Р Е Ш Е Н И Е № 71 гр. София, 15.02.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря...................Елеонора Михайлова............................и с участието на прокурора.........................Божидар ДЖАМБАЗОВ………........................изслуша докладваното от съдия Топузова н.д. № 970 по описа за 2022 г. Производството е образувано по чл.423, ал.1 от НПК. Постъпило е искане от осъдения А. К. Д. за възобновяване на нохд № 13231/2020 г. на Софийски районен съд. Излагат се доводи, че осъденият не могъл да присъства при постановяването на присъдата, тъй като пребивавал в Германия поради семейни причини; не е искал да се укрие и впоследствие е разбрал, че е осъден. Посочва, че има постоянен адрес в Германия. Моли да бъде възобновено наказателното дело и да бъде постановена справедлива присъда. В съдебно заседание искането се поддържа от служебния защитник на осъдения Д. – адв. А. както е подадено. Защитникът посочва, че осъденият е участвал в две съдебни заседания, изразил е желание производството да приключи по реда на Глава 29 от НПК, като неявяването му в следващото съдебно заседание не е било поради укриване, а се дължи на лични причини, свързани с детето му, което живее в Германия. Моли да бъде уважено искането за възобновяване, да бъде отменена присъдата и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането за възобновяване, тъй като осъденият се е укрил след повдигането на обвинение в досъдебното производство. Посочва, че впоследствие се е наложило издирването му в съдебното производство и след установяването и задържането му, същият е участвал в две съдебни заседания, но след изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека се е укрил, не е уведомил съда и е напуснал страната. Счита, че в случая не е приложим чл. 423, ал.5 от НПК. Моли искането да бъде оставено без уважение. Алтернативно, в случай, че делото бъде възобновено, дава становище за налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Осъденият Д. поддържа изложеното от служебния защитник. Твърди, че не се е укрил; признава се за виновен, като посочва, че се е наложило спешно да замине за Германия, където живеел от шест години. Моли да му бъде намалено наказанието или делото да бъде върнато за ново разглеждане. В последната си дума моли за възобновяване на производството. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 25.03.2022 г., постановена по нохд № 13231/2020г. на Софийски районен съд, наказателно отделение, 18 състав, съдът е признал подсъдимия А. К. Д. за виновен в това, че на 06.06.2018 г., в гр. София, е извършил престъпления както следва : - по чл. 270, ал.1 от НК за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 9 месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване, - по чл. 131, ал.2, т.4, вр. чл. 130, ал.2 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца при първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл. 23 от НК на подсъдимия е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 9 месеца, размерът на което е увеличен на основание чл. 24 от НК на 3 години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Със същата присъда на основание чл. 289, ал.1, вр. чл. 24, ал.5, т.1 от НПК вр. чл. 218в, т.1 от НК съдът е прекратил наказателното производство по обвинението за извършени престъпления по чл. 216, ал.6, вр. ал.1 от НК и чл. 216, ал.6, вр. ал.1 от НК. Със същата присъда съдът е осъдил А. К. Д. да заплати на СДВР сумата в размер на 835 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от причинено на 06.06.2018 г. в гр. София увреждане на лек автомобил марка „******“, модел „А.“ с рег. [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането, като отхвърлил гражданския иск до пълния размер от 1141, 50 лева, съответно отхвърлил иска в частта относно обезщетяване за увреждането на лек автомобил марка „*****“, модел „А.“ с рег. [рег.номер на МПС] . Присъдата не е била обжалвана и е влязла в сила на 12.04.2022г. По издадената от Софийски районен съд ЕЗА № 13231/2022г. от 07.02.2022г., Д. е бил задържан в Германия на 09.09.2022 г. Издадена е и ЕЗА по преписка № П-908/2022 г. на Софийска районна прокуратура, във връзка с влязлата в сила присъда по нохд № 13231/2020г. на СРС. Д. е бил предаден на компетентните български власти на 10.10.2022 г. По делото липсват доказателства за поискани и предоставени гаранции за възобновяване на делото. Искането е подадено в рамките на предвидения срок по чл.423, ал.1 от НПК, поради което следва да се допусне до разглеждане. По същество искането е неоснователно. Началото на производството е поставено със съставяне на протокол от първото действие по разследването - разпит на свидетел /л. 35 от ДП/ по досъдебно производство № 3382 ЗМК – 1222/2018 г. по описа на 07 РУ - СДВР. С постановление от 31.10.2018 г. на разследващ полицай при 07 РУ – СДВР, предявено на обвиняемия на 19.09.2020 г., А. К. Д. е привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 270, ал.1 от НК; чл. 131, ал.2, т.4, вр. чл. 130, ал.2 от НК; чл. 216, ал.6, вр. ал.1 от НК и чл. 216, ал.6, вр. ал.1 от НК и му е взета мярка за неотклонение „подписка”. Обвинението му е било предявено лично, без участието на защитник. В проведения на същата дата разпит, обвиняемият е заявил, че е запознат с правата си на обвиняем, не желае в този момент присъствието на защитник, тъй като неколкократно бил давал показания за случилото се. Уточнил, че разбира обвинението, признал вината си и посочил, че след като упълномощи защитник, същият щял да предприеме действия за сключване на споразумение. Отбелязал, че от почти две години живее в Германия, но възнамерявал занапред да живее в България. Посочил адрес за призоваване в [населено място], където според него се намирали родителите му и уточнил, че дори да го няма там, същите щели да го уведомят. Отказал да даде обяснения по обвинението. По внесен обвинителен акт за същите престъпления е образувано нохд № 13231/2020г. на Софийски районен съд, наказателно отделение, 18 състав. Разпореждането на съда за насрочване на разпоредително заседание, заедно с препис от обвинителния акт, са били изпратени до подсъдимия Д. до адреса му в [населено място] и до посочения от него при разпита му като обвиняем адрес за призоваване в [населено място]. В първото съдебно заседание, проведено на 10.05.2021 г., подсъдимият не се явил. Констатирано е, че призовката за подсъдимия от адреса, посочен в приложението към обвинителния акт, е върната в цялост с отбелязване, че лицето не живее в селото. Постъпило и писмо от кмета на [населено място], общ. П., че подсъдимият не пребивава на територията на селото. Призовката от адреса в [населено място] също е върната в цялост, с отбелязване, че лицето не живее в селото. В същото съдебно заседание мярката за неотклонение на подсъдимия е изменена от „подписка“ в „задържане под стража“; същият е бил обявен за общодържавно издирване и в негова полза е допусната правна помощ под формата на процесуално представителство. С писмо рег. № 513000-30765/01.06.2021 г. от СДВР, отдел „Противодействие на криминалната престъпност“ /л. 60 от делото/ съдът е бил уведомен, че на 21.04.2021 г. в 18:30 часа подсъдимият Д. е напуснал територията на Република България през ГКПП „Дунав мост”, след което нямало регистрирано влизане на лицето на територията на страната. В проведените на 03.06.2021г. и 16.06.2021г. открити съдебни заседания подсъдимият не се явил, бил е представляван от служебния си защитник – адв. Г.. На 15.07.2021 г. Д. е бил задържан от служители на ГД „Гранична полиция“ във връзка с наложената му в съдебното производство по нохд № 13231/2020 г. на СРС мярка за неотклонение „задържане под стража“, като лицето по надлежния ред било приведено в затвора гр. София. Подсъдимият се явил лично в проведеното на 06.08.2021 г. открито съдебно заседание, като е поискал производството да приключи със споразумение по глава 29 от НПК. С определение от 13.08.2021 г. съдът е изменил мярката за неотклонение на подсъдимия от „задържане под стража“ в „подписка“. Д. се явил лично и в проведеното на 09.09.2021 г. открито заседание. В насроченото на 14.10.2021 г. открито съдебно заседание подсъдимият не се явил; мярката му за неотклонение била изменена от „подписка“ в „задържане под стража“ и отново бил обявен за общодържавно издирване. На проведеното на 03.12.2021 г. открито съдебно заседание подсъдимият не се явил. Председателят на състава докладвал, че липсват данни Д. да е издирен, а при опит за задържането му по изменената мярка за неотклонение е било установено, че лицето не обитава посочения от него адрес за призоваване в страната, където е следвало да се изпълнява мярката за неотклонение „подписка“. Независимо от положените от страна на съда усилия, Д. не бил открит. Производството продължило по реда на чл. 269 от НПК. На 07.02.2022 г. по нохд № 13231/2020г. на Софийски районен съд е издадена ЕЗА с цел провеждане на наказателно преследване. Производството по нохд № 13231/2020г. на Софийски районен съд приключило с присъда от 25.03.2022 г., която не е обжалвана и е влязла в сила на 12.04.2022г. Издадена била и ЕЗА по преписка № П-908/2022 г. на Софийска районна прокуратура, във връзка с изпълнение на влязлата в сила присъда по нохд №13231/2020г на СРС. Осъденият Д. е бил задържан на 09.09.2022г. във Федерална Република Германия, бил е екстрадиран и приведен в затвора гр. София на 10.10.2022 г. за изпълнение на наложеното му наказание. Тези фактически обстоятелства и процесуалното развитие на делото дават основание да се заключи с категоричност, че осъденият Д. е знаел за воденото срещу него наказателно дело. Нещо повече, той пълноценно е взел участие при реализирането на основните процесуални институти, намиращи проявление в досъдебната фаза на процеса – привличане на обвиняем /чл. 219, ал. 1 от НПК/, предявяване на обвинението /чл. 219, ал. 4 от НПК/ и разпит на обвиняемия /чл. 221 от НПК/. На същия е бил връчен препис от обвинителния акт и се е явил пред съда в две открити съдебни заседания. Обстоятелството, че е сочил съдебни адреси в страната, на които не пребивава, а не е посочил такъв в Германия /където е заявил, че живее преимуществено/ и e напуснал страната, без да уведоми органите на досъдебното производство и съда, сочат на процесуално поведение, насочено към осуетяване на наказателното производство. В този смисъл, провеждането на съдебното производство по реда на чл. 269, ал. 3 от НПК се дължи единствено на недобросъвестното процесуално поведение на осъдения Д., от което същият не може да черпи права. Всичко изложено дотук обуславя неоснователност на искането за възобновяване на наказателното производство, предвид липсата на предпоставки по чл. 423, ал.1 от НПК. Не е налице и хипотезата по чл.423, ал.5 от НПК, тъй като по делото липсват доказателства за поискани и предоставени гаранции за възобновяване на конкретното наказателно производство. Предвид изложеното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. К. Д. за възобновяване на нохд № 13231/2020 г. на Софийски районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: