5 Р Е Ш Е Н И Е № 60185 гр. София, 19 януари 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди двадесета и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при участието на секретаря…….Марияна Петрова…….и в присъствието на прокурора……………........Петя МАРИНОВА…..………..изслуша докладваното от Председателя н. д. № 692/2021 г. Производството е образувано по чл. 423, ал. 1 от НПК. Постъпило е искане, подадено лично от осъдения С. Н. Д., за възобновяване на нохд № 182/2020г. на районен съд гр. Смолян. В искането се твърди, че Д. е осъден задочно и не е знаел за датата на съдебното заседание, насрочено от РС – Смолян. Заявява, че се признава за виновен и иска да сключи споразумение. Настоява за възобновяване на наказателното производство. Пред касационната инстанция служебно назначеният защитник на осъдения Д. – адв. Б. И. от САК поддържа искането по посочените в него съображения и моли същото да бъде уважено. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище, че искането е основателно и следва да бъде уважено. Заявява, че осъденият не е участвал нито в досъдебното производство, нито в съдебното такова, не му е било предявено обвинението, респективно – налице са предпоставките на чл. 423 от НПК. Осъденият Д. поддържа лично искането си и моли делото да бъде възобновено. Твърди, че не се е укривал, не е знаел за образуваното срещу него наказателно дело и не е бил надлежно уведомен за насроченото съдебно заседание по него. В последната си дума осъденият иска делото му да бъде възобновено и ако е възможно да му бъде намалена присъдата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 619 от 20.10.2020 г., постановена по нохд № 182/2020 г. районен съд Смолян е признал подсъдимия С. Н. Д. за виновен в това, че на 31.12.2018 г. за времето от 19:30 до 21:30 ч. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с М. П. П., чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 496 лв., без съгласието на собствениците им и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което е осъден на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК на две години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изпълнение на наказанието. Със същата присъда подсъдимият М. П. П. е признат за виновен по чл.195, ал.1,т.3 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и осъден на лишаване от свобода за срок от дванадесет месеца, изпълнението на което наказание е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. С присъдата си съдът се е произнесъл по веществените доказателства и направените разноски. Искането за възобновяване е направено в предвидения в чл. 423, ал. 1 от НПК срок и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Началото на досъдебно производство № ЗМ 6/2019г. по описа на РУ Смолян е поставено на основание чл. 212, ал. 2 от НПК със съставяне на протокол от първото действие по разследването - протокол за оглед на местопроизшествие от 2.01.2019 г. /л. 23-24 от ДП/ . С постановления от 08.01.2019 г. /л. 49 от ДП/ и от 22.05.2019 г. /л. 46 – 47 от ДП/ С. Д. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а с постановление от 8.01.2019 г. /л. 50 от ДП/ му е взета мярка за неотклонение „подписка”, с която същият се задължава да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване. Обвинението му е предявено лично, като обвиняемият изрично е заявил, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен, не желае да има защитник – адвокат и не желае да му бъдат предявени материалите по делото. При последвалия разпит от разследващ полицай /л. 48 от ДП/ и пред съдия /л. 51 от ДП/ Д. е дал обяснения по повдигнатото обвинение. Всички процесуални действия с участието на обвиняемия са извършени в отсъствие на защитник, тъй като той сам не е пожелал да му бъде назначаван такъв, а и не са били налице законовите хипотези на задължителна защита от адвокат. След приключването на разследването, досъдебното производство е изпратено от разследващия полицай с мнение за предаване на съд. По внесен обвинителен акт за същото престъпление е образувано нохд 182/2020г. на РС – Смолян. За насроченото първо съдебно заседание на 16.06.2020 г. Д. е търсен многократно на постоянен и настоящ адрес, но не е открит. Негова роднина – единствено живуща на декларирания от Д. адрес за призоваване е заявила, че същият повече от година не живее на адреса, тя няма връзка с него, не знае къде точно се намира, освен че е някъде в чужбина и е отказала да получи съобщението вместо него със задължение да му го предаде. Независимо от положените от страна на съда усилия, подсъдимият Д. не е открит. Същият бил обявен и за общодържавно издирване, което не дало резултат. Производството е продължило по реда на чл. 269 от НПК и е приключило с присъда № 619 от 20.10.2020 г., на районен съд Смолян, постановена по нохд № 182/2020 г. Присъдата не е била проверена по реда на глава двадесет и първа от НПК, тъй като подсъдимият е подал въззивната си жалба след срока за обжалване, поради което същата е била върната като просрочена. Няма данни по делото разпореждането за връщане да е било обжалвано с частна жалба пред окръжния съд. За изпълнение на наложеното на Д. наказание от РП Смолян е издадена Европейска заповед за арест (ЕЗА) № Р – 97/2020 г. от 21.12.2020 г., в която не са предоставяни гаранции за възобновяване на производството по конкретното дело. Осъденият е екстрадиран от Република Италия и приведен в затвора гр. Пловдив на 19.04.2021 г. за изпълнение на наложеното му наказание. Тези фактически обстоятелства и процесуално развитие на делото дават основание да се заключи с категоричност, че осъденият Д. е знаел за воденото срещу него наказателно производство. Цялото досъдебно производство е проведено в присъствието на С. Н. Д., който е знаел за повдигнатото срещу него обвинение. Нещо повече, той лично е взел дейно участие при реализирането на основните процесуални институти, намиращи проявление в досъдебна фаза на процеса – привличане на обвиняем /чл. 219, ал. 1 от НПК/, предявяване на обвинението /чл. 219, ал. 4 от НПК/ и разпит на обвиняемия /чл. 221 от НПК/, включително и разпит пред съдия /чл. 222 от НПК/. Напускането на известните по делото адреси, без да се уведоми съдът при взета мярка за неотклонение „подписка“, сочи на извод за съзнателно укриване от правоохранителните органи с цел избягване на наказателно преследване. Изложеното дотук обуславя неоснователност на искането за възобновяване на наказателното производство, тъй като не са налице предпоставките на чл. 423, ал.1 от НПК. Не е налице и хипотезата по чл.423, ал. 5 от НПК. В случая, провеждането на съдебната фаза по реда на чл. 269, ал. 3 от НПК, се дължи единствено на недобросъвестното процесуално поведение на осъдения Д., от което същият не може да черпи легитимни права. Поради изложеното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Н. Д. за възобновяване на нохд № 182/2020 г. на районен съд Смолян. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: