Ключови фрази
Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества * задочно осъден * преклузивен срок * възобновяване на наказателно производство

Р Е Ш Е Н И Е

№ 46
София, 28.02.2019 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ
2. НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Мария Михайлова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 119 по описа за 2019 г.
Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения Е. А. Р., чрез защитника си адвокат Р. В., за възобновяване на наказателното производство, отмяна на влязлата в сила на 05.04.2017 г. присъда № 34 от 26.01.2017 г. по н.о.х.д. № 1095/ 2016 г. на Разградския районен съд и връщане на делото за ново разглеждане на фазата на досъдебното производство.
В искането са развити доводи в подкрепа на основанието по чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване, поради неучастие на осъдения Е. А. Р. в наказателното производство.
В съдебно заседание осъденият Е. А. Р. и неговият защитник адвокат Р. В. поддържат искането по развитите в него съображения.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането за основателно, тъй като осъденият не е знаел за воденото срещу него наказателно преследване. Прави възражение за изтекъл преклузивен срок при подаване на искането от осъдения.
Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното:
С присъда № 34 от 26.01.2017 г. по н.о.х.д. № 1095/ 2016 г. Разградският районен съд признал подсъдимия Е. А. Р. за виновен в това, че на 14.10.2016 г. в [населено място] управлявал МПС – л.а. “ Ф. Г.“ с рег. [рег.номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта от 1.3 промила, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда (одобрено споразумение № 334/22.07.2015 г.) по н.о.х.д. № 467/ 2015 г., по описа на Разградския районен съд за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 2 във вр. с ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от една година и единадесет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, както и наказание глоба в размер на 980 лв.
Първоинстанционният съд привел в изпълнение, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, наказанието от осем месеца лишаване от свобода, наложено му с одобрено споразумение № 334 от 22.07.2015 г. по н.о.х.д. № 467/ 2015 г., по описа на Разградския районен съд, за което определил първоначален строг режим за изпълнение в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.
С въззивно решение № 26 от 05.04.2017 г. по в.н.о.х.д. № 56/ 2017 г. Разградският окръжен съд изменил присъдата в частта за изпълнение на наказанията лишаване от свобода и на основание чл. 57, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС определил първоначален строг режим за тяхното ефективно изтърпяване и отменил присъдата в частта, с която бил определен типът на затворническото учреждение. В останалата част първоинстанционният съдебен акт бил потвърден.
Осъденият Е. А. Р. бил задържан на 07.09.2018 г. от белгийските власти въз основа на европейска заповед за арест, издадена от Разградската районна прокуратура и предаден на българските власти на 20.09.2018 г. Задържа се в Затвора Белене за изпълнение на приведеното по чл. 68 от НК наказание от осем месеца лишаване от свобода по н.о.х.д. № 467/ 2015 г. на Разградския районен съд.
Искането на осъдения Е. А. Р. е процесуално допустимо и подадено в шестмесечния срок по чл. 423, ал. 1 от НПК. Осъденият е пристигнал на територията на страната на 20.09.2018 г. и от този момент за него тече законовия преклузивен срок, тъй като след датата на предаване на българските власти той има възможност лично да защити правните си интереси, като поиска възобновяване на делото по реда на чл. 423 от НПК, където личното му участие е задължително. Дори и да е узнал за влязлата в сила присъда по-рано, докато е задържан в чужбина, той не може да упражни предоставените му по българското законодателство права. Поради това и касационният съд приема, че срокът за образуване на делото не е изтекъл с подаденото от неговия защитник друго искане пред Варненския апелативен съд по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, когато осъденият все още се е намирал в белгийски затвор.
Разгледано по същество искането на осъдения е ОСНОВАТЕЛНО.
Наказателното производство срещу осъдения Е. А. Р. е протекло изцяло при условията на задочно производство.
Наказателното преследване е започнало на 14.10.2016 г. като бързо производство, но сред материалите по делото не се открива нужния акт по чл. 356, ал. 4 от НПК – съставеният акт за административно нарушение по Закона за движението по пътищата от младши автоконтрольор (л. 17 от д.п.) не представлява първо действие по разследването, защото не е изготвено по предвидения в НПК процесуален ред, а подписаната от нарушителя призовка от 14.10.2016 г. (л. 33 от д.п.) да се яви за друга дата за повдигане на обвинение също не представлява такова действие. Към този момент той не е имал процесуалното качество на обвиняем. Предвид характера на престъплението основанията за разследване на деянието са възникнали по-късно, а не с изготвяне на административния акт.
Впоследствие с постановление от 31.10.2016 г. на Разградската районна прокуратура преобразувала преписката в досъдебно производство. На 18.10.2016 г. осъденият Р. напуснал пределите на страната на ГКПП-Дунав мост, гр. Русе. Призовките до него били връщани в цялост с отбелязване, че не живее на адреса си в [населено място] , [улица], № *. Обявен бил за общодържавно издирване с телеграма № 41875 от 04.11.2016 г. на ГД НП-София. Привлечен е като обвиняем в негово отсъствие с постановление от 12.12.2016 г., по ДП № 330 ЗМ-344/ 2016 г., по описа на ОД на МВР-Разград (л. 4 от ДП), с участието на служебен защитник. Всички процесуални действия спрямо осъдения Р. били извършени в условията на задочно производство, както по-късно проведените първоинстанционно и въззивно съдебни производства.
Осъденият Е. А. Р. не е взел лично участие в наказателното производство.
Институтът по чл. 423 от НПК предвижда задължително възобновяване на приключило наказателно производство в случаите на задочно осъждане, освен при недобросъвестно поведение на молителя (укриване от разследващите или съдебните органи, след повдигане на обвинение, каквото нормативно изключение не е проявено по делото). Предвидената в закона хипотеза гарантира спазването на въведения в чл. 6, т. 3, б. „а” от ЕКЗПЧОС принцип обвиненият в криминално престъпление незабавно и в подробности да бъде информиран за характера и причините за повдигнатото срещу него обвинение, на разбираем за него език.
Налице са процесуалните предпоставки по чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на делото по отношение на задочно осъдения Е. А. Р.. Постановената спрямо него осъдителна присъда следва да бъде отменена, а делото – върнато на досъдебната фаза, от стадия на привличане на обвиняем, когато е започнало задочното производство (арг. от чл. 425, ал. 2 от НПК).
Обстоятелството, че в хода на бързото производство осъденият Р. подписал призовка със задължение да се яви на 20.10.2016 г. в качеството му на обвиняем по бързо производство № 330 МС-344/ 2016 г., по описа на ОД на МВР-Разград (л. 33 от д.п.), не представлява основание за отхвърляне на искането за възобновяване, защото към момента на получаване на призовката осъденият не е имал процесуално качество и поради това – не е бил уведомен за характера и обема на обвинението, което впоследствие е повдигнато в неговото отсъствие.
Съобразно изискванията на чл. 423, ал. 4 от НПК, задължаваща Върховния касационен съд при възобновяване на делото да се произнесе с решението и по мярката за неотклонение счита, че предходното осъждане на осъдения по н.о.х.д. № 467/ 2015 г. на Разградския районен съд, както и напускането на страната при категоричното знание, че е търсен за повдигане на обвинение, представят деецът с относително висока степен на обществена опасност да се отклони от органите по правосъдие и да се укрие, поради което най-подходящата процесуална мярка към момента се явява задържането под стража. Предвид възобновяването на наказателното производство и изпращането му за извършване на предварително разследване на фазата на досъдебното производство, искането за промяна на мярката за неотклонение в по-лека може да бъде поставено отново.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 425, във вр. с чл. 432, ал. 1 от НПК
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлата в сила на 05.04.2017 г. присъда № 34 от 26.01.2017 г. по н.о.х.д. № 1095/ 2016 г., по описа на Разградския районен съд и ВРЪЩА делото на фазата на досъдебното производство, от стадия на привличане на обвиняем.
ВЗЕМА спрямо Е. А. Р. мярка за неотклонение „задържане под стража”.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.