5 РЕШЕНИЕ № 188 гр. София, 18 октомври 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и прокурора от ВКП Маринова изслуша докладваното от съдия Христина Михова касационно наказателно дело №883 /2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство пред ВКС е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Р. С. А. срещу въззивна присъда № 57, постановена на 05.07.2016 год. по ВНОХД № 93/2016 год., по описа на Окръжен съд- Видин, с която е била отменена първоинстанционна оправдателна присъда на Районен съд - Видин постановена по НОХД № 1787/2013 год. В касационната жалба се релевират доводи за наличието на всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1-3 от НПК. Твърди се, че на досъдебното производство е допуснато съществено процесуално нарушение като не е осигурена правна помощ, поискана от подсъдимия, с което сериозно било накърнено правото му на защита. Сочат се аргументи за допуснати нарушения при постановяване на въззивната присъда, изразяващи се в погрешна интерпретация и оценка на свидетелските показания, събрани по делото, което довело до неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда. Подсъдимият бил признат за виновен въпреки липсата на категорични доказателства обосноваващи обвинението, в резултат на което му било наложено и несправедливо наказание. С жалбата се претендира отмяна на въззивната присъда и връщане на делото на Окръжен съд - Видин с указания за отстраняване на допуснатите на досъдебното производство процесуални нарушения. В съдебно заседание пред ВКС жалбоподателят - подсъдимият А., не се явява. Представлява се от защитника си адвокат С., който поддържа касационната жалба при заявените в нея касационни основания, изложените в тяхна подкрепа доводи и направените искания. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище, че на досъдебното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение от вида на посоченото в касационната жалба. Същият намира, че не е нарушен и материалния закон, поради което пледира за потвърждаване на присъдата на Окръжен съд- Видин. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 88, постановена на 02.03.2016 год. по НОХД №24/2016, Районен съд - Видин е признал подсъдимия Р. С. А. за невиновен по обвинението в това, че на 07.08.2015 год. в [населено място], в условията на повторност, в немаловажен случай, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи на обща стойност 187 лева от владението на А. К. С. и Д. С. Г., без тяхно съгласие, с намерение да ги присвои, като на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение. Във въззивно производство, образувано по протест на Районна прокуратура -Видин, е извършена въззивна проверка на първоинстанционната присъда, същата е отменена и е постановена нова присъда № 57/05.07.2016 год. по ВНОХД № 93/2016 год., с която Окръжен съд - Видин е признал подсъдимия Р. С. А. за виновен по повдигнатото обвинение, като на основание чл. 195, ал.1, т.3 и т.7 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 28, ал.1 във вр. с чл. 54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. С въззивната присъда на основание чл. 68, ал.1 от НК е приведена в изпълнение присъда, постановена по НОХД № 1787/2013 год. на PC- Видин, с която подсъдимият А. е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от три месеца. ВКС намира касационната жалба за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. Извършената от ВКС проверка на въззивния съдебен акт не констатира допуснати нарушения на процесуалния или материалния закони, сочени в касационната жалба, които да са основание за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неосигуряване на адвокатска защита на А., в качеството му на обвиняем на досъдебното производство, както се твърди в касационната жалба. В протокола за разпит на обвиняемия / л. 59 от досъд. пр./ А. изрично е посочил, че е запознат с правото си да бъде представляван от защитник и че на този етап няма да ползва адвокатска защита. Не са били налице предпоставките на чл. 94, ал.1 от НПК за задължителна защита, поради което разследващият орган не е бил длъжен да назначи защитник на обвиняемия. В първото по делото съдебно заседание, след като подсъдимият А. е заявил, че желае да бъде защитаван от адвокат, но няма финансова възможност сам да упълномощи такъв, първостепенният съд на основание чл. 94, ал.1, т.9 от НПК е назначил адвокат С. С. за служебен защитник. По този начин е било осигурено реализирането на правото на обвиняемия на адвокатска защита. Предвид изложеното, касационният съд намира, че на досъдебното производство не е допуснато соченото съществено нарушение на процесуалните правила. В касационната жалба се твърди, че при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съдебен състав е допуснато нарушение, като при едни и същи фактически положения, установени чрез едни и същи доказателства, въззивният съд достигнал до различни правни изводи от тези на първоинстанционния съд. Касационният съдебен състав намира това възражение за неоснователно Процесите по събиране и оценката на доказателствените материали и формирането на вътрешното убеждение на съда са формулирани в разпоредбите на чл. 13, 14, 103 и 107 от НПК. В рамките на касационната проверка не бяха констатирани нарушения на посочените норми. Въззивният съдебен състав в хода на въззивното съдебно следствие е провел повторен разпит на свидетелите С. и Г. - пострадали от престъплението, като ги е поставил и в очна ставка помежду им. За да постанови осъдителна присъда, въззивният съдебен състав е обсъдил противоречията между показанията на свидетелите С. и Г. относно твърдението на първата, че подсъдимият А. е пребивавал в дома им преди датата на извършване на престъплението и по молба на Г. е отворил металната касичка, за да вземе пари от нея, както и че впоследствие всички отнети вещи са били намерени в дома им. Съпоставяйки посочените показания на св. Г. с тези на пострадалия св. С., въззивният съд е дал вяра на последните, като е направил правилния извод, че те са непротиворечиви и последователни от самото начало на наказателното производство. По отношение на начина на проникване в дома му и вида на изчезналите вещи, св. С. в нито един момент не е променил показанията си, като при проведената му очна ставка със св. Г. категорично е заявил, че изложеното от нея е лъжа, че не познава подсъдимия и последният не е идвал в дома му преди деянието. За разлика от св. С., св. Г. не е била категорична и последователна в излагането на показанията си. Пред първоинстанционния съд тя е заявила, че познава родителите на подс. А. и че той е идвал в дома им преди датата на деянието. Едва пред въззивния съд за първи път св. Г. е разказала, че при гостуването на подсъдимия в дома им, тя го е помолила да отвори металната касичка, за да вземе пари от нея. От вниманието на проверяващия съд не е убягнало и обстоятелството, че изложените показания от св. Г. пред първостепенния съд и пред въззивния съдебен състав, макар и да подкрепят в известна степен обясненията на подсъдимия, относно начина на оставяне на дактилоскопна следа върху разбитата метална кутия, от която е била взета инкриминираната сума от 50 лева, не дават обяснение на факта / установен от заключението на дактилоскопната експертиза/, че и върху друга вещ- правоъгълна розова кутия с капак с надпис „I. woman“ е намерен пръстов отпечатък оставен от А.. Свидетелката Г. не е дала обяснение и защо, след като е намерила впоследствие в дома си всички отнети й при кражбата вещи, не е съобщила на разследващия орган за това. Изложеното е дало основание на въззивния съд да не възприеме безкритично показанията на Г. и да даде вяра на показанията на св. С.. Въззивният съд е отчел като косвено доказателство факта, че подсъдимият е възстановил част от отнетите вещи като е върнал на пострадалия С. 50 лева-каквато сума е била отнета при извършване на престъплението. Обсъдил е и показанията на св. В. пред когото подсъдимият признал, че е проникнал в дома на пострадалите и е отнел техни вещи, като е приел, че тези доказателствени източници макар и косвено също подкрепят обвинителната теза. Обсъждайки всички така посочени доказателствени източници поотделно и в тяхната взаимовръзка, въззивният съд е изложил фактически и правни изводи, които е мотивирал съгласно разпоредбата на чл. 339, ал.3 вр. с чл. 305, ал.3 от НПК. Фактът, че въззивната инстанция е достигнала до различни правни изводи от тези на първостепенния съд, не е основание да се твърди, че това е станало в резултат на допуснато нарушение на правилата за събиране и проверка на доказателствата. Право на всеки съдебен състав е да възприеме за достоверни показанията на едни свидетели и да отхвърли други, като на това съответства задължението да мотивира своите изводи. В конкретния случай въззивният съдебен състав не е допуснал нарушение при извеждане на правнорелевантните факти. Не е тълкувал превратно доказателствените източници придавайки им съдържание, което те нямат. Това, че въззивният съд е достигнал до различен правен извод от този на първоинстанционния съд е резултат на собствената му оценъчна дейност на доказателствените материали, в това число и на събраните доказателства чрез повторен разпит на свидетелите Г. и С.. Поради това, касационният съд намира за неоснователно твърдението, изложено в касационната жалба, за допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани с начина на формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд, довели до неправилно приложение на материалния закон. По отношение на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК- явна несправедливост на наказанието, в касационната жалба не са изложени никакви съображения, поради което ВКС не може да вземе отношение. С оглед изложените съображения, ВКС констатира, че въззивният съд при постановяване на атакувания съдебен акт не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да са довели до неправилно приложение на материалния закон, поради което касационната жалба се явява неоснователна и не следва да бъде уважена. Водим от изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 57, постановена на 05.07.2016 год. по ВНОХД №93/2016 год. по описа на Окръжен съд - Видин. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.