр. София, 22.12.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 23 ноември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1976/2011 година. Производството пред Върховния касационен съд, е образувано по направени искания за възобновяване от осъдения С. Н. Г. от село Г...., общ. Самоков и на А. А. В. от село Д....., общ. Самоков, чрез неговият защитник – адвокат В. С., на нохд № 5/2010 г., на Самоковския районен съд. Сочи се в двете, че съдебният акт е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения. Искането е да бъде отменен съдебният акт и делото върнато за нов разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура, счита искането на осъдения С. Г. за основателно, а на осъдения А. В. за неоснователно. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 426, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 и чл. 347 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С влязла в сила присъда № 57/01.12.2010 г., постановена по нохд № 5/2010 г., на Самоковския районен съд, 2-ри състав, потвърдена с решение от 18.05.2011 г., по внохд № 27/2011 г., на Софийския окръжен съд, наказателно отделение, 2-ри въззивен състав, всеки от подс. А. А. В. и С. Н. Г., е бил признат за виновен в извършено престъпление на 21/22.01.2009 г., в село Г...., обл. Софийска, по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК, осъдени съответно на по три години и шест месеца лишаване от свобода, при “общ” първоначален режим, търпимо в затворническо общежитие от „открит” тип и приспаднато предварителното задържане по реда на чл. 59, ал. 1 НК. Подсъдимите са били оправдани по част от обвиненията като съдът се е произнесъл и по направените разноски, държавната такса и предявените граждански искове за имуществени вреди. По довода в двете искания за допуснато съществено процесуално нарушение: Възражението е основателно. Допуснато е съществено процесуално нарушение ограничаващо правото на защита и на двамата осъдени. Видно от данните по делото подс. А. В. в първото по делото заседание на 30.03.2010 г., изрично е заявил, че не желае да се даде ход, тъй като адвоката му не се явява поради наличие на друго дело. Към този момент е имал упълномощен защитник – адвокат С. от САК – приложено пълномощно на л. 139, т. 2 от досъдебното производство. Въпреки това първоинстанционният съд е дал ход на делото приемайки, че е налице злоупотреба с правото на защита. От своя страна подс. С. Г. също е изявил становище да не се дава ход на делото искайки да му бъде назначен служебен защитник, тъй като няма средства да заплати на адвокат, което становище е поддържал през цялото времетраене на съдебното производство, включително и пред второинстанционният съд. Съдът е дал ход, считайки, че няма основания за назначаването на такъв. По този начин е допуснато съществено процесуално нарушение по отношение и на двамата подсъдими, тъй като правото на подсъдим да има защитник е едно от основните процесуални права, гарантирано и от Конституцията на РБ. Гарантирано е и в чл. 55, ал. 1 НПК. Правото на подсъдим да се защитава лично и чрез избран от него защитник е един от елементите за „справедлив” съдебен процес. В случая с подс. В., съдът е съобразявал само времевия отрязък от получаване на призовката до датата на разглеждане на делото, който сам по себе си не може да е единствения критерий, за да се приеме недобросъвестно процесуално поведение още повече, че липсват каквито и да е било данни с поведението си в предходната процесуална фаза или в съдебната фаза, да се е стремял да отлага във времето провеждането на наказателно преследване. От друга страна при положение, че е приел злоупотреба с правото на защита, съдът е следвало да отложи съдебното заседание с оглед разпоредбите на чл. 271, ал. 2, т. 3 НПК и да приложи санкциите по ал. 11 на чл. 271 НПК. Подс. С. Г. е направил изрично искане за назначаване на служебен защитник, твърдейки, че няма средства. При това заявление за съда е възникнало задължение да назначи такъв с оглед желанието му, интересите на правосъдието с оглед обвинението по чл. 195, ал. 2 НК и данните, че на досъдебното производство е бил защитаван с безплатно пълномощно. Имайки в пред изложеното съдът е следвало да отложи делото, за назначаване на такъв защитник или да укаже на подсъдимия да представи доказателства за семейно и имотното си състояние, ако съществуват съмнения за неговата платежоспособност, с оглед данните за безплатно пълномощно и твърденията му в посоченото съдебно заседание, че от около два месеца няма такава възможност. Имайки в пред вид всичко изложено, посочената присъда следва да бъде отменена по реда на възобновяването и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Самоковския районен съд, от стадия на съдебното заседание, за отстраняване на допуснатото съществено процесуално нарушение по отношение на двамата подсъдими. Ето защо, съставът на 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяване на наказателни дела, влязлата в сила присъда № 57/01.12.2010 г., постановена по нохд № 5/2010 г., на Самоковския районен съд, 2-ри състав и ВРЪЩА делото на същия съд, за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. Председател: Членове: