Р Е Ш Е Н И Е № 475 София, 18 март 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. четвърти декември ……........... 2014 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Красимир Харалампиев .................... ЧЛЕНОВЕ: .. Цветинка Пашкунова ........................ .. Севдалин Мавров ............................. при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Кирил Иванов .................., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .......................... НОХД № .. 1455 .. / .. 14 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: В срок е постъпило искане от страна на осъдения С. Д. за възобновяване на ВНОХД № 1114/14 год. по описа на Старозагорския окръжен съд. Атакува се решение № 141 от 12.08.14 год., с което е изменена присъда № 61 от 27.03.14 год. по НОХД № 120/14 год. на Старозагорския районен съд, с която Д. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК. Посочено е основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1 - 3 НПК. Иска се да се отменят решението и присъдата и се приложи чл. 9, ал. 2 НК, като се прекрати наказателното производство. Алтернативно се иска да се измени решението, като се приложи чл. 197, ал. 3 НК и са наложи наказание пробация. Осъденият не се явява в съдебно заседание, редовно призован. Прокурорът счита искането за неоснователно. Пледира да се остави без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилото искане, посочените основание и доводи и становищата на страните, намира следното: С цитираната присъда Д. е признат за виновен в това, че на 17.07.13 год. в [населено място], чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на МПС и техническо средство е направил опит да отнеме 15 литра дизелово гориво на обща стойност 39.45 лв. от владението на И. Х., без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на осн. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 , вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на ОСЕМ месеца лишаване от свобода, които да изтърпи в затворническо заведение от закрит тип при първоначален строг режим, съгласно чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото. С атакуваното решение присъдата е изменена, като е намалено наказанието на ПЕТ месеца лишаване от свобода. В искането се твърди, че предходните инстанции не са обсъдили доводите на защитата, без да е посочено кои. Като нарушения на материалния закон се изтъква, че не е приложен чл. 9, ал. 2 НК, алтернативно – не е преквалифицирано деянието по чл. 197, ал. 3 НК със съответните последици. Твърди се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Посочено е, че направените доводи от защитата изобщо не са обсъдени от съответните инстанции, което е липса на мотиви. Твърденията не са конкретизирани и в искането не са развити правни доводи по тях. В искането е отразено, че „повече и подробни” съображения, ще се представят в съдебно заседание. Както бе посочено по-горе Д. не се явява в съдебно заседание, редовно призован. Не е упълномощил защитник за производството по глава ХХХІІІ НПК. Съгласно чл. 426, вр. чл. 351, ал. 3 НПК до даване ход на делото не е депозирано допълнение към искането. Видно от мотивите към присъдата и решението съдебните инстанции са изпълнили задълженията си по чл. 305, ал. 3 НПК, съответно чл. 339, ал. 2 НПК. Първоинстанционният съд е посочил правните си съображения за отказа да приеме, че се касае до малозначителност на деянието по чл. 9, ал. 2 НК, както защо не е приел привилегирования състав на чл. 197, т. 3 НК. Въззивната инстанция е посочила основанията, поради които не е приела доводите, изложени в жалбата, в същата насока. По-силното основание, в интерес на осъдения, е да се приеме приложението на чл. 9, ал. 2 НК. И двете предходни инстанции са взели отношение по него, както са посочили защо деянието не е маловажен случай, с оглед липсата или незначителността на вредните последици, съпоставено с възприетите други смекчаващи обстоятелства. Стойността на предмета на престъплението е малка, но следва преценката за други вредни последици извън нарушеното право на собственост върху инкриминираното гориво – пробития резервоар, на който възстановяването, за нормално използване на МПС, изисква немалко средства и време, които не са репарирани. Определящ е и поводът за предприетото пътуване от [населено място] до [населено място] и обратно, при което е констатирано от осъденият недостатъчност на горивото, мотив за взетото решение да се достави такова по неправомерен начин – посещение на приятел. Не без значение е и съдебното минало на Д. – осъждан, което не е изиграло своята възпираща роля. По делото липсват и основания да се преквалифицира деянието по чл. 197, т. 3 НК. Безспорно извършеното от осъдения е квалифицирано като довършен опит. Източените шест литра, иззети като веществено доказателство, са предмет на опита за кражбата. Останалите девет литра са изтекли, но законосъобразно са инкриминирани като част от същата. Именно тяхната равностойност осъденият е възстановил доброволно до даване ход на съдебното следствие, обстоятелство, прието от инстанциите по фактите. Доброволното възстановяване е задължителен елемент за приложението на чл. 197 НК, доколкото откриването и изземването на вещите или част от тях от органите на полицията без съдействието на извършителя изключва приложението на по-леко квалифицирания случай на кражбата. Инкриминираните шест литра са иззети именно по този начин, изключващ доброволност на пълното възстановяване. В този случай практиката на върховната инстанция е константна, че разпоредбата на чл. 197 НК не може да се приложи, но частичното възстановяване или заместване на откраднатото може да се прецени като смекчаващо отговорността обстоятелство, каквото законосъобразно е възприето от предходните инстанции. Във връзка с посоченото по-горе, липсата на конкретни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото в предходните инстанции, при отсъствието на служебно начало в настоящото производство и преценката за справедливост на отмерената санкция при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Водим от горното и на осн. чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. И. Д. за възобновяване на ВНОХД № 1114/14 год. по описа на Старозагорския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................