5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 361
[населено място], 04.05.2022 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 16.03.22 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3597/21 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „ЕОС Матрикс” ЕООД, [населено място] срещу въззивното решение на Старозагорски окръжен съд по гр.д. №1327/21 г., с което са уважени предявените от П. П. срещу дружеството иск по чл.439 ГПК- признато е, че ищецът не дължи на ответника сумата от 20 661,07 лв., представляваща сбор от платено и оставащо задължение по посоченото изпълнително дело, и по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД – за връщане на сумата 6417,77 лв., получена от ответника без основание при проведеното принудително изпълнение по изп. дело.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежаща на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – р. по гр.д. №1566/15 г. на четвърто г.о. и р. по т.д. №2530/17 г., по въпросите за правоприемството при сключен договор за цесия, като се отчита и спецификата на изпълнителното производство, което започва въз основа на изпълнително основание, обективиращо изпълняемото право и в което разпоредбата на чл.226 ГПК е неприложима, като свързана по специфична цел само с исковото производство. Въззивното решение, според касатора е и очевидно неправилно, защото нормата на чл.429 ГПК е приложена в противоположния й смисъл, който явно не съответства на съдържанието й и е очевидно необосновано . Неточно е приложена и нормата на чл.55, ал.1 ЗЗД, без да е изпълнен цялостният й фактически състав и без да е налице основание за прилагане на института на неоснователното обогатяване.
ВКС на РБ намира следното по допускане на обжалването: За да уважи исковете въззивният съд е приел, че в изпълнителния процес взискател може да бъде само лицето, което изпълнителният лист сочи като кредитор по вземането, а длъжник може да е само лицето, което изпълнителният лист сочи като длъжник. Разпоредбата на чл. 429 ГПК въвежда изключения от това правило, а разширителното му тълкуване е недопустимо. Правоприемството по чл. 429, ал. 1, а и по ал. 2 ГПК винаги следва издаването на изпълнителния лист. Следователно съдебният изпълнител е органът, оправомощен да го установи. Законът овластява съдебният изпълнител да проведе държавната принуда по неудовлетвореното гражданско притезание ( дълга по изпълнителния лист), но изключва неговата компетентност да проверява материално-правните предпоставки за допустимост на изпълнителния процес (съществуването на дълга/ на изпълняемото право). Проверката за съществуването на дълга законът възлага на съда, а той я осъществява в производството по снабдяване с изп. основание, в производството по издаване на изпълнителен лист и в производството по исковете, предвидени в ГПК, чийто предмет е материалната (не)законосъобразност на изпълнителния процес по конкретно изпълнително дело (исковете по чл. 439, ал. 1, чл. 240, ал. 2 и 3, чл. 242, ал. 2 и 3, чл. 440 ГПК). Чл. 429, ал. 1, изр. 2 ГПК ограничава проверката, която съдебният изпълнител дължи за надлежната легитимация на лицето, което не фигурира като кредитор в изпълнителния лист до правоприемството, респ. - до плащането на дълга. Съдебният изпълнител по правило е компетентен да установява плащането. Следователно функцията, която чл. 429, ал. 1, изр. 2 ГПК му възлага, е типична за него. От друга страна, поръчителят и солидарният длъжник, които са платили дълга, се суброгират в правата на удовлетворения кредитор, само ако притежават и регресно право срещу длъжника по изпълнителния лист. Регресното право е също материално-правна предпоставка на законната суброгация (то обосновава правния интерес по смисъла на чл. 74 ЗЗД извън изключението по чл. 56 ЗЗД), а чл. 429, ал. 1, изр. 2, пр. 2 ГПК освобождава съдебният изпълнител от правомощието да извърши проверка и по нея. Законодателят отчита, че подобна дейност е нетипична за изпълнителния орган. Следователно в хипотезите на законна суброгация правоприемството по чл. 429, ал. 1 ГПК принадлежи единствено на поръчителя, респ. на солидарния длъжник, които са платили дълга, а не на всяко трето лице, което по силата на закона се е суброгирало в правата на удовлетворения кредитор по изпълнителния лист. Само за тези случаи законодателят включва и правото на принудително изпълнение сред онези права, които суброгиралото се трето лице придобива от кредитора, в случая - от кредитора по изпълнителния лист. За да събере дължимата сума, всяко друго трето лице (различно от поръчителя и от солидарния длъжник), което твърди, че се е суброгирало в правата на кредитора по изпълнителния лист, следва да инициира съответното съдебно производство по снабдяване с изпълнително основание - да предяви осъдителен иск или заявление за заповед за изпълнение. В производството по снабдяване с изпълнително основание третото лице (различно от поръчителя и солидарния длъжник, платили дълга) следва да заяви своето регресно право срещу длъжника по изпълнителния лист, както и всички останали предпоставки на законната суброгация, на които се позовава. В това производство съдът ще е длъжен да зачете задължителното действие на влязлото в сила осъдително решение, респ. на влязлата в сила заповед за изпълнение — относно съществуването на дълга по изпълнителния лист към релевантния момент - приключването на съдебното дирене, респ. изтеклия срок по чл. 414 ГПК. Аргументът е от чл. 298, ал. 2 и от чл. 414, вр. чл. 424 ГПК, доколкото третото лице е частен правоприемник на удовлетворения кредитор. От създаденото изпълнително основание обаче това трето лице не може да се възползва. Следователно чл. 429, ал. 1, in fine ГПК изяснява и пределите на настъпилата законова суброгация по чл. 74 ЗЗД. Върху суброгиралото се трето лице преминават всички прехвърлими права на кредитора, които могат да му послужат за събиране на вземането към момента на плащането (изпълнението), но с правото на принудително изпълнение на удовлетворения кредитор по издадения изпълнителен лист разполага само поръчителят или солидарният длъжник. Или съгласно чл. 429, ал. 1 ГПК в хода на изпълнителния процес по издаденото изпълнително основание може да се суброгира в правата на взискателя само поръчителят или солидарният длъжник, но не и цесионерът по сключен в хода на изп. процес договор за цесия, следващ датата на възникване на изпълнителното основание.
В настоящия случай договорът за цесия е сключен на 8.11.13 г., след издаване на изпълнителния лист на 9.03.12 г. и образуване на изпълнителното производство – П. от 3.05.12 г. С изкупуване на вземането от страна на ответника "Еос Матрикс " ЕООД с договор за цесия от 08.11.2013 г. е погасено правото на принудително изпълнение на кредитора по изпълнителния лист "Райфайзенбанк " ЕАД (чл. 73 ЗЗД), но правоприемството по чл. 429, ал. 1 ГПК не е настъпило в полза на ответника "Еос Матрикс" ЕООД. За да събере дълга настоящият ответник "Еос Матрикс " ЕООД, който твърди, че с плащането се е суброгирал в правата на кредитора по изпълнителния лист "Райфайзенбанк " ЕАД, следва да иницира съответното съдебно производство по снабдяване с изпълнително основание - да предяви осъдителен иск или заявление за заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжниците по изпълнителния лист. Чл. 429, ал. 1, изр. 1 ГПК изключва възможността ответникът "Еос Матрикс " ЕООД да се ползва от изпълнителния лист от 09.03.2012 г. по ч. гр. д. № 1784/2012 г. на Районен съд - Стара Загора, издаден в полза на "Райфайзенбанк България " ЕАД.
По тези съображения е уважен установителният иск на длъжника по чл.439 ГПК за посочената по-горе сума на дълга по изп. лист и искът по чл.55, ал.1,пр.1 ЗЗД – за връщане на събраната и изплатена на ответника като взискател по изпълнителното дело част от него.
ВКС намира, че касационно обжалване следва да се допусне поради твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС – р. по т.д. №2530/17 г. на първо т.о. и по т.д. №2352/13 г. на второ т.о., и с оглед на оплакванията му за очевидна неправилност на въззивното решение – осн. по чл.280, ал.1,т.1 и ал.2 ГПК.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорски окръжен съд по гр.д. №1327/21 г. от 14.07.21 г.
Указва на касатора „ЕОС матрикс” да внесе държавна такса за разглеждане на жалбата от 413,22 лв. в едноседмичен срок от съобщението и в същия срок да представи вносен документ. В противен случай жалбата подлежи на връщане.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване в о.з. или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: