2 Р Е Ш Е Н И Е № 50141 гр. София,22.02.2023 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участието на секретаря Лилия Златкова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1931 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ответниците по делото „ПИРИН МЕС” ООД и „ПИРИН МЕС 1“ ООД против решение № 10210/04.03.2021г. по в. т. д. № 1981/2020г. на Апелативен съд - София, с което, след отмяна на решение № 5490/19.12.2019г. по т. д. № 58/2019г. на Окръжен съд–Благоевград, е обявена, на основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК, за недействителна по отношение на държавата, сделката, сключена между „Пирин мес“ ООД и „Пирин мес 1“ ООД, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 74, том II, рег. № 2794, дело 178/2015г. от 21.07.2015г. на нотариус С. В., вписан в служба по вписванията с вх. № 3093 от 21.07.2015г., акт № 51, том 8, дело № 956/2015г. Касаторите искат отмяна на въззивното решение като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Поддържат, че не са налице кумулативно всички елементи от фактическия състав на иска по чл.216, ал.1 ДОПК, а именно сделката да е извършена във вреда на публичния взискател и страна по нея да е свързано с длъжника лице. Твърди се, че в конкретния случай няма увреждане на държавата, тъй като процесната сделката е възмездна и срещу собствеността длъжникът е получил равностойна насрещна престация за отчуждаването на имуществото си - придобити акции от капитала на друго търговско дружество, чиято стойност е 548 000 евро. Поддържа се, че между двете дружества „ПИРИН МЕС” ООД и „ПИРИН МЕС 1" ООД липсват хипотези на свързаност, които да могат да се квалифицират по която и да е буква на §1, т.3 ДОПК. В тази връзка се сочи, че от една страна, лицата по атакуваната сделка - „ПИРИН МЕС“ ООД и „ПИРИН МЕС 1“ ООД не участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала едно на друго. От друга страна, „ПИРИН МЕС“ ООД и „ПИРИН МЕС 1“ ООД не са лица, в чийто управителен или контролен орган да участва едно и също юридическо или физическо лице. Персоналният състав на двете дружества се състои от различни физически лица, като никое от тях не участва едновременно в двете дружества. Същевременно касаторите поддържат, че въззивният състав в нарушение на чл.269, изр. второ ГПК е излязъл извън посоченото във въззивната жалба, като е разгледал всички възможни хипотези на свързаност на лица по §1, т.3 ДОПК. Претендират присъждане на направените в настоящата инстанция разноски. Ответникът по жалбата и ищец по делото, ТД на НАП, [населено място], не представя писмен отговор, с който да изрази становището си по жалбата. С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касационно обжалване по процесуалноправния въпрос: „Кои лица се приемат за свързани по смисъла на §1, т. 3, б. „м" ДР на ДОПК и отнася ли се разпоредбата за търговски дружества, т. е. за юридически лица, при които собствениците на капитала и управителите са съпрузи и/или роднини по права линия от първа степен?“ Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Решаващият състав на апелативния съд е възприел установената от първоинстанционния съд фактическата обстановка, по която страните не спорят: НАП е издал на 07.11.2014г. заповед за възлагане на ревизия за установяване задължения по ДДС за периода от 01.06.2014г. до 30.09.2014г., връчена на „Пирин мес“ ООД на 10.11.2014г. С ревизионен акт от 15.09.2015г. са установени задължения на „Пирин мес“ ООД за ДДС в общ размер на 315 805,94 лева, който е влязъл в сила на 05.06.2017г. Т. Р. Т., Г. П. Н. и Х. Н. К. са съдружници при равни дялове /1 700 лева/ и управители на „Пирин мес“ ООД, които представляват дружеството заедно и поотделно. Съдружници при равни дялове /2 500 лева/ и управители на „Пирин мес 1“ ООД са Ц. К. Нусторова и Л. Х. Т., които представляват дружеството заедно и поотделно. Г. П. Н. и Ц. К. Нусторова са съпрузи, Л. Х. Т. е дъщеря на Х. Н. К. и съпруга на Т. Р. Т.. С нотариален акт от 21.07.2015г. за покупко-продажба на недвижим имот № 74, том II, рег. № 2794, дело 178/2015г. на нотариус С. В., вписан в АВ с вх. № 3093, акт том 8, акт № 51 от 21.07.2015г. „Пирин мес“ ООД е продал на „Пирин мес 1“ ООД поземлен имот, находящ се в [населено място], [община], Област Б., местност „Цигаларната“, с площ от 2 866 кв.м. и с идентификатор 61813.786.2, ведно с построените в имота сгради, а именно: сграда със идентификатор 61813.786.2.5 и със застроена площ от 177 кв.м., брой етажи 1 и с предназначение за селскостопанска сграда; сграда със идентификатор 61813.786.2.5 и със застроена площ от 725 кв.м., брой етажи 2 и с предназначение за промишлена сграда и сграда със идентификатор 61813.786.2.7, със застроена площ от 7 кв.м., брой етажи 1 и с предназначение за енергопроизводство. Страните по сделката са уговорили обща продажна цена от 550 000 лева, която ще бъде изплатена от купувача на продавача изцяло по банков път в срок до 1 година, считано от подписване на нотариалния акт. В т. 5 е уговорено, че владението на имотите се предава от продавача на купувача с подписването на нотариалния акт. В т. 6 е от договора е посочено, че всички разходи във връзка с нотариалното изповядване са за сметка на продавача. С договор за продажба на акции от 17.07.2015г. „Пирин мес 1" ООД е придобило 6 000 акции на приносител от капитала на „Seascope Shipping Corp", П., всяка от които с номинална стойност 100 щатски долара от чуждестранно юридическо лице VAN BAAL JSC, срещу цена от 548 000 евро, която е посочено, че ще бъде заплатена в двугодишен срок от сключването на договора, поради обстоятелството, че купувачът бил нововъзникнало дружество и тепърва ще развивал стопанска и инвестиционна дейност, от която приходите щели да възникват в перспективи. Със сключено на 13.08.2015г. между „Пирин мес" ООД и „Пирин мес 1" ООД споразумение за установяване на вземания и определяне реда на тяхното заплащане ответниците са договорили дължимата сума от 1 086 269,04 лева да бъде погасена чрез горепосочените акции на приносител. Въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.216, ал. 2, предл. 3-то ДОПК, публичният изпълнител е активно процесуално и материално легитимиран да предяви иск за установяване, на основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК, на относителна недействителност по отношение на държавата на сделките, сключени с процесния нотариален акт. Намерил е за доказани всички елемента от фактическия състав на чл.216, ал. 1 от ДОПК, тъй като процесният договор за прехвърляне на недвижими имоти е сключен на 21.07.2015г., след датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия 10.11.2014г., в резултат на която с влязъл в сила на 05.06.2017г. ревизионен акт № Р-22000114002240-091-001/15.09.2015г. са установени публични задължения на „Пирин мес“ ООД /на продавача/ в общ размер от 315 805,94 лева, като процесните сделки са във вреда на публичните взискатели и са извършени от свързани лица, по смисъла на § 1, т. 3 ДОПК. Изложени са мотиви, че винаги когато длъжникът по едно публично задължение извърши отчуждителна сделка, е налице вреда, защото тя обективно води до намаляване на неговото имуществото и се създава реална опасност от невъзможност за удовлетворяване на публичните задължения. Вредата е обективна предпоставка и е налице, както, когато длъжникът се лишава изцяло от своето имущество, така и когато само го намалява или с правните действия на длъжника се създава трудност за удовлетворяване на публичното задължение. Счетени са неоснователни възраженията, че длъжникът разполага и с друго имущество, освен отчужденото, че стойността на полученото съответства по размер на даденото, поради което получените акции като цена по договора за покупко-продажба на недвижимите имоти на длъжника, може да послужат за удовлетворение на публичните задължения. Посочено е, че хипотетичното съществуване на друго имущество не означава непременно и сигурна възможност на публичния взискател да се удовлетвори от него. В допълнение съдът е изложил съображения, че 6 000 акции на приносител от капитала на „Seascope Shipping Corp", П., всяка от които с номинална стойност 100 щатски долара, които са били отчуждени от длъжника, не са послужили за погасяване на публичните му задължения към държавата. Взето е предвид и, че в отговора на исковата молба на „Пирин мес“ ООД е признато обстоятелството, че процесните акции са прехвърлени за погасяване задължение на дружеството към един от съдружниците. Счетено е, че съдебното признание на неизгоден за страната факт се ползва с доказателствена сила на основание чл. 175 ГПК. Апелативният състав е намерил за основателно твърдението на ищеца, че процесните сделки са извършени от свързани лица, по смисъла на §1, т.3 ДОПК. Намерил за принципно правилни изводите на първоинстанционния съд, че в хипотезите на §1, т.3, б „а“ и б. „в“ от ДР на ДОПК, свързани лица са само физическите лица, но в тях не се включва родствена връзка между съдружниците и управителите на дружествата - съконтрахенти. Същевременно, въззивният съд е намерил за неправилен извода на окръжния съд, че дружествата - страни по сделката, не са свързани лица, тъй като липсват хипотези на свързаност между тях съгласно § 1, т. 3 ДР на ДОПК. Позовал се е на безспорно установените по делото близки родствени връзки между съдружниците и управителите на „Пирин мес“ ООД - Т. Р. Т., Г. П. Н. и Х. Н. К., от една страна, и съдружниците и управителите на „Пирин мес 1“ ООД - Ц. К. Нусторова и Л. Х. Т., от друга страна(Г. П. Н. и Ц. К. Нусторова са съпрузи, а Л. Х. Т. е дъщеря на Х. Н. К. и съпруга на Т. Р. Т.). Счетено е, че при предявен иск на основание сключена сделка между свързани лица, трябва да изследва всяка една от уредените в закона хипотези на свързаност, а не преценката да се ограничи само до посочената от ищеца правна квалификация на тази свързаност. В тази връзка, според решаващия състав е заключил, че изключително близките родствени връзки на собствениците на капитала и представители на ответните търговски дружества, установяват друга хипотеза на закона, която може да обоснове наличие на свързаност на лицата, а именно на лица, между които могат да се уговорят условия, различни от обичайните, на основание § 1, т. 3, б „м“, предл. последно от ДР на ДОПК. Счел е, че в цитираната разпоредба законодателят е въвел самостоятелна хипотеза на свързани лица, при която ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че именно поради близките родствени връзки са уговорени условия, различни от обичайните. Приел е, че в случая процесният договор е сключен при условия, различни от обичайните. Обосновал се е, че страните по процесната сделка са уговорили, че заплащането на цената ще е до една година след подписване на нотариалния акт - 21.07.2015г., като уговарянето на значителен срок за плащане на цената представлява безвъзмездна сделка, защото купувачът получава всичко по сделката, а продавачът - само вземането за цена. В тази връзка решаващият състав е посочил, че няма пречка страните да уговорят отсрочено плащане на цената по сделката, но обичайно се уговарят условия, които могат да гарантират нейното плащане - банкова гаранция, банков кредит, законна ипотека по чл.168, ал.1, т.1 ЗЗД, запис на заповед, поръчителство и други обезпечения. Счел е за обичайно в тези случай запазването от продавача на владението върху недвижимите вещи, като гаранция, че ще получи уговорената цена и няма да бъде лишен от плодовете на веща до нейното заплащане. Същевременно решаващият състав е приел, че при близките родствени връзки между съдружниците и законни представители на страните по сделката, продавачът няма как да не е знаел, че дружеството на купувача е вписано в ТР на 16.07.2015г., което е пет дена преди сключването на сделката и не разполага с никакви парични средства, с изключение на вписания капитал от 5 000 лева. Посочил е за обичайни условия в договорите за покупко-продажба на недвижими имоти заплащането на разноските по прехвърлянето да са за сметка на продавача или поне по - равно за всяка от страните, а не изцяло за сметка на продавача. Като допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че ответниците са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. „м“, пр. последно от ДР на ДОПК, са посочени обстоятелствата, че първият ответник е прехвърлил на втория ответник цялото си движимо имущество, свързано с производствената му дейност; двете дружества осъществяват една и съща търговска дейност, имат един и същ адрес на управление; работниците и служителите на продавача са напуснали работа и веднага са назначени от купувача; дружествата ползват един и същи общ офис, като справките към НАП се подават от един и същ IР адрес. Също така е прието за обстоятелство, извън обичайните условия, сключването на споразумението от 13.08.2015г., с което е уговорено даване вместо изпълнение, при което продавачът получава от купувача вместо дължимата цена от 1 086 269,04 лева, акции на приносител от капитала на неизвестна панамска корабна компания. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване: По смисъла на § 1, т. 3, б. „м“ от ДР на ДОПК „свързани“ са лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните. От граматическото тълкуване на посочената разпоредба е видно, че в нея се съдържа едно, а не две отделни определения за „свързани лица“. За да е налице свързаност на лицата по см. на § 1, т. 3, б. „м“ от ДР на ДОПК е необходимо кумулативното осъществяване на две предпоставки: 1/ едно лице да участва (пряко или косвено) в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица; 2/ това участие да предпоставя възможност лицата да уговарят по между си условия, различни от обичайните. Когато собствениците на капитала и управители на едно търговско дружество са съпрузи и/или роднини по права линия от първа степен на собствениците на капитала и управители на друго дружество, не е налице пряко или косвено участие на едното дружество в управлението, контрола или капитала на другото дружество, което изключва осъществяването на сложния фактически състав на § 1, т. 3, б. „м“ от ДР на ДОПК. По основателността на касационната жалба: С оглед отговора на въпроса, обусловил допускането на касационния контрол, неправилен е изводът на въззивния състав, че е налице „свързаност“ на страните по сделката по см. на § 1, т. 3, б „м“ от ДР на ДОПК, почиващ върху направеното от него погрешно тълкуване, че в посочената разпоредба се съдържат две самостоятелни определяния за „свързаност“, едно от които е лицата да уговарят условия, различни от обичайните. От друга страна, правилно е прието от въззивната инстанция, че съдът не е обвързан от дадената от страните правната квалификация за „свързани лица“, а от наведените от тях факти, от които се извежда свързаността. Именно изхождайки от сочените и установени по делото обстоятелства, че управителите на търговските дружества, страни по атакуваната сделка, са съпрузи, съответно роднини по права линия, настоящият състав на ВКС намира, че е налице свързаност на лицата по см. на § 1, т. 3, б. „а“ от ДР на ДОПК. Тази разпоредба е приложима по отношение на юридическите лица, когато тяхната воля се изразява посредством лица по см. на § 1, т. 3, б. „а“ от ДР на ДОПК. Юридическите лица са носители на права и задължения, които те придобиват чрез своите органи и следователно преценката за „свързаност“ следва да се осъществява именно на база на техния волеизявяващ орган. Неоснователно е оплакването на касаторите за липса на увреждане на кредитора, тъй като сделката е възмездна и срещу собствеността продавачът-длъжник е придобил еквивалентен по стойност финансов актив. В съответствие с трайната практика на ВКС е изводът на въззивния съд, че с процесния договор за покупко - продажба се уврежда държавата в качеството й на кредитор с публични вземания, тъй като се затруднява удовлетворяването на кредитора. В случая в резултат на сделките длъжникът се е лишил от правото си на собственост върху недвижими имоти, намалявайки по този начин сигурните си ликвидни активи, като получените акции не гарантират в същата степен удовлетворяването на кредитора. Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че са осъществени всички елементи на фактическия състав на чл.216, ал.1, т.6 ДОПК – извършена е сделка във вреда на публичен взискател, по която страна е свързано лице с длъжника, след връчване на заповед за възлагане на ревизия, в резултат на която са установени публични задължения. С оглед на това, независимо от допуснатото от решаващия състав нарушение на материалния закон - § 1, т. 3, б. „м“ от ДР на ДОПК, крайният извод на апелативния съд за основателност на иска по чл.216, ал.1, т.6 ДОПК е правилен, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10210/04.03.2021г. по в. т. д. № 1981/2020г. на Апелативен съд – София. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.