Р Е Ш Е Н И Е № 171 гр.София , 25 май 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Ивайло Симов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 358/2015 г.и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане от осъдения В. Й. Д., депозирано чрез защитниците му – адв.К. и адв.А., за възобновяване на наказателното производство по внохд №4336/2014 г. на Софийски градски съд, НО, на основание чл.422 ал.1 т.5 във вр.с чл.348 ал.1 т.2 от НПК. В искането на осъдения се твърди, че въззивното решение е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение,намерило израз в нарушаване правото на защита на В. Д., понеже на последното по делото заседание -22.01.2015 г. въпреки ,че осъденият е имал уважителна причина за неявяването си- намирал се е в болнично заведение, обстоятелство, удостоверено с медицински документ, съдът е разгледал делото и го е обявил за решаване. Моли се да бъде възобновено наказателното производството, отменена първоинстанционната присъда и въззивното решение и делото върнато за ново разглеждане. В съдебното заседание пред ВКС защитниците на осъденото лице поддържат искането за възобновяване на наказателното дело по съображенията, изложени в него. Акцентират на това, че в последното по делото заседание пред въззивния съд, са били налице уважителни причини за неявяването на В. Д., удостоверени чрез писмени документи /медицинско направление, съдържащо отбелязване, че след изписването на пациента от болничното заведение, ще му бъде издадена медицинска епикриза/, но въпреки това съдът е приел ,че може да бъде даден ход на делото и го е разгледал ,като по този начин грубо е нарушил правото на защита на осъдения.Молят да се уважи искането за възобновяване. В лична защита осъденият Д. заявява,че не е участвал в съдебното заседание пред въззивния съд, поради тежко здравословно състояние, което не му е позволявало да се яви. Заявява, че в случай ,че ВКС прецени, че са налице основания за възобновяване на делото, да прекрати производството, тъй като по обвиненията, по които е осъден е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането на осъдения Д. за основателно. Приема, че към датата на последното по делото заседание пред Софийски градски съд, защитникът на подсъдимия е представил медицински документ, удостоверяващ, че В. Д. е бил приет в болнично заведение, където е опериран, поради което причината за отсъствието му е била уважителна.Като е разгледал делото в негово отсъствие,въпреки уважителността на причината за това, градският съд е допуснал съществено процесуално нарушение. В последната си дума осъденият В. Д. моли да бъде уважено искането му и да се прекрати производството поради изтекла давност. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД след като прецени доводите , релевирани в искането на осъдения В. Д., становището на страните, изразено в съдебното заседание и материалите по делото, намери за установено следното: С присъда от 12.02.2013 г., постановена по нохд №10658/2010 г. Софийски районен съд, НО е признал подсъдимият В. Й. Д. за виновен в извършването на три престъпления по чл.144 ал.3 пр.1 във вр.с ал.1 от НК, за всяко едно от които на основание чл.55 ал.1 т.2 б. „б” от НК му е наложил наказание пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. На основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия е определено едно общо и най-тежко наказание, а именно пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. В тежест на подсъдимия са били възложени и направените по делото разноски. По жалби на подсъдимия Д. и частните обвинители Л. Л., И. И. и П. И. ,пред Софийски градски съд е било образувано внохд №4336/2014 г.,приключило с решение №92 от 24.01.2015 г., с което е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е подадено от лице, попадащо в кръга на лицата по чл.420 ал.2 от НПК и е срещу влязъл в сила съдебен акт от визираните по чл.419 ал.1 от НПК,непроверен по касационен ред. Подадено е в срока по чл.421 ал.3 от НПК. Разгледано по същество, искането за възобновяване е ОСНОВАТЕЛНО. Налице е касационното основание по чл.348 ал.3 т.1 във вр. ал.1 т.2 от НПК- допуснато от въззивната инстанция съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, което е и основание за възобновяване на наказателното дело по чл.422 ал.1 т.5 от НПК. След образуване на въззивното производство –внохд №4336/2014 г. същото е било последователно насрочвано за 03.11.2014 г./когато не са се явили защитниците на подсъдимия/, за 11.12.2014 г. /когато е отсъствал подсъдимия, поради приемането му в болнично заведение-обстоятелство проверено от съдебния състав и потвърдено устно и в писмен вид от служебни лица от УМБАЛ [фирма], включително и чрез прилагане на медицински документи -ИЗ , епикриза и болничен лист/,за 19.12.2014 г./когато подсъдимият отново не се е явил,поради постъпването му за лечение в УМБАЛСМ [фирма], за което е налице писмо от зам.директора на болницата,етапна епикриза и копие от амбулаторна книга на вътрешен кабинет/ и за 23.12.2015 г./ когато подсъдимият не се е явил, поради продължаващо лечение в болница „Пирогов”,за което е налице епикриза/. В съдебното заседание на 23.12.2015 г., СГС е назначил съдебно-медицинска експертиза, която да се произнесе относно здравословното състояние на подсъдимия и дали то е препятствало явяването му пред съда. В следващото съдебно заседание на 08.01.2015 г. подсъдимият Д. отново не се е явил, поради повторното му приемане в УМБАЛСМ [фирма], видно от приложеното по делото писмо от зам.директора по лечебната дейност на болницата и приложената етапна епикриза .За заседанието на 16.01.2015 г. подсъдимият отново не се е явил, предвид обстоятелството,че лечението му в болница „Пирогов” е продължило, за което са били представени писмени документи. В това съдебно заседание е била приета изготвената от съдебния лекар д-р В.Н. СМЕ. След проследяване на здравословния статус на подсъдимия по приложените медицински документи от болничните заведения, в които той е бил лекуван, вещото лице е посочило, че е било невъзможно явяването на подсъдимия в съдебните заседание на 23.12.2014 г. и 08.01.2015 г.. По отношение на съдебното заседание на 16.01.2015 г., експертът е отразил в заключението ,че диагнозата „М.”,която налага оперативно лечение, и по повод на което заболяване подсъдимият се намира в УМБАЛСМ [фирма], е пречка за участието му пред съда на тази дата. В съдебното заседание на 22.01.2015 г. подсъдимият Д. отново не се е явил,като упълномощеният му защитник адв.А. е взела становище да не се дава ход на делото, поради отсъствието му и е представила медицинско направление от 21.01.2015 г.,подписано от председателя на ЛКК от болница [фирма]. Видно от съдържанието на медицинското направление, на В. Д. е било проведено оперативно лечение на 20.01.2015 г. Посочено е и ,че при дехоспитализацията му той ще получи епикриза и болничен лист за 30 дни домашно лечение.За да даде ход на делото и го разгледа в коментираното съдебно заседание ,въззивният съдебен състав е приел, че представеното медицинско направление не удостоверява „че към днешна дата продължава престоя там на подсъдимия Д., нито че здравословното му състояние е пречка да се яви в днешното съдебно заседание”, извод , който не отговаря на съдържанието на представения медицински документ. Независимо от това ,ако съдът е имал някакви основания да се съмнява в истинността на съдържанието на документа или автентичността му, е могъл да направи запитване до болница „Св.Панталеймон”, дали подсъдимият се намира на лечение там, така както е сторил това в случая на престоя на Д. в УМБАЛ [фирма], още повече, че всички извършвани до този момент проверки на достоверността на представяните медицински документи, включително и извършената проверка от ИА „Медицински одит” към Министерство на здравеопазването и приетата от съда СМЕ, не са констатирали нередности. Съгласно чл.14 ал.1 от Наредба за медицинската експертиза „в случаите, когато след болнично лечение болният се нуждае и от домашно лечение, при изписването се издава един болничен лист от ЛКК, в който се включват дните за болнично лечение, включително денят на изписването, както и не повече от 30 дни за домашно лечение”.Посоченият регламент напълно обяснява причината ,поради която към датата на съдебното заседание 22.01.2015 г. не е било възможно издаването на болничен лист, а отразеното в медицинското направление ,че при дехоспитализацията ще бъде издаден такъв, е в съответствие с коментираната разпоредба. Като е разгледал делото в отсъствие на подсъдимия,при наличие на уважителни причини за неговото неявяване и желание за лично участие , Софийски градски съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до накърняване правото на защита на В. Д..Правото на защита означава, на първо място право на лична защита, т.е право на обвиняемия/подсъдимия да се защитата сам , като за тази цел му се осигурят необходимите процесуални права.Правото на лична защита намира израз в различни процесуални права /чл.55 от НПК/, сред които е и правото да участва във всички стадии на наказателното производство. Обстоятелството, че подсъдимият е подпомаган в защитата си от специално упълномощено от него или назначено по съответния ред лице- защитник, не изключва правото му на лична защита. Ето защо, касационната инстанция приема,че са налице основанията на чл.348 ал.3 т.1 във вр.с ал.1 т.2 от НПК за възобновяване на наказателното производство по делото. Доколкото производството подлежи на възобновяване, се констатира, че по отношение на престъпленията, за които осъденият Д. е бил признат за виновен, е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване. И трите престъпления по чл.144 ал.3 пр.1 във вр.с ал.1 от НК, наказуеми с лишаване от свобода до три години или пробация /с оглед приложението на по-благоприятния закон по смисъла на чл.2 ал.2 от НК-ДВ бр.92 от 2002 г./ са извършени на 24.07.2007 г. Съгласно чл.80 ал.3 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, независимо от спирането или прекъсването на давността, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80 ал.1 от НК.В конкретния случай , срокът по чл.80 ал.1 т.4 от НК е пет години, който увеличен с една втора възлиза на седем години и половина.Като се има предвид датата на извършване на престъпленията, се налага извод ,че абсолютната давност за наказателно преследване е изтекла на 24.01.2015 г. Предвид направеното в съдебното заседание пред ВКС изрично изявление от осъдения Д. , за това, че в случай ,че касационната инстанция приеме, че са налице основания за възобновяване на наказателното производство, то той желае производството да се прекрати, поради изтекла давност, а не делото да се разгледа по същество, настоящият касационен състав намери ,че са налице основанията на чл.425 ал.1 т.2 във вр.с чл.24 ал.1 3 от НПК за отмяна на постановените съдебни актове и прекратяване на наказателното производство. По изложените съображения,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА по реда на възобновяването присъда от 12.02.2013 г., постановена по нохд №10658/2010 г. по описа на Софийски районен съд, НО и решение №92 от 24.01.2015 г., постановено по внохд №4336/2014 г. на Софийски градски съд, НК. ПРЕКРАТЯВА наказателното производство срещу В. Й. Д., [ЕГН] за три престъпления по чл.144 ал.3 пр.1 във вр.с ал.1 от НК, поради изтекла давност. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/