О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 294 София, 03.09.2020 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание през две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Емил Марков Членове: Ирина Петрова Десислава Добрева като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1198 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от ищеца „Юръпиън Трейдинг Глобъл” АД - дружество, учредено съгласно законодателството на Република Панама, срещу Определение № 1411 от 15.06.2020г. по ч.гр.д.№ 1622/2020г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав, с което е потвърдено Определението от 20.03.2020г. по т.д.№ 170/2020г. на Софийски градски съд за връщане на исковата молба в частта по предявения срещу „Силистра Ленд” АД иск и е прекратено производството по делото по отношение на този ответник като недопустимо. С частната касационна жалба се иска отмяна на прекратителното определение като неправилно и връщане на делото на първоинстанционния съд за по-нататъшни процесуални действия. Жалбоподателят поддържа, че е незаконосъобразен изводът за отсъствие на правен интерес от насочването на иска срещу „Силистра ленд”АД. Обосновава, че ако съдът приеме, че договорът за прехвърляне на вземания, чиято нищожност е предмет на предявения срещу цесионера А. Г. П., цедента „Българо Американска кредитна банка”АД и длъжника „Силистра ленд”АД установителен иск, е привиден и прикрива съглашение за плащане /прикрива погасяване на задължение в цялост от солидарния длъжник в полза на банката/, то по аргумент от разпоредбата на чл.17 ЗЗД, биха се прилагали правилата на прикритото съглашение и тримата ответници биха били обвързани от силата на пресъдено нещо, че договорът е нищожен и прикрива плащане. Посочва, че това би имало за последица, че вземането на банката спрямо „Силистра ленд” - обект на договора за цесия, е погасено и вече несъществуващо. Посочва, че съдебно решение в такъв смисъл пряко би се отразило в правната сфера на ищеца, който установява качеството си на хирографарен кредитор по отношение на „Силистра ленд” и има правен интерес да установи, че вземането на един привилегирован кредитор спрямо неговия длъжник е погасено. Счита за неправилен мотива на САС, че правната промяна при уважаването на иска не би засегнала права на „Силистра ленд“. Аргументира, че ищцовото дружество се легитимира като хирографарен кредитор на третия ответник „Силистра ленд” и като такъв има правен интерес да обвърже длъжника си със сила на пресъдено нещо, че вземане на привилегирования му кредитор не съществува и че изпълнение на такова вземане би било лишено от основание. Мотивира се, че хирографарният кредитор би могъл с последващ иск по чл.134 ЗЗД да упражни правата на своя длъжник и да предяви иск срещу неговите привидни кредитори за връщане на даденото по вече погасено правоотношение. Посочва, че при възприемане на тезата на САС за отсъствие на правен интерес за ищеца при уважаване на иска, „Силистра ленд” и неговите привидни кредитори биха могли да се позоват на това, че последното дружество-длъжник е изпълнило на привиден кредитор съгласно чл.75 ЗЗД, доколкото не е знаело, че се води дело за установяване на нищожност на договора за цесия и е изпълнило на ненадлежен кредитор. Поддържа, че и на това основание ищецът има правен интерес „Силистра ленд” да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо по настоящото решение, с диспозитива на което ще се установи несъществуване на задължение на този ответник. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на частното касационно обжалване поради очевидна неправилност на обжалвания акт. Поддържа се, че съображенията на САС, с които е аргументирано отсъствието на правен интерес са очевидно неправилни, тъй като неоснователно е стеснен кръгът на лицата с правен интерес от водене на установителния иск до страните по спорното правоотношение и техните правоприемници. Според жалбоподателя изводите на съда са изградени в грубо нарушение на правилата на формалната логика, а решаващите мотиви са израз на необоснованост на извод относно правното значение на факта за положителен ефект за ищеца от евентуално решение в негова полза. Поддържа се като евентуално искане за допускане на касационното обжалване при допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1, предл. първо ГПК по въпроса „Има ли хирографарен кредитор правен интерес от установяване на несъществуване на вземане на привиден кредитор спрямо неговия длъжник”. Твърди се противоречие с Определение № 477 от 06.11.2019г. по ч.т.д.№ 2111/19 на І т.о. на ВКС /доколкото цялото имущество на длъжника служи за удовлетворяване на кредиторите, то е налице правен интерес у кредитора, макар и трето лице спрямо сключените от търговеца сделки, да иска прогласяване на тяхната нищожност/. Позовава се и на противоречие на обжалвания акт с решение № 45 по т.д.№ 1286/2018г. на ІІ т.о. на ВКС. При условие на евентуалност се поддържа и искане за допускане на касационното обжалване при предпоставката на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК по въпросите: „Има ли хирографарен кредитор правен интерес от това да обвърже със сила на пресъдено нещо длъжника си по предявен иск срещу привидни привилегировани кредитори на своя длъжник; В случай, че хирографаният кредитор няма правен интерес от това длъжникът му да е ответник по предявен иск за нищожност на вземане спрямо този длъжник, като кредитори на което се легитимират другите ответници, то има ли интерес хирографарният кредитор да упражни правото си на иск за нищожност от името на своя длъжник и последният да се конституира като съищец; Длъжен ли е съдът като приеме, че посочен ответник не е пасивно легитимиран, но следва да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо, да даде указания на ищеца да заяви дали желае да бъде конституиран като трето лице помагач или като съищец”. Посочената допълнителна предпоставка е аргументирана с отсъствие на практика на ВКС по трите въпроса и с твърдението, че отговорите са наложителни, тъй като в случая залогът на търговското предприятие /обезпечение, прехвърлено на цесионера/ е способ за осуетяване на плащането на стойността на дяловете на ищеца като неправилно изключен съдружник. Обосновано е, че искът е предявен от „Юръпиън Трейдинг Глобъл” АД - бивш съдружник в „Силистра ленд”ООД, който е изключен от съдружника А. П.; след отмяната по реда на чл.74 ТЗ на решението за изключване, „Силистра ленд” е преобразувано в акционерно дружество с цел осуетяване на правата по чл.74 ТЗ; след постановяване на решението по чл.74 ТЗ и потвърждаването му, е заложено цялото търговско предприятие в полза на банка, ипотекирани са всички негови имоти и изключеният и възстановен съдружник не е могъл да се ползва от правата си. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е посочила в обжалваното определение, че ищецът е предявил иск срещу А. Г. П., „Българо Американска кредитна банка“ и „Силистра ленд“АД за прогласяване нищожността на договор за цесия от 05.12.2019 г., с който банката прехвърля на А. П. свое вземане срещу „Силистра Ленд“ АД; че ищецът твърди, че е хирографарен кредитор на „Силистра Ленд“, а „Българо Американска кредитна банка“ била обезпечен кредитор на солидарните длъжници „Силистра Ленд“ и А. П. - нейното вземане било обезпечено включително със залог върху цялото търговско предприятие на „Силистра Ленд“ АД. Отчетено е, че ищецът е поддържал, че банката и П. не целели последиците на цесията, а прикривали с нея съглашение за плащане, с което се погасявало обезпеченото вземане, включително срещу солидарния длъжник „Силистра Ленд“; че ако искът му бъде успешно проведен, то ще бъде установено, че банката вече няма вземане срещу солидарните длъжници, включително „Силистра Ленд“; че така ще отпаднат обезпеченията и ищецът ще може да удовлетвори вземането си от имуществото на „Силистра Ленд“ АД. Отчетено е и че с допълнителна молба, по указания на първоинстанционния съд ищецът е уточнил правния си интерес от иск против „Силистра Ленд“ АД с това, че има пряк интерес да установи със сила на пресъдено нещо, че вземането на привилегирования кредитор на неговия длъжник е погасено чрез плащане. За да потвърди прекратителното определение по отношение на третия ответник, въззивната инстанция е изложила следните правни съображения: Страни по едно дело могат да бъдат само носителите на правото на иск и същото ги прави надлежни страни. Това са лицата, които претендират да са носители на права, засегнати от правния спор. По отрицателен установителен иск, какъвто е процесният, ищецът брани свое право, засегнато от отричаното право, а ответникът брани отричаното право. Затова надлежни страни по иск за установяване нищожност на сделка, предявен от трето за облигационната връзка лице с правен интерес е това трето лице, чиято правна сфера се засяга от съществуването на сделката - като ищец, и страните по сделката, които бранят действителността на тяхната сделка - като ответници. В случая ищецът претендира, че сделката е нищожна и прогласяването на тази нищожност ще постигне защита на претендирано от него право, а ответниците защитават правата си, които ще бъдат засегнати от правната промяна. В случая ответникът „Силистра Ленд“ АД не е страна по процесната сделка, поради което правната промяна от иска не би засегнала неговата правна сфера по никакъв начин, а правен интерес той да брани чужди права няма. Ето защо ищецът няма право на иск срещу него с предмет прогласяване нищожност на сделка между трети лица, съответно „Силистра ленд“ АД няма правен интерес, съответно - право на иск срещу „Юръпиън Трейдинг Глобъл“ АД, с който да брани права, произтичащи по същата правна сделка. Поради това предявеният от „Юръпиън Трейдинг Глобъл“ АД иск против „Силистра Ленд“ АД, за прогласяване нищожност на сделка между трети лица и разкриване на прикрита сделка, е недопустим, тъй като „Силистра Ленд“ АД не се явява надлежен ответник. При твърдения за очевидна неправилност, ако констатира нарушаване на правилата на формалната логика при тълкуването и прилагането на закона, нарушение на императивна правна норма, на основни принципи, засягащи търсената от страните защита и съдействие и несъотвествие на извършените процесуални действия с основните начала на гражданския процес, Върховният касационен съд следва да допусне касационно обжалване на въззивния акт. В случая неправилността е очевидна и искането за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280,ал.2,предл.трето ГПК е основателно: Въззивната инстанция изцяло е игнорирала, не е обсъдила и не е зачела предявяването /кумулативно с иска по чл.26,ал.2, изр.първо, предл.последно ЗЗД за обявяване за нищожен като привиден на договора за цесия/ на иска по чл.17,ал.1 ЗЗД за разкриване на привидния договор. Ясно и недвусмислено в исковата молба е посочено, че ищецът претендира установяване на нищожност на договора за прехвърляне на вземания от 15.12.2019г., сключен между първите двама ответници, поради неговата привидност и прикриващ действително съглашение /споразумение между кредитор и солидарен длъжник за пълно погасяване /и по отношение на главния длъжник и кредитополучател „Силистра ленд“/ на задължението по кредитния договор чрез плащане. Изрично на стр.4 от исковата молба ищецът е посочил, че претендира обявяване на договора за нищожен поради това, че е привиден и иска „да признаете за установено, че прикрива съглашение между солидарния длъжник „А. П. и „Българо Американска кредитна банка за погасяване на задължението в цялост от един от солидарните длъжници“. На така отправеното искане за защита съответстват и изложените твърдения: че при установяване нищожността на договора, първият ответник П. не би имал качеството на ипотекарен или заложен кредитор и ищецът би могъл да се удовлетвори предпочитително /и спрямо П. и спрямо банката/ от имуществото на „Силистра ленд“, тъй като банката вече е удовлетворена; че по този начин вземането на привилегирован кредитор би било несъществуващо и хирографарният кредитор би могъл да се удовлетвори предпочитително от имуществото на длъжника си преди привидния кредитор /позовавайки се на определението по ч.т.д.№ 1539/2019г. на 2 т.о. на ВКС/; че действителната воля на страните е била задължението по договора за кредит да се погаси, а не да се прехвърли; че договорът за цесия е привиден и е сключен единствено с цел да се осуети правото на ищеца да се удовлетвори за вземането си към „Силистра ленд“ по чл.125, ал.3 във вр. с чл.127 ТЗ като бивш съдружник на „Силистра ленд“ООД /преобразувано впоследствие в АД/. В уточнителната молба ищецът е посочил, че претендира установяване на несъществуващо оспорено правоотношение между останалите ответници и установяване на действителното му съдържание, поради което има правен интерес на обвърже „Силистра ленд“ от силата на пресъдено нещо по спора; че за ищеца е налице пряк интерес да установи със сила на пресъдено нещо, че вземането на привилегирован кредитор на неговия длъжник е погасено поради плащане. В конкретния случай по повод на кумулативно съединения иск по чл.17,ал.1 ЗЗД, при твърдяна от ищеца относителна симулация, в който случай двата иска следва да се предявят и разгледат заедно - гр.д.№ 684/2009г. наІІІ г.о. на ВКС, въззивната инстанция не е изложила никакви съображения. По този начин е нарушен основополагащ принцип на гражданското съдопроизводство - правото на защита на ищеца и задължението на съда да предостави търсената съдебна защита. Необсъждането на заявени в исковата молба релевантни твърдения, игнориране на въведен от страната фактически или правен довод от значение за изхода на спора е особено тежък порок на съдебния акт, водещ до неговата очевидна неправилност поради нарушение на принципите на правовия ред и основополагащите правила на гражданското съдопроизводство - състезателното начало и равенството на страните, с които законодателят гарантира правото на съдебна защита. Неспазването на тези принципи препятства възможността на страната да упражни процесуалните си права и я лишава от правото на справедлив процес. Постановеното в нарушение на тези основополагащи правила решение е очевидно неправилно като постановено contra legem - дерогиращо основни принципи, засягащи търсената от страните и дължимата от съда защита и съдействие. /т.д. № 1680/2019 и 1525/2018 на 1 т.о. на ВКС/. По същество на частната касационна жалба: Ищецът твърдейки, че е хирографарен кредитор на „Силистра ленд” се домогва да установи, че длъжникът му няма задължения нито към цесионера нито към цедента по договора за прехвърляне на вземания, произтичащи от договор за кредит, и че цесионерът не е придобил вземане, още по-малко привилегировано. Обосновава правния си интерес чрез установяване на обстоятелството, че вземане към длъжника, което да е прехвърлено с договора за цесия, не съществува поради погасяването му, съответно и не съществуват привилегировани вземания в полза на цесионера /обезпечени със залог и ипотека/, поради което ищецът като хирографарен кредитор ще се удовлетвори от имуществото на своя длъжник без да бъде конкуриран от други кредитори. Ищецът иска да отрече със сила на пресъдено нещо съществуване изобщо на вземанията, предмет на договора за цесия и съществуването на прехвърлените с цесията обезпечения. Правният си интерес от иска за нищожност и иска по чл.17,ал.1 ЗЗД ищецът извежда от качеството си на кредитор на „Силистра ленд” и твърди, че ако не съществуват вземанията на първите двама ответника и те не са обезпечени с ипотека и особен залог, то би била избегната конкуренцията с тези кредитори при удовлетворяване от имуществото на своя длъжник. Тези твърдения обуславят както интереса от оспорване валидността на договора за прехвърляне на обезпечените вземания, така и от иска за разкриване на прикрития договор. Успешното им провеждане ще доведе до отричането със сила на пресъдено нещо конкуренцията с твърдените вземания на ищеца. Основателна е тезата на ищеца, че хирографарният кредитор има правен интерес от установяване на несъществуване на вземане на привиден кредитор спрямо неговия длъжник, че хирографарният кредитор има правен интерес от това да обвърже със сила на пресъдено нещо длъжника си по предявен иск срещу привидни привилегировани кредитори на своя длъжник. В конкретната хипотеза е налице спор между кредитори, в който следва да участва и длъжникът. Правният интерес от установителния иск срещу трето за договора лице произтича от евентуално бъдещо удовлетворение на правата на ищеца /Определение № 477 по ч.т.д.№ 211/2019г. на І т.о./. Аргументи в подкрепа на участието на длъжника в настоящия процес могат да бъдат изведени и от даденото разрешение по т.д.№ 68/2012г. на І т.о. на ВКС - страни по исковете с правно основание чл.97 ГПК-отм. и чл.431,ал.2 ГПК-отм. не са само правните субекти, претендиращи собствеността върху капитала на дружеството и произтичащите от това права, но и самото дружество, както и от разрешението, обосновано по гр.д.№ 4406/2014г. на ІІІ г.о. на ВКС - интерес от искова защита ще е налице, когато чрез избрания от ищеца способ ще може да се разреши съществуващ между него и противната страна правен спор и то в най-пълна степен. По тези съображения определението следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за последващи процесуални действия. По изложените съображения ВКС, ТК, състав на Първо т.о. О П Р Е Д Е Л И : Допуска касационно обжалване на Определение № 1411 от 15.06.2020г. по ч.гр.д.№ 1622/2020г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав. Отменя Определение № 1411 от 15.06.2020г. по ч.гр.д.№ 1622/2020г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав. Връща делото на първоинстанционния съд за по-нататъшни процесуални действия. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: