Ключови фрази
Управление на МПС в срока на изтърпяване на наказание лишаване от право на управление на МПС, след като деецът е наказан за същото деяние по административен ред * споразумение * справедливост на наказание * предпоставки за приложение на чл. 55 НК


4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 251

София, 11 май 2012 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на втори май две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
МИНА ТОПУЗОВА
при секретар: Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Красимира Колова
изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова
н. дело № 697/2012 година
Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал.1 от НПК по искане на осъдения Н. Х. Т. за възобновяване на производството по НОХД № 195/2012 г. по описа на Районен съд – Несебър. В искането за възобновяване се сочи, че при подписване на споразумението осъденият не е осъзнавал последиците му, а именно, че ще се наложи да изтърпи ефективно наказание лишаване от свобода. При тази аргументация се иска отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане за налагане на справедливо наказание - „глоба”.
В съдебното заседание осъденият Т. не се явява, редовно призован. Призовката е върната с отбелязване, че не желае да вземе участие в касационното производство. Искането за възобновяване се поддържа от процесуален представител, назначен при условията на чл. 94, ал.3 от НПК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура пледира за неоснователност на искането за възобновяване.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, установи следното :
С определение от 19.03.2012 г., постановено по НОХД № 195/2012 г., Районният съд – Несебър на основание чл. 382, ал.7 от НПК одобрил споразумение за решаване на делото, според което осъденият Н. Т. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, за което му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода. Със същото определение, на основание чл. 68, ал.1 от НК, е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от осем месеца, наложено на осъдения по НОХД № 68/2011 г. по описа на Окръжен съд – Варна. По отношение на тази част от определението, осъденият е бил уведомен, че то подлежи на обжалване (л. 9, гръб от делото).
Определението за одобряване на споразумението, като неподлежащо на обжалване, е влязло в сила на 19.03.2012 г. и не е проверявано по касационен ред.
Искането за възобновяване е процесуално допустимо, подадено е в законоустановения срок и от лице, което има право по смисъла на чл. 420, ал.2 от НПК.
Искането за възобновяване е неоснователно
Производството по делото е протекло в процедурата, визирана в чл. 381-383 от НПК, след като между прокурора и обвиняемия чрез защитника му е постигнато споразумение за решаване на делото, в което е отразено съгласието им по въпросите, посочени в чл. 381, ал.5 от НПК. Осъденият е декларирал писмено, че се отказва от разглеждане на делото по общия ред. Съдът, в съдебното заседание на 19.03.2012 г., преди пристъпване към обсъждане на представеното споразумение, разяснил на осъдения правата му по НПК, след което той изрично е заявил, че разбира обвинението, признава се за виновен, доброволно е подписал споразумението и че разбира последиците от него.
Липсват данни по делото, които да сочат, че процесът по изготвяне на постигнатото споразумение, относно инкриминираното деяние по чл. 343в, ал.2 от НК, е в отклонение от действителната воля на Т.. Напротив, още в хода на досъдебното производство осъденият ясно е изразил позицията си, а именно, че желае да сключи споразумение – виж, протокол за разпит на обвиняем, л. 13 от делото.
Наложеното наказание лишаване от свобода не е явно несправедливо. Същото е определено в минималния размер, допустим от закона, а именно три месеца лишаване от свобода. Данните за съдимостта на осъдения очертават, че същият е личност с трайно проявено негативно отношение към установения правов ред, доказано от престъпните му прояви, част от които са с идентично съдържание като настоящето деяние или такива, извършени по повод подобна деятелност (виж, осъждането по чл. 304 от НК). Налаганите до сега санкции спрямо осъдения – глоби и условното му наказване, очевидно не са оказали необходимото възпиращо въздействие и той е продължил да игнорира правните и морални норми.
Вярно е, че разпоредбата на чл. 381, ал.4 от НПК допуска да се определи наказание при условията на чл. 55 от НК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Само по този ред, в конкретния случай, би могло да се постигне определяне на наказание, несвързано с лишаване от свобода, каквито претенции се отправят с искането. Става дума обаче само за една възможност, която правилно не е реализирана по настоящето дело. Казаното по-горе за личността на дееца ясно илюстрира, че определянето на санкция, различна от лишаване от свобода, би осуетило реализирането на поправителния и възпитателен ефект на наказанието.
В предвид на горните съображения и на основание чл. 424 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. Х. Т. за възобновяване на НОХД № 195/2012 г. по описа на Районен съд – Несебър.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.