4 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 971/2014 год. Р Е Ш Е Н И Е № 336 гр.София, 21 ноември 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 971/2014 година Предмет на касационната проверка е въззивната (нова) присъда на Софийския градски съд, която той е постановил след отмяната на първоинстанционната присъда на районния съд срещу подсъдимия Д. Д. С.. Присъда в тесен смисъл - един от видовете съдебни актове - СРС обаче не е постановявал; съдебният му акт от 31.V.2013 год. по нохд 12961/2012 год. е озаглавен от съда „решение”, както впрочем го нарича и чл.378, ал.4 НПК – част от особените правила по глава двадесет и осма от НПК при разглеждане на делата за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. „Решението” е било за оправдаване на подсъдимия С. (чл.378, ал.4, т.2 НПК). Новата присъда – 334 от 6.ХІ.2013 год. по внохд 3227/2013 год., е осъдителна и с нея въззивният СГС е наложил наказание 1 година лишаване от свобода условно (чл.66 НК) с изпитателен срок от 3 години. Д.С. е признат за отговорен по обвинението му в престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във връзка с чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК – за това, че като съизвършител с други, неустановени по делото лица, движен и от хулигански подбуди, е причинил на 2.Х.2010 год. на Г. Б. Ч. лека телесна повреда. В касационната жалба (в допълнителните бележки към нея) е поставено на първо място възражението, че СГС е нарушил процесуалния закон, като се е произнесъл не според особените правила, по които е било проведено делото в първата инстанция, а така като че ли тя е спазвала общия ред. Едва в следващия раздел от изложението на жалбоподателката са наведени подробни доводи за „нарушение на закона” - както тя ги е квалифицирала. Искането по изхода на делото във ВКС е алтернативно: оправдаване още в тази инстанция или връщане за ново разглеждане (подразбира се- в предходната инстанция). Касационната жалба е поддържана и в съдебното заседание на ВКС, а прокурорът споделя оплакването в нея за нарушение на НПК и съответстващото му искане за ново разглеждане на делото. ВКС намери жалбата за основателна поради следното. Трудно е да се каже дали СГС изобщо си е поставял процесуалния въпрос, поставен сега пред ВКС – по какви правила да проведе въззивното производство пред себе си? От въззивната присъда по нищо не личи съдът да е съобразил, че проверяваният от него първоинстанционен съдебен акт е бил постановен по особения ред на глава двадесет и осма от НПК и че този ред е бил задължителен и за собствената му дейност. Като контролна инстанция СГС, разбира се, е могъл да не се съгласи с преценката на районния съд, която последният е направил съответно на чл.248, ал.2, т.4 НПК в своето разпореждане от 12.VІІ.2012 год., независимо че прокурорът е внесъл в съда обвинителен акт, а не постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание (чл.242, ал.1, във връзка с чл.375 НПК). Започнало обаче в първата инстанция по особени правила, делото на общо основание е трябвало и да завърши като такова. Вярно е, че взета сама по себе си уредбата на въззивното производство по глава двадесет и осма от НПК не съдържа отклонения от общия ред (чл.378, ал.5 НПК), но това по никакъв начин не означава пълно съвпадане на възможностите на въззивната проверка в единия и в другия случай - най-малкото защото определящ за всеки от тях се явява различният ред за „[р]азглеждане на делото от първоинстанционния съд” (заглавие на чл.378 НПК). От тази гледна точка за ВКС е безспорна невъзможността във въззивното производство по чл.378, ал.5 НПК съдът да наложи за първи път не административно наказание, а наказание по НК – щом такъв изход на делото е невъзможен в първата инстанция по глава двадесет и осма от НПК (по аргумент от чл.377 НПК), той е невъзможен и във втората инстанция (по аргумент за по-силното основание). Точно тази невъзможност е останала несъобразена от СГС и по сегашното дело, а пренебрегването ѝ очевидно е ограничило процесуалните права на подсъдимия по смисъла на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Точно пък поради посоченото касационно основание, делото, от друга страна, не би могло да приключи сега във ВКС (чл.354, ал.3, т.2 НПК) - даже да се окаже, че подсъдимият трябва да бъде наказан, макар с административна глоба при условията на чл.78а НК, а не оправдан, както е сторил СРС. Разрешението, дадено в ТР 1/2011-ОСНК(Бюл. 10/11), не важи за хипотези като обсъжданата, които налагат връщане на делото за ново разглеждане (вж. в същия смисъл мотивите към тълкувателно решение, т.2, 1., абз.първи), и едва след разглеждането му биха могли да получат отговор останалите възражения в или в подкрепа на касационната жалба срещу осъждането на подсъдимия (евентуално-ако възраженията продължат да съществуват). Ръководен от изложеното, ВКС – І наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивна(нова) присъда № 334 от 6 ноември 2013 год. по внохд 3227/2013 год. на Софийския градски съд и му ВРЪЩА делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание в тази инстанция. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ