О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 213 София, 15.06.2022 год. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА като разгледа докладваното от съдия Попколева ч.гр.дело № 1377 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ЕТ „С. М. – М. Д.“, представляван от М. Д. Д., чрез адв. Д. С., против определение № 274713/13.10.2021 г. на Софийски градски съд, постановено по в.ч.гр.д. № 2838/2021 г., с което е оставена без уважение частна жалба с вх. № 25163878/10.11.2020 г. срещу определение № 20205207/23.09.2020 г. на Софийски районен съд, с което е върната искова молба с вх. № 23940/18.03.2011 г. по описа на СГС, препратена по компетентност на СРС и е прекратено производството по гр. дело № 28824/2020 г. на СРС, 173 състав. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, поради което иска да бъде допуснато до касационно обжалване и съответно отменено, а делото да бъде върнато на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението, допълнително представено след указания на съда, се поддържа наличие на касационното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Твърди се нарушение на правото на ЕС – в случая на чл. 6 ЕКЗПЧОС относно справедлив процес от безпристрастен съд, но не са формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото. Касационната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена от процесуално легитимирана страна и е допустима по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 и на ал.4 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК приема, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните: За да потвърди обжалваното определение, с което е върната искова молба и е прекратено производството по гр. дело № 28824/2020 г. на СРС, 173 състав, въззивният съд е приел че исковата молба съдържа думи, които са неприлични, вулгарни и цинични, поради което и същите са обидни и нецензурни и попадат в приложното поле на чл. 100а, ал. 1 ГПК, като същевременно не е налице и визираната в чл. 100а, ал. 2 ГПК отрицателна предпоставка за неприлагането на чл. 100а, ал. 1 ГПК, доколкото използваните обидни и нецензурни думи и квалификации не се отнасят до обстоятелствата, на които се основава искането. Прието е също така, че в изпълнение на служебното си задължение да следи за надлежното извършване на процесуалните действия, първоинстанционният съд е указал на ищеца в какво се състои нередовността на исковата молба, как може да бъде отстранена и е определил срок за това /съгл. чл. 101, ал. 1 ГПК/. В указания от съда срок, а и след него, ищецът не е изпълнил дадените му указания /връчени на 21.08.2020 г./, поради което са настъпили неблагоприятните последици от неизпълнението им, поради което въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. Съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС касаторът трябва да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното решение. Правният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на въззивния съд, но не и за правилността на обжалваното решение /определение/, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Непосочването на такъв въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. В случая в изложението правни въпроси не са формулирани, а са наведени единствено оплаквания за неправилност на определението като постановено от незаконен състав, обосновани с наличието на предходни произнасяния на съдии по други дела със същия жалбоподател, поради което обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 274713/13.10.2021 г. на Софийски градски съд, постановено по в.ч.гр.д. № 2838/2021 г. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: