Р Е Ш Е Н И Е № 236 София, 03 юни 2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и седми май ........... 2014 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова .................................... ЧЛЕНОВЕ: .. Красимир Харалампиев .................... .. Севдалин Мавров .............................. при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Антони Лаков ................, като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ........................... КНОХД № .. 663 .. / .. 14 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби от страна на частния тъжител и граждански ищец М. Р. и подсъдимия К. С.. Двете стани обжалват въззивна присъда № 55 от 14.03.14 год., постановена по ВНЧХД № 170/14 год. по описа на Бургаския окръжен съд. В жалбата от страна на Р. е посочено, че присъдата се обжалва като неправилна, незаконосъобразна и несправедлива в двете и части – наказателната и гражданската. Не са посочени конкретни доводи във връзка с касационните основания по чл. 348 НПК. След отмяната на въззивния акт се иска делото да се върне за ново разглеждане със задължителни указания да се отстранят нарушенията на материалния закон. В проведеното заседание пред ВКС Р. и нейният повереник не се явяват, редовно призовани. В жалбата от страна на подсъдимия С. са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК – допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и незаконосъобразност в гражданско-осъдителната част. Не са посочени конкретни доводи, но се насочва ВКС към пледоариите на защитата пред двете предходни инстанции. Иска се да се измени въззивната присъда, като се оправдае подсъдимия на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 НПК и се отхвърли предявения граждански иск срещу него. Жалбата се поддържа в съдебно заседание от защитата на С.. Прокурорът пледира за неоснователност на двете жалби, поради което счита, че въззивната присъда следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилите жалби, сочените основания и становището на явилата се страна, намира следното: С присъда № 32 от 03.02.14 год. по НЧХД № 3006/13 год. Бургаският районен съд е признал подсъдимия К. С. за виновен в това, че на 17.05.13 год. в [населено място], причинил лека телесна повреда на М. Р., изразяваща се в оток на двете колена, довело до болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, поради което и на ос. чл. 78а, ал. 1 НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000.00 лв. С. е оправдан за претендирана друга лека телесна повреда и за обвинение по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК. Осъден е да заплати на Р. сумата от 850.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от нанесената и лека телесна повреда, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното и изплащане, като е отхвърлен гражданският и иск за разликата до 1 000.00 лв. Съдът е отхвърлил гражданския иск на Р. срещу С. за 4 000.00 лв., представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане – обида. Произнесъл се е по направените от Р. и от съда разноски по делото. Пропуснал е да се произнесе по държавната такса върху уважения граждански иск. По жалба от страна на С. с присъда № 55 от 14.03.14 год., постановена по ВНЧХД № 170/14 год., Бургаският окръжен съд е отменил първоинстанционния акт в наказателно-осъдителната му част, като е признал С. за невиновен и го е оправдал на осн. чл. 304 НПК по повдигнатото му обвинение по чл. 130, ал. 2 НК. Изменил е присъдата в гражданско-осъдителната част, като е намалил присъденото на Р. обезщетение на 400.00 лв. и е увеличил размера на присъдените и разноски от 337.00 лв. на 380.00 лв. Потвърдил е присъдата в останалата и част. При разглеждане на делото окръжният съд не е нарушил основните принципи по чл. 13 и 14 НПК. Съдът изцяло се е съобразил със събраните по делото доказателства. Правилно ги е интерпретирал и оценил, съобразно тяхното действително съдържание. Законосъобразно е оправдал С. за умишлено нанесена на Р. лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания, приемайки, че инкриминираният и оток на двете колена е предизвикан по непредпазливост, поради което деянието не съставлява престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, а деликт. На базата на това законосъобразно решение правилно е потвърдил деликтната отговорност на подсъдимия, но поради приетата непредпазлива форма на вината е намалил присъденото обезщетение на Р. за причинените и болки и страдания от 850.00 лв. на 400.00 лв., което е справедливо по размер. Във връзка с посоченото, касационните жалби от страна на С. и на Р. са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 55 от 14.03.14 год., постановена по ВНЧХД № 170/14 год. по описа на Бургаския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................