Р Е Ш Е Н И Е № 346 гр.София, 01 октомври 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на втори юли две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА КАПКА КОСТОВА със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 931/2012 година Осъденият Т. Т. чрез свой защитник е подал „молба” (всъщност искане по реда на глава тридесет и трета от НПК) да бъде възобновено делото, по което е бил осъден от Смолянския районен съд – като първоинстанционен, и Смолянския окръжен съд – като второинстанционен. Първоинстанционният съд е постановил присъда № 53 от 17.ІІ.2012 год. по нохд № 26/2012 год., с която Т. е осъден за измама по чл.210, ал.1, т.5, във връзка с 209, ал.1 НК: за заблуждаването през м.декември 2010 год. на В. Б. да заплати 20 000 лева („големи размери”) по договор за поръчка между двамата за уреждане на необходимото Т. да прехвърли на Б. в нотариална форма ½ идеална част от недвижимите имоти, които получил като купувач на наследството на трето лице (Е. К.). С присъдата Т. е наказан с 1 година лишаване от свобода при условията и на чл.373, ал.2 НПК, във вр. с чл.58а НК (на съкратеното съдебно следствие в първата инстанция – глава двадесет и седма от НПК); наказанието е определено и като общо такова за съвкупността от престъпления по това и по предишни дела, по които Т. е бил осъден; към общото най-тежко наказание е присъединена и глоба от 300 лева, наложена по едно от делата. Второинстанционният съд е изменил присъдата със свое решение № 152 от 2 май 2012 год. по внохд № 26/2012 год., като смекчил само първоначалния режим за изтърпяване на наказанието – от строг в затворническо общежитие от закрит тип, в общ в общежитие от открит тип. „Молбата” за възобновяване на делото съдържа позоваване на трите основания за това в чл.348 НПК, към които препраща чл.422 НПК, както и доводите, които нейният подател е отнесъл към всяко от тях, за да поиска промяна в положението във всички възможни насоки – оправдаване на Т. още във ВКС, ново разглеждане на делото в окръжния съд, смекчаване на наложеното наказание, включително с условно осъждане (чл.66 НК). В съдебното заседание на ВКС оспорването на осъждането е поддържано, докато според прокурора подлежи на отхвърляне. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила оспорения всъщност съдебен акт – на втората (въззивната) инстанция. арг. от чл.426, във вр. с чл.346 НПК; вж. и р.334/99-І, Сб., 162. Липсват претендираните основания за възобновяване на делото. Липсата на първото от тях (нарушението на материалния закон) може да бъде констатирана даже само с оглед на доводите за такова нарушение – доводи, свързани преди всичко с доказаността на обвинението, а не с тълкуването на закона: относно съдържанието на договора за поръчка, съответствието му с действителността (срок за изпълнение, плащане, индивидуализация на недвижимите имоти) и доколко Т. е бил наясно с него. вж. и р.33/1999-І, Сб., с.176. Макар и доводите, неправилно отнесени от името на осъдения към първото от основанията за възобновяване на делото, да са поначало относими към второто от тях – същественото нарушение на процесуалните правила, такова с оглед на тях също липсва. Изводът този път следва от подробните мотиви на присъдата и решението (доколкото двата съдебни акта съдържат еднакви изводи), в които може да бъде намерен отговор на всички въпроси, изтъкнати сега отново като спорни: значение на противоречието между датите 15.ХІІ.2010 год.(на сключване на договора) и 15.І.2010 год.(на краен срок за неговото изпълнение); значение на фактическото авторство на договора (адвокат на пострадалия); платени ли са посочените в договора 20 000 лева; съвпадат ли недвижимите имоти, които Т. е получил по договора за наследство, и които е прехвърлил по договора за поръчка, и др.подобни. Дадените отговори на тези въпроси, от друга страна, ВКС напълно споделя, обръщайки внимание и на реда, по който е разгледано делото вж. по-конкретно чл.371, т.2 НПК. Неубедителен е и иначе правилно отнесеният към същественото нарушение на процесуалните правила довод за ограниченото право на лично участие в съдебното заседание на въззивната инстанция: не почиват на закона претенциите за връчване на призовката лично на обвиняемия (арг. и от чл.180, ал.3 НПК) или за спазване на 7-дневен срок преди заседанието; освен че е бил представен след съдебното заседание, медицинският документ не е бил оформен и по начин да сочи уважителна причина за неявяването; за нарушения при това положение на другите процесуални права (на лична защита, на последна дума и т.н.) изобщо не би могло да се говори. Липсва, накрая, и явна несправедливост на наложеното наказание. Оспорвайки минималното по закон (предвиденото в чл.210, ал.1 НК) наказание, осъденият чрез своя защитник очевидно подценява тази специфика при индивидуализацията на неговата отговорност, че тя в крайна сметка е не само едно престъпление със сериозна тежест (измамата), но и за още три престъпления в съвкупност (две – по транспорта, и едно – документно), извършени при това само за няколко месеца. Ръководен от всичко изложено и съобразно останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА по реда за възобновяване на наказателните дела решение № 152 от 2 май 2012 год. по внохд № 26/2012 год. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: