Р Е Ш Е Н И Е
№367
С о ф и я , 16 ноември 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 28 с е п т е м в р и 2015 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
МИНА ТОПУЗОВА
при секретар Мира Недева
и в присъствието на прокурора Тома Комов
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 1047/2015 година.
Подадени са касационни жалби от защитниците на подсъдимите Д. Д. Д. от Р., Н. Г. П. от С., Т. Т. Т. от Р. и З. П. М. от Г. О. срещу решение № 22 от 22.04.2015 г., постановено по ВНОХД 278/2014 г. от Варненския апелативен съд, което се атакува за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и с алтернативни искания в различни комбинации за отмяната му и оправдаване на подсъдимите от касационната инстанция, за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, за намаляване на наложените на подсъдимите наказания или за преминаване към друго по-леко по вид наказание, различно от лишаването от свобода.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите.
Частната обвинителка Я. Г. Х. и повереникът й адв.М.К. от АК-Р., редовно уведомени, не вземат участие в производството и не са изразили становище по жалбите.
Подсъдимите Н. П. и З. М. и лично, а другите двама Д. и Т. чрез защитниците си, поддържат жалбите и молят да бъдат уважени.
Върховният касационен съд провери правилността на въззивното решение в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното :
По внесен на 15.02.2011 г. обвинителен акт и образуваното НОХД № 39/2011 г. в Окръжен съд-Разград, след приключване на наказателното производство с одобряване на споразумение между защитника на подсъдимата Н. С. И. от Р. адв.К.К. от АК-Р. и прокурор от Окръжна прокуратура-Разград за осъждането й за престъпление по чл.123, ал.1 от НК, с присъда № 24 от 07.12.2011 г. подсъдимите З. П. М. от Горна О., Н. Г. П. от С., Т. Т. Т. от Р. и Д. Д. Д. от Р. са били признати за виновни в извършване при независимо съпричинителство на престъпление по чл.123, ал.1 от НК и на престъпление по чл.356, ал.1 от НК, като при условията на чл.54 от НК са били осъдени съответно подс.М. на 1 година и 3 месеца лишаване от свобода и на 5 месеца лишаване от свобода, по съвкупност на 1 година и 3 месеца лишаване от свобода; подс.П. на 1 година и 10 месеца лишаване от свобода и на 8 месеца лишаване от свобода и по съвкупност на 1 година и 10 месеца лишаване от свобода; подс.Т. на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода и на 1 година лишаване от свобода и по съвкупност на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода и подс.Д. на 2 години и 10 месеца лишаване от свобода и на 1 година и 5 месеца лишаване от свобода и по съвкупност на 2 години и 10 месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено изпълнението на така наложените на подсъдимите наказания лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 години за подсъдимите М. и П. и 4 години за подсъдимите Т. и Д. от влизане на присъдата в законна сила.
Четиримата подсъдими са били признати за невинни и оправдани по част от вменени им във вина допуснати от тях нарушения на нормативно установени правила във връзка с упражняваната от тях правно регламентирана дейност като част от бланкетния състав на предявените им обвинения за осъществени престъпления по чл.123, ал.1 и по чл.356, ал.1 от НК.
В тежест на всеки от четиримата подсъдими са присъдени съответната част от направените по водене на делото разноски в размер по 2001 лв.
Против присъдата е бил подаден протест от Окръжна прокуратура-Р. против оправдателните й части с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност, както и заради явната несправедливост на наложените на подс.М. и подс.П. наказания по размер и заради минималния изпитателен срок при отлагане изпълнението на наказанията им лишаване от свобода на основание чл.66, ал.1 от НК, с искане за постановяване на нова осъдителна присъда срещу всички подсъдими по цялото предявено на всеки един от тях обвинение, за увеличаване както на размера на наложените на подс.М. и подс.П. отделни и общи най-тежки наказания, така и на изпитателния срок при приложението на института на „условното” им осъждане.
Присъдата е била обжалвана и от защитниците на четиримата подсъдими с оплаквания за неправилността й, изразяваща се в нейната необоснованост, постановяване при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, незаконосъобразността й заради неправилното приложение на закона, както и заради явната несправедливост на наложените на подсъдимите, макар и „условни” наказания с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна за всички тях присъда по предявените им обвинения, алтернативно за връщане на делото или на досъдебното производство, или на първоинстанционния съд за новото му разглеждане.
С решение № 37 от 11.04.2012 г. по ВНОХД № 8/2012 г. Варненският апелативен съд е отменил изцяло първоинстанционната присъда и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд с трикратната констатация, че окръжният съд „не е дал възможност на подсъдимите да дадат обяснения по така изменените нови обяснения” и е „загатнал” дали съдията-докладчик не би приел да върне делото на прокурора за прецизиране на обвинението си.
След образуване на второ първоинстанционно съдебно производство по НОХД № 120/2012 г. пред Разградския окръжен съд, с разпореждане № 109 от 10.05.2012 г. съдията-докладчик, мотивиран и от указанията на въззивната инстанция, е приел, че обвинителният акт страда от съществени недостатъци и като е прекратил на основание чл.249, ал.2 от НПК съдебното производство, е върнал делото на прокурора за отстраняване на „допуснатите нарушения”.
Второ разглеждане на делото пред Окръжния съд-Разград е било проведено по внесен на 18.07.2012 г. нов обвинителен акт и образувано НОХД № 238/2012 г., по което с присъда № 49 от 27.06.2014 г. четиримата подсъдими З. М., в качеството му на технически ръководител, представител на „Н.-7”-Е.-С. и изпълнител на СМР, Н. П., като проектант в „Н.-7”-Е. на част „Т. – В и К”, Т. Т., в качеството му на управител на „Т. Т.”-Е.-Р. за изготвяне на оценка за съответствие и за осъществяване на строителен надзор и Д. Д., в качеството й на специалист по „В и К” при изготвяне на оценката за съответствие и при осъществяване на строителния надзор по време на строителството и при изготвяне на окончателния доклад за въвеждане в експлоатация на обекта „реконструкция на басейн” в Р., са признати за виновни в немърливо осъществяване в различни периоди от време от м.април 2004 г. до м.септември 2005 г. на възложената им правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, вследствие на което, при условията на независимо съпричиняване, са причинили на 16.07.2009 г. в Р. по непредпазливост смъртта на 12-годишната И. Х. И. от същия град, поради което и на основание чл.123, ал.1 от НК, при условията на чл.54 от НК са осъдени : подсъдимите М. и П. на по 1 година лишаване от свобода, а подсъдимите Т. и Д. на по 2 години лишаване от свобода, изпълнението на които е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила. Признати са за невинни и са оправдани при осъществяване на деянията да са допуснали и нарушение на чл.20, ал.4, т.11 от Наредба № 2/2003 г. на МРРБ.
С присъдата подс.П. е признат за виновен и в осъществяване на престъпление по чл.356, ал.1 от НК, за което при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 6 месеца лишаване от свобода, групирано на основание чл.23, ал.1 от НК с наложеното му за престъплението по чл.123, ал.1 от НК с определяне на общо наказание от 1 година лишаване от свобода, отложено за изпълнение с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.
По отношение на останалите трима подсъдими М., Т. и Д. наказателното производство по обвинението им по чл.356, ал.1 от НК е прекратено поради изтекла абсолютна давност за наказателното им преследване на основание чл.289, ал.1 вр.чл.24, ал.1, т.3 от НПК във връзка с чл.81, ал.3 вр.чл.80, ал.1, т.4 от НК.
С определение № 218 от 28.07.2013 г.(фактическа грешка, вместо 2014 г.) съдът е присъдил в тежест на подсъдимите съответната част от направените по делото разноски по 1 653,75 лв по сметка на РБ и по 1 681,93 лв по сметка на първоинстанционния съд.
Недоволни от присъдата са останали както прокурорът, така и подсъдимите.
Във въззивния протест е заявена неудовлетвореност от размера на наложените на подсъдимите наказания с акцент върху множеството допуснати от тях нарушения на правила при осъществяване на инкриминираната дейност и създадената за неопределен брой посетители на обекта реална опасност за живота и здравето им с претенцията за завишаване на размерите на тези наказания, без да се атакува приложението на чл.66, ал.1 от НК.
В първоначално бланковите, впоследствие допълнени, въззивни жалби на защитниците на подсъдимите са посочени необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явната несправедливост на наложените им наказания с искане за постановяване на нова, изцяло оправдателна за тях въззивна присъда или коригиране на размера на санкцията им към минимума на предвидената в чл.123, ал.1 от НК, съответно коригиране на присъдата и в частта й относно предявеното на подс.П. обвинение по чл.356, ал.1 от НК, свързано от защитника с неправилното и „предубедено” произнасяне на съда в разрез с разпоредбата на чл.305, ал.5 от НПК.
С решение № 70 от 22.04.2015 г. по ВНОХД № 278/2014 г. Варненският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда, като е „преквалифицирал” деятелността на всеки един от подсъдимите за престъплението по чл.123, ал.1 от НК във връзка с допуснати от тях в коригирани периоди от време нарушения на правила относно немарливо осъществената от тях правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като ги е оневинил за отделни периоди на неправомерно осъществяване на дейността им и по част от възведените им нарушения в пряка причинна връзка с причинената на малолетната И. Х. смърт, преквалифицирал е деянието на подс.П. от престъпление по чл.356, ал.1 от НК в такова, допуснато по непредпазливост по чл.356, ал.2 вр.ал.1 от НК и е приложил правилата за давността, поради което не му е наложил наказание, като е потвърдил обжалваната присъда в останалата част.
Не се е произнесъл по възлагане на допълнително направените във въззивното съдебно следствие разноски по делото.
Касационните жалби на защитниците на четиримата подсъдими съдържат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от прокурора по изготвяне на обвинителния акт, по оценката от съда на доказателствените източници и по извеждане на правно релевантните факти, по приложението на материалния закон и за явна несправедливост на наложените на подзащитните им наказания, като отправят алтернативни искания от оправдаване по предявените им обвинения или връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд, до намаляване на размера на наложените им наказания или преминаване към по-леко по вид наказание или друг вид отговорност.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема жалбите за подадени в законоустановения срок, от страни, имащи право на жалба и срещу въззивно решение, което подлежи на редовна касационна проверка съгласно чл.346, т.1 от НПК, поради което са допустими.
Разглеждайки ги по същество, ВКС приема следното :
На първо място следва да обсъдят наведените в жалбите в различни варианти, но касаещи отговорността и на четиримата подсъдими, възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, с повечето от които се е занимал и въззивният съд и с чийто отговор настоящата инстанция се солидаризира.
ВКС намира, че възражението за незаконен състав на въззивния състав на съда (поради участие на „граждански съдия”) е дотолкова несъстоятелен поради факта, че подобен казус би могъл законосъобразно да се предяви за разглеждане от съдебни състави, разглеждащи граждански дела за непозволено увреждане, каквото е инкриминираното деяние и би могло да бъде предмет на такова дело по иск от тяхната компетентност.
Напълно неоснователна е претенцията за съществени недостатъци при изготвяне на обвинителния акт, което затруднило и ограничило правото на защита на жалбоподателите, свързано от тях с неизпълнение на указанията на предишния въззивен съдебен състав, дало му основание да отмени първоначално постановената осъдителна присъда и върне делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. ВКС, като спестява резервите си към това отменително решение, намира, че настоящият състав на въззивния съд в пространното си изложение по хронологията на общите за отговорността на подсъдимите факти и тези относно действително извършеното от всеки един от тях и на дължимото, според нормативната база, тяхно поведение в процеса на проектиране, строителство и въвеждане в експлоатация на реконструирания обект ясно е отграничил, съобразно изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт, в какво всеки от тях е обвинен и е изкоментирал подробно поднесените му тези на обвинението и на защитата им. По този начин апелативният съд напълно се е съобразил с разясненията, дадени и в Тълкувателно решение № 2 по т.д.№ 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, като обосновано е приел, че подлежащите на установяване факти от кръга на чл.102 от НПК са били изложени в достатъчна степен в обвинителния акт и подсъдимите са могли и са осъществили правото си на защита по тях.
Законосъобразно е разрешен въпросът относно отсъствието, без посочени уважителни причини, на подс.М., както и на подс.П., при провеждане на коментираните съдебни заседания, съобразно правилата на чл.269, ал.1 от НПК вр. чл.93, т.7, вр.чл.2, ал.1 и 2 от НК и на чл.289, ал.2 вр.чл.24, ал.1, т.3 от НПК в тяхно отсъствие и липсата на съществено процесуално нарушение, още повече, при изразената позиция на защитниците им и нежеланието за повторение на извършените следствени действия с личното им участие. Дообогатеното в настоящето производство възражение не държи сметка за разпоредбата на чл.269, ал.3, т.3 от НПК, позволяваща разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия, въпреки нормата на ал.1, щом като не е изрично заявено желание за лично участие при уважителни причини за неявяването и извод, че това няма да попречи за разкриване на обективната истина, след като той е уведомен за възможността делото да се разгледа в негово отсъствие, при участие на негов защитник. Неудачна е съпоставката със заседанието, в което подсъдимите е следвало да се явят лично и изразят становище дали ще се възползват от изтеклата абсолютна давност за наказателното им преследване по обвинението по чл.356, ал.1 от НК, каквото изявление не могат да сторят защитниците им. И в двата случая водещото е дали е било ограничено правото им на защита, каквито конкретни доводи не се развиват в жалбите, включително на фона на „противоречиви” интереси помежду им, при обвиненията за самостоятелни нарушения на правила при осъществяваната от тях правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност.
И друг път ВКС е имал възможност да посочи, че правото на подсъдимия на лично участие в наказателния процес, като едно от основните му права, регламентирани в чл.55 от НПК, има диспозитивен характер, но то не може да бъде упражнявано във вреда на обществения интерес от своевременно и ефективно правосъдие. В случая обаче защитата се позовава не на накърняване на това му право, а на разпоредбата на чл.269, ал.1 от НПК, създаваща задължение за него да присъства при разглеждане на делото по обвинение за тежко престъпление. В същото време законодателят е предвидил възможност и в такива случаи разглеждането на делото да се проведе изцяло или отчасти в отсъствие на подсъдимия, когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина. Това безспорно представлява известно ограничаване на възможностите за пълноценно упражняване на правото му на защита, но което е съвместимо с нормите на чл.31, ал.4 и чл.57, ал.2 от Конституцията на РБ, както и с буквата и духът на чл.6 от ЕКПЧ, когато той по собствена воля изрично или мълчаливо се откаже от това си право, който отказ се счита за установен по категоричен начин и за действителен за преследваните от Конвенцията цели, придружен от минимални гаранции за справедливо гледане на делото, без да влиза в противоречие със значим обществен интерес. В този смисъл са решение № 172 от 01.03.2007 г. по н.д.№ 913/2006 г. и решение № 258 от 15.06.2010 г. по н.д.№ 194/2010 г. на ІІІ н.о. на ВКС, решение от 12.02.1985 г. по делото на ЕСПЧ Колоца срещу Италия, решение от 21.02.1990 г. по делото Хакансон и Стюресон срещу Швеция, решение от 24.03.2005 г. по делото С. срещу България, решение от 18.10.2006 г. по делото Х. срещу Италия и други. А тези минимални гаранции в случая са редовното уведомяване на подсъдимите за съдебните заседания, за възможността делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие – чл.254, ал.4 от НПК, за липса на заявено от тях желание за отлагане на делото поради наличие на уважителни причини за неявяването им и участие на техните защитници в съдебното следствие с декларации за провеждане на заседанията в тяхно отсъствие за събиране и проверка на доказателствата, касаещи предявените обвинения на подзащитните им. Желание за повторение на някои следствени действия, извършени в отсъствие на подсъдимите, не е било заявено и лично от тях в заседанията било пред окръжния, било пред апелативния съд. Или, като е приел да разгледа делото при отсъствие на някои от подсъдимите за част от съдебното следствие съдът не е накърнил правото им на лично участие по делото и не е налице съществено нарушение на процесуалните правила. Още по-малко това може да се свърже с възражението за незаконен състав на първоинстанционния съд, съобразен с променената санкционна част на материалноправната норма, но при задължителното приложение на изискването за „по-благоприятния закон” по чл.2, ал.2 от НК. И накрая, въззивнното производство е второ поред и съдът, като се е съобразил с разпоредбата на чл.335, ал.3 от НПК, е пререшил делото по същество, ползвайки събраните по делото доказателства, при липса на искания за „повторение на определени следствени действия”, въз основа на извършения собствен всестранен, обективен и пълен доказателствен анализ. Недоволството на защитниците от изведените от съда фактически и правни изводи не сочи на ограничено право на защита, а отказът на съда да преразпита малолетните Т., Г. и Н. е законово и житейски убедително мотивиран. Последното се свързва от защитата с липса на обсъждане на други възможни версии за причината за смъртта на пострадалото дете, което не е вярно. След като е изложил възприетата от него фактическа обстановка, въззивният съд е поставил на първо място при обсъждане на относимите доказателствени материали въпроса относно механизма и причината за смъртта на И. Х., излагайки подробни съображения защо не възприема тезата за външна намеса след въвеждане на обекта, по-специално, на съоръжението воден ефект „обливна гъба”, в експлоатация (стр.27-30) или самоувреждане на детето при скока му в басейна.
Подробно е аргументиран и отказът на съда да възприеме възражението за заинтересованост и предубеденост на експерта О. като основание за отвода му, но като е проверил изводите му с тези по другите депозирани по делото експертизи, изхождайки от процесуалните цели и помощта им, оказвана на съда за постигане на обективната истина по делото чрез този доказателствен способ на процеса.
Като напълно голословно касационната инстанция приема възражението за липса на мотиви в контролирания съдебен акт не само поради обема, но и заради убедителността на изложените в него съображения. Описвайки възприетата обща фактическа обстановка (л.12-26 от мотивите на решението), съдът задълбочено е изследвал въпросите относно механизма и причините за настъпване на смъртта на малолетното дете, създадената от неправомерните действия на всеки един от подсъдимите латентна реална опасност от достигане до такъв вредоносен резултат в периода от въвеждане на обекта в експлоатация до настъпване на трагичното събитие с отхвърляне на поднесената от защитата теза за възможна чужда намеса в този период (л.27-31), като е прецизирал изводите си за обективно извършените от подсъдимите действия, допуснатите от тях нарушения на нормативни правила и неизпълнение на дължимо поведение през призмата на собствените им твърдения и събрания по делото доказателствен материал (л.31-40 от решението). С това в пълнота е изпълнил задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК въз основа на кои доказателствени източници приема за установени правно значимите факти и на кои отказва да се довери, както и е дал отговор на всички относими към предмета на доказване възражения на страните по делото.
Не на последно място, въпреки отказа да бъде приет за разглеждане гражданският иск на пострадалите от смъртта на детето си родители, апелативният съд многократно е констатирал незаконосъобразната практика на изпълнителя на процесното строителство „Н.-7”-Е.-С., преобразувано в О., „по шаблон”, чрез „типово” проектиране и изпълнение на СМР на басейни с различни „водни ефекти” на територията на страната от специалисти в С., чрез изпращането им по интернет и заверка на документацията в представителствата й (подробно изяснено от св.Ц., проектант по част „Конструктивна”), чрез фактическо възлагане на правомощия на свои служители по ръководство и контрол на осъществяваните СМР и по удостоверяване законността (по ЗУТ, строителните правила и норми) и годността на предаваните за експлоатация обекти (уточнено и в обясненията на подс.М., макар и с друг акцент). Именно това му е дало основание да отхвърли като напълно несъстоятелни свидетелските показания на ръководителя на тази фирма св.Т., и като защита срещу евентуално ангажиране на отговорността на търговското му дружество по чл.49 от ЗЗД.
Свързано с тази практика и възраженията на защитата на подсъдимите за наличието или липсата и значението на техни подписи в съответната строителна документация (проекти, актове, доклади), ВКС намира за основателно да посочи, че извън възражението за лъжливо документиране, което би ангажирало тяхна или на неизвестен кръг лица наказателна отговорност, значението, което законодателят им отдава, е доколко посоченият за техен автор фактически е изпълнил в посоченото му качество дадено нормативно залегнало задължение в процеса на проектиране и строителство или е проявил бездействие, незнание или немърливо изпълнение на конкретно задължение, стоящо в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Именно в тази насока съдът правилно е коментирал твърденията на подсъдимите как и по какъв начин, в какъв обем са взели или е следвало да вземат участие в проектирането и изпълнението, съответно да оценят и утвърдят съответствието на отделните елементи от реконструкцията на обекта и приемането му като годен (законосъобразно осъществен) да бъде въведен в експлоатация. Което пък определя значимостта на подписа на автора на проекта в качеството му на лицензиран (правоспособен) специалист по съответната част от бъдещото строителство, извършената от него проверка за съответствие на неговия проект с друг/и, имащ/и отношение към проектираното от него бъдещо строителство (т.н.”съгласувателни” подписи), на подписите на инвеститора, на изпълнителя, на надзорника при осъществяване на отделните СМР съобразно тези проекти и накрая, законосъобразно постигане на заложения в инвестиционния проект резултат, което се декларира чрез личното им участие и подпис в акт обр.15 и в окончателния доклад на лицето/ата, осъществяващо/и строителен надзор. Именно въз основа на така заверените строителни книжа съответният общински или държавен орган се произнася за спазване на нормативните правила в отделните фази, разрешава/т строителството и накрая пускането в експлоатация на осъществения обект.
Следва да бъде засегнат и въпросът за „преплитането” на задълженията и бездействието, формалното оценяване и „участие” на съответните специалисти в отделните фази на проектирането и изпълнение на строителството до достигане на крайния акт за законосъобразното (съгласно проектите) му осъществяване. Категорични са изводите както на експертите от КСТЕ, така и на съда за липсата на съгласуване още в самото начало при очертаване на идейните виждания на инвеститора за бъдещото строителство, последващите му желания, липсата на реакция на съответните специалисти, което да се отрази в техните проекти и помежду им и на изискване от страна на изпълнителя към инвеститора за изготвяне на такива проекти, на допълнителни решения от оторизирания общински орган, което да се отрази в разрешението за строеж и да се проконтролира от представителя на надзорната фирма, до крайната оценка как са изпълнени СМР и дали състоянието на обекта позволява въвеждането му в експлоатация. Като обща констатация на ВКС е, че тези обстоятелства се премълчават от защитата на подсъдимите, оправдано с линията им на защита, но в разрез с изводимото от тези доказателствени източници.
Съобразно приетите нарушения за всеки от подсъдимите в осъществяване на правно регламентираната им дейност, представляваща източник на повишена опасност в пряка причинна връзка със създадената опасна зона в реконструирания обект, във връзка с конкретните доводи в жалбите на защитниците им ВКС, следвайки хронологията на случилото се, приема следното :
По жалбата на защитника на подсъдимия Н. П. :
Жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА досежно част от правните изводи на съда.
И фактически, и правно, тезата на този жалбоподател е противоречива. Хем подс.П. не е проектирал, а е подписал „по служба” в „Н.-7”-Е.-С. чужд проект (без да се уточнява чий), през тезата дори и да е проектирал, то е само проект „Т.-В и К” за оборотно пречистване на водата в басейна, до заверката накрая „по служба” в офиса в С. на „важи за екзекутив”, без знание относно действително осъщественото на място, конкретно воден ефект „воден чадър” („водна гъба”, „обливна гъба”), но като се оспорва да е допуснал каквото и да е нарушение на задълженията си, камо ли неговият проект да е създал каквато и да е опасност за ползващите басейна, оттам да е в пряка причинно-следствена връзка със смъртта на детето.
Пропуска се от защитата на този жалбоподател, че дори и за „оборотно пречистване на водата”, проектът е със съществени недостатъци – той не е „оразмерен” от хидрологична гледна точка, а и не е изпълнен, като са променени линиите до дънните сифони и мощността на помпите, макар експертът О. добросъвестно да е заключил, че в крайна сметка те са водели до приемливо почистване на водата. Това сочи само на едно – некомпетентност или немърливо отношение към заданието. От друга страна, дори и да се загърби последващото получаване от подс.П. през 2005 г. на правоспособност за проектиране, което би могло да доведе до по-тежко обвинение, ползването на „услугите” му само идва да потвърди незаконосъобразната практика на „Н.-7”-Е.-С. за договаряне и „типово” изпълнение на договори за строителство, доставка и монтаж на оборудване за басейни в страната. Всъщност, същественото за отговорността на този подсъдим е последващото му поведение.
А то се изразява в липсата на контрол върху действително проектираното от него и удостоверяване с подписа му за „важи за екзекутив” на нещо, което не е съобразено с действително осъщественото при реконструкцията на басейна с изграждане на неотразен, но видим воден ефект – „воден чадър” според част „Архитектурна”, а назован от свидетелите „водна гъба”, „обливна гъба”. Вярно е, че той не е имал сключен договор за авторски контрол върху частта „Т. – В и К”, но той е заверил екзекутивната документация и като не е присъствал при изготвяне на акт обр.15, си е отнел възможността да проконтролира изпълнението на проектираното от него, включително да отбележи изпълненото извън проекта, но засягащо съществено неговия проект. Да, той би могъл да противопостави възражение, че не е уведомен (по една или друга причина, поради неправомерната практика във фирмата) за промените в строителството, но именно участието му в изготвяне на акт обр.15 и дължимия му се контрол за спазване на неговия проект би дал възможност да се установи нерегламентираното строителство на водния ефект, довел до смъртта на детето. Това е ролята на проектанта при отстояване на записаните в ЗУТ и съответната Наредба негови правомощия, при изпълнение на които фирмата-изпълнител и/или инвеститорът (без да коментираме категоричните задължения на специалистите от надзорната фирма) би следвало да се съобрази с неговото възражение, оттам и съответният общински или държавен орган за контрол, потърсен за одобрение на окончателния доклад или за проверка.
Или, въззивният съд нищо превратно не е оценил, просто не се е съгласил, че явявайки се проектант на съответната част от изпълненото строителство, подс.П. обективно се е съгласил и е пропуснал да проконтролира какво от проекта му е осъществено и надосъществено, защо и как без съответния проект и/или екзекутив, да съобрази дали това е в съответствие със законовите (нормативните) изисквания и че не създава опасност за живота и здравето на ползващите басейна. Технологичната отдалеченост на трагичното събитие от неговата проектантска дейност (заради последващите му бездействия) не само не го оневинява, но обратно, слага началото на един порочен кръг на едно общественоопасно строителство, при което нито строител, още по-малко – бъдещ собственик или ползувател, знае какво купува или ползва.
ВКС не намира за необходимо да отговори на въпросите, категорично изяснени от въззивния съд, относно възлагането „по договор” на проектирането и изпълнението на строителството на въпросния „воден ефект” на „Н.-7”-Е.-С., макар такива проекти да не са налични, съответно кои са проектантите, оттам чие е задължението за контрол по спазването им, че след като първоначалният проект на подс.П. е следвало да претърпи промени, той не го е променил, а и не е проконтролирал спазването му или не го е „надградил”.
В крайна сметка на обекта е бил осъществен от тази фирма „ефект”, който не е бил „оразмерен”, по изводите на експертите, създал е за години напред опасност за живота и здравето на ползвателите на басейна, а като краен резултат – смъртта на едно дете. Отговорността на този подсъдим не е просто заради този резултат, а заради нехайството, с което се е отнесъл към задълженията си, включително и заради преследвания от неговия работодател св.Т. търговски просперитет на фирмата. Именно в тяхната взаимообвързаност – между осъществени действия и проявено бездействие, следва да се оцени поведението на всеки един от подсъдимите, като се извлече пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между него и настъпилите вредни последици. Въззивният съд, макар и при малко странно формулиране в диспозитива на решението си, в желанието си да е напълно прецизен, е отграничил периодите на осъществените действия и бездействие и какви нарушения в тези периоди са били осъществени от подс.П. (а и от другите подсъдими при независимо съпричиняване), като по този начин адекватно е отговорил и на поставените в тази насока от защитата му въпроси. С това в пълнота е изпълнил задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК, няма игнорирани или пренебрегнати доказателства или доказателствени средства и не е налице визираното в жалбата на защитника адв.Н. касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
По отношение на възведените на подс.П., а и на останалите трима подсъдими (спрямо които производството е прекратено по давност), обвинения за осъществени в съвкупност две престъпления : по чл.123, ал.1 от НК и по чл.356, ал.1 от НК, въпросите са разрешени принципно неправилно.
Безспорно е, че престъплението по чл.123, ал.1 от НК е резултатно, като формата на вината е непредпазлива по смисъла на чл.11 от НК. Изяснено е в съдебната практика и правна теория, че вината е субективното отношение на дееца към съставомерния вредоносен резултат, по това обвинение – не е целен или съзнателно допускан, а е пренебрегнат поради незнание или немарливо отношение към задълженията, предписани (нормативно, поднормативно, от практиката или от техническите параметри на проектираните или влагани в строежа машини и съоръжения) при изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Изяснено е и в ППлВС № 2 от 27.09.1979 г., изм. ППлВС № 7 от 06.07.1987 г., т.2, че субекти на това престъпление могат да бъдат не само преките изпълнители на такава дейност, но и лицата, имащи нормативни задължения по организацията, контрола и ръководството на дейността, не само работещите към момента на настъпването на резултата, както и такива, чиято дейност и след осъществяването й е в пряка причинно-следствена връзка с този резултат, т.е. когато не е налице неправомерна дейност на другиго, която да опосредства и да прекъсва тази пряка причинно-следствена връзка. Или, деецът може съзнателно или непредпазливо да нарушава, да не изпълнява правилата при осъществяване на правно регламентираната дейност, представляваща източник на повишена опасност, като определящо откъм субективната страна на престъплението е непредпазливото му отношение към настъпилия вредоносен резултат.
При престъплението по чл.356, ал.1 от НК нарушението на строителни правила при проектиране, ръководене или изпълнение на строежи със създаване на реална опасност за живота на другиго е умишлено, сходно на престъплението по чл.136 от НК (на правила по охрана на безопасността на труда) – обикновено при евентуален умисъл (виж и Тълкувателно решение № 30 от 01.03.1961 г. по н.д.№ 10/1961 г. на ОСНК на ВС). Когато това е по непредпазливост, отговорността е по ал.2 на чл.356 от НК. Тези престъпления са довършени със създаването на реална опасност за живота на другиго. Когато обаче от нарушението на конкретните правила реално създадената опасност е била реализирана с причиняване на смърт или телесна повреда (средна или тежка) другиму, то тогава деятелността се поглъща от по-тежкия резултат на другото престъпление – било умишлено (при евентуален умисъл) или извършено по непредпазливост, както е и в случая. Би могло да има съвкупност от престъпления, само ако се диференцират различни нарушения на строителни правила, които стоят извън пряката причинно-следствена връзка от тези, довели до съставомерния вредоносен резултат. В случая, такива други нарушения не са установени, а и ангажирани от прокурора. Подробно, този проблем с възможната съвкупност е бил коментиран и в решение № 628 от 17.01.2012 г. по н.д.№ 2763/2011 г. на ВКС-ІІІ н.о., което се споделя от настоящия касационен състав. А това сочи на неправилно приложение на материалния закон относно обвинението по чл.356, ал.1 и 2 от НК, според становищата на двете съдебни инстанции в съдебните им актове и налага на основание чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК и правомощието на касационната инстанция по чл.354, ал.1, т.2 вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК частичната отмяна на въззивното решение с изменяне в тази й част на първоинстанционна присъда и оправдаване на подс.П. по предявеното му обвинение по чл.356, ал.2 вр.ал.1 от НК.
По отношение на обвинението по чл.123, ал.1 от НК спрямо подс.П. ВКС намира, че правно релевантните факти правилно са оценени като изпълващи с нужното съдържание елементите на състава на това престъпление и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен, поради което в тази му част решението на апелативния съд не страда от недостатък и следва да остане в сила. Не е налице касираното от този жалбоподател основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК.
Във връзка с оплакването за несправедливото осъждане на подс.П. ВКС намира, че следва да вземе отношение заедно с оплакванията на останалите жалбоподатели, доколкото е необходимо съотносяване на приноса на всеки един от тях за настъпване на вредоносния резултат, при тяхното независимо съпричиняване.
По жалбата на защитника на подсъдимия З. М. :
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По част от наведените в жалбата на защитника му доводи бяха изложени съображенията на касационния състав по тези, касаещи четиримата подсъдими. Извън тях се развиват такива относно качеството на подс.М. като технически ръководител на част от СМР, относими към изграждането и въвеждането в експлоатация на т.н. воден ефект „водна гъба”, наличие или не на компетентност да изпълнява такава длъжност, фактически или по трудово правоотношение, за целия или част от строителния обект, съобразно нормативните изисквания за изпълнение на такава дейност, свързано и със субективната страна на предявеното му обвинение за осъществено престъпление по чл.123, ал.1 от НК и накрая, за липса на отговор по конкретно направените от тях възражения.
Основният въпрос е дали подс.М. фактически е изпълнявал длъжността „технически ръководител” на СМР за част от осъщественото строителство, в частност изграждането и пускането в експлоатация на водния ефект „водна гъба”, елемент от който е създавал реална опасност за ползващите басейна и който е в основата на установения механизъм на причиняване смъртта на удавеното дете. В тази насока съдът е изложил приетите за установени факти, които твърде общо се оспорват от защитата на този подсъдим, както и правното им значение, коментирайки и въведените впоследствие изменения в нормативната база. Няма как подс.М. да бъде възприет само като „представител” на изпълнителя на СМР – дружеството „Н.-7”-Е., след като осъществените от него действия, документирани с подписаните от него актове, нормативно и фактически (с изрично посочване в актовете) спадат към задълженията на „технически ръководител”. В тази връзка достатъчно е да се погледне съдебната практика и правната теория относно осъществяване на други дейности, напр.разпореждане с материални ценности, за да се направи връзката между фактически изпълняваната дейност и правните последици за дееца при неправомерното й осъществяване (вкл.цитираната в решението по аналогични случаи). Доводът за липса на компетентност подс.М. да изпълнява такава функция за въпросната част от обекта наистина би могъл да постави въпроса за по-тежка квалификация на деянието му, но това е извън обсега на проверката при липса на такова обвинение и при инициирано от този подсъдим касационно производство.
В крайна сметка, отново основната причина за допускане на установените от съда нарушения на задълженията му в посоченото му качество е неправилната практика, установена в търговското дружество, чийто служител е бил и той през инкриминирания период и с която той се е съгласил. А правното значение на неговите подписи в качеството му на технически ръководител е изяснено в разпоредбите на ЗУТ и посочената Наредба – с тях се декларира, че строителството е осъществено съобразно одобрените проекти и не се създава опасност при експлоатацията на обекта, което е оборено от изводите на техническите експертизи.
Както бе посочено и по-горе, доказателствата и доказателствените средства, особено изводите на техническите експертизи, са обсъдени подробно, всестранно и обективно и изведените факти, касаещи отговорността на този подсъдим, не са произволни или по предположения. Ясно е изразено вътрешното убеждение на съда и то е съобразено с изискванията на чл.13 и чл.14 от НПК, поради което не е налице визираното в жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
Ясно очертаната фактическа рамка на осъществената от подс.М. правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност законосъобразно е подведена под нормата на чл.123, ал.1 от НК. Неоснователно е възражението за липса на „споменаване” в обвинителния акт на елементите от субективната страна на вмененото му престъпление, след като съдът законосъобразно е отговорил на въпроса за неговото качество да очертае предмета на доказване, а от фактическите му действия в пряка причинно-следствена връзка с причинения резултат е изведена формата на вината му – небрежност (стр.48-49), сред „богатството” на формите на непредпазливостта. След като за извършеното и документирано от него строителство на процесния воден „ефект” не е имало проект, в който да бъдат съобразени съответните нормативни изисквания като условие за безопасното му функциониране, съответно защитени чрез такъв пред контролните органи, то не може да се твърди, че подс.М. не е бил длъжен и не е могъл да предвиди бъдещата опасност за ползващите басейна и възможния вредоносен резултат. Именно проектната обвързаност на ръководната му изпълнителска строително-монтажна дейност очертава неправомерността на действията му и ги поставя в причинно-следствената верига от факти, довели до този резултат. ВКС приема спрямо този жалбоподател апелативният съд да е приложил закона, който е следвало да бъде приложен и не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
По отношение на доводите в жалбата за вида и обема на отговорността му касационният състав счита, че по гореизложените съображения следва да се произнесе заедно с тези, касаещи и останалите жалбоподатели.
По жалбата на защитника на подсъдимата Д. Д. :
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Касационната жалба, освен че ненужно цитира диспозитива на обжалваното решение, извън наведените общо за четиримата жалбоподатели възражения, разгледани в началните съображения на касационния състав, се фокусира единствено върху коригираните с въззивното решение периоди на неправомерно осъществяване на правно регламентираната дейност от подс.Д., за които не й било възведено обвинение, без да се коментират допуснатите от нея нарушения и неизпълнение на конкретните й задължения, алтернативно за явната несправедливост на наложеното й наказание.
Въззивният съд е изяснил качеството на подс.Д. като специалист по „В и К” системите при осъществяване на строителен надзор от фирмата на подс.Т. „Т. Т.”-Е.-Р. и въз основа на строителните книжа е отграничил периодите, в които тя е следвало да изпълнява задълженията си, визирани в ЗУТ и посочената Наредба № 3/2003 г. на МРРБ, действащи през инкриминираните периоди. Последните не се оспорват в жалбата, нито връзката им с причинения вредоносен резултат. Правилно е изведена и формата на вината й. Не е налично каквото и да е противоречие между мотивите и диспозитива на решението, както и нарушения на правилата на чл.13, чл.14 и чл.102 от НПК. Не е било налице и основание за отвод на първоинстанционния съдебен състав, който е прекратил наказателното производство спрямо подсъдимите М., Д. и Т. поради изтекла давност за наказателното им преследване по обвинението за престъпление по чл.356, ал.1 от НК, тъй като разпоредбата на чл.29, ал.1, б.”в” от НПК има предвид произнасяне на съда относно прекратяване на наказателното производство на досъдебното производство по реда на чл.243, ал.4-7 от НПК. Както тези, така и останалите твърде общо развити оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения не обосновават наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за новото му разглеждане от въззивната инстанция.
Няма каквито и да е доводи за неправилно приложение на материалния закон, поради което ВКС не дължи произнасяне в тази насока.
Относно явната несправедливост на наложеното на жалбоподателката Д. наказание касационната инстанция ще се произнесе съвместно с доводите и на останалите жалбоподатели.
По жалбата на защитника на подсъдимия Т. Т. :
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В същата доводите са концентрирани върху правните изводи на съда относно допуснатите от подс.Т. нарушения на ЗУТ и посочената Наредба и възможността той да носи отговорност за неправомерното поведение на наети от него специалисти в управляваната от него консултантска (надзорническа) фирма. Акцентът е поставен върху качеството му на търговец и липсата на изискване да има техническо образование и квалификация, в частност по специалността „В и К”, както и обвързването му с „разширените” инвеститорски намерения, довело до посочването му в договора за доставка и монтаж на елементите на басейна, включващи и водни ефекти, в частност на „водна гъба” в придружаващата го спесификация като „лице за контакт” от страна на инвеститора.
Изначално следва да се посочи, че функцията на строителния надзор е сред най-важните за законосъобразното допускане и изпълнение на СМР и за въвеждане в експлоатация на даден обект. Обстоятелството, че законът позволява такава дейност да се извършва и от търговски дружества не означава дерогиране на специфичните изисквания по ЗУТ и подзаконовите актове за осъществяване на строителен надзор върху съответните СМР. Именно затова лицензирането на търговец да осъществява такава дейност изисква той да удостовери пред съответните компетентни органи наличие на специалисти със съответната квалификация да могат да упражняват такъв надзор, съответно носи отговорност за техните действия. И ако последното би било в хипотезата на чл.49 от ЗЗД при деликт, то в случая подс.Т. освен управител на фирмата си „Т. Т.”-Е., е и специалист по отделен вид СМР, и като такъв, даващ оценка за законово съответствие на проектираното строителство, и за осъществяване на строителството съобразно одобрените проекти в окончателен доклад, дал основание (поради ІV-та категория на обекта) за въвеждане на обекта в експлоатация от общинската администрация
Съдът подробно е анализирал действията на подс.Т. по участие в оформяне на инвестиционните намерения на св.Акяр, в договорните отношения с фирмата-изпълнител на реконструкцията на басейна „Н.-7”-Е.-С. с водни ефекти като лице за контакт, преките му задължения по упражняване на строителен надзор по време на цялото строителство и бездействията му да изиска допълнително проектиране, съответно включване със забележка в разрешението за строеж на осъществения воден ефект „водна гъба” („воден чадър”), загатнат и в част „Архитектурна”, съответно да проследи осъществяването на съответните СМР съобразно такъв проект и накрая да изиска присъствието на съответните специалисти, проектирали отделните части на строителството на обекта и реалната им оценка за съответствие с проектите и законовите изисквания за безопасност при експлоатацията му при изготвянето и подписването на акт обр.15. Всъщност, това е важната роля, която държавата е отстъпила от правомощията си (на централизираните и местни контролни органи) на такива физически или юридически лица да надзирават законосъобразното осъществяване на строителството на различни обекти, но като се предполага добросъвестно изпълнение на задълженията от съответните лица, получили лиценз да осъществяват строителен надзор.
Въз основа на изведените факти, касаещи деятелността на подс.Т., съдът законосъобразно и съобразно задължителната съдебна практика (виж т.2 накрая от ППлВС № 2/1979 г., изм. ППлВС № 7/1987 г.) е изяснил, че той е субект на престъплението по чл.123, ал.1 от НК, както и детайлно е проследил допуснатите от него неизпълнения на задължения, съответно бездействия при осъществяване на строителния надзор на обекта. Извел е пряката причинно-следствена връзка между тях и причинения съставомерен вредоносен резултат. В анализа му липсват пренебрегнати или превратно оценени доказателства и доказателствени средства и решението му не страда от визираните в жалбата съществени процесуални нарушения, поради което не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
Качеството на подс.Т. като лице, упражняващо строителния надзор на обекта, допуснатите от него нарушения и неизпълнения на задължения на нормативни изисквания при осъществяването му и пряката причинна връзка с последвалото увреждане на детето законосъобразно е оценено като осъществено престъпление по чл.123, ал.1 от НК. В тази насока няма конкретно наведени доводи за неправилност. Приложен е законът, който е следвало да бъде приложен и не е налице касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК.
Явната несправедливост на наказанията, наложени на четиримата подсъдими, присъства във всяка една от жалбите им. И в тази насока ВКС приема, че са неоснователни. И докато действията и бездействията на подс.П. и подс.М. да са били обусловени от неправилната практика, наложена при проектиране и осъществяване на строителство на басейни на територията на страната в „Н.-7”-Е., където са били наети на работа, то деятелността на подс.Д. като специалист „В и К” във фирмата за строителен надзор на подс.Т. „Т. Т.”-Е. има особено съществено значение. Защото при спазване на задълженията им, създадената при изпълнителя на строителството неправомерна практика би била навреме пресечена, би ги накарало да се съобразят със съответните нормативни и поднормативни изисквания и биха осъществили строителството законосъобразно, с което би се избегнало създаването години наред на опасност за живота на ползващите басейна, а в крайна сметка и причиняването на смъртта на детето И. Х.. С основание и въззивният съд е изразил негодуванието си от фрапантното и формално отразяване като осъществено съобразно одобрените строителни книжа строителство в акт обр.15 с подписите (истински и на неизвестни лица) на 15 специалисти (но длъжни да присъстват на обекта) и на представител на инвеститора, на чиято база защитата извежда доводи за чужда „намеса” в строителството и/или впоследствие при експлоатацията на басейна, когато отклоненията от приложените към разрешението за строеж одобрени строителни книжа (проекти, екзекутиви) са били видими, но нехайно загърбени. Това именно му е дало основание да се съгласи с диференцията, извършена при индивидуализиране на наказанията на четиримата подсъдими, потвърждавайки по-ниските наказания на подс.П. и на подс.М. и значително по-високите по размер на подс.Д. и подс.Т..
ВКС също не намира основание за тяхното смекчаване. Всъщност, извън доводите им за невинност, конкретни относно размера на наказанията им не са наведени. Няма как и да се обсъжда приложението на чл.78а, ал.1 от НК в редакцията му след ДВ бр.75/2006 г. при създадената след въвеждане на обекта реална опасност за живота на ползващите басейна и при причинения в пряка причинна връзка с деятелността на четиримата подсъдими вредоносен резултат – удавянето на И. Х. на 16.07.2009 г., съгласно забраната на ал.6. Не е налице основание по чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК за изменяване на въззивния съдебен акт.
С оглед на изложеното въззивното решение не страда (с изключение на частта относно приложението на чл.356, ал.2 от НК) от визираните в жалбите други пропуски и като правилно и законосъобразно в тези му части следва да бъде оставено в сила.
Пропускът във връзка с направените във въззивното производство разноски следва да се отстрани с допълнително произнасяне по реда на чл.317 вр.чл.306, ал.1, т.4 от НПК.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 и 2 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ решение № 22 от 22.04.2015 г., постановено по ВНОХД 278/2014 г. от Варненския апелативен съд в частта му за преквалификация на деянието на подс.Н. Г. П., със снета по делото самоличност, в престъпление по чл.356, ал.2 от НК и прилагане на института на давността, като го ПРИЗНАВА за невинен и го ОПРАВДАВА по предявеното му обвинение по чл.356, ал.2 вр.ал.1 от НК.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |