Р Е Ш Е Н И Е № 305 гр. София, 28 август 2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретаря…..….........Елеонора Михайлова....……..…и в присъствието на прокурора……….....…Нина ПАНЧЕВА…...…..…изслуша докладваното от Председателя касационно дело № 906 по описа за 2022 г. Производството е образувано по касационна жалба от подсъдимия Д. Ц. А., подадена чрез неговия защитник адвокат Е. Б. срещу решение № 114 от 19.04.2022 г., постановено по внохд № 6/2022г. на Софийски апелативен съд. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК, като се твърди, че съдът не е приложил правилно материалния закон относно наказанието. Излагат се доводи, че подсъдимият е добър и съвестен гражданин, с изключително положителни характеристични данни и че винаги е подхождал с отговорност и уважение към своите близки, съседи и приятели; както и че е неосъждан и няма други висящи наказателни дела, което сочи на ниска степен на обществена опасност. Изтъква се, че произшествието се е отразило тежко върху подсъдимия, тъй като е загубил много близък човек. Посочва се, че обстоятелството, че подсъдимият А. се грижи и издържа малолетната си дъщеря и болни родители, не е обсъдено изобщо от първата инстанция, а въззивният съд не е изложил съображения защо не го е обсъдил при определяне размера на наказанието. Счита, че определеното наказание не съответства на множеството смекчаващи вината обстоятелства и превесът им над отегчаващите. Моли да бъде изменено въззивното решение, като бъде намалено наложеното наказание под или в минималния законоустановен размер, като изпълнението му бъде отложено по реда на чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години. В открито съдебно заседание защитниците на подсъдимия А. –адвокати Б. и М. поддържат изцяло касационната жалба по изложените в нея съображения. Според адв. Б. наличието на многобройни смекчаващи и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства налага извод, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а наказанието лишаване от правоуправление да бъде намалено, тъй като би се затруднило осигуряването на препитание и издръжка на подсъдимия и неговото семейство. Защитниците пледират за намаляване на срока на кумулативното наказание лишаване от правоуправление, в каквато насока молят да бъде изменено въззивното решение. В лична защита подсъдимият Д. А. поддържа изложеното от защитата си, изразява съжаление за случилото се, като посочва, че изкарва прехраната си с управление на МПС. Прокурорът от ВКП счита жалбата за неоснователна. Поддържа, че смекчаващите вината обстоятелства не са били подценени, като не е налице основание за приложението на чл. 55, ал.1, т.1 от НК. Счита, че размерът на наложеното наказание „лишаване от свобода“ ; изпитателният срок по чл. 66, ал.1 от НК и кумулативно наложеното наказание по чл. 343г от НК са правилно отмерени. Повереникът на частния обвинител П. Х. Н. – адвокат Х. Я. дава становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне на решението в сила. Посочва, че апелативният съд подробно е изложил мотиви в решението си в частта, в която е индивидуализирано наказанието. Поддържа, че с деянието е причинена смъртта на едно лице и средни телесни повреди на други две лица, като с оглед тежестта му правилно е индивидуализирано наказанието. Посочва, че кумулативно наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС е справедливо. Моли да бъде оставено в сила решението на въззивния съд и претендира разноски. От адв. П. С. - особен представител на частния обвинител Н. В. И. и повереник на частния обвинител И. В. И. са постъпили отговор на касационната жалба и писмени бележки с идентично съдържание. Заявява се липса на основание за намаляване на наложеното наказание, тъй като двете инстанции са взели предвид смекчаващите вината обстоятелства. Оспорва се твърдението на защитата, че подсъдимият е загубил близък човек, тъй като в последните години същият не е живеел с пострадалата. Повереникът счита, че наложеното наказание е справедливо и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Частните обвинители К. П. А. и И. К. С., редовно призовани, не се явяват в заседанието на касационния съд. Не се явява и повереникът им адв. Ч. Н.. В последната си дума подсъдимият моли да бъде намалено наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 6 от 14.09.2021 г. по нохд № 313/2021г. на Врачански окръжен съд подсъдимият Д. Ц. А. е признат за виновен в това, че на 10.03.2020г., около 13.50 часа, на път 11-15 /Враца – Оряхово/, на км. 24+000 /преди разклона за с. Оходен, при управление на л.а. „О.“, модел „З.“ с рег. [рег.номер на МПС] , в нарушение на правилата за движение, установени в чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП,) по непредпазливост причинил смъртта на седящата на предна дясна седалка в л.а. „О.“, модел „З.“ Н. В. И. и средни телесни повреди на пътуващите в насрещно движещия се л.а. „Ф.“, модел „П.“ И. К. С. и К. П. А., поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. с ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1, вр. с чл. 54 от НК му е наложено наказание от три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години; както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години. С присъдата подсъдимият А. е оправдан за това да е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП. Със същата присъда иззетите като веществени доказателства по делото превозни средства са върнати на собствениците им. С присъдата на подсъдимия Д. Ц. А. са възложени разноските по делото. По подадени въззивен протест от прокурор при ОП-Враца и въззивна жалба от защитника на подсъдимия е образувано внохд № 6/2022г. по описа на Софийски апелативен съд. С решение № 14/19.04.22г., постановено по същото дело, първоинстанционната присъда е потвърдена. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, намери следното: Жалбата е частично основателна. Заявените оплаквания от защитата на подсъдимия за допуснати нарушения на материалния закон са изцяло обвързани с начина на определяне на наложените наказания. Не са налице изложени съображения, които да попадат извън релевираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Не се установяват допуснати от въззивния съд нарушения при механизма за определяне на наказанието „лишаване от свобода“. В конкретния случай предходната инстанция е съобразила смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства – чистото съдебно минало; отлична характеристика; едно нарушение на правилата за движение, довело до съставомерния резултат; загуба на близък човек, загинал в катастрофа с негово участие, което е оставило дълбоко отражение върху емоционалното му състояние; проявено искрено разкаяние за станалото, демонстрирано и пред въззивния съд; болни възрастни родители и малолетно дете, за които трябва да полага грижи. Преценката на инстанционните съдилища, че в случая не са налице нито изключително, нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства съответства на събраните доказателства относно личността на А., а изводът, че липсват предпоставки по чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК за определяне на наказание под най- ниския предел, е законосъобразен. За да бъдат преценени като изключителни, смекчаващите обстоятелства трябва съществено да отличават казуса от типичните случаи. Нито едно от обсъдените по-горе смекчаващи обстоятелства обаче не сочи на изискуемата от закона изключителност. Правилно е преценено и че описаните по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства не притежават признака „многобройност“ по смисъла на чл. 55, ал.1, т.1 от НК. Възражението, че апелативният съд не е посочил достатъчно аргументи защо обстоятелството, че подсъдимият А. полага грижи и издържа малолетната си дъщеря, както и болни родители, не се е отразило на размера на наказанието, е неоснователно. При определяне на наказанието лишаване от свобода, както и при кумулативно наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС, предходната инстанция е изложила във въззивното решение на л. 110 конкретни съображения и подробни аргументи, като е приела, че тези обстоятелства са смекчаващи отговорността такива. Същите са били взети предвид от въззивния съд при индивидуализиране на наложените наказания и са обусловили, съвместно с другите посочени по-горе смекчаващи обстоятелства, извода за справедливост на наказанието. Възражението, че причината за навиването на волана от страна на подсъдимия не е съобразена от предходните инстанции като обстоятелство, отразяващо се върху обществената опасност на деянието, е неоснователно. Производството по делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият е признал фактите по обвинението. При тази процедура съдът е задължен да провери дали самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от доказателствата, събрани на досъдебното производство и ако намери, че това е така, да проведе съкратено съдебно следствие. В такъв случай за релевантни се приемат всички фактически обстоятелства, посочени в обвинителния акт, обхванати от самопризнанието по чл. 371, т. 2 от НПК. Щом процедурата по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК е законосъобразно проведена, страните не могат да оспорват пред въззивната инстанция (още по-малко пред касационната) приетите по делото факти или да навеждат нови факти. В обвинителния акт, в първоинстанционната присъда и въззивното решение не е посочена причината за навиването на волана, поради което същата не може да бъде изследвана пред касационната инстанция. Не е налице основание за допълнително редуциране на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Касационният съд има правомощие да намали наказанието не когато е несправедливо, а когато несправедливостта е явна – когато наказанието очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите по чл.36 от НК. В случая индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода на Д. А. е извършена при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, под средния предвиден за престъплението размер. Подробно въззивният съд е аргументирал значението на предходните административни нарушения на подсъдимия, съобразявайки тяхната отдалеченост във времето, поради което същите не са довели до утежняване на наложената на подсъдимия наказателна санкция и определянето й в по-голям размер. Искането на защитата за редуциране на изпитателния срок по чл. 66, ал.1 от НК е основателно. Предвид значителния превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, размерът на изпитателния срок следва да бъде намален на четири години, който е достатъчен за постигането на ефективно поправително, превъзпитателно и превантивно въздействие върху подсъдимия, при съобразяване на възпитателното и предупредително върху останалите членове на обществото. Корекция е необходимо да се извърши и по отношение на наложеното наказание „лишаване от право да се управлява МПС“. Първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия А. наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от пет години от влизане в сила на присъдата, като този размер на наказанието е приет като справедлив и от въззивния съд. Определеният от двете инстанции срок от пет години е близо до максимално възможния размер на това наказание съгласно нормата на чл.49, ал.2 от НК. Същият не е съобразен с обстоятелството, че наложеното на Д. А. наказание „лишаване от свобода“ е под средния размер, регламентиран в чл. 343, ал.4, вр. ал.3, б. „б“, пр.1, вр. ал.1, б. „в“ от НК. Не е отчетено и обстоятелството, че след 2014г. подсъдимият е санкциониран еднократно за нарушение на правилата за движение, което сочи на липса на необходимост да бъде лишаван от право да управлява МПС за продължителен период от време. Горното налага да се осъществи редукция на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ с оглед постигане на съответствие между двете наказания и намаляване на диспропорцията между тях. С оглед на горното касационният съд счита, че справедливият размер на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, което следва да се наложи на подсъдимия А., е за срок от четири години. По изложените съображения настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде изменено в посочения смисъл. Частният обвинител П. Х. Н., действащ чрез своя законен представител Х. П. Н., е бил представляван от повереника адв. Я., като последният е участвал в съдебното заседание пред ВКС и е осъществявал процесуално представителство на частния обвинител. Видно от намиращият се по делото договор за правна защита и съдействие адвокатът е оказвал правна помощ безплатно, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, подсъдимият следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение в полза на осъществилия процесуално представителство пред ВКС, като размера на възнаграждението следва да се определи на основание чл.13 ал.1 т. 4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 4 и чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 114 от 19.04.2022 г., постановено по внохд № 6/2022г. на Софийски апелативен съд като: НАМАЛЯВА размера на изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК от пет на четири години и размера на наложеното на подсъдимия Д. Ц. А. наказание по чл. 343г вр. чл. 37, ал.1, т. 7 от НК от пет на четири години. ОСЪЖДА подсъдимия Д. Ц. А. на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати на адвокат Х. П. Я. адвокатско възнаграждение в размер на 2 250 /две хиляди двеста и петдесет /лева за предоставена безплатна правна помощ на частния обвинител П. Х. Н., действащ чрез своя законен представител Х. П. Н.. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.