4 Р Е Ш Е Н И Е № 455 София, 15 януари 2015година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на първи декември две хиляди четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ :ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря :Мира Недева и в присъствието на прокурора :Божидар Джамбазов изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №1667 по описа за 2014 година Производството е за възобновяване на нохд.№1683/2012 г. на Софийски районен съд и внохд.№2877/2013 г. на Софийски градски съд ,образувано по искане на осъдения В. И. Б.. В съдебно заседание искането с доводи за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона ,се поддържа лично от осъдения и защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира ,че не са налице сочените в искането и поддържани в съдебно заседание,основания за възобновяване и отмяна на постановените съдебни актове ,а същите са правилни и законосъобразни. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 22.11.2013 г., постановено по внохд № 2877/2013 г. на СГС е потвърдена присъда по нохд № 1683/2012 г. на СРС. С посочената присъда подсъдимият тогава В. И. Б. е признат за виновен в това, че на 26.08.2009 г. в [населено място], чрез удар с крак върху десния крак на Й. Д. му причинил средна телесна повреда – престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 НК, поради което на посоченото основание и при условията на чл.54 НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от три години. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения В. Б.: Доводите са за процесуални нарушения, допуснати от инстанционните съдилища при проверка и оценка на доказателствата по делото, за неправилно отказани доказателствени искания (разпит на свидетели), за непреодолени противоречия в доказателствата и мотивите на двата съдебни акта. Твърди се, че в мотивите към присъдата съдът се позовава на показанията на свидетеля П. Я., какъвто свидетел не бил разпитван на досъдебното производство, нито в съдебното заседание. Не бил установен механизма на причиняване на телесната повреда. Не били съобразени показанията на свидетеля П. Я., разпитан пред въззивния съд, че осъденият Б. нямал никаква вина за увредите по пострадалия. Иска се отмяна на двата съдебни акта и признаване на осъдения за невиновен. ДОВОДИТЕ са неоснователни и това е така, защото: Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства, по предвидения в НПК процесуален ред, подробно и задълбочено са ги обсъдили и са направили логични изводи за главния факт по делото, а именно – извършено ли е престъплението, осъденият ли е автор на същото, извършено ли е виновно, и по кой закон следва да бъде санкциониран. Въззивният съд е провел съдебно следствие, при което е разпитан свидетеля П. Я. (неразпитан пред първоинстанционния съд и на ДП) и е изслушано заключение на съдебно-медицинска експертиза , относно механизма на причинената на пострадалия телесна повреда. Заключението на тази експертиза е прието без възражение от страните и е дало основание на изводите на въззивния съд по установяване на механизма на причиняване на средната телесна повреда на пострадалия. Показанията на свидетеля Я., дадени пред въззивния съд са подробно обсъдени, съпоставени с останалите доказателства по делото , и най-вече със заключението на съдебно-медицинската експертиза, която е категорична, че конкретното счупване на крака на пострадалия Д. - „не може да се получи при падане върху терен, нито при удар на крака в твърд предмет. Точният механизъм на счупването е от скачане върху крака на пострадалия, докато той е в легнало положение”. Изложеното правилно е дало основание на въззивния съд да не кредитира показанията на свидетеля Я.. С въззивното решение е отговорено на всички възражения на защитата на осъдения, направени във въззивната жалба, т.е. изпълнено е задължението по чл.339, ал.2 НПК. Пред въззивния съд защитата на осъдения Б. не е правила доказателствени искания, поради което няма как те да бъдат „неправилно” отхвърлени. При правилно и безпротиворечиво установени факти , и законът е приложен правилно. Подсъдимият тогава Б. виновно е причинил на пострадалия Д. средна телесна повреда и по този закон е осъден, т.е. приложен е закон, който е следвало да бъде приложен. Определеното на осъдения Б. наказание е достатъчно и справедливо и може да постигне целите, визирани в чл.36 НК. По изложените съображение Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни, при спазване на процесуалните правила, а искането на осъдения В. И. Б. за възобновяване изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл.426, НПК вр. чл.354, ал.1, .1 НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. И. Б. за възобновяване на НОХД № 1683/2012 г. на Софийски районен съд и ВНОХД № 2877/2013 г. на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: