Ключови фрази
Грабеж на вещи в големи размери * ограничаване на процесуално право * необоснованост * ново касационно основание

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 146

 

София, 08 юни  2009 год.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Върховният касационен съд, наказателна колегия - първо отделение, в съдебното заседание на шестнадесети март две хиляди и девета година и в състав:

 

                                                                 Председател: Иван М.Недев

                                                                            Членове: Елена Величкова

                                                                                               Евелина Стоянова

 

при секретар Румяна Виденоваа ...……………    и с участието

на прокурора Стефка Бумбалова .......... изслуша докладваното

от съдията Иван М. Недев ………………………  наказателно дело № 94/2009 год.

            Подсъдимият Илиян Бисеров Илиев обжалва по касационен ред въззивно решение № 220/30 ХІІ.2008г. по внохд 262/2008г. на АС-В. Търново без конкретни доводи за касационни основания, но изразява несъгласие с доказателствените изводи на съда. Оплаква се и че не му била дадена възможност да си ангажира защитник-адвокат, за какъвто сега имал финансова възможност. И в допълнението не навежда конкретни касационни основания, а прави искане да се разпитат нови свидетели, да се съберат и проверят тези нови доказателства. Искането си конкретизира: делото да се върне за ново разглеждане.

Защитата му прави доводи за необоснованост на присъдата и исканията са в алтернатива: или делото да се върне за ново разглеждане, или подсъдимия да бъде оправдан, или да се намали наложеното му наказание. Нито доводите, нито исканията се аргументират.

Прокурорът е на становище жалбата да остане без уважение като неоснователна изцяло.

След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл.347 НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира:

Подсъдимият И. Б. И. е признат за виновен и осъден за грабеж по чл.199,ал.1,т.4 във вр. с чл.198,ал.1, чл.29, ал.1,б.„а” НК на 6 (шест) години лишаване от свобода при първоначален строг режим за изтърпяване за това, че на 31.V.2007г. при условията на опасен рецидив в Плевен отнел от владението на Е. Д. З. златен синджир 8 гр., 14 карата на стойност 256 лв., като за това употребил сила.

Решението е взето по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, съобразявайки и нормата на закона. Посочени са основанията, поради които не са възприети доводите на въззивния жалбопадател, така че при постановяване на решението е спазен чл.339 НПК. Анализът на доказателствата не противоречи на правилата на формалната логика и връзката между отделните обстоятелства, установени от тях.

Неоснователно подсъдимият поддържа, че е ограничено правото му на защита в производството пред първата инстанция, защото не му била дадена възможност да си ангажира защитник. Производството в тази инстанция е протекло в три заседания, така че той е могъл да ангажира защитник, който да му окаже необходимата правна помощ и защити интересите. Пред втората има назначен защитник.

Следва да се отбележи, че необосноваността не е касационно основание, както и че въпросите за пълнотата на доказателствата и исканията за събиране на нови могат да се поставят до касационната проверка, т.е. изчерпват се пред въззивния съд. В случая, в това производство не са правени искания за събиране и проверка на нови доказателства. Напротив изрично е било становището, че нови доказателства не се искат от подсъдимия и защитата му.

При приетото за установено от фактическа страна законът е приложен правилно – подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението грабеж по чл.199,ал.1,т.4 във вр. с чл.198,ал.1, чл.29, ал.1,б.„а” от Наказателния кодекс.

Други доводи в законния срок в настоящето производство не се поддържат. Заявеното в пледоарията на защитата за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание е ново касационно основание, но то е заявено след срока за обжалване, поради което и не подлежи на разглеждане.

По тези съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК съдът

Р Е Ш И:

 

Оставя в сила въззивно решение № 220/30 ХІІ.2008г. по внохд 262/2008г. на АС-В. Търново.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:

 

Членове: