Р Е Ш Е Н И Е№ 472
гр. София, 13 декември 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЖАНИНА НАЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 2433 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ю. И. Д. срещу решение № 75/ 31.05.2011 г. по внохд № 203/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 109/ 15.03.2011 г. по нохд № 424/2010 г. на Старозагорския окръжен съд. Релевират се касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК и се иска подсъдимият да бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура и повереникът на частните обвинители мотивират становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл.347 от НПК, намери за установено следното:
С присъдата, потвърдена с решението на Пловдивския апелативен съд, подсъдимият Д. е признат за виновен в това, че на 16.03.2008 г. в рудник “Т. 1”- село ......., като началник смяна на “РТНК 3”, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, в нарушение на изрично изброени правила за безопасност, по непредпазливост причинил смъртта на К. Г. М., поради което и на основание чл. 123 ал.1 вр. чл.2 ал.2 от НК е осъден на една година лишаване от свобода. На осн. чл.66 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години.
Първото оплакване в жалбата е за допуснати нарушения при изготвянето на обвинителния акт. Твърди се, че прокурорът не е изложил аргументация за причинната връзка между инкриминираните нарушения на трудовото законодателство и настъпилия резултат, което затруднява упражняването на правото на защита на подсъдимия. Възражението е обсъдено от първоинстанционния съд и мотивирано е отхвърлено като неоснователно. Обвинителният акт съдържа реквизитите, посочени в нормата на чл. 246 от НПК. В обстоятелствената му част са описани фактите по инцидента, действията на всеки от работниците, участвали в ремонта на съоръжението, задълженията на подсъдимия, произтичащи от качеството му на началник- смяна, относимите към безопасността на труда нормативни документи, които Д. е нарушил и причините за аварията, довели до смъртта на пострадалия. Отразено е виждането на прокурора, че инкриминираните нарушения са в пряка причинна връзка със съставомерния резултат, поради което не е налице неконкретизираност на обвинението до степен, ограничаваща правото на защита.
Неоснователно е и възражението, че присъдата е постановена от незаконен състав. Основанията за отвеждане на съдиите и съдебните заседатели са посочени в разпоредбата на чл.29 ал.1 и ал.2 от НПК. Смисълът на законовия текст е да не се допусне в състава на съда да участва лице, което предварително си е съставило определено убеждение по въпросите за виновността и се е обвързало по един или друг начин с тях- поради участие в разследването, поради участие в решаване на делото по същество, поради участие в производство по вземане на мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство. Не може да участва в състава на съда и този, който е пострадал от престъплението и може да се конституира като страна в процеса или поради други, лични причини може да се счита за предубеден или заинтересован от изхода му. Затова и забраната в състава на съда да участва съдия, който е постановил определение, с което се прекратява наказателното производство, се отнася за случаите по чл. 243 ал.4 и 5 от НПК. Това е така, защото за да провери законосъобразността на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, съдът взема отношение по съществените въпроси за доказаността или съставомерността на извършеното от обвиняемото лице деяние. В настоящия казус, съдът не е взел никакво отношение по съществените въпроси, касаещи наказателната отговорност на подсъдимия Д., а е прекратил производството по отношение на другия подсъдим М. на основание чл. 24 т.4 от НПК. Липсват основания за отвеждане на съда, поради което присъдата не е постановена от незаконен състав.
Върховният касационен съд счита, че материалният закон е приложен правилно. Установено е от фактическа страна, че смяната на ролката на регулиращата станция не е извършена по безопасния начин. След монтирането на новата ролка, същата не е обезопасена със законтряща планка, чиято роля е да поддържа ролката на мястото й в ролконосача при опъването на гумената лента. Това от своя страна наложило, пострадалият и починалият подсъдим Х. М. да стоят в непосредствена близост до ролката и прикрепят ръчно гумената лента, за да не излезе от стойката си. При подаване на звуковия сигнал, предупреждаващ за началото на процеса на натягане на гумената лента и изискващ отстраняване на всички работници на безопасно разстояние, двамата по необходимост останали в близост до съоръжението. В процеса на обтягане на лентата посредством натягаща количка, се скъсала гумената лента и анкериращите винтове на обратния барабан, поради което обратната станция 1302 се изместила надлъжно и пострадалият бил изцяло затрупан от земна маса, в резултат на което починал на място. Установено е, че върху съоръжението липсвал датчик, контролиращ силата на опън при натягане на гумената лента, както и че скъсването на анкериращите болтове се дължи на скрит дефект. Подсъдимият, като началник смяна, не само е изготвил наряда за определяне на екипа, който да извърши ремонта, но е участвал лично при подмяната на дефектиралата ролка, като е стоял заедно с М. и пострадалия М. в близост до съоръжението, издавал заповедите по изпълнение на наряда и поддържал връзка с оператора на пулта за управление в зарядната станция № 1302.
При тези факти, установени от въззивния съд при спазване на процесуалните изисквания за събиране, проверка и оценка на доказателствата, правилно е прието, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.123 ал.1 от НК. Оспорвайки изводите по виновността, защитата акцентира на факта, че техническата причина за аварията- скъсването на анкериращите болтове поради скрит дефект, не е била предвидима за подсъдимия и е налице случайно деяние. Върховният касационен съд възприема като законосъобразен извода за наличие на пряка причинна връзка между допуснатите от подсъдимия нарушения на чл. 112 от “Инструкция по безопасността на труда при експлоатацията, текущото поддържане и ремонта на гумено-лентовите транспортьори в “Мини М. Изток ЕАД” и чл.6 и чл.10 от приложение 4 “Нарядна система” към Инструкцията и смъртта на К. М.. Негово е задължението, като началник смяна и като лицето, издало наряда, да следи за спазване на изискването при ремонт, прегледи и почистване на гумено-лентовите транспортьори, независимо, че са взети всички обезопасителни мерки, работещите, при подаване на светлинна и звукова сигнализация незабавно да се отстранят на безопасно разстояние. Тези мерки за безопасност са разписани именно, защото не могат да бъдат предвидени всички възможни рискови ситуации при работа с ГТЛ и за да се предпази живота и здравето на работниците, те следва да бъдат отстранени от съоръжението. Още по-наложително е било отстраняването на работниците в случая, поради липсата на законтрящи планки на ролката и датчик за опън на лентата, за които подсъдимият е знаел. Ако бе изпълнил тези свои задължения и бе отстранил пострадалия на безопасно разстояние, то не би настъпила и негова смърт, независимо, че не може да му се търси отговорност за техническа причина за аварията. Правилно апелативният съд е посочил, че с бездействието си подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на съставомерните последици, които е могъл и е бил длъжен да предвиди, поради което не е налице случайно деянието по смисъла на чл.15 от НК. Що се отнася до останалите вменени му нарушения на трудово законодателство, те не създават конкретни задължения и не могат да запълнят бланкетната диспозиция на нормата на чл.123 ал.1 от НК, както възразява и защитата. Същото се отнася и до нарушаване на задълженията по длъжностната характеристика, тъй като тя е подписана от подсъдимия след деянието.
Предвид на гореизложеното, Върховният касационен съд прие, че решението не е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което липсват основания, както за връщане на делото за ново разглеждане, така и за оправдаване на подсъдимия Д.. Ето защо и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 75/31.05.2011 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 203/2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: |