Р Е Ш Е Н И Е
№ 393
гр. София, 04 октомври 2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети септември, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ГАЛИНА ЗАХАРОВА
при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА
и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. №1257/2013г.
Производството е образувано по искане на задочно осъдения Д. К. за възобновяване на нохд №960/2000г. на Ямболски районен съд /РС/, отмяна на обявения по него съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, на основание чл.423, ал.1 от НПК.
В депозираното искане се релевират оплаквания за допуснати съществени нарушения на процедурните правила, изразяващи се в ограничаване на правото му на лично участие в наказателния процес, предпоставено от обстоятелството, че при провеждане на процесуално-следствените действия по делото и при постановяване на осъдителната присъда, същият е живял и работил в Испания.
В съдебно заседание на 20.09.2013г. Д. К. и процесуалният му представител поддържат заявената претенция.
Прокурор при ВКП дава заключение за законосъобразност на атакувания съдебен акт.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №1324 от 12.11.2003г., по нохд №960/2000г., Ямболски РС е признал Д. И. К. за виновен в извършени при условията на реална съвкупност престъпления по чл.195, ал.1, т.т.3, 4, 5 и 7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1 от НК и в съответствие с изискванията на чл.23 от НК му наложил едно общо наказание три години лишаване от свобода, с последващо правоприлагане на чл.25 и чл.24 от НК, и с привеждане в изпълнение по чл.68, ал.1 от НК на определената по нохд №9/1995г. на РС-Средец санкция от една година и шест месеца лишаване от свобода.
Със същия съдебен акт е ангажирана и наказателната отговорност на подсъдимите лица С. К. И. и М. И. К. за множество престъпления по чл.195, ал.1 от НК и по чл.346, ал.2 от НК.
Присъдата не е била предмет на въззивен инстанционен контрол и придобила юридически стабилитет на 28.11.2003 година.
Искането за възобновяване на нохд №960/2000г. на РС-Ямбол е подадено в предписания от чл.421, ал.3, пр.2 от НПК шестмесечен срок от узнаване, че атакуваният съдебен акт е влязъл в сила и е допустимо за разглеждане в настоящото производство, но преценено при съблюдаване на направените доводи по същество, е неоснователно.
Правото на задочно осъдения да иска отмяна на придобилата юридически стабилитет присъда, по реда на извънредния способ за проверка, при всяко обективно незнание за започване на наказателното преследване срещу него на досъдебната фаза и за продължаването му в последващата фаза пред съда, е предоставено от чл.423 от НПК.
Очертаните процесуални предписания са логическа последица от регламентираните в чл.55 от НПК основни права на обвиняемия /подсъдим/ в наказателното производство, между които и това да участва лично в наказателното разследване във всичките му фази и стадии на развитие, чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване на искания и възражения. Законодателят е отговорил нормативно на изискванията на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) /чл.6, т.3, б.„а”,”b”,”c” и „d”/ за справедлив процес, свързан с правото на всеки подробно да бъде информиран за характера и причините на обвинението срещу него, да се защитава лично или да ползва квалифицирана адвокатска помощ, да присъства непосредствено при разпита на свидетели и в извършването на други процесуално-следствени действия, посочени от обвинителната власт и от защитата, или реализирани по служебен почин от съда.
Разпоредбата на чл.423 от НПК е съобразена и с практиката на Съда в Страсбург, изрично установяваща на лицата, осъдени задочно, да бъде осигурен достъп до съдебна инстанция, която да се произнесе по искането им за проверка на правилността на влязлата в сила присъда относно спазването на процесуалните гаранции на правото на защита и по приложението на материалния закон.
Правото на обвиняемия /подсъдимия/ да участвува лично в наказателния процес има диспозитивен характер и то не следва да бъде упражнявано във вреда на обществения интерес от своевременно и ефективно правосъдие, да препятства постигане на целите в чл.1 НПК.
Институтът на задочното производство, регламентиран от процесуалния кодекс несъмнено представлява ограничаване на възможностите за пълноценно реализиране правата в наказателния процес, което обаче е съвместимо с разпоредбите на чл.31, ал.4 и чл.57, ал.2 от Конституцията на Р България, и може да бъде законосъобразно прилаган при разумно тълкуване на предписанията за разследване, в рамките на очертаната от чл.269, ал.3 от действащия НПК процедура.
Приложената по делото документация предпоставя изводи, че Д. К. е участвал лично при досъдебното разследване, но съдебното производство по нохд №960/2000г. на Ямболски РС е проведено в негово отсъствие, поради невъзможността да бъде открит.
На 06.09.1996г., Д. К. е привлечен в качеството на обвиняем за осъществена на 08.12.1994 година, в [населено място] продължавана престъпна дейност по чл.195, ал.1, т.т.3, 5 и 7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26 от НК и той е запознат с повдигнатото обвинение и разпитан на същата дата, в присъствието на упълномощен защитник.
С последващи постановления от 15.12.1997г. и 02.06.1998г. , предявени на Д. К. и неговият договорен адвокат по надлежния ред, обвинението срещу посоченото лице е конкретизирано и изменено по чл.195, ал.1, т.т.3, 4, 5 и 7, вр.чл.194, ал.1 от НК, за извършени при условията на реална съвкупност престъпления.
Непосредствено след постановяване на присъда №141 от 22.05.1998г., по нохд №102/1998г., по описа на РС-Раднево, потвърдена от ОС-Стара Загора и влязла в сила на 23.09.1998г., с която Д. К. е осъден ефективно на три години лишаване от свобода, за кражба по чл.195, ал.1, т.т.4 и 5, от НК, обвиняемият се укрива. Компетентните органи вземат мерки за установяване на неговото местонахождение, обективирани в предприети оперативни мероприятия за откриването му на територията на страната и изискани от МВР - Граничен контрол справки за задграничните му пътувания.
След констатации, че Д. К. няма издаван задграничен паспорт, като липсва информация в масивите същият да е напускал пределите на Р България и обявяването на лицето за общодържавно издирване с телеграма №3273/07.06.1999г. на ДНП, досъдебното производство е продължило, и финализирало, при условията на чл.268, ал.3, т.1 от НПК, с процесуалния представител на обвиняемия.
На 20.07.2000г. Ямболската районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Д. К. за престъпления по чл.195, ал.1, т.т.3, 4, 5 и 7, вр.чл.194, вр.чл.23 от НК, в съответния първостепенен съд, който след установяване на допуснати от разследващите органи съществени процесуални нарушения, прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора.
След отстраняване на посочените пропуски, РС-Ямбол е насрочил образуваното нохд №960/2000г. за разглеждане в открито заседание, като в хода на подготвителните му действия положил необходимите процесуални усилия за осигуряване участието на Д. К. в съдебната фаза на наказателния процес.
Представените доказателства /писма от 22.11.2000г. и от 13.03.2001г. на МВР-РДВР, [населено място]/, установяващи че обявеното за щателно издирване лице не е намерено и по неофициално постъпила информация е заминало нелегално за Испания, са мотивирали компетентния орган, на 05.07.2001г., да даде ход на делото, на основание чл.268, ал.3, т.2 от НПК /в сила до 29.04.2006г./, след преценка за съществуваща реална възможност за разкриване на истината в процеса, в отсъствие на подсъдимия.
В рамките на задочна процедура е проведено съдебно следствие, приключило с осъдителна присъда №1324/ 12.11.2003г. на РС-Ямбол.
На 23.05.2013г. осъденият е задържан, във връзка с привеждане в изпълнение на придобилия юридически стабилитет съдебен акт.
Конкретиката, очертаваща процесуалното поведение на Д. К., препятстващо присъствието му в съдебната фаза на наказателния процес по нохд №960/2000г. на Ямболски РС, въпреки извършеното от решаващия орган издирване, оценена във взаимовръзка с приобщената доказателствена съвкупност, значима за изясняване на релевантните за обвинението фактически положения, мотивират заключение за правилно приложена задочна процедура.
Институтът на възобновяване на наказателните дела по реда на чл.423 от НПК цели да възстанови конституционно установеното право на обвиняемия /подсъдим/, изрично регламентирано в разпоредбата на чл.55 от НПК и уредено като стандарт съгласно чл.6, пар.3, б ”с” и „d” от КЗПЧОС да участва лично в процесуалните действия, предприети срещу него в рамките на досъдебното и съдебно производство. Същият предпоставя кумулативна даденост на изискванията - задочно осъденото лице да не е знаело за наказателното преследване срещу него и незнанието да се дължи на причини, извън недобросъвестността му. При констатация, че правото на лично присъствие на обвиняемия /подсъдим/ е накърнено в резултат на незаконосъобразна процесуална дейност на компетентните органи /липса на надлежно уведомяване; нарушена процедура по призоваване; проведено задочно производство при отсъстващи предпоставки по чл.269, ал.3 от НПК или без осигуряване на процесуален представител, упражняващ адвокатска професия/, несъмнено осъденият основателно би се позовал на допуснати нарушения с негативно отражение върху правото на защита.
Процесуален механизъм за санирането им е именно възобновяването на наказателното производство и свързаните с него отмяна на опорочения влязъл в сила съдебен акт и връщане на наказателното дело за ново разглеждане от стадия, когато е започнала задочната процедура. Когато обаче обвиняемият /подсъдим/ сам се е поставил в такова състояние, било защото е напуснал първоначално посочения адрес без уведомяване на съответните длъжностни лица, или се е укривал в страната и в чужбина, демонстрирайки нежелание да участвува в производството, липсва визираното в чл.423, ал.1 от НПК основание.
В коментирания смисъл е практиката на ВКС по приложението на чл.362 от стария процесуален закон /ДВ, бр.70 от 1999г./ и на чл.423 от сега действащия кодекс /обн. ДВ, бр.86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006г./, и на Европейския съд по правата на човека във връзка с претендираното несъблюдаване на чл.6, т.3, б.”с”и „d”от КЗПЧОС.
ВКС и Съдът в Страсбург са категорични, че уведомяването на дадено лице за започналото срещу него наказателно преследване съставлява юридически факт с голяма важност и поради тази причина трябва да отговаря на условията за форма и съдържание, които могат да гарантират ефективното упражняване на процесуалните му права.
При обективна даденост на фактически данни, доказващи че обвиняемият /подсъдим/ знае за наказателното преследване, за естеството и причината за повдигнатите обвинения, и няма намерение да вземе участие в наказателния процес или желае да го избегне, е изключена обаче възможността на осъдения, след узнаване на постановената присъда да предизвика ново разглеждане на делото, при проведена в негово отсъствие досъдебна или съдебна процедура. Буквата и духът на чл.6 от КЗПЧОС не забраняват на едно лице по своя собствена воля да се откаже изрично или мълчаливо от правото си да се ползва от гаранциите на справедливо гледане на наказателното дело. Този отказ, за да се счита действителен за преследваните от Конвенцията цели, трябва да бъде категорично установен и придружен от минимални гаранции, без да противоречи на обществения интерес. 1
Промяна в очертаната позиция не внасят измененията в института, обнародвани с ДВ, бр.109 от 23.12.2008г. и 93/25.11.2011г.
Нормата на чл.423, ал.1 от НПК /в актуалната редакция, в сила от 27.12.2008г. до 29.11.2011г./, предвижда императивно уважаване на искането на задочно осъдения за възобновяване на делото, поради неучастие в наказателното производство, освен ако след изпълнение на процедурата по чл.254, ал.4 от НПК, лицето не се е явило в съдебно заседание без уважителни причини или се е укрило.
_____________________________________________________________
1.решение от 12.02.1985г. на ЕСПЧ по делото Колоца срещу Италия; решение от 21.02.1990г. по делото Хакансон и Стюресон срещу Швеция; решение от 01.03.2006г. по делото Сейдович срещу Италия; решение от 23.05.2006г. по делото К. срещу България; решение от 18.10.2006г. по делото Херми срещу Италия; решение №172/01.03.2007г. по н.д.№913/2006г. на 3-то н.о. на ВКС; решение №258/15.06.2010г. по н.д.№194/2010г. на 3-то н.о. на ВКС.
Установеният към момента регламент /ДВ, бр.93/25.11.2011г./ също е категоричен, че искането на осъдения по чл.423, ал.1 от НПК е основателно, освен при прояви на недобросъвестност, изразили се в укриване от надлежните органи, препятстващо съблюдаването на чл.254, ал.4 от НПК или предпоставящи правоприлагането на действащата процесуална разпоредба на чл.269, ал.3, т.3 от НПК, след предявяване на обвинението в досъдебното производство.
Фактологията в разисквания казус, сочеща на надлежно привличане на Д. К. в качеството на обвиняем на 06.09.1996г. /с последващи изменения в повдигнатото обвинение 15.12.1997г. и 02.06.1998г., предявени му лично/ и на осъществено в хода на досъдебното разследване укриване, създало пречка за участието му в съдебната фаза на процеса, се субсумира от лимитираното в нормата на чл.423, ал.1, изр.2, пр.1 от НК изключение.
В подкрепа на изведеното заключение са и ограниченията в правния статут на обвиняемия /подсъдим/, произтичащи от взетата от компетентните разследващи органи мярка за неотклонение – подписка . Съгласно чл.60 от НПК, подписката се състои в поемане на задължение от обвиняемото /подсъдимо/ лице да не напуска местоживеенето си без надлежно разрешение, което К. е дерогирал и въпреки проведеното издирване, не е открит до задържането му на 23.05.2013г.
Изложените съображения формират вътрешното убеждение на настоящия състав, че реализираната при условията на чл.269, ал.3 от НПК задочна процедура, финализирала с обявяването на присъда №1324 от 12.11.2003г., по нохд №960/2000г. на Ямболски РС, не обуславя ограничаване на правото на защита на Д. К., и предпоставят неоснователност на искането за отмяна на атакувания съдебен акт, по регламентирания в чл.423, ал.1 от НПК ред.
Водим от горното, Върховният касационен съд,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. И. К. за възобновяване на нохд №960/2000г. на РС-Ямбол, и за отмяна или ревизия на влязлата в сила присъда № 1324 от 12.11.2003г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
|