Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №   281   гр. София,  11 юни  2010 г.   В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди и десета година в състав :   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева                      2. Жанина Начева   при секретаря …… Н. Цекова ……………………………………....... в присъствието на прокурора …... Бумбалова ……………………………… изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 203 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийска градска прокуратура и жалба на частните обвинители срещу присъда № 426 от 3.12.2009 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 4063/09 г. В протеста се твърди, че авторството на подсъдимия е несъмнено доказано. Въззивният съд не е имал основание да отхвърли показанията на пострадалия и резултата от извършеното разпознаване. Безкритично е възприел тезата на подсъдимия без да съобрази приятелските отношения и противоречивите показания на св. М на св. М. Прави се искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В жалбата на частните обвинители се развиват доводи със сходно съдържание. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста. Повереникът на частния обвинител (адв. Пълов) настоява да се уважи жалбата и да се върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Защитникът на подсъдимия (адв. Шарапов) моли протестът и жалбата да бъдат оставени без уважение. Твърди, че разпознаването е изцяло опорочено, тъй като св. А първоначално е описвал по различен начин извършителя на престъплението. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста и жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 426 от 3.12.2009 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 4063/09 г. е отменена присъда от 15.04.2009 г. по н. о. х. д. № 15174/07 г. на Софийския районен съд и подсъдимият И. Д. Я. е признат за невинен в това, на 22.02.2007 г. в гр. С. да е причинил средна телесна повреда на А. Г. А., поради което е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1 НК. Протестът и жалбата са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Те са изградени върху довода, че въззивният съд незаконосъобразно е предпочел едни доказателствени средства за сметка на други - показанията на св. М на св. М вместо показанията на св. А извършеното разпознаване. Доводът е неприемлив. Софийският градски съд е преценявал целия обем от събрани доказателства, които е тълкувал внимателно, логично и задълбочено. Прецизно е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 305 НПК и подробно е посочил кои доказателствени материали и защо приема за достоверни, и кои доказателствени материали и защо отхвърля като недостоверни. Изчерпателно е мотивирал своята оценка за резултата от разпознаването, който е бил потвърден със свидетелските показания на пострадалия А. , депозирани в откритото съдебно заседание. В тази връзка данните от протокола за разпознаване са били разгледани в контекста на показанията на св. А. При съпоставка с показанията на св. Т св. Борисов съдът е установил значими различия в описанието (физически характеристики и възраст) на наблюдаваното от тях лице с описанието, което е давал пострадалият. Тези противоречия са били обсъдени в съчетание с показанията на св. М св. Менкова за присъствието на подсъдимия на друго място, косвено подкрепени от данните в справката на мобилния оператор за изходящите обаждания в инкриминирания период от време на извършеното посегателство. Основният акцент както в протеста, така и в жалбата на частния обвинител е поставен върху показанията на св. М на св. М. Твърди се, че двамата били заявили подсъдимият да е ходил на урок по математика всеки петък, докато деянието е било извършено в четвъртък. Извън вече казаното следва изрично да се подчертае, че възражението почива върху интерпретация, която не отговоря на действителния смисъл в показанията на св. М на съобщените от нея факти – категоричното изявление на учителката, че на съответната дата (22.02.2007 г.) в интервала от 16.00 ч. -17.30 ч. подсъдимият Я св. М са били в нейния дом на урок по математика, но без тя да се е ангажирала с категоричното твърдение за занимания с тези ученици именно в петъчния ден от седмицата. Депозираните показания са били обективно подкрепени от представеното копие от бележника на свидетелката с отбелязвания за провежданите уроци през един и същи ден от седмицата – четвъртък, в т. ч. и на инкриминираната дата на престъплението. Съдът е отчел съответствието на посочените данни с показанията на св. М, който независимо от заявеното в съдебно заседание за уроци в петъчния ден от седмицата (логично отдадено от въззивния съд на изминалия период от време) последователно и неизменно е твърдял също, че уроците по математика са протичали по график в един и същ ден от седмицата (с епизодични изключения събота или неделя), а в деня на инкриминираното деяние той е бил заедно с подсъдимия, както е посочвала и св. М. Ето защо Софийският градски съд не е проявил едностранчив и избирателен подход към доказателствените материали. Стриктно е изпълнил процесуалните си задължения и не е допуснал нарушение при формиране на своето вътрешно убеждение. Доводите в подкрепа на жалбата и протеста са неоснователни, а присъдата следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 426 от 3.12.2009 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 4063/09 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: