Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение * отмяна-нарушено право на участие

Р Е Ш Е Н И Е

№ 99

С., 06.06. 2017година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЮСТИНИЯНОВА
Д. СТОЯНОВА

при участието на секретаря РАЙНА СТОИМЕНОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Д. СТОЯНОВА
гр. дело № 942/2017 година

Производството е по чл.307 ал.2 от ГПК.
Образувано е по молба на М. С. Пашова – А. и В. Х. А. за отмяна на основание чл.303, ал.1 т.5 пр.1 и пр.2 ГПК на влязлото в сила решение от 22.11.2016г. по гр.д. № 1619 по описа за 2016г. на Софийски градски съд. С това решение след отмяна на решение от 29.07.2015г. по гр.д.№15716/2013г. на Софийски районен съд е уважен частично предявеният по реда на чл.422 ГПК от [фирма] против М. С. Пашова – А. и В. Х. А. иск за установяване на вземане, представляващо стойност на незаплатена топлинна енергия и лихви.
С определение №79 от 16.03.2017г., съставът на ВКС е допуснал до разглеждане молбата за отмяна.
Поддържаното от молителите основание за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр.1 и пр.2 от ГПК – вследствие нарушаване на процесуалните правила страната е била лишена от участие в делото и не е била надлежно представлявана.
В молбата си молителите поддържат, че поради допуснати от съда процесуални нарушения са били лишени от възможността да участват в делото и не са били надлежно представлявани. Посочват, че препис от исковата молба е изпратен на адрес, който не е нито постоянен, нито настоящ с оглед регистрацията им; получен е от пълнолетната им дъщеря, живуща на този адрес, която въпреки поетото задължение да им предаде съдебните книжа не е сторила това; че въпреки отбелязването на длъжностното лице по призоваването, че адресатите не живеят на този адрес, съдът не е взел мерки да установи техния постоянен или настоящ адрес, на който да им връчва книжата; че от тяхно име е подаден отговор на исковата молба с посочен в последния съдебен адрес, но същите не са подавали такъв отговор, тъй като не са знаели за подадената искова молба и подписите до имената им като податели не са положени от тях; че по делото е приложено пълномощно, според което същите са упълномощили адвокат М. М. да ги представлява по делото, като офисът на последния е на посочения в отговора съдебен адрес, но това не отговаря на истината, защото не са упълномощавали този адвокат и подписите върху пълномощното и договора за правна помощ не са положени от тях; че същите са призовавани за съдебно заседание чрез този адвокат, той се е явил в заседанията пред двете съдебни инстанции и на него са връчвани всички съдебни книжа, в това число и решението на първата инстанция и препис от въззивната жалба на насрещната страна. По тези съображения считат, че са налице основанията по чл. 303, ал.1 т.5, пр.1 и пр.2 ГПК и искат отмяна на въззивното решение.
Ответникът по молбата за отмяна – [фирма] не взема становище
Третото лице помагач [фирма] също не взема становище.
Разгледана по същество молбата за отмяна е основателна.
Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само при наличие на изрично посочените в закона основания. В случая касаторът се позовава на нарушено право на участие в производството пред двете съдебни инстанции по същество, което се свързва с основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр.1 ГПК, както и с ненадлежно представляване в производството пред двете инстанции, което свързва с основанието по чл.303, ал.1, т.5, пр.2 ГПК. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 пр.1 и пр.2 ГПК отмяна може да се допусне, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или е била ненадлежно представлявана. С оглед конкретните данни по делото следва да се приеме, че в процесния случай са налице и двете хипотези. Видно от данните по делото Препис от исковата молба е изпратен за връчване на ответниците по иска – настоящите молители, на адреса, посочен в исковата молба. Съгласно отбелязването на длъжностното лице по данни на намереното на адреса лице – пълнолетна дъщеря на страните, последните не живеят на адреса, но същата е получила съдебните книжа със задължение да ги предаде. Съгласно чл. 38 ГПК съобщението се връчва на адреса посочен по делото. В случая видно от гореизложеното това изискване е спазено. Общото правило е съобщението да бъде връчено лично на адресата /чл. 45 ГПК/ като условията за връчването му на друго лице са изрично разписани в чл. 46 ГПК - когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на лице, което живее на адреса или на пълнолетен от домашните му. За да се счита за редовно връчено съобщението, връчителят трябва да спази разписаните в чл. 44, ал. 1 ГПК правила за удостоверяване на връчването - с подписа си да удостовери дата и начина на връчване, както и качеството на лицето, на което е връчено съобщението. От изложеното по-горе е видно, че документът, с който на молителите е връчен препис от исковата молба, е оформен по предвидения в чл. 44, ал. 1 ГПК начин. В разписката е посочено в какво качество се намира лицето , получило книжата, с молителите. Отбелязването, че лицето е от адреса и получава книжата със задължение да ги предаде на адресатите е достатъчно, за да се приеме, че са спазени предписаните от закона изисквания за връчване на съобщението. Поради това твърдението на молителите, че във връзка с нередовно връчване на исковата молба е допуснато процесуално нарушение, довело до нарушаване правото им на участие в процеса, е неоснователно.
Основателни са обаче останалите доводи на молителите. Видно от данните по делото пред първоинстанционния съд е подаден писмен отговор на исковата молба, който формално носи подписите на ответниците по иска. В същия е посочен съдебен адрес, на който последните желаят да им се връчват съдебните книжа. На този адрес както в първоинстанционното производство, така и в проведеното такова пред въззивната инстанция са изпращани и връчвани всички съдебни книжа – призовки за съдебните заседания в двете инстанции, препис от първоинстанционното решение, препис от подадената от насрещната страна въззивна жалба. По делото пред първоинстанционния съд са приложени договор за правна защита и пълномощно за процесуално представителство, съгласно което ответниците са упълномощили адвокат М. М. да ги представлява в процеса. Кантората на адвоката съвпада с посочения в отговора на исковата молба съдебен адрес. В проведените от двете инстанции съдебни заседания молителите в настоящото производство са представлявани от адв.М., като с оглед данните от протоколите същите не са присъствали лично. Адресираните до тях съдебни книжа, описани по-горе, са получавани от същия адвокат или лица от кантората му. В настоящото производство, в молбата за отмяна се съдържат твърдения на молителите за липса на представителна власт за посочения адвокат, поради липса на упълномощаване от тяхна страна, респективно ненадлежно представляване, както и за допуснати процесуални нарушения, които са ги лишили от възможност да участват в делото – приемане на отговор, неподаден и неподписан от тях, нередовно призоваване чрез лице без представителна власт и на адрес, непосочен от тях и различен от постоянния и настоящия им такъв. Представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие № 491496 от 13.02.2015г., както и подаденият писмен отговор на исковата молба са частни документи и носят подписите на молителите, които твърдят, че не са упълномощавали адвокат М., не са подписвали отговора, пълномощното и договора за правна помощ. При оспорването на представителната власт, както и на подписите в посочените документи в тежест на лицето, оспорващо липсата на представителна власт, съответно полагането на подписите, e да представят доказателства във връзка с твърденията си, по аргумент от разпоредбата на чл.193, ал.3 от ГПК, доколкото последните носят формално подписите на оспорващите. По тяхно искане от настоящата инстанция е допуснато назначаване на съдебно-графологична експертиза. От приетото заключение на вещото лице Ч., неоспорено от страните, което съдът възприема изцяло като дадено обективно и безпристрастно се установява по категоричен начин, че оспорените и в трите документа подписи не са положени от молителите. Поради изложеното се обосновава извод, че ответните по иска страни не са призовавани редовно, поради което и са били обективно лишени от възможността да участват в производството и пред двете съдебни инстанции, не са взели участие в делото вследствие на тези нарушения и не са били надлежно представлявани предвид липсата на надлежно учредена представителна власт на адвокат М..
Съобразно изложеното молбата на молителите като страни в производството, по което е постановено атакуваното решение, т.е. от конституирани страни, но лишени от участие в производството поради нарушаване на съдопроизводствените правила, които обезпечават това участие, и същевременно ненадлежно представлявани, се явява основателна. Предвид изложеното и при съобразяване на обстоятелството, че първото опорочено действие е свързано с подаване отговор на исковата молба, следва да бъдат отменени както въззивното решение, така и постановеното решение от първоинстанционния съд. Делото следва да се върне на първостепенния съд за ново разглеждане, което следва да започне с предоставяне възможност на молителите като ответници в производството да представят отговор на исковата молба.
При новото разглеждане следва да се присъдят и сторените в настоящото производство разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Трето отделение, Гражданска колегия,

Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, пр.1 и пр.2 ГПК по молбата на М. С. Пашова – А. и В. Х. А. , влязлото в сила решение от 22.11.2016г. по гр.д. № 1619 по описа за 2016г. на Софийски градски съд и решение от 29.07.2015г. по гр.д.№15716/2013г. на Софийски районен съд.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от фаза подаване на отговор на искова молба.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: