Р Е Ш Е Н И Е № 55 София, 24.08. 2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 26.05. 2020 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участието на секретаря Л.Златкова като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 1842 /2019 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на К. М. П. от [населено място], чрез адв.Р. М., против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 680 от 22.03.2019г., по в.гр.д.№ 3822 / 2018 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 22.122017 г., по гр.д.№ 2859/2016 г. за отхвърляне на предявения от касатора, като ищец, срещу ЗК ”ЛЕВ ИНС” АД пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) във вр. с чл.45 ЗЗД за сумата 150 000 лева – обезщетение за причинени му неимуществени вреди от настъпило в района на „Околовръстен път” в [населено място] на 08.10.2014 г., около 10.30ч., пътно-транспортно произшествие и за поставяне в негова тежест отговорността за деловодните разноски на ответника. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила- касационно основание по чл.281, т.3 ГПК. Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че към момента на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие на 08.10.2014 г. не е налице валиден застрахователен договор по риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен между делинквента и ответното застрахователно дружество. Счита, че доколкото в тежест на застрахователя е да предостави достоверна информация на Информационния център към Гаранционния фонд за съответно вписване в специално поддържания регистър, то всяко несъответствие между отделните отразени елементи и действителното правно положение към датата на непозволеното увреждане е ирелевантно за правата на пострадалия. Насрещната по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК и в проведеното по делото открито съдебно заседание, чрез адв. Ан.А.- САК, възразява по основателността на въведените касационни основания. Излага подробни правни доводи, свързани с характера на застрахователното правоотношение, като застъпва теза за превратно тълкуване на чл.292 КЗ( отм.) от страна на пострадалия и иска оставяне в сила на съдебното решение на Софийски апелативен съд. Третото лице – помагач в процеса – П. К. М., при участието на което е постановено обжалваното решение, не заявява становище. С определение по чл.288 ГПК състав на второ търговско отделение на ВКС № 110/26.02.2020г. допусна касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, на основание чл.280, ал.1 т. 1 и т.3 ГПК, по отношение на определените за значими въпроси на материалното право: 1.”При несъответствие между отразената в Информационния център на Гаранционния фонд информация относно началната дата и час на валидност на конкретен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, спрямо вписаните в застрахователната полица данни, в която застрахователният договор е материализиран, кои от тях намират приложение по отношение на трети, пострадали от пътно-транспортно произшествие лица и възникнали за тях права срещу виновния водач?”; 2.„Каква е доказателствената сила на информацията, съдържаща се в Информационния център на Гаранционния фонд и как се отразява същата на отговорността на застрахователя при противоречие с данните от застрахователната полица по конкретен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите ?”. Счетено е, че с оглед дадения от състава на Софийски апелативен съд отговор на първия от поставените въпроси, е необходимо извършване на проверка за съответствието му с възприетото разрешение в т.3 от Тълкувателно решение №1 /14 от 23.12. 2015 г. на ОСТК на ВКС, свързано с вмененото на застрахователя задължение за предоставяне на информация в Информационния център на Гаранционния фонд за подлежащите на регистрация обстоятелства и последиците от неспазването му. Като основателни са споделени аргументите на касатора за значението на въпрос № 2 за точното прилагане на закона и за развитие на правото, предвид принципното разрешение в решение № 50/25.ІV.2012 г. по т. д. № 95 /2011 г. на ВКС, І т.о. за правните последици при неспазване законоустановената форма за действителност на застрахователния договор и необходимостта чрез съдебната практика да се осигури еднаква защита на правото на обезвреда на трети, пострадали при пътно - транспортни произшествия лица, както при липса и/или неточно попълване на задължителни реквизити от застрахователната полица, така и когато тяхното публично оповестяване в информационните масиви на Гаранционния фонд е непълно и/ или неточно съобщено от застрахователя. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: За да постанови обжалваното решение по предявения от К. М. П. пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ(отм.) Софийски апелативен съд след самостоятелен анализ на доказателствения материал по делото, доводите и възраженията на страните, е споделил извода на първоинстанционния съд за отсъствие на предпоставките на закона за ангажиране отговорността на ответника, като застраховател на гражданската отговорност на делинквента, за причинените на ищеца неимуществени вреди от травматичните му увреждания, настъпили при пътно- транспортното произшествие на 08.10.2014 г., около 10.30 ч. в района на Околовръстен път”, [населено място] при кръстовището с [улица]. Изложени са съображения, че липсата на валидна застраховка по риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите - елемент от фактическия състав на чл.226, ал.1 КЗ(отм.), уредена в чл.249, т.1 КЗ (отм.) като задължителна, изключва основателността на предявения иск. При обосноваване на изградения правен извод за отсъствие на застрахователно правоотношение с ответното застрахователно дружество по отношение на водача на увреждащия товарен автомобил „Ивеко MJI 180- Е28” с ДК [рег.номер на МПС] решаващият състав на Софийски апелативен съд се е позовал на представената по делото застрахователна полица № 22114002490676, в която е обективиран процесният застрахователния договор за риска ”Гражданска отговорност”,сключен със ЗК ”ЛЕВ ИНС”АД. Констатирайки, че според отразените в съдържанието й данни, началото на застрахователно покритие е от 14 часа на 08.10.2014 г., а краят - 23.59 ч. на 07.10.2015 г. въззивният съд е счел, че към момента на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие – 10.30 ч. на 08.10.2014 г., твърдяното от ищеца застрахователно правоотношение не е възникнало. Затова, като се е позовал на характера на застрахователната полица - частен диспозитивен документ, правопораждащ застрахователното правоотношение, който е останал неоспорен в процеса по см. на чл.193 ГПК, въззивният съд е отрекъл установеното в хода на делото противоречие между конкретизирания в него времеви обхват на сключената с ответника задължителна застраховка за риска „Гражданска отговорност” и този по приложената по делото справка - извлечение от Информационния център на Гаранционния фонд да е релевантно за правата на ищеца и за пряката отговорност на ответника. Изложени са съображения, че доколкото приложими към тази имуществена застраховка са общите правила на Глава четвърта КЗ(отм.), определящи я като формален, двустранен консенсуален и възмезден договор, то застрахователната полица - форма за действителност на застрахователния договор с установените от законодателя задължителни реквизити, включващи начало и край на застрахователно покритие( чл.184, ал.3, т.4 КЗ отм.), е и единственото правно основание за възникване на конкретното застрахователно правоотношение, отразяващо както двете насрещни волеизявления на договарящите, така и съгласието помежду им, постигнато в рамките на установената, с общата норма на чл.9 ЗЗД, договорна свобода. Съобразно възприетото разрешение и въз основа на подробно обсъдената правна характеристика на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, приетите за установени факти по делото и законовото правило на чл.295, ал.7 КЗ (отм.) въззивната инстанция е извела краен правен извод, че въведената от законодателя презумпция е останала необорена в процеса. Посочила е още, че единствено в хипотезата, когато в застрахователната полица няма конкретизирани начало и край на застрахователно покритие, тезата на ищеца, че издаденият от Информационния център на Гаранционния фонд официален документ е правно релевантен за застрахователното правоотношение, би могла да се приеме за основана на закона, какъвто не е разглежданият случай, вкл. и поради отсъствие на констатирано в хода на делото противоречие между отразените в регистъра данни и вписаните такива в процесния застрахователен договор. І. По правните въпроси, обусловили достъпа до касация: Отговор на първия от поставените въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, се извежда от задължителните постановки в т.3 на ТР № 1/23.12.15 г., по т.д.№ 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, според които договорът за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите се счита прекратен с фингираното връчване на известие за прекратяване, поради неплащане на разсрочена вноска, независимо дали застрахователят е изпълнил задължението си по чл.294, ал.1 КЗ(отм.) да впише прекратяването на договора в регистъра на Гаранционния фонд, но застрахователят не може да се освободи от отговорност при неизпълнение на това задължение. В мотивите, с които е аргументирано възприетото разрешение изрично е посочено, че макар и вписването в конкретната разгледана хипотеза да няма материалноправни последици за самото договорно правоотношение, то при неспазено изискване на чл.294 КЗ(отм.) застрахователят не може успешно да се освободи от отговорност по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) спрямо третите увредени лица, позовавайки се на предсрочното прекратяване на договора, елемент от фактическия състав на което, вписването не е. Съобразявайки горецитираните задължителни за съдилищата в страната постановки, императивния характер на законоустановеното административно задължение на застрахователя, предлагащ задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите - да предоставя на Информационния център към Гаранционния фонд в определен от законодателя срок справка за сключените и прекратените застрахователни договори, която да съдържа информацията по чл.292, ал.1, т.3 и т.7 КЗ (отм.), засилената социална функция на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, предоставената с нея разширена застрахователна закрила и официалното оповестително действие на данните от Информационния център настоящият съдебен състав конкретизира отговора на първия от поставените от касатора въпроси в следния смисъл: 1.„При противоречие между информацията, отразена в Информационния център към Гаранционния фонд на данните от конкретен договор за задължителна застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите и вписаните в съответната застрахователна полица, по отношение на третите, пострадали от пътно- транспортно произшествие лица и възникнали за тях права срещу виновния водач на моторно превозно средство, приложение намират обстоятелствата, които към датата на настъпило пътно- транспортно произшествие са отразени в регистъра, поддържан по силата на чл.292 КЗ (отм.), щом несъответствието се дължи на неизпълнение и/или неточно изпълнение на задължението на застрахователя по чл.294, ал.1 КЗ(отм.). По отношение на въпрос № 2 настоящият съдебен състав съобразява следното: По силата на чл.39, ал.2 от Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд (обн.ДВ, бр.74/2006 г.) справката по ал.1, която всеки застраховател предоставя на Информационния център се подава по начин и във формат, определен от Управителния съвет на Фонда във вр. с изискванията на системата за автоматизирана обработка на информацията, която се гарантират автентичността и сигурността на подадените данни. Следователно предоставената информация от Информационния център към Гаранционния фонд, която е публично достъпна, има официално оповестително действие и издадената въз основа на нея справка от Фонда, притежава правната характеристика на официален свидетелстващ документ, който обвързва съда с материална доказателствена сила относно съществуването и прекратяването на договорите за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, до доказване на противното. Макар доказано противното, когато несъответствието в отделните отразени елементи в информацията, обявена в Информационния център към Гаранционния фонд, спрямо действително вписаните в застрахователната полица, се дължи на неизпълнение и/или на неточно изпълнение на задължението на застрахователя по чл.294, ал.1, във вр. с чл.292, ал.1, т.3 КЗ (отм.), то е непротивопоставимо на увредения, на водача, когато е различен от сключилия застраховката собственик на моторното превозно средство, на Гаранционния фонд и на всяко трето лице, предвид установената от законодателя процедура, гарантираща автентичност и сигурност на подадените данни. Затова в сочената хипотеза застрахователят не може да откаже плащане по прекия иск, каквото плащане успешно може да откаже на сключилия застраховката собственик по чл.229 КЗ(отм.), във вр. с чл.223, ал.1 КЗ (отм.) – насрещна страна по застрахователното правоотношение. В този см. е и отговорът на втория поставен от касатора правен въпрос, обусловил достъпа до касация. ІІ. По основателността на касационната жалба: Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С оглед отговора на релевантните правни въпроси оплакването на касатора за необоснованост на изводите на въззивния съд, че към датата и часа на настъпване на пътно-транспортното произшествие не имало валидно застрахователно покритие за водача на увреждащия товарен автомобил и че не е съществувало несъответствие между информацията, която се съдържа в застрахователната полица от 07.10.2014 г. и справката от Информационния център към Гаранционния фонд е основателно. Основателно е и оплакването за допуснато нарушение на материалния закон. Констатираните пороци обуславят правен извод, че въззивното решение на Софийски апелативен съд е неправилно и следва да бъде отменено. В случая не се налага извършване на нови или повтарянето на извършените от въззивната инстанция съдопроизводствени действия и на основание чл.293, ал.2 вр. ал.1 от ГПК, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция. Изложените правни съображения във възприетото разрешение на поставените въпроси и установените по делото факти дават основание на настоящия съдебен състав да приеме, че към момента на процесното пътно - транспортно произшествие – около 10.30 ч. на 08.10.2014 г. ответното застрахователно дружество е покривало гражданската отговорност на водача на увреждащото моторно превозно средство, т.е. застрахователното събитие, от което е елемент непозволеното увреждане, е настъпило в рамките на времевия обхват на сключения за увреждащия товарен автомобил валиден застрахователен договор по риска „Гражданска отговорност”. Освен, че в представената от Гаранционния фонд справка (л.67 и л.8) за начален срок на застрахователно покритие е изрично посочен 00.00 ч. на 08.10.14 г. и в хода на процеса ответникът, комуто е възложена доказателствената тежест, не е установил да е изпратил по реда на чл.294, ал.1 КЗ (отм.) уведомление до Информационния център към ГФ за коригиране периода на действие на застрахователния договор и привеждането му в съответствие със записаното в приложената застрахователна полица № 22114002490676 (л.82) конкретно начало – 14 часа на 08.10.2014 г., то самият императивно установен в чл.262 КЗ (отм.) едногодишен срок, изключва наличие на законова възможност за сключване на валидна задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за времеви период по- кратък от една година, освен в конкретните изчерпателно изброени в т.1-т.5 хипотези, които в случая са безспорно неотносими, а и не са твърдяни от последния. Отсъствието на своевременно въведено възражение за нищожност на застрахователния договор, на основание чл.26, ал.1 КЗ(отм.), изключва да е налице задължение за състава на касационната инстанция да обсъжда въпросите, свързани с приложението на чл.26, ал.4 КЗ(отм.) и с правилото на чл.293, ал.3 ТЗ. Следователно обстоятелството, че застрахователят е обявил в създадения по реда на чл.292 КЗ(отм.)Информационен център към Гаранционния фонд процесната застраховка, като действаща от 00.00ч. на 08.10.14 г. до 23.59 ч. на 07.10.2014 г., според настоящия съдебен състав е достатъчно, за да се счете, че той не би могъл успешно да противопостави на третото увредено лице твърдение за обратното - че застрахователният договор е породил действие от 14 ч. на 08.10.14 г., т.е. след настъпване на пътно - транспортното произшествие. Допълнителен аргумент в подкрепа на възприетото разрешение е обективираното в конкретизираните по реда на чл.294, ал.1 КЗ(отм.) начало и край на застрахователно покритие – част от задължителното съдържание на имуществената застраховка по риска „Гражданска отговорност”, изявление на застрахователя, имащо характер на признание, че обезпечава деликтната отговорност на водача на увреждащото м.п.с. през визирания, в предоставената информация, период. С оглед изложеното предявеният пряк иск е частично основателен. Видно от доказателствения материал по делото всички кумулативни елементи от фактическия състав на чл.226, ал.1 КЗ(отм.),от който възниква прякото субективно право на увредения да претендира обезщетение за причинените му от пътно- транспортното произшествие вреди от застрахователя на гражданската отговорност на делинквента са осъществени. Налице е валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите между ответното застрахователно дружество и собственика на увреждащия товарен автомобил, в чийто времеви обхват, така както е обявен в Информационния център към Гаранционния фонд и отговарящ на изискването на чл.262 КЗ(отм.), е настъпил процесният пътен инцидент. Доказан е и фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД, пораждащ отговорността на застрахования делинквент спрямо увредения и елемент от застрахователното събитие по застраховката за риска „Гражданска отговорност”. С влязлото в сила решение на СРС по НАХД № 4036/2015 г., имащо правните последици на влязла в сила присъда, задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието в границите на чл.300 ГПК, е установено както противоправното поведение на водача на товарен автомобил „Ивеко”, с рег. [рег.номер на МПС] – трето лице – помагач в процеса - П. К. М., който поради нарушаване на чл.20, ал.2, изр.1 ЗДвП е предизвикал пътно-транспортното произшествие на 08.10.2014 г., около 10.30 ч. в [населено място] на кръстовището, образувано от [улица]и [улица], така и вината му за същото. Установено е също, че в резултат на настъпилия пътен инцидент на ищеца, който като водач на л.а. „Пежо 205”, с рег. № С 48855 РК, е спрял за извършване на маневра „ляв завой” и според изслушаната и неоспорена от страните авто-техническа експертиза, е ударен отзад от товарния автомобил, движещ се със скорост 50 км./ч. и отхвърлен напред и наляво, е навлязъл в лентата за насрещно движение, попадайки пред движещия се л.а. „Мерцедес” с рег. [рег.номер на МПС] , който при сблъсъка им го е възкачил на предния си капак и го е отхвърлил напред, са причинени множество тежки травматични увреждания. Изразяващи се, според неоспорените заключения на изслушаните специализирани съдебно- медицински експертизи, в контузия на мозъка в десния челен дял, фрактура на слепоочната кост на черепа в ляво, фрактура на страничните израстъци на І-ви до V-ти поясни прешлени в дясно, фрактура на кръстната кост, фрактура на ІV-то ребро в ляво, фрактура на дясното бедро, раздалечаване на срамните кости на таза, получените от увреденото лице травми, притежаващи правната характеристика на средна телесна повреда - пряка и непосредствена последица от пътно-транспортното произшествие, са му причинили значителни по съдържание и обем морални вреди, които подлежат на обезвреда по правилото на чл.52 ЗЗД и при съобразяване на задължителните постановки в т.ІІ на ППВС № 4/ 23.12.1968 г.. В съответствие с цитираната задължителна практика и последвалата я трайно непротиворечива казуална практика на касационната инстанция, изразена в множество решение по чл.290 ГПК на ВКС ( напр. решение № 88 от 17. 06. 2014г., по т.д.№ 2979/2013 г. на ІІ т.о.; № 151 от 12.11.2013 г., по т.д.№ 486/12 г. на ІІ т.о.; № 130 от 09.07.2013 г., по т.д. № 669/12 г. на ІІ т.о. ; 83 от 06.07.2009г., по т.д.№ 795/2008 г. на ІІ т.о. и мн.др.), настоящият съдебен състав намира, че справедлив паричен еквивалент по см. на чл.52 ЗЗД на претърпените от ищеца неимуществени вреди е сумата 85 000 лева. При определянето й съставът на касационната инстанция съобразява доказаните в хода на процеса характер, вид и степен на получените от ищеца травматични увреждания, конкретизирани при излагане на фактическата обстановка по спора, последвалите ги множеството хирургически интервенции (5бр.) и инвазивни процедури, вкл. получено гнойно възпаление на коремната стена, интензитета и продължителността на породените от тях силни болки и страдания, която според вещото лице ортопед – травматолог е от около 1 -1.5 месеца и се проявява и понастоящем при влажно, студено време и при продължително ходене, периода на проведеното болнично и домашно лечение, настъпилото от травмите скъсяване на долния крайник и ограничението в движенията на двете тазобедрени стави, както и останалите необратими последици в здравословното състояние на пострадалия – проява на симптомите, характерни за трайна постравмена енцефалопатия –пристъпно „замайване”, често и силно главоболие нощем, паметови нарушения, изискващи, според в.л. неврохирург (с.з. от 05.10.2017 г.), възстановителен процес с продължителност за черепно- мозъчни травми с характер на процесните от 2 - 3 до 5 години, който за К.П. все още нито е приключил, нито е с категорични благоприятни прогнози. Съдебният състав на ВКС отчита също и установеното от св.показанията на св. М. Д., които преценява съобразно процесуалното правило на чл.172 ГПК, негативно отражение на преживяното върху физиката, психиката и бита на пострадалия, невъзможността му да се самообслужва и да се придвижва без помощни средства за продължителен период от време, неговата 50 - годишна възраст към датата на непозволеното увреждане, както и икономическата конюнктура в страната към същия този момент, индиция за която са и ноторните нормативно определени лимити на застрахователно покритие при застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Преценявайки събраните по делото доказателства във връзка с поведението на увредения при процесното пътно-транспортно произшествие, настоящият състав приема, че възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, което е аргументирано с техническа неизправност на управляваното от последния моторно-превозно средство, несъобразена от същия скорост на движение и непоставен обезопасителен колан е неоснователно. Освен, че в хода на процеса застрахователят, комуто е възложена доказателствена тежест, не доказа управляваният от ищеца л.а. „Пежо 205”, с рег. № С 48855 РК да е бил технически неизправен към релевантния за спора момент, нито водачът му да е нарушил ЗДвП, движейки се с несъобразена за пътните условия скорост и без поставен обезопасителен колан, то изрично в заключението на изслушаната и приета автотехническа експертиза, която се възприема за обективна и компетентна, е констатирано обратното - че с оглед механизма на пътно-транспортното произшествие ищецът, като водач на л.а., към момента на удара или е бил намалил скоростта си на движение, или спрял предвид целта му - извършване на ляв завой по [улица]. Що са касае до предпазния колан, същият, според в.л., дори и да не е бил поставен, каквито категорични доказателства не са ангажирани в процеса, той не би предпазил водача на л.а. нито при първия удар, нанесен му отзад, предвид превантивното му действие предназначено за челен сблъсък, нито при втория удар, който е страничен и при който обезопасителният колан е въобще неефективен. Изложеното позволява да бъде обобщено, че в случая не е налице причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпване на вредоносния резултат, поради което предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД (т.7 ППВС № 17/63г.) са недоказани и отсъства основание за редуциране определеното на ищеца обезщетение за обезвреда на неимуществените му вреди, съобразно искането на ответника. Отделено е, че за твърдяните от ЗК ”ЛЕВ ИНС” АД нарушения липсва индиция и в установената в мотивите на влязлото в сила решение на СРС по НАХД № 4036 /2015 г., фактическа обстановка на процесното пътно- транспортно произшествие. Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД върху размера на присъденото обезщетение се дължи законна лихва, считано от датата на непозволеното увреждане. Пряката отговорност на застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ(отм.) е функционално обусловена от отговорността на делинквента, поради което ответното застрахователно дружество дължи заплащане на претендираната от ищеца законна лихва от датата на настъпване на пътно транспортното произшествие - 08.10.2014г. С оглед изхода на делото в настоящата инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени направените и своевременно претендирани деловодни разноски за всички съдебни инстанции, съобразно уважената част на иска, възлизащи на сумата 368.33 лв. При този изход на делото на адв. Р.М.- САК, на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 ЗА следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществената, съгласно приложените договори № 21 от 01/12.2014 г., от 15.01.2018 г. и от 16. 04. 2019 г., правна защита и съдействие на ищеца в първоинстанционното, въззивното и касационното производства в общ размер на сумата 8 470 лв., определена по реда на чл.7, ал.2, т.4 и чл.9, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На ответника, на основание чл.78, ал.8 ГПК, следва да бъде присъдена сумата 95.34 лв., деловодни разноски за касационното производство, съобразно отхвърлената част на иска, формирани от дължимото юрисконсултско възнаграждение за изготвен отговор на касационната жалба без процесуално представителство, претендирано в размер на 220 лв., съответстващ на чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37 ЗПП. За осъщественото процесуално представителство в касационното производство и оказаната правна защита и съдействие от адв. Ан.А. –САК, ответникът не претендирал и не е доказал да е извършил разноски, поради което настоящият съдебен състав не обсъжда такива. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна така в размер на сумата 3 400 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд № 680 от 22. 03.2019г., по в.гр.д.№ 3822 / 2018 г., в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд от 22.12.2017 г., по гр.д.№ 2859/16 г. за отхвърляне, като неоснователен, прекия иск на К. М. П. срещу ЗК”ЛЕВ ИНС” АД, [населено място] за сумата 85 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.10.14 г. и в частта за присъдените на ответното търговско дружество деловодни разноски за двете инстанции за разликата над сумата 368.33 лв. до сумата общо от 650.00 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗК”ЛЕВ ИНС”АД, [населено място], ЕИК:[ЕГН] да заплати на К. М. П. от [населено място], с ЕГН: [ЕГН] сумата 85 000 лева( осемдесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от пътно –транспортно произшествие, настъпило на 08.10.2014 г. около 10.30 ч. в [населено място], на „Околовръстен път” в района на кръстовището с [улица], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.10.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 368.33 лв.(триста шестдесет и осем лева и тридесет и три стотинки), деловодни разноски за всички инстанции,съобразно уважената част от иска. ОСТАВЯ в сила въззивното решение на Софийски апелативен съд № 680 от 22. 03.2019г., по в.гр.д.№ 3822 /2018 г., в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА К. М. П. от [населено място], с ЕГН: [ЕГН] да заплати на ЗК”ЛЕВ ИНС”АД, [населено място], ЕИК:[ЕГН] сумата 95.34 лв.(деветдесет и пет лева и тридесет и четири стотинки), деловодни разноски - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, съобразно отхвърлената част на иска. ОСЪЖДА ЗК”ЛЕВ ИНС”АД, [населено място], ЕИК:[ЕГН] да заплати на адвокат Р. М. – САК, [населено място], [улица], № 1, ет.4 сумата 8 470 лв.( осем хиляди четиристотин и седемдесет лева) адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 , във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата за трите съдебни инстанции. ОСЪЖДА ЗК”ЛЕВ ИНС”АД, [населено място], ЕИК:[ЕГН] да заплати по сметка на Върховния касационен съд сумата 3 400лв.( три хиляди и четиристотин лева) държавна такса. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: