Р Е Ш Е Н И Е № 112 София, 11.05.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ 2. ПЕТЯ ШИШКОВА при участието на секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 245 по описа за 2017 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата Ц. Б. Й., чрез адвокат М. М., против решение № 15 от 12.01.2015 г. по в.н.о.х.д. № 829/ 2016 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, І състав с искане за неговата отмяна и оправдаване на подсъдимата, за връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, или за намаляване на наказанието в размер под една година. В жалбата се навеждат всички касационни основания по чл.348, ал.1, т. 1-3 от НПК. Нарушението на материалният закон е обосновано с твърдение, че на 23.04.2013 г. подсъдимата Й. е проверява чрез банкомат баланса на своята сметка, а не банковата сметка на пострадалата В. Я., освен това не е доказана и субективната страна по чл.249, ал.1, пр.1 от НК. Процесуалните нарушения са изведени с възраженията, че съдът не е разкрил обективната истина по делото в съответствие със задълженията му по чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК – предоверил се е на показанията на пострадалата Я., която е заинтересована от изхода на делото, не е подложил на анализ оправдаващите доказателствени средства (показанията на свид. Й. и обясненията на подсъдимата); в присъдата не са посочени кои обстоятелства са приети за установени и въз основа на кои доказателствени материали, не са обсъдени противоречията между тях и не е изяснено защо съдът не кредитира оправдателните доказателства, а само обвинителните, с което предварително е приел за верни само някои от събраните доказателствата по делото; не са обсъдени възраженията и доводите на защитата (без конкретни аргументи); не е отстранено противоречието в обвинителния акт – номерата на инкриминираната банкова карта са сгрешени; липсват мотиви за наложеното наказание. Наказанието несправедливо е завишено, предвид липсата на отегчаващи обстоятелства и ниската степен на обществена опасност на подсъдимата. В съдебно заседание подсъдимата Й. и защитникът ѝ адвокат М. поддържат касационната жалба по изложените в нея съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Изразява становище, според което всички доказателства са събрани по делото и авторството на деянието е доказано, въззивният съд е отговорил на всички възражения на страните, анализирал е доказателствата съобразно законовите изисквания, изяснил е съществуващите противоречия между тях и не е допуснал процесуалните нарушения, за които се оплаква касатора. Пледира за потвърждаване на атакувания съдебен акт решение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 15 от 12.01.2017 г. по в.н.о.х.д. № 829/ 2016 г. Софийският апелативен съд потвърдил присъда № 158 от 06.06.2016 г. по н.о.х.д. № 4764/ 2015 г., по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, VІ състав, с която подсъдимата Ц. Б. Й. била призната за виновна в това, че в периода от 23.04.2013 г. до 22.05.2013 г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, използвала платежен инструмент, без съгласието на титуляра В. Н. Я. и деянието не съставлява по-тежко престъпление, като 1). на 23.04.2013 г., в 10:43 часа, на банкомат № ..., на У. К. Б. АД, находящ се в [населено място],[жк], Т. ц. „Р.“, М. ц.-а. “Р. 2“, подсъдимата използвала платежен инструмент – дебитна карта издадена от банка Ц. АД с № ...., като проверила състоянието на банкова сметка № ...., без съгласието на титуляра В. Н. Я. и 2). на 22.05.2013 г., в 12:22 часа, на банкомат № ...., на У. К. Б. АД, находящ се в [населено място],[жк], Т. ц. „Р.“, М. ц.-а. “Р. 2“, използвала платежен инструмент – дебитна карта на Ц. АД с № ...., като проверила състоянието на банкова сметка № ....., без съгласието на титуляра В. Н. Я., поради което и на основание чл.249, ал.1, във вр. с чл.26 от НК и чл. 55, ал.1, т.1 от НК ѝ наложил наказание от една година лишаване от свобода, изпълнението на което отложил, на основание чл.66 от НК, за изпитателен срок от три години. Първоинстанционният съд оправдал подсъдимата за две от деянията, включени в продължаваната престъпна дейност, извършени на 01.03.2013 г. и на 02.03.2013 г., в [населено място], на банкомат № ...., собственост на У. К. Б. АД, находящ се в [населено място],[жк], Т. ц. „Р.“, М. ц.-а. „Р. 2“, да е използвала платежен инструмент – дебитна карта, издадена от банка Ц. АД с № ...., като изтеглила два пъти суми по 400 лева, от банкова сметка № ......, без съгласието на титуляра В. Н. Я.. Касационната жалба на подсъдимата Ц. Б. Й. е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Въззивният съд не е допуснал описаните в жалбата касационни основания за отмяна или изменение на съдебния акт. Материалният закон е приложен правилно. Софийският апелативен съд е подложил инкриминираното поведение на подсъдимата Й. на самостоятелен анализ. Съобразил е събраните по делото доказателства и законосъобразно е извел правните изводи за осъществените от подсъдимата две еднородни деяния (на 23.04.2013 г. и на 22.05.2013 г.), реализиращи състава на чл. 249, ал.1 от НК като единно продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК. Действията на подсъдимата по поставяне на чужда дебитна карта в банкомат и извършената от нея проверка на паричния баланс по банковата сметка, без съгласието на нейния титуляр (картата е била блокирана преди това от банката издател), представя по категоричен начин престъпното използване на платежния инструмент. Престъплението е на формално извършване, тъй като в състава му не е предвиден престъпен резултат. Правилно подсъдимата Й. е призната за виновна в престъпление против паричната и кредитната система на държавата. Без основание с жалбата се релевира твърдение, че на 23.04.2013 г. подсъдимата проверявала само състоянието на своя лична банкова сметка, а не на чужда сметка. Възражението не е разгледано от съда, макар изрично да е било поставено на вниманието на съдебния състав в хода на въззивните прения. Събраните по делото доказателства категорично сочат, че на 23 април 2013 г., за времето от 10:42:51 ч. до 10:43:44 ч. (вж CD, файл 00040293), подсъдимата проверила текущия баланс по банковата сметка на свид. В. Я., използвайки чужда дебитна карта с № ...... За това свое поведение подсъдимата правилно е осъдена. За тази дата тя не е проверявала състоянието на други банкови сметки, включително и свои лични сметки. Призната е за виновна обаче и за друго свое деяние, но извършено на 22 май 2013 г. За времето от 12:21:33 ч до 12:22:26 ч. (вж CD, файл 00047043) проверила състоянието на банковата сметка на свид. Я., използвайки дебитна карта № ..... Непосредствено преди това, за времето от 12:20:58 ч. до 12:21:24 ч. (вж CD, файл 00047042), подсъдимата Й. действително проверила състоянието на банкова сметка, различна от инкриминираната, като въвела в същия банкомат друга банкова карта с № ...... Тези предишни действия на подсъдимата не са предмет на обвинение и не подлежат на разглеждане в процеса. Твърдението на защитника, че подсъдимата е проверявала своя банкова сметка, макар това да е станало на друга дата, различна от твърдяната, не опровергава изложените в обжалваното решение фактически констатации за осъществените на 23 април и на 22 май престъпни посегателства. Несъстоятелно е възражението на касатора за недоказаност на субективна страна на деянието. Въззивният съд е извел формата на вина въз основа на обективно демонстрираното от подсъдимата общественоопасно и противозаконно деяние (стр. 8 от въззивното решение; както и на стр. 13 от мотивите към присъдата). Доводът за нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК е неоснователен. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за които се оплаква касатора в касационната жалба. Проявление на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК също не се открива по делото. Въззивният съд е приел за правилен доказателственият анализ, развит в мотивите на първоинстанционната присъда. По този начин се е присъединил към изводите на контролираната инстанция и не е намерил основания за тяхната промяна. Всички доказателства са обсъдени задълбочено и съвкупно. Гласните доказателствени средства са преценени обективно, според действително вложеното в тях съдържание и без да са превратно разбрани. Не са пренебрегнати едни доказателствени източници заради други, освен взаимно противоречащите си. Съдът е изложил ясно и категорично своите аргументи защо кредитира с доверие показанията на свидетелите В. Я. и банковия служител Р. М., и защо отхвърля като неверни и проява на защитна позиция обясненията на подсъдимата. В показанията на нейния съпруг свид. А. Й. не е намерил факти от значение за делото. Установените по делото факти и обстоятелства са разгледани всестранно, съдът се е позовал на специалните експертни познания (лицево-идентификационна експертиза) и на предоставените от У. К. Б. снимкови записи от камерата на АТМ-устройство. Съдът аргументирано е изложил своите изводи за участието на подсъдимата в две от инкриминираните ѝ деяния. Тезата на подсъдимата Й., че двукратно проверила чуждата банкова сметка по изрична заръка на свид. Я., е отхвърлена с убедителни мотиви, че противоречи на заявеното от свидетелката, която никога не е предоставяла банковите си карти на подсъдимата и не ѝ е възлага други дейности по пълномощие. Затова и касационната инстанция намери за несъстоятелно твърдението на касатора, че оправдателните доказателства предварително били приети за неверни. Възражението, че въззивният съд не е обсъдил в подробности доводите на защитата, не може да бъда разгледано, поради липса на необходимата конкретика. Твърдението за противоречиво изписване номерата на банковата карта не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като подсъд. Й., нейната защита, всички останали процесуални страни по делото и съдът са били в състояние да разберат повдигнатото обвинение и ясно да възприемат инкриминираните факти и обстоятелства от престъпното поведение. Съществените аргументи за отхвърляне на това твърдение са изложени на стр.13-14 от мотивите към присъдата и в съобразителната част на определението - л.45-47 от наказателното дело на Софийски градски съд. Не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да е ограничило в съществена степен правото на защита на подсъд. Ц. Й.. Неоснователно е и възражението за липса на мотиви за наложеното наказание. Съображения за индивидуализацията на наказанието първоинстанционният съд е изложил на стр. 14 от мотивите, а въззивната инстанция – на стр. 8 от решението. Определеното на подсъдимата Й. наказание лишаване от свобода в размер от една година е съобразено с ниската тежест на престъпното деяние и с личността на дееца. Преобладаващите смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи обстоятелства закономерно предпоставили санкцията да бъде индивидуализирана при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а нейният размер да бъде определен под законовия специален минимум. Наказанието е справедливо определено, поради което не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15 от 12.01.2015 г. по в.н.о.х.д. № 829/ 2016 г., по описа на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, І състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.