Р Е Ш Е Н И Е № 624 гр. София, 11 януари 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести декември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и на прокурора от ВКП - АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 2712/2011г. Производството е образувано по реда на чл.346,т.1 НПК. Подадени са касацинони жалби от упълномощените защитници на всеки от подсъдимите : Д. В. П. И А. И. В. срещу въззивно решение №239/08.007.2011 год. по внохд№342/11 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдена първоинстанционна присъда №26 от 07.02.2011 год. по нохд№663/10 год. на Благоевградския окръжен съд. С присъда № 26 от 7.02.2011 г. ОС гр.Благоевград е признал подсъдимите А. И. В. и Д. В. П. за виновни в извършване на престъпление по чл. 354 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 29 от НК за П. и по чл. 354 а ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК за подс. В. и на основание чл. 54 НК , и за двамата, са осъдени както следва: за поде. В. в размер на две години лишаване от свобода и глоба в размер на пет хиляди лева и за поде. П. пет години лишаване от свобода и глоба в размер на двадесет хиляди лева. На основание чл. 68 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието на подс. В., наложено с присъда № 819/2004 г. в размер на три години лишаване от свобода. На основание чл. 61 от ЗИНЗС съдът е определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието на подс. П.. На основание чл. 59 от НК съдът е зачел предварителното задържане от 10.09.1010 г., до влизане в сила на присъдата, по отношение и на двамата подсъдими. В касационната жалба на защитата на подс. П. се сочат касационни доводи по чл. 348, ал. 1, т.т.1, 2 и 3 НПК - нарушение на материалния и на процесуалния закони и явна несправедливост на наказанието. С него се прави искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на решение, с което делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд. Навеждат се доводи, че присъдата почива на недостоверни доказателствени източници и на предположения. Няма категорични доказателства за проверка на фактите дали предаденото от подс.В. на свид. И. вещество е наркотично и идентично с това, предадено от свидетелката Б. на полицията. Липсва прецизен анализ на доказателствените източници. Безкритично е дадена вяра на показанията на свидетелите на обвинението Б., И., Г.. Не е отстранено съмнението , че веществото, предадено на полицията от свидетелката Б. е именно предметът на престъплението. Иска се оправдаване по обвинението или отмяна и връщане делото за ново разглеждане. Пред касационната инстанция подсъдимият П. се явява лично и с адвокат И. - назначен за негов служебен защитник. Защитата поддържа доводите и исканията в касационната жалба. В писмено становище защитата развива съображения, че осъдителната присъда недопустимо се основава само на показанията на журналистите, провели журналистическо разследване и не е доказана идентичността на предаденото от тях вещество с предмета на престъплението. Провеждането на едно журналистическо разследване не следва да влиза в конфликт със закона, както е в случая, защото свидетелката Б. е държала без разрешение процесното високорисково наркотично вещество за периода от 01- 03. 07.2011г. до 30 07.2011г. В касационната жалба на защитата на подс.В. се навеждат идентични доводи в подкрепа на основанията по чл. 348, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 НПК. Освен че се оспорва достоверността на показанията на тримата журналисти, оспорва се и процесуалната годност на веществените доказателства, които не са приети по реда на чл.159 НПК. Видеоматериалът не е заснет съгласно глава ХІV, раздел 8 НПК и поради това не може да се използва като доказателствено средство. В съдебно заседание подсъдимият В. и защитата му - адвокат Д. молят за отмяна на въззивното решение и оправдаване по обвинението. Прокурорът от ВКП счита жалбите за неоснователни и моли да бъде оставено в сила въззивното решение. В последната си дума подсъдимият П. заявява искането си за връщане делото за ново разглеждане. Подсъдимият В. в последната си дума иска оправдаване по обвинението. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА АТАКУВАНИЯ ВЪЗЗИВЕН СЪДЕБЕН АКТ, УСТАНОВИ СЛЕДНОТО: Жалбите на подсъдимите Д. В. П. И А. И. В. СА НЕОСНОВАТЕЛНИ . По същество в жалбите се развиват доводи за неправилна оценка на доказателствата, довела до неправилното приложение на закона. Тези оплаквания не се споделят от настоящата инстанция. Фактическите констатации за инкриминираното деяние и авторството му от подсъдимите, залегнали в присъдата и въззивното решение, се основават на задълбочена цялостна оценка на събраните в процеса доказателства, релевантни към предмета на доказване, както изисква чл. 107, ал. 5 от НПК. Извършената проверка на тяхната достоверност и надеждност, както и относимост към периода на деянието е довела до законосъобразен извод, че обвинението се подкрепя по категоричен и несъмнен начин от доказателствата. Съдилищата детайлно са анализирали достоверността на гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите Б., Г. и И. и след като ги е анализирал подробно в мотивите на присъдата първостепенният, а при проверката на присъдата по реда на чл.314 НПК и въззивният съд, са приели , че те следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като представляват достоверен информационен източник на данни за авторството на деянията и за индивидуализацията на предмета на престъплението. Няма подкрепа в доказателствата твърдението на жалбоподателите, че констатациите в атакуваното решение се крепят само на показанията на свидетелите – журналисти М. Б. , Д. И. и И. Г. по повод журналистическо разследване на тема – „Разпространението на наркотични вещества в страната”. По делото е изяснено от показанията на свид.Б., че за дейността на подсъдимите е била информирана от реално съществуващо лице, с прякор „М.”, което е от кръга на разпространителите на дрога в Южна България. Фактът, че двамата подсъдими са издирени именно по данни от това лице е коментиран наред с останалите обективни факти, установени по делото. Съдилищата са оценили достоверността на показанията на свидетелите журналисти и поради данните, че свидетелите И. и Г. действително са осъществили среща с подсъдимите с цел закупуване на кокаин . Установено е , че срещата се е състояла и свидетелите са очертали всички детайли в поведението на подс. П. и подс.В. за покупката на поисканите от тях за покупка от подсъдимите два грама кокаин. Достоверността на показанията им е проверена и установена на основата на подробно пресъздаване на възприятията от диалозите с подс.П., който се е похвалил пред тях, че той и подс.В., „сами си произвеждали марихуаната” и „много хора от цяла България пазарували при тях". Обяснил им, че продавали наркотици и на гръцки граждани, както и че „стоката" им била е високо качество, защото сами си я произвеждали. И двамата свидетели са описали начина по който поде. П. ги е завел на мястото където се е намирал подс. В. откъдето подс.В. е взел и предал на свидетелите две свързани малки найлонови пакетчета с бяло прахообразно вещество в тях, срещу които свидетелят И. дал на подс.В. сумата от 200 лева. От протокола за разпознаване на лица от 20.09.2010 г., свид.Г. е посочил поде. В. като едно от лицата, продали му наркотично вещество. Записването на подсъдимите от двамата свидетели със скрита камера по време на уговарянето и извършването на продажбата на наркотика не е дейност по изготвяне на ВДС чрез СРС, но материалният носител на записа - компютърният диск с видеозапис правилно е ценен като веществено доказателство, иззето с протокол по реда на чл.159, ал.1 НПК. Съдилищата са проверили достоверността на доказателствените източници , установяващи формата на предаване, вида и количеството на предаденото от подсъдимите на свидетелите вещество, както и предаването му впоследствие на разследващите органи от свид.Б.. Констатациите, че съдържимото в приетите като веществени доказателства по делото две полиетиленови пликчета наркотично вещество е същото, находящо се в продадените от подсъдимите на свидетелите И. и Г. в две полиетиленови пликчета бяло прахообразно вещество, са основани на анализа не само на показанията на тези двама свидетели , но и на показанията на свид.Б., на поемните лица при предаването на пликчетата – свидетелите П. Д. и А. Д., на писмените доказателствени средства (спр. протокол за доброволно предаване от 30.07.10 год. ). Обсъдени са обстойно показанията на свидетелката Б. относно фактите по предаването й от свидетелите И. и Г. на получените от подсъдимите две пакетчета с прахообразно вещество. Анализиран е фактът на съхранението на предадените на Б. пликчета в личния й служебен шкаф, ползвал единствено от нея в офиса на телевизия БТВ. Фактът на съхранението им при свидетелката Б. не компрометира автентичността на съдържанието на процесните пликчета и принадлежността им към дейността на подсъдимите. ВКС споделя съображенията на инстанционните съдилища в тази насока. Запазването на съдържанието им и предаването им като веществени доказателства на органите на разследването, е установено при анализа на гласните и писмените доказателствени средства. Способът за приобщаването на процесните пликчета с прахообразно вещество като веществено доказателство е законосъобразен, тъй като с постановление от 30.07.10 год. разследващият полицай е приобщил двете броя пакетчета, предадени му от свидетелката като веществени доказателства по реда на чл.159, ал.1 НПК. ВКС не намира повод да приеме, че са били нарушени правилата за изготвяне на протоколите за извършване на следствените действия, съгласно чл.127-чл.129 НПК. Съгласно чл.131 НПК, протоколите, освен източник на данни за реда на изготвянето им, са доказателствени средства за събраните доказателства по делото. Въз основа на доказателствения анализ , направен съгласно чл.107, ал.5 НПК, по делото не е останало съмнение, че предадените доброволно на разследващите органи от свид.Б. две пликчета с прахообразно вещество, са същите, които подсъдимите В. и П. са продали на свидетелите Г. и И., а те от своя страна са предоставили на Б., с цел да ги предаде на полицията. Предметът на престъплението е идентифициран като вид, количество и стойност. От заключението на физико-химичната експертиза е изяснено, че бялото прахообразно вещество в изследваните две найлонови пакетчета, приобщени като веществени доказателства при доброволното им предаване от свидетелката Б., представляват кокаин с нетно тегло от 0,698 гр. и със съдържание на активен компонент кокаин база 31,85%, а второто е тегло от 0,734 гр. и със съдържание на активен компонент кокаин база 36,35%. Стойността на наркотичното вещество общо на 179 лева е изяснена съгласно Постановление № 23/29.01.1998 година на МС за определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството. Съдилищата са отговорили на доводите на защитата защо, в случая, държането на процесните две пликчета с наркотично вещество от страна на свид.Б., въпреки, че е без надлежно разрешение, не е противозаконно, нито общественоопасно. Придобиването и държането от свидетелката е установено, че не е за използване или разпространение на наркотично вещество, при което липсва субективен състав, а е с цел разобличаване на престъпление и предотвратяване на бъдещо престъпно поведение от този характер. Авторството на деянието е установено и от анализа и оценката на заключението на комплексната видеотехническа и лицево идентификационна експертиза , която е проверила достоверността на фактическите данни , изводими от оценката на веществените доказателства – видеофайловете, записани върху диска, обект на експертизата. Анализът на записаната информация, заснета с подвижна камера не е установил следи от манипулация върху записа. Снимковите кадри и лицево-идентификационно изследване са утвърдили изводите, че подс. П. и подс.В. са лицата, заснети в проверяваните от експертизата кадри от филма. На тези кадри е обективирано действието как те физически уговарят и предоставят на свидетелите процесните пликчета с твърдението, че съдържат кокаин, потвърдено в хода на разследването от заключението на физикохимическата експертиза относно съдържанието на наркотичното вещество. Съдилищата са аргументирали констатациите си защо не са дали вяра на приобщените по реда на чл. 279 от НПК обяснения на подсъдимите , дадени пред съдия в досъдебното производство. Лансираната от тях версия, че предварително са знаели, че двамата свидетели са журналисти и, че ще им задействат за подготвянето на филм, свързан е производството на канабис, като им покажат засята нива, както и обясненията им за получаването на сумата от 200 лв. и размяната и срещу кутийка от цигари, са отхвърлени аргументирано от предходните съдебни инстанции. Обясненията им са отхвърлени като недостоверни не само поради пълната им изолираност от показанията на тримата свидетели- журналисти, но и от съдържанието на вещественото доказателство и от заключението на видео - техническата и лицево-идентификационна експертизи. Свидетелите И. и Г. отричат да е имало предварителна уговорка между тях и подсъдимите за поискано съгласие да ги заснемат във филм, свързан с производството на канабис, или пък да бъдат заведени до засята с канабис нива. При така установените фактически данни за деянията и авторството им, правилно е приложен закона. Всеки от двамата подсъдими при общност на умисъла е извършил система от движения, насочени към отчуждаване на наркотичните вещества в полза на трети лица. Подс. П. е осъществил контактите с купувачите и е договорил количеството, вида и цената на наркотичното вещество. Подсъдимият В. е подготвил и предал предварително подготвеното по грамаж наркотично вещество на купувачите, за което свидетелите И. и Г. са му платили сумата от 200 лв. Правилен е изводът за съучастие на подсъдимите в извършване на деянието, под формата на съизвършителство, т.е. всеки от тях е действал при общност на умисъла по разпространението на инкриминирания предмет. Осъществени са съставите по чл. 354 а ал. 2 т. 4 вр.ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 29 ал. 1 б. А от НК от подс. П. и по чл. 354 а ал. 1 пр. 5 вр. чл. 20, ал. 2 от НК от подс. В.. Наложените наказания са справедливи. Те са определени и за двамата подсъдими при превес на смекчаващите вината обстоятелства, към минимума на предвидените наказания в санкционната част на съставите, по които всеки от тях отговаря. В тази насока ВКС споделя изцяло съображенията на инстанционните съдилища по индивидуализацията на наказанията на подсъдимите – основни и комулативни, съобразно критериите по чл.54 НК. Законосъобразно спрямо на подс.В. е приложен и чл.68, ал.1 НК по отношение изпълнението на наказанието по нохд№354/03 г. на Петричкия РС. Предвид изложените съображения настоящият касационен съдебен състав намери, че не са налице сочените в жалбите на подсъдимите касационни основания, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №239/ от 08.07.2011 год. по внохд№342/11 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдена първоинстанционна присъда №26 от 07.02.2011 год. по нохд№663/10 год. на Благоевградския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :