3 Р Е Ш Е Н И Е № 515 гр.София, 11 ноември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на осми ноември, през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Цветинка Пашкунова н. д. № 2446/2011 г. Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд №1122/2011г. на Никополски районен съд /РС/, отмяна на постановеното по него протоколно определение от 17.03.2011г. за одобряване на постигнато споразумение, и връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснато нарушение по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК. В съдебно заседание на 08.11.2011г. искането на Главния прокурор се поддържа от представителя на ВКП. Осъденото лице, редовно уведомено не участва в инициираната от прокуратурата извънредна съдебна процедура. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение от 17.03.2011г.,по нохд №1122/2011г.,РС-Никопол в производство по чл.381-383 от НПК е одобрил постигнатото между представителя на обвинителната власт и защитника на А. К. Д. споразумение, с което обвиняемият се признава за виновен в извършено на 10.02.2011 година престъпление по чл.343в, ал.2, вр.ал.1 от НК, с произтичащите от това санкционни последици-ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, като изпълнението на наложеното наказание е отложено по чл.66 от НК, с ПЕТГОДИШЕН изпитателен срок. Съдебният акт не е бил предмет на инстанционна проверка и придобил юридически стабилитет в деня на обявяването му, което обуславя приложимостта на процесуалните норми на чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК, в пределите на извънредния контрол. Атакуваното, с искане на Главния прокурор за възобновяване на нохд №1122/2011г. на Никополски РС, протоколно определение е постановено в нарушение на материалния закон. Съдебният акт е незаконосъобразен в частта, с която е приложен институтът на условното осъждане по отношение на индивидуализираната наказателната санкция на А. Д.. Видно от установените по делото фактически данни и обезпечаващия ги доказателствен материал, същият е осъждан с предхождащи наказателното преследване по настоящото дело съдебни актове – присъда от 26.02.2000г., по нохд №1608/2000г. на РС-Плевен, в сила от 28.03.2001г., с която за престъпление по чл.346, ал.2, т.1 от НК му е наложено наказание - ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при условията на чл.66 НК; присъда №268/05.04.2002г., по нохд №268/2001г. на Варненски военен съд, в сила от 05.04.2002г. с определена наказателна санкция по чл.23, ал.1 от НК за престъпни посегателства по чл.389, ал.2 и чл.346, ал.2, т.1 от НК – ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при ОБЩ режим на изтърпяване; протоколни определения от 14.06.2006г., 03.07.2006г. 22.12.2006г., 30.01.2007г. и 03.07.2007г., съответно по нохд №№ 3079/2005г., 71/2006г., 867/2006г., 49/2005г. и 296/2006г., по описа на Плевенски и Никополски РС, с които са одобрени споразумения, признаващи осъденото лице за виновно в осъществяването на престъпни деяния по чл.343в, ал.1 от НК, чл.196, ал.1, от НК и налагащи му наказания ГЛОБИ /по нохд №№ 3079/2005г., 71/2006г./ и ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА /по нохд №№ 867/2006г., 49/2005г. и 296/2006г./; присъди по нохд №№3971/2007г. и 83/2008г., с които е ангажирана наказателната отговорност на лицето за престъпления по чл.196, ал.1 от НК и осъдено на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА; и последната присъда №9/22.01.2009г., по нохд №10567/2008г., влязла в сила на 09.02.2009г., санкционираща Д. на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА, при строг режим, за престъпно посегателство по чл.199 от НК. Очертаната фактология обосновава категорично заключение, че престъплението, предмет на разглеждане по нохд №1122/2011г., на РС, гр.Никопол е извършено след като А. Д. е многократно осъждан и при ангажирана осем пъти наказателна отговорност за умишлени престъпни посегателства от общ характер, с диференцирани санкционни последици /лишаване от свобода/, препятстващи прилагането на института на условното осъждане. Материалноправната разпоредба на чл.66 от НК съдържа императивни изисквания, свързани с вида и времевите параметри на наложеното наказание и със съдебното минало на подсъдимото лице, при кумулативната даденост на които компетентният орган е суверенен и оправомощен да прецени възможността за отлагане изпълнението на определената наказателна санкция - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, с подходящ изпитателен срок, ако за постигане целите на чл.36 от НК спрямо осъдения и другите членове на обществото,при поставен акцент на личната превенция, не е наложително да бъде изтърпяна ефективно. Конкретиката по делото сочи на липса на лимитираната задължителна предпоставка досежно необходимостта субектът на търсената и реализирана наказателна отговорност да не е осъждан на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъпление от общ характер. Логическа последица от констатираното игнориране на нормата на чл.66, ал.1 от НК е опорочаването на постановения акт, обективиращ волята на първоинстанционния съд. Допуснатото нарушение на материалния закон в обявеното на 17.03.2011г. определение, с оглед установеното в чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1 и ал.2 от НПК, аргументира основателност на искането на главния прокурор за възобновяване на делото. По изложените съображения и в обсега на правомощията, с които е оторизиран, настоящият съд намира, че следва да отмени постановения от Никополски РС акт, при условията на чл.425, ал.1, т.1 от НПК, като делото бъде върнато за ново разглеждане, от друг състав. При повторното съдебно производство, в рамките на дадените от ВКС указания и при стриктно съблюдаване на визираните в чл.66, ал.1 от НК предписания, подробно интерпретирани в обстоятелствената част на решението, да се индивидуализира наказателната отговорност на А. Д.. Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1, вр. чл.422, ал.1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА нохд №1122/2011г. на РС-Никопол. ОТМЕНЯ определение от 17.03.2011г., постановено по нохд №1122/2011г. на Никополски РС и ВРЪЩА делото за ново разглеждане друг състав на същия съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.