Р Е Ш Е Н И Е № 268 гр. София, 28 май 2013 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 749 по описа за 2013 г Производството е образувано по искане на осъдения М. М. П., депозирано на 27.03.13 г, за възобновяване на ВНОХД № 503/12 по описа на Окръжен съд, Благоевград, по което е постановено решение № 1022 от 15.03.13 г, с което е потвърдена присъда на Районен съд, Гоце Делчев, № 3248 от 21.09.11 г, по НОХД № 1089/07, с която молителят е признат за виновен в това, че на неустановена дата през месец август 2005 г в [населено място], обл. Благоевград, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил заблуждение у К. А. Д., и с това му е причинил имотна вреда, в размер на 1 200 лв, като извършеното не представлява маловажен случай, с оглед на което и на основание чл. 209, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на девет месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затворническо заведение от закрит тип, и на основание чл. 25 вр. чл. 23 НК, му е определено по съвкупност едно най-тежко общо наказание измежду наложените по НОХД № 410/04, НОХД № 379/07 и по НОХД № 1089/07, всички по описа на Районен съд, Гоце Делчев, а именно: девет месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затворническо общежитие от закрит тип, и глоба, в размер на 10 лв, със зачитане и приспадане на изтърпяното наказание шест месеца „лишаване от свобода”, наложено по една от групираните присъди. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Изтъква се, че наложеното наказание е явно несправедливо, че се явява несъобразено със степента на обществена опасност на осъдения, който е баща на три непълнолетни деца, вече е изтърпял наложените му наказания по предходни присъди и след освобождаването му от пенитенциарното заведение е спазвал поведение, съобразено със законите на страната. Иска се да бъде изменено решението, като срокът на наложеното наказание бъде сведен до шест месеца „лишаване от свобода”. В съдебно заседание на настоящата инстанция защита пледира за уважаване на искането. Осъденият не участва лично в настоящето производство. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо: подадено е от лице, имащо право да поиска възобновяване, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК не е налице. Изложените в искането обстоятелства, имащи значение за смекчаване на наказателната отговорност на осъдения, са съобразени от въззивния съд. При индивидуализацията на наказателната отговорност като отегчаващи обстоятелства са отчетени завишената степен на обществена опасност на инкриминираното деяние и обремененото съдебно минало на дееца, а като смекчаващи такива: възстановяването на причинената вреда / макар и вредата да е възстановена от трето лице /, липсата на други противообществени прояви след последното освобождаване на лицето от пенитенциарното заведение, семейното му положение и семейни задължения / глава на семейство и баща на три деца, за чиято издръжка се грижи /. При съвкупната преценка на релевантните обстоятелства е определено наказанието девет месеца „лишаване от свобода”, което е близко до минималното, действало към момента на деянието, откъдето следва, че отговорността е реализирана при значителен превес на смекчаващите обстоятелства. Макар и да не е отбелязано изрично в мотивите на въззивния акт, определеното наказание е съобразено и с продължителния срок на наказателното производство, който надхвърля „разумния” такъв / деянието е извършено през 2005 г, а присъдата е влязла в сила през 2013 г /. Следователно, при комплексната преценка на обстоятелствата по чл. 54 НК, както и на целите по чл. 36 НК, следва, че наложеното наказание девет месеца „лишаване от свобода” отговаря на законовия критерий за справедливост, залегнал в чл. 348, ал. 5 НПК. Липсата на хипотезата по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК изключва възможността за намаляване на наказанието и свеждането му до шест месеца „лишаване от свобода”, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, искането се явява неоснователно и като такова не може да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. М. П. за възобновяване на ВНОХД № 503/12 по описа на Окръжен съд, Благоевград, по което е постановено решение № 1022 от 15.03.13 г, с което е потвърдена присъда на Районен съд, Гоце Делчев, № 3248 от 21.09.11 г, по НОХД № 1089/07. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: