11 Р Е Ш Е Н И Е № 68 гр.София, 31 май 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП Божидар Джамбазов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 162/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалби, депозирани лично от подсъдимите Г. И. Г. и М. Н. Г. срещу решение №234 от 18.12.2015 г., постановено по внохд №270/2015 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, на основание чл.348 ал.1 т.2 и т.3 от НПК. В жалбата на подсъдимия Г. Г. се твърди, че първоинстанционният съд е отказал да допусне до разпит поискани от него свидетели и по този начин са били нарушени правата му. Оспорва се авторството на деянието. Посочва се, че „присъдата му е издадена несправедливо и е осъден неправилно“, като се моли делото да бъде върнато за ново разглеждане, както и да бъдат допуснати до разпит пред ВКС цитираните в касационната жалба свидетели. В жалбата на подсъдимия М. Г. се твърди,че по делото са допуснати процесуални нарушения,тъй като не е взето предвид ,че е единствен обвиняем.Моли се да му бъде намалено наказанието ,или делото върнато за ново разглеждане. В представените писмени бележки /озаглавени молба/ М. Г. твърди ,че съпроцесника му Г. Г. не е извършил престъпленията , в който го обвиняват ,а те са осъществени само от него. По същество останалата част от изложението представляват обяснения по случая. В многобройни писмени бележки, представени от Г. Г. се поддържа, че той не е автор на деянията, коментират се свидетелски показания и отново се подчертава, че решаващите съдилища не са допуснали исканите от него свидетели, които е следвало да установят ,че е невинен. В допълнението към касационната жалба, изготвено от адв.М., упълномощен защитник на двамата подсъдими се посочва ,че атакуваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон, намерило израз в несъответствие между приетите от съда факти и направените въз основа на тях правни изводи. Акцентира се на това ,че подсъдимият Г. следва да бъде оправдан, тъй като не е извършил престъплението и доказателства в тази насока са обясненията на другия подсъдим Г. и показанията на свидетелите М.С.,Д.С. , М.С. и А.Р.. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се аргументира с това,че съдът не е изследвал обективно ,всестранно и пълно обстоятелствата по делото и не е разкрил обективната истина в съответствие със задълженията си по чл.13,чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК.; че не е изследвал обективно свидетелските показания- кредитирал е само свидетелите, които ползват обвинението и неоправдано не е дал вяра на тези на защитата; че не е допуснал исканите от подсъдимите свидетели, което е довело до нарушаване на техните права; че не е анализирал пълно и всестранно събраните по делото доказателства, като е описал дословно фактическата обстановка, такава каквато е възприета в обвинителния акт и в мотивите на присъдата, без дори да посочи дали я споделя, като не е обсъдил противоречията между доказателствата, нито пък задълбочено е обсъдил възраженията и доводите на защитата –все аргументи в подкрепа тезата за липса на мотиви.Изразено е и недоволство от наложените на подсъдимите наказания,за които се твърди ,че са завишени.По отношение на подсъдимия Г. е посочено,че не са отчетени пълните самопризнания и съдействието за разкриване на обективната истина. Моли се да бъде отменено решението на Великотърновски апелативен съд, като подсъдимият Г. Г. бъде оправдан, алтернативно-делото върнато за ново разглеждане, или значително намален размера на наложените на двамата подсъдими наказания, както и да бъдат отхвърлени гражданските искове. В съдебното заседание пред ВКС, защитникът на подсъдимите-адв.М. поддържа касационните жалби и допълнението към тях, като не поддържа единствено оплакването за нарушение на материалния закон. Пледира ,че подсъдимият Г. не е извършил инкриминираното му престъпление и в тази насока заявява, че съдът не е съобразил доказателствата за неговото алиби и не отчел обстоятелството,че свидетелите Р. и С. не са заинтересовани от изхода на делото, поради което техните показания би следвало да се кредитират. Моли да бъде върнато делото за ново разглеждане, алтернативно, да бъда намалено наказанието, тъй като степента на обществена опасност на деянието не е висока, предвид обстоятелството, че употребената агресия не е интензивна, а и липсват сериозни вредни последици с оглед предмета на престъплението. Адв. К., повереник на частните обвинители и граждански ищци З. Х. З., Х. З. Г., Д. Х. З., Н. Х. З. и З. Г. Ф. счита,че жалбите на подсъдимите Г. и Г. са неоснователни, тъй като както пред първоинистанционния съд , така и пред въззивния са разпитвани множество свидетели по искане на подсъдимите. Посочва ,че на няколко страници апелативният съд е направил подробен анализ на доказателствата по делото, изложил е съображения относно авторството на деянието, а също така и относно правната квалификация. Твърди ,че начина, по който част от свидетелите изграждат алибито на подсъдимия Г. е противоречив, поради което правилно е била отхвърлена достоверността на показанията им. Акцентира на това ,че към казаното от групата на пострадалите следва да се причисли и информацията , предоставена от независими свидетели ,незаинтересовани от изхода на делото ,а именно Б. М., Е. Б., З. В., Ц. Ц.. Намира наложените наказания за справедливи. Моли да бъде оставено в сила решението на апелативната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби, тъй като не са налице сочените в тях касационни основания. Посочва ,че версията на подсъдимия Г. ,че на инкриминираната по делото дата не е бил в с.Ч. е била обстойно проверена още пред окръжния съд, като в тази връзка са били допуснати свидетели по искане на защитата, чиито показания са били предмет на подробен анализ и оценка. Прокурорът застъпва тезата ,че дори и версията на подсъдимия Г. да е достоверна, пребиваването му в други близки до местоизвършването населени места в определени часове на деня на процесната дата, не изключва извършването на престъплението. Във връзка с наказанието приема, че то е справедливо. Моли жалбите да бъдат оставени без уважение, а решението на апелативния съд-в сила. В последната си дума подсъдимите Г. И. Г. и М. Н. Г. молят делото да бъде върнато за ново разглеждане. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №50 от 05.08.2015 г.,постановена по нохд №487/2015 г., Плевенски окръжен съд е признал подсъдимия Г. И. Г. за виновен в това, че на 27.02.2015 г. в с.Ч., област П., при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил Х. З. Г. чрез сила и заплаха, да извърши нещо противно на волята му –да му предаде сумата от 600 лв., и с това причинил на З. Г. Ф. /баща на Х. Г./ имотна вреда в размер на 600 лв.,поради което и на основание чл.214 ал.3 т.2 във вр.с ал.2 т.1 във вр.с ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б. „а“ и „б“ и чл.54 от НК го е осъдил на осем години лишаване от свобода,при първоначален „строг“ режим на изтърпяване,като на основание чл.59 от НК е зачел времето , през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“. Със същата присъда е признат за виновен и подсъдимия М. Н. Г. за това, че на 28.02.2015 г. в с.Ч., област П., при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил З. Х. З. ,Х. З. Г.,Д. З. Г. и Н. З. Г. чрез заплахи да извършат нещо противно на волята си-да му предадат сумата от 1200 лв. и с това причинил на Д. З. Г. имотна вреда в размер на 1000 лв. и на Н. З. Г. имотна вреда в размер на 200 лв.,поради което и на основание чл.214 ал.3 т.2 във вр.с ал.2 т.1 във вр.с ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б.“б“ и чл.54 от НК го е осъдил на шест години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване, като е зачетено времето на предварителното задържане на подсъдимия . На основание чл.45 от ЗЗД подсъдимият Г. Г. е осъден да заплати на Х. З. Г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.02.2015 г.до окончателното изплащане на сумата, както и на З. Г. Ф. в размер на 1000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди и 600 лв.-имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.02.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. На основание чл.45 от ЗЗД подсъдимият М. Г. е осъден да заплати на З. Х. З., Х. З. Г., Д. Х. З. и Н. Х. З. сумата от по 1000 лв. за всеки един от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди , ведно със законната лихва,считано от 28.02.2015 г. до окончателното изплащане , както и на Д. Х. З.-1000 лв. и на Н. Х. З. -200 лв. -обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2015 г.до окончателното им изплащане . В тежест на подсъдимите са възложени направените от гр.ищци разноски. По протест на Окръжна прокуратура –П. с искане за увеличаване на наказанието единствено на подсъдимия Г. Г. и въззивни жалби на подсъдимите Г. и Г., пред Апелативен съд-Велико Търново е било образувано внохд №270/2015 г.,приключило с решение №234/18.12.2015 г. ,с което първоинстанционната присъда е била изменена и наложеното на подсъдимия Г. И. Г. наказание лишаване от свобода е било увеличено от осем на дванадесет години, като присъдата в останалата й част е била потвърдена. Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ. На първо място е необходимо да се отбележи, че ВКС не може да се произнесе по релевираното в изготвеното от защитника на подсъдимите –адв.М. допълнение към касационните жалби, касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, тъй като това е сторено извън срока по чл.350 ал.2 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл.351 ал.1 от НПК, един от задължителните реквизити на касационната жалба е посочване на касационното основание и данните ,които го подкрепят. До изтичане срока за обжалване на въззивното решение, с допълнение към подадената вече касационна жалба могат да се навеждат и нови касационни основания, но не и след това.Впрочем оплакването за нарушение на материалния закон не се поддържа от адв.М. в съдебното заседание пред ВКС. Касационният съд не установи наличието и на касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Следва да се отбележи, че относимата разпоредба към съдържанието на решението на въззивната инстанция е чл.339 ал.1 и 2 от НПК и в този смисъл оплакването, че мотивите на атакувания съдебен акт не отговарят на изискванията на чл.305 ал.3 от НПК, е лишено от основание. ВКС многократно е имал случаи да отбележи в редица свои решения /напр. Р №181 по н.д.486/2012 г. на ВКС,І н.о./, че когато въззивният съд не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото, той не е длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на пъроинстанционната присъда. В конкретният случай апелативната инстанция е описала възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка, и макар изрично да не е посочила ,че я възприема, извод в противната насока не би могъл да се направи, доколкото цялостното съдържание на решението не показва различно виждане на ВтАС по фактите. По спорния въпрос-авторството на деянието, инкриминирано на подсъдимия Г. Г., апелативната инстанция е изложила съображенията си ,като е анализирала доказателствения материал, без да подценява или надценява едни доказателства за сметка на други, и без да ги интерпретира не според действителният им смисъл и съдържание. Отразила е правните си съображения за взетото решение, както и тези във връзка с наказанието, което подсъдимите следва да понесат, поради което въззивното решение като цяло удовлетворява изискванията на чл.339 ал.1 и 2 от НПК. На следващо място е необходимо да се посочи, че в касационното производство, съдът не може да навлиза в съдържателната страна на вътрешното убеждение на съда по същество, като на контрол подлежи само процеса на формирането му и в тази връзка спазването на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата. По настоящето дело, такъв порок не се констатира. Въззивният съд е обсъдил обективно и детайлно доказателствата по делото, като е изложил съображения относно тяхната достоверност. Фактическите изводи, посочени в атакуваното решение не са произволни, а резултат от сериозен и внимателен анализ на всички доказателства по делото, разгледани както по отделно, така и в тяхната логическа връзка и съвкупност. Правомощие на въззивния съд,като съд по фактите, е да прецени кои доказателства да кредитира и на кои да не даде вяра,стига да изложи съображенията си за това. В конкретния случай , съдът на стр.4-8 от решението е анализирал данните,съдържащи се в гласните доказателствени източници,като е посочил причините поради които едни от тях приема за обективно дадени ,а други за компрометирани. Като подкрепящи авторството на подсъдимия Г. Г. в извършване на престъплението на 27.02.2015 г., съдът е посочил показанията на свидетелите Х. З. Г. и З. Г. Ф.. Съдът е приел ,че информацията, за която са свидетелствали посочените две лица, се проверява и чрез показанията на полицейския служител П. М.. Действително част от фактите / че на 27.02. и 28.02.2015 г. пострадалите са били изнудвани за пари от Г. Г. и М. Г.,които са ги заплашвали с нож/, за които този свидетел е дал показания, са с производен характер ,но в случая няма забрана за тяхното ползване, доколкото служат за проверка на първични доказателства- тези , съдържащи се в показанията на Х. Г. и З. Ф.. С особено внимание съдът е подложил на критичен анализ обясненията на подсъдимия Г. Г., доколкото същият отрича участието си в инкриминираното му престъпление, заявявайки, че на процесната дата не се е намирал в с.Ч., като посочва местата, на които е пребивавал през въпросния ден. Твърдението му за това, че изобщо не е контактувал с Х. Г., а св.М. С. единствено е поискал от него да го заведе до къщата на бащата на Г.-св. З. Ф., за да вземат телефонния номер на неговия син, се опровергава включително и от показанията на М. С. , който макар и да отхвърля факта на упражнена принуда спрямо пострадалия от подсъдимия с цел получаване на сумата от 600 лв., не отрича, че двамата с Г. са отишли при св.Х. Г., за да изяснят кога той ще върне парите, които брат му дължи на С.. От друга страна, обясненията на подсъдимия Г. по отношение на това какво е правил на процесната дата 27.02. са вътрешно противоречиви. В първият си разпит подсъдимият е посочил ,че първоначално е бил в /населено място/, а след това в Л. ,за да ремонтира буса на св. С. , като това е станало в интервала от 9,30-10 часа до 16.30-17 часа, докато в допълнителните си обяснения е заявил, че на 27.02. е бил в /населено място/, където е срещнал М. /св.С./,който му е казал , че пострадалите му дължат пари, но тъй като не знаел /М./ къде живее бащата на тези хора, подсъдимият му показал и свидетелят говорил с бащата /св.Ф./, т.е. в този си разпит подсъдимият не отрича, че на коментираната дата е бил в с.Ч., където живее св. З. Ф., което влиза в конфронтация със заявеното отпреди. По-нататък, въззивният съд не е оставил без внимание и показанията на св.С., които е съпоставил с казаното от св.С., както и тези на свидетелите С. и А.. Констатираните множество противоречия между показанията на посочените лица са дали основание на апелативния съд да не им даде вяра и да не приеме за достоверна лансираната от подсъдимия Г. теза, извод който се споделя и от настоящата съдебна инстанция. Обстоятелството, че един свидетел е в добро финансово или имуществено състояние или пък има определен социален статус, не представлява гаранция за достоверност на неговите показания, които следва да бъдат проверени , така , както всички останали доказателства по делото, и в този смисъл доводът на адв.М. по отношение казаното от св.С., не може да бъде възприет. Настоящият съд напълно се съгласява със становището на представителя на ВКП, а именно ,че кратките разстояния между /населено място/ и /населено място/, от една страна и [населено място] от друга, позволяват бързото придвижване между тях, дори и да се приеме, че в определени часове от деня подсъдимият Г. действително е бил извън процесното село. На следващо място, в многобройните си молби до ВКС подсъдимият Г. Г. отправя упрек към инстанциите по същество ,че не са допуснали поисканите от него свидетели ,които да докажат неговата „невинност“,като токова искане е направено и пред касационната инстанция. Съгласно разпоредбата на чл.353 ал.5 от НПК, пред касационната инстанция съдебно следствие не се провежда /не се разпитват свидетели,вещи лица и т.н./,освен в случаите по чл.354 ал.5,изр.2, каквато хипотеза не е налице. От друга страна ,прегледа на материалите по делото сочи , че по искане на защитата на подсъдимия Г. са били допуснати до разпит редица свидетели /съд.заседание на 09.07.2015 г. –В. П., И. К. и М. С.; съд.заседание на 22.07.2015 г.- А. Р. /, като от тях- К., С. и Р. са разпитани, а по отношение на В. П. е получена информация, че е извън страната. Действително в съдебното заседание на 05.08.2015 г. защитникът на подсъдимия е направил искане за разпит и на други свидетели, а именно Г. Й., И. И. и Н. Г. ,които да установят ,че на 27.02.2015 г. подсъдимият Г. е бил в /населено място/, което искане обосновано е отказано с аргумент, че по отношение на това обстоятелство, твърдяно от подсъдимия, са събрани достатъчно други доказателства. В писмени молби, депозирани пред въззивния съд, подсъдимият Г. е поискал разпит на конкретно посочени от него множество свидетели, като по надлежния ред , с определения от 17.09.2015 г.,06.10.2015 г.и 02.11.2015 г. апелативният съд е отказал да уважи исканията му, приемайки, че в тях не се съдържат обстоятелствата, които жалбоподателят желае да изясни, чрез разпита на посочените от него лица. Следва да се отбележи ,че съдът не е задължен да събира всички доказателства, поискани от страните.Неговата преценка за допустимост, относимост и необходимост от конкретен доказателствен източник е суверенна. Тази преценка почива на закона и се съобразява с предмета на доказване. Ако за определен факт съдът прецени ,че са налице достатъчно подкрепящи го доказателства, той не е задължен да събере още множество такива, поискани от страните, тъй като не количеството на доказателствата, а тяхната убедителност, обосновава извод за достоверност. Съвсем различен е въпроса за оценката на събраните доказателства, като по-голямата численост не води задължително до по-голяма обективност. Ето защо, в настоящият случай, като е отказал събирането на поискани от подсъдимия Г. доказателства, апелативният съд не е допуснал нарушение на правото му на защита,тъй като в подкрепа на алибито му са били изслушани свидетели, чиито показания са били обсъдени в атакуваното съдебно решение. Настоящата инстанция не констатира явна несправедливост на наложеното на подсъдимия М. Г. наказание лишаване от свобода от шест години. Не така стоят нещата обаче с наказанието, определено на подсъдимия Г. Г. от дванадесет години лишаване от свобода,което ВКС намира за завишено. Поначало степента на обществената опасност на деянието по чл.214 ал.3 от НК е висока и това е изводимо, както от важността на обществените отношения, които се засягат с него ,така и от предвидената от законодателя санкция, а именно от пет до петнадесет години лишаване от свобода,глоба, като съдът може да постанови и конфискация. Обществената опасност на конкретните престъпления,за които са осъдени двамата подсъдими също е завишена , предвид начина на извършването им, броя на квалифициращите обстоятелства и броя на лицата, обект на принудата досежно деянието на подсъдимия М. Г.. Като се има предвид, обремененото съдебно минало на двамата подсъдими, същите се очертават като лица с висока степен на лична обществена опасност, по отношение на които изтърпяните до момента наказания не са оказали поправителен и превъзпитателен ефект. Престъпната упоритост на подсъдимите е очевидна, както и тяхната склонност към поведение, подлежащо на санкциониране от закона. Интензитетът на упражнената сила и заплашване би могъл да бъде отегчаващо отговорността обстоятелство , когато излиза извън границите на обичайната принуда за този вид престъпления, но не и смекчаващо /в каквато насока е искането на адв.М./, защото за съставомерността на деянието е необходимо упражняване дори на минимална сила или заплашване. Характеристиките за двамата подсъдими, съдържащи се в свидетелските показания за това, че жителите на [населено място] са подложени на тормоз и рекет от тях, също очертават личността им в негативен аспект. Действително, така както твърди защитникът на подсъдимите причинените имотни вреди от деянията не са високи по размер, а подсъдимият Г. е признал вината си, обстоятелства, които следва да бъдат отчетени като смекчаващи отговорността, и които са били пропуснати от инстанциите по същество. Комплексната оценка на посочените по-горе обстоятелства мотивира ВКС да приеме ,че наказанието на подсъдимия М. Г. не следва да бъде променяно в посока намаляването му.Разбирането на настоящият съд е ,че то е неоправдано либерално, но липсва процесуална възможност за коригирането му. Що се отнася до наказанието на подсъдимия Г. Г., съдебният състав приема, че същото следва да бъде определено в размер на десет години лишаване от свобода. Престоят в местата за лишаване от свобода в рамките на десет години се отличава с достатъчна строгост и съответства както на тежестта на извършеното,така и на целите по чл.36 от НК.Десетгодишният период на изолация е необходимият и достатъчен за постигане положителен ефект относно поправянето на дееца, а и удовлетворява генералните цели на наказанието. Не са налице основания за отхвърляне на гражданските искове, поради което претенцията на защитника на подсъдимия в тази насока, не може да бъде уважена. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.2 във вр.с ал.1 т.3 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение №234 от 18.12.2015 г., постановено по внохд №270/2015 г. по описа на Великотърновски апелативен съд само в частта относно наказанието на подсъдимия Г. И. Г., като НАМАЛЯВА размера му от дванадесет години лишаване от свобода на ДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва и протестира. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/