6 Р Е Ш Е Н И Е №27 Гр.С., 13.04.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова Тотка Калчева при секретаря К. А., след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 326 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. здравноосигурителна каса,[населено място] срещу решение № 315/08.10.2009г., постановено по гр.д.№ 743/09г. от Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 359/14.05.2009г. по гр.д.№ 1769/08г. на Великотърновския районен съд за отхвърляне на иска на Н. против [фирма] – А. Н. К.,[населено място] за заплащане на сумата от 5884.13 лв., от която 5764.13 лв. – получена на отпаднало основание от отчетна дейност пред Р. -[населено място] по фактури № 334/02.01.2008г. и № 338/16.01.08г. и 120 лв. – лихви за забава, както и срещу определение от 04.11.2009г. за поправка на очевидна фактическа грешка на решението в частта за разноските. Касаторът поддържа, че въззивното решение е необосновано и постановено в нарушение на материални закон и на процесуалните правила. Моли, същото да се отмени и да се постанови решение за уважаване на исковете, както и да му се присъдят разноските по делото. Ответникът оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Производството по делото е образувано по иск на Н. срещу [фирма] за заплащане на сума, получена без правно основание поради прекратяване, считано от 28.12.2007г., на договор от 29.03.2006г. за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от Н., поради прекратяване на разрешението за откриване на аптека, издадено от министъра на здравеопазването. Ищецът е твърдял, че на 18.03.2008г. е уведомен от Министерството на здравеопазването, че със заповед на министъра от 28.12.2007г. е прекратено разрешението на ответника за откриване на аптека, поради което е прекратен и договорът, но ответникът е продължил да отчита дейност пред Р. -[населено място], като без основание за заплатени сумите по фактури № 338/16.01.2008г. и № 334/02.01.2008г. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответникът по иска притежавал разрешение за откриване на аптека, като на 28.11.07г. депозирал молба в М. на здравеопазването за закриването й и съответно на 28.12.07г. министърът издал заповед за прекратяване на разрешителното. Страните са спорили по въпроса дали ответникът е бил уведомен за тази заповед и в кой момент същата е влязла в сила. По този въпрос окръжният съд е споделил мотивите на първоинстанционния съд, а именно, че заповедта на министъра подлежи на обжалване по административен ред, но тъй като същата не е била съобщена на ответника, то срокът за оспорването й се удължавал с два месеца по чл.140, ал.1 А. и до края на исковия период – м. февруари 2008г. не била влязла в сила. В допълнение към тези съображения въззивният съд е счел, че не е налице хипотезата на чл.55, ал.1 ЗЗД, тъй като, освен наличието на отпаднало основание, ищецът следвало да докаже и настъпило разместване на имуществени блага, както и че Н. е изпълнила свое задължение, вменено със закон, да заплаща стойността на препаратите на здравноосигурените лица. Съдът се е позовал на нормата на чл.55, ал.2 ЗЗД за изключване на отговорността на изпълнилия нравствен дълг, че “по аргумент на по-силното основание не може да иска връщане на недължимо платено този, който е изпълнил свое задължение по закон”. С определение № 672/14.10.2010г. по т.д.№ 326/2010г. ВКС, ТК, І отд. допусна касационно обжалване за произнасяне по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: Какво е действието и кога влиза в сила на заповедта на Министъра на здравеопазването, с която се прекратява разрешение за откриване на аптека по молба на лицето, в полза на което то е издадено? и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: При отпаднало правно основание за заплащане на определена парична сума при прекратено договорно правоотношение, следва ли в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, да се установява “еквивалентност на разменените престации”? и Може ли въпросът за съзнателното изпълнение на нравствен дълг да се разглежда в случай на извършено плащане на отпаднало основание? По въведените правни въпроси съставът на ВКС, ТК, І отд. намира следното: Какво е действието и кога влиза в сила на заповедта на Министъра на здравеопазването, с която се прекратява разрешение за откриване на аптека по молба на лицето, в полза на което то е издадено? Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2, т.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина прекратяване на разрешението за извършване на търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека по чл.229 се извършва от Министъра на здравеопазването по молба на лицето, притежаващо разрешението. В специалния закон не са предвидени правила за съобщаване и оспорване на акта на министъра в отклонение на тези по Административнопроцесуалния кодекс. Заповедта на министъра на здравеопазването за прекратяване на разрешението за извършване на търговия на дребно на лекарствени продукти е индивидуален административен акт по чл.21, ал.3 А. – волеизявление за издаване на документ от значение за погасяване на право. Актът следва да бъде съобщен в 3-дневен срок от издаването му – чл.61, ал.1 А., на всички заинтересовани лица, каквото качество има лицето, подало молбата по чл.235, ал.2, т.1 ЗЛПХМ. Заповедта на министъра подлежи на оспорване по съдебен ред съгласно чл.147, ал.1 А. в 14-дневен срок от съобщаването й. След изтичане на срока за оспорване индивидуалният административен акт влиза в сила и произвежда действие. Ако в акта не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, срокът за оспорването му се удължава с 2 месеца от съобщаването или узнаването – чл.140, ал.1 А.. За лицето, по чието искане е издаден актът, не би съществувал интерес от оспорването му - чл.159, т.4 А., ако молбата е изцяло удовлетворена, но недопустимостта на евентуално подадената жалба не променя момента, от който заповедта има действие и влиза в сила. Процесуалният закон не предвижда специален режим за влизане в сила на актове с оглед на критерия липса на интерес от оспорването им. По тези съображения на поставения въпрос съставът на ВКС отговаря в следния смисъл: Заповедта на Министъра на здравеопазването по чл.235, ал.2, т.1 Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, с която се прекратява разрешение за извършване на търговия на дребно в аптека, има действие и влиза в сила от изтичането на срока за обжалването й по съдебен ред. По втория въпрос: При отпаднало правно основание за заплащане на определена парична сума при прекратено договорно правоотношение, следва ли в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, да се установява “еквивалентност на разменените престации”? Съгласно разясненията, дадени в т.4 на ППВС № 1/28.05.1979г. по гр.д.№ 1/1979г., в случаите по чл.55, ал.1 ЗЗД се дължи връщане на всичко, което е получено без основание или при отпаднало или неосъществено основание, а не на по-малката сума между обедняването и обогатяването. В този смисъл, при отпаднало правно основание поради прекратено договорно правоотношение се дължи връщане на даденото, като за основателността на иска е без значение “еквивалентността на разменените престации”. По третия въпрос: Може ли въпросът за съзнателното изпълнение на нравствен дълг да се разглежда в случай на извършено плащане на отпаднало основание? В т.3 на ППВС № 1/1979г. е прието, че въпросът за съзнателното изпълнение на нравствен дълг може да се разглежда само в случаите на начална липса на основание, но и в хипотезите на отпаднало или неосъществено основание. В случая, претенцията за връщане на даденото е предявена на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, поради което не намира приложение правилото на чл.55, ал.2 ЗЗД. По същество на касационната жалба. Не са налице въведените основания по чл.281, т.3 ГПК за отмяна на въззивното решение. Неоснователно е оплакването за необоснованост на въззивното решение и неправилно приложение на материалния закон, в частта с която решаващият състав е приел, препращайки към мотивите на първоинстанционния съд, че до края на месец февруари 2008г. заповедта за прекратяване на разрешението за откриване на аптека не е била влязла в законна сила и договорът е продължавал да действа. В сключения на 29.03.2006г. договор отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от Н. не е предвидено като основание за прекратяването му без предизвестие прекратяването на разрешението за извършване на търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека. Това основание – “при прекратяване на издаденото разрешение за откриване на аптека” е въведено с анекс от 30.01.2008г. Заповедта на министъра на здравеопазването по чл.235, ал.2, т.1 ЗЛПХМ е издадена на 28.12.2007г. и съобщена на лицето, подало молбата – ответник по иска на 31.03.2008г., а на ищеца, чрез Р. –[населено място] – на 20.03.2008г. Съобразно с отговора на поставения първи въпрос, заповедта на министъра влиза в сила на 31.05.2008г. / 2 месеца след уведомяването на 31.03.2008г. съгласно чл.140, ал.1 А. /, от който момент е прекратено действието на разрешението за извършване на търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека. Налице е хипотезата по чл.46, ал.1, т.7 от договора от 29.03.2006г., според изменението с анекса от 30.01.2008г., поради което същият се счита за прекратен по силата на уговорката между страните без изпращане на предизвестие или предприемане на други действия. По тези съображения обоснован и правилен е изводът на въззивния съд, че извършените плащания по договора, които са за периода до 18.02.2008г., не са без основание и не подлежат на връщане съгласно чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Основанието по чл.281, т.3 ГПК за неправилно приложение на материалния закон, в частта, с която въззивния съд е приел, че в хипотезата по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД ищецът следва да докаже неоснователно разместване на имуществени блага и че плащането е направено при изпълнение на нравствен дълг, е налице. Както настоящият състав на ВКС посочи, при претенция по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД се дължи връщане на даденото, като за основателността на иска е без значение “еквивалентността на разменените престации” и въпросът за съзнателното изпълнение на нравствен дълг в този случай не може да се разглежда. Въззивният акт не съответства на задължителната за съдилищата практика на ВКС по ППВС № 1/1979г., но неправилните правни съображения на решаващия състав не се отразяват на крайния му извод за неоснователност на претенцията. Въведеното оплакване на нарушаване на процесуалните правила не е конкретизирано от касатора и поради това ВКС не го обсъжда. На основание чл.293, ал.1, пр.1 ГПК обжалваното решение следва да се остави в сила. По жалбата срещу определението от 04.11.2009г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решението, с което присъдената сума за разноски от 55 лв. за адвокатско възнаграждение следва да се чете като 550 лв. Неоснователни са оплакванията на касатора, че молбата по чл.248 ГПК не съдържа искане за поправка на решението, както и че съдът е следвало да се произнесе с решение, а не с определение. В молбата е посочена нормата на чл.248 ГПК – за изменение на решението в частта за разноските, като по същество се твърди, че съдът е допуснал грешка, тъй като е присъдил поисканото адвокатско възнаграждение по приложения договор за правна защита и съдействие, но неточно е разчел вписаната в същия сума. Молбата е подадена по реда на чл.248 ГПК, като се е произнесъл с диспозитив за поправка на очевидна фактическа грешка. Поправката може да се постанови и по инициатива на съда съгласно чл.247, ал.1 ГПК, като решението в частта за разноските има характер на определение. По отношение на тълкуването на разпоредбата на чл.80, изр.2 ГПК и по искането по чл.78, ал.5 ГПК, заявено с отговора на молбата по чл.248 ГПК въззивния съд правилно не се е произнесъл, тъй като тези доводи не подлежат на разглеждане в производството по чл.247 ГПК. По тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди. Право на разноски за настоящото производство има ответникът, но не е представени доказателства, че такива са направени, поради което не се присъждат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 315/08.10.2009г., постановено по гр.д.№ 743/09г. от Великотърновския окръжен съд. ПОТВЪРЖДАВА определение от 04.11.2009г. по гр.д.№ 743/09г. на Великотърновския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.