Ключови фрази
Иск за обезщетение за трудова злополука и професионална болест * обезщетение за имуществени вреди * професионално заболяване * трайна неработоспособност * трудова злополука


Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.4
603_10_dec_290gpc.doc

Р Е Ш Е Н И Е

№ 831

София, 08.12. 2010 година


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на втори декември две хиляди и десета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ:
АЛЕКСЕЙ И.
ВЛАДИМИР Й.

при участието на секретаря Стефка Тодорова,

разгледа докладваното от съдия Й.

гр.дело N 603 /2010 г.:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. В. Т. срещу въззивно решение от 04.12.2009 г. по въззивно гр.д. № 456 /2009 г. на Хасковския окръжен съд, г. к., с което е оставено в сила решение от 29.05.2009 г. по гр.д. № 1960 /2007 г. на Хасковския районен съд, с което са отхвърлени искове на Т. В. Т., от гр. Х., срещу „М.” АД с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на обезщетения за претърпени имуществени вреди от професионално заболяване в общ размер 3,360 лева за закупуване на лекарства (за 2,160 лева) и за балнеолечение (за 1,200 лева) за периода от 20.11.2004 г. до 20.11.2007 г..

Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 1055 от 13.10.2010 г. на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса дали уважаването на иск за присъждане на обезщетение по чл.200 КТ за вреди от професионално заболяване е обвързано с определения от органите на медицинската експертиза на работоспособността процент на трайна неработоспособност на лицето над 50 %, който въззивният съд е разрешил различно от приетото от ВКС в решения по следните граждански дела : № 2487 /2008 г., № 268 /2009 г., № 483 /2009 г., № 69 /2009 г. и № 550 /2010 г., постановени по реда на чл.290 ГПК.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон – на нормата на чл.200 КТ и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – необсъждането на довод за определяне от експертите на занижени цени на лекарства, както и оставяне без уважение на искането за назначаване на друга експертиза със специалист по трудова медицина за установяване на професионалния характер на заболяването.

Ответникът „М.” АД оспорва основателността на жалбата, претендира разноски.

Третите лица – помагачи „Т.” ЕООД и ПК „К.” не изразяват становища.

По основателността на жалбите и на основание чл.290 и сл. ГПК настоящият състав намира следното:

Обективно съединените искове са за имуществени вреди – направени разходи за лекарства и за балнеолечение за периода от 20.11.2004 г. до 20.11.2007 г.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата страда от вегетативна полиневропатия, което е професионално заболяване, придобито при работата и при (праводателя на ) ответника, което е признато с решение на Т. за определяне на трудоспособността, но само 40 % от определената с решението неработоспособност е в резултат на професионално заболяване, поради което искът по чл.200 КТ е неоснователен поради липсата на предпоставката над 50 % трайна неработоспособност. Въззивният съд не е обсъждал наличието на останалите предпоставки за уважаването на исковете.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема същото, като в посочените решения на ВКС по граждански дела № 2487 /2008 г., № 268 /2009 г., № 483 /2009 г., № 69 /2009 г. и № 550 /2010 г., постановени по реда на чл.290 ГПК, че когато на работник бъде призната с решение на Т. трайно намалена работоспособност в резултат на трудова злополука и професионално заболяване, то той има право на обезщетение по чл.200,ал.1 КТ независимо от признатия процент намалена работоспособност и след изменението на разпоредбата с редакцията, обнародвана в ДВ, бр.52 /18.06.2004 г., както е в случая.

По наведените касационни основания:

При този отговор на въпроса настоящият състав намира за основателен довода за неправилно приложение на материалния закон – на нормата на чл.200 КТ в действащата редакция от ДВ, бр.52 /18.06.2004 г.

Тъй като въззивният съд е приел за установено, че ищецът страда от вегетативна полиневропатия, което е професионално заболяване, придобито при работата и при (праводателя на) ответника, което е признато с решение на Т. за определяне на трудоспособността, то искане за назначаване на друга експертиза с друг медицински специалист - по трудова медицина за установяване на професионалния характер на заболяването, не е необходимо и следователно доводът за съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователен.

Неоснователен е и другият довод за нарушение на съдопроизводствените правила че не е обсъден довод за определяне от експертите на занижени цени на лекарства (че личните лекари предписват по-скъпи лекарства, експертите сочат в заключението си по – евтини и по цени на дребно), тъй като ищецът не е оспорила приетото заключение на тричленната съдебно - медицинска експертиза, която е определила стойността на необходимите лекарства, ищецът не е посочила други доказателства, обосноваващи друг извод – за по-високи цени.

При тези изводи и като се вземе предвид, че според СМЕ се налага постоянно лечение на установеното заболяване, че лекарствата са поддържащи здравословното състояние и облекчават болките на ищеца и общата им стойност за три години е 982.29 лева, следва че искът за обезщетяване на направените за тях разходи следва да бъде уважен за тази сума и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер 2,160 лева.

Искът за разходи за балнеолечение е неоснователен, защото при оспорване на иска, ищецът, чиято е доказателствената тежест, не сочи и не представя доказателства, че е направила такива разходи. Вещите лица изрично са отбелязали, че са обсъждали разходи по твърдение на ищеца, за които не са представени доказателства, поради което техните изчисления не подкрепят основателността на този иск. Поради което и при приложение на правилото за разпределение на доказателствената тежест, установено с разпоредбата на чл.154,ал.1 ГПК, следва да се приеме, че тези недоказани факти не са се осъществили в действителността – че ищецът не е направила разходи за балнеолечение за периода, за който претендира обезщетение за такива разходи.

Жалбоподателят и ответникът претендират разноски, никой не представя списък на направените от него разноски.

За трите инстанции жалбоподателят е платила 580 лева за адвокатска защита, от които с оглед изхода от спора следва да и бъдат присъдени 168.20 лева. За трите инстанции ответникът е платил 715 лева, от които с оглед изхода от спора следва да му бъдат присъдени 506 лева. По компенсация жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника 337.80 лева.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ВКС държавна такса за уважения срещу него иск в размер на 25 лева и на Хасковския районен съд 61 лева за възнаграждения на вещи лица.

Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 04.12.2009 г. по въззивно гр.д. № 456 /2009 г. на Хасковския окръжен съд, г. к.. Вместо това постановява:

ОСЪЖДА „М.” АД, със седалище и адрес на управление гр. Х., площад „Свобода” №7, ет.3, да заплати на Т. В. Т. с ЕГН xxxxxxxxxx, от гр. Х., бул. „В. Л.” № 26, вх.А, ап.39, на основание чл.200,ал.1 КТ сумата 982.29 лева за лекарства за професионално заболяване вегетативна полиневропатия за периода от 20.11.2004 г. до 20.11.2007 г. и отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер 2,160 лева, както и иска с правно основание чл.200,ал.1 КТ за балнеолечение на същата болест за същия период от време за сумата 1,200 лева.

Осъжда Т. В. Т. да заплати на „М.” АД сумата 337.80 лева деловодни разноски за всички инстанции по компенсация.

Осъжда „М.” АД да заплати на Върховния касационен съд 25 лева държавна такса за уважения срещу него иск и на Хасковския районен съд 61 лева за възнаграждения на вещи лица.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.