О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378 гр.София, 22.06.2022 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1866 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД срещу решение № 260079/12.05.2021 г., поправено с решение № 260108/14.06.2021 г., по в.т.д. № 97/2021 г. на Варненски апелативен съд, ТО, с което след частична отмяна на решение № 260026/20.11.2020 г., поправено с решение № 260000/04.01.2021 г., по т.д. № 44/2020 г. на Силистренски окръжен съд, касаторът е осъден на основание чл.432, ал.1 КЗ да заплати на И. М. А. допълнително сумата от 35 000 лв., на П. М. А. допълнително сумата от 35 000 лв. и на Н. К. В. допълнително сумата от 20 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на В. Й. А., настъпила при ПТП на 21.11.2019 г., ведно със законната лихва от 29.11.2019 г. – датата на уведомяването на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ до окончателното изплащане на сумите.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е нищожно, евентуално неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касация И. М. А., П. М. А. и Н. К. В. оспорват основателността на касационната жалба и изпълнението на изискванията по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендират присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпените от ищците неимуществени вреди вследствие смъртта на В. Й. А. – майка на И. М. А. и П. М. А. и дъщеря на Н. К. В., настъпила при ПТП на 21.11.2019 г., причинено от застрахования при ответника водач М. И. А.. По спорния въпрос относно размера на обезщетението за неимуществени вреди апелативният съд е взел предвид свидетелските показания на Д. Т. и Р. Ж.. Същите са установили, че семейството е било много сплотено, в близки и топли отношения – и млади, и стари, със стабилни морални устои. В. А. е била много отговорен човек, на който е можело да се разчита във всяко едно отношение. Макар и децата й да са живеели самостоятелно със своите семейства, те не са прекъснали общуването с майка си и ежеседмично са идвали в дома й. Пострадалата не е преставала да бъде в помощ и подкрепа на децата си, като е помагала в отглеждането на внуците. Отговорно е полагала грижи и за добруването на майка си, като всяка седмица я е навестявала в [населено място], помагала й е в селската работа и я водела на лекар. Съобразени са били и следните обстоятелства: смъртта на В. А. е понесена тежко от ищците, като е настъпила коренна промяна – посърнали са, загубили са чувството си на радост в живота; И. М. А. и П. М. А. са претърпели огромна скръб от загубата на скъп и незаменим за тях човек – тяхната майка; на 83 години Н. К. В. е загубила крепката опора в живота си, която е имала в лицето на дъщеря си. Съобразено е, че и тримата ищци завинаги и до края на живота си ще трябва да живеят с болката от нелепата загуба. Въззивният съд е отчел и икономическия растеж, стандарта, средностатистическите показатели за доход и покупателните способности към датата на деликта. С оглед на това, ВнАС е заключил, че определените от СОС обезщетения са занижени, поради което ги е завишил с още по 35 000 лв. за всяко едно от преживелите деца и с 20 000 лв. за майката на починалата.
По повод релевираното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, въззивният съд е отбелязал невъзможността за установяване по категоричен начин на наличието на алкохол в кръвта на водача, поради съществуващото противоречие в заключенията на двете вещи лица и липсата на годни за изследване проби, както и недоказаното от застрахователя обстоятелство, че пострадалата е знаела, че водачът е управлявал лекия автомобил под въздействието на алкохол.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ Въпрос относно приложението на принципа на справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, при определяне обезщетението за неимуществени вреди; 2/ Допустимо ли е съдът да определя действителен обем на търпени болки и страдания, базирайки се на житейска логика и презюмирайки действително претърпени неимуществени вреди под формата на болки и страдания, при липса на събрани доказателства за тези факти и обстоятелства?; 3/ Допустимо ли е решаващият съд при преценка на търпените морални болки и страдания от смъртта на близък, нормално присъщи за съответната родствена връзка, да се мотивира единствено с традиционните и обичайните за българското общество отношения на привързаност и обич семейни отношения, при определяне на размера на застрахователното обезщетение? По първия въпрос въвежда допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 4/23.12.1968 г., решение № 749/05.12.2008 г. по т.д. № 387/2008 г. на ВКС, II т.о., решение № 149/02.05.2011 г. по гр.д. № 574/2010 г. на ВКС, III г.о., решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о., решение № 1/26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011 г. на ВКС, II т.о., решение № 18/09.03.2018 г. по т.д. № 1512/2017 г. на ВКС, I т.о., решение № 556/24.10.2008 г. по т.д. № 257/2008 г. на ВКС, I т.о., решение № 361/20.05.2015 г. по гр.д. № 1692/2014 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 274/13.12.2011 г. по гр.д. № 1514/2010 г. на ВКС, II г.о. Вторият и третият въпроси обосновава с допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът поддържа и основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – „очевидна неправилност“.
По наведените основания по чл.280, ал.2 ГПК:
Неоснователни са доводите за достъп до касация на основание чл.280, ал.2, пр.1 ГПК, поради липса на задължителен реквизит на въззивното решение – банкова сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг, посочен от ищеца, начин за плащане. Съдебната практика приема, че решението е нищожно, когато е постановено от незаконен съдебен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма или е неподписано, както и когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. Непосочването в решението на банкова сметка или друг начин на плащане на присъдената сума с оглед изискването на чл.236, ал.1, т.7 ГПК не се отразява върху валидността или допустимостта на съдебния акт, тъй като не касае съществото на разрешения спор, нито представлява нередовност на исковата молба, доколкото по смисъла на чл.129, ал.2 ГПК съдът няма правомощия да указва на ищеца да изпълни задължението си по чл.127, ал.4 ГПК.
Неоснователно е и твърдението за очевидна неправилност на въззивното решение. Според чл.280, ал.2, пр.3 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното въззивно решение не разкрива никой от изброените пороци. В случая, очевидната неправилност е обоснована с доводи за явна необоснованост в изводите на съда при възприемане на фактите по делото и липса на мотиви. Същите не са от категорията на особено тежките пороци, а представляват оплаквания за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК и касаят извършването на проверка по съществото на обжалвания акт. Приложното поле на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК следва да бъде ясно обосновано, тъй като същото не е тъждествено на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК.
По въпросите, поставени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК:
Първият въпрос съответства на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото засяга критериите, от които решаващият съд следва да се води при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, за да се яви то справедливо съгласно чл.52 ЗЗД. Предвид задължителната за съдилищата практика, обективирана в ППВС № 4/23.12.1968 г., ППВС № 2/30.11.1984 г., ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1968 г., понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размерът на обезщетението, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените неимуществени вреди в резултат на деликта, който е причинил смърт, е необходимо да се отчете: възрастта на пострадалия, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, включително социално – икономическите условия в страната към момента на деликта, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди. В случая, ВнАС в съответствие с посочената задължителна практика е направил извод за определяне на занижен размер на обезщетенията на ищците от първоинстанционния съд, поради несъобразяването в достатъчна степен на отражението на смъртта на наследодателката върху психическото и емоционалното състояние на нейните деца и майка. В тази връзка е отчел съществувалите между пострадалата и ищците приживе изключително близки и топли отношения; обстоятелството, че независимо от възрастта на децата, връзката с родителя не е охладняла, нито е прекъсната, както и непрекъснатите грижи, които починалата е полагала за своите деца, внуци и майка. Отчел е още непреодоляната от ищците огромна скръб, вследствие внезапната и нелепа загуба на скъпия и незаменим за тях човек. Тези релевантни за спора обстоятелства въззивният съд е изследвал към момента на деликта – 2019 г., като е съобразил и конкретните социално – икономически условия в страната към този момент. Следователно по отношение на поставения въпрос не е осъществено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за достъп до касация.
Вторият и третият въпроси не отговарят на изискването на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са формулирани по начин, изискващ преценка на доказателствата по делото и обсъждане на доводите и възраженията на страните. В този смисъл с въпросите касаторът единствено оспорва обосноваността на изводите на въззивния съд относно необходимостта от завишаване на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, т.е. навежда касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, което не подлежи на разглеждане в производството по чл.288 ГПК.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
В полза на процесуалния представител на ответниците по касация следва да се присъди възнаграждение в размер на общо 8 347,50 лв., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. чл.7, ал.2 и чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260079/12.05.2021 г., поправено с решение № 260108/14.06.2021 г., по в.т.д. № 97/2021 г. на Варненски апелативен съд, ТО.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД да заплати на адв.Н. Н. сумата от 8 347,50 лв., представляваща възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|