4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 590 Гр. София, 27.06.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 4.05.22 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ТАНЯ ОРЕШАРОВА Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4978/21 г., намира следното: Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. К. срещу въззивното решение на Апелативен съд София /АС/ по гр.д. №2299/20 г. в отхвърлителната за исковете част и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени до размер на 10 000 лв. и 4000 лв. и отхвърлени за разликата съответно до 80 000 лв. и 10 000 лв. предявените от ищеца срещу Прокуратура на РБ искове по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди от обвинение в престъпление по чл.123, ал.1,пр.2 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК и ал.2, пр. последно ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната многобройна практика на ВКС е решен правният въпрос от предмета на спора: При определяне на обезщетението за неимуществени вреди, как се прилага общественият критерий за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД? По този въпрос според касатора въззивното решение противоречи на ППВС №4/68 г., т.11, като въззивният съд не е преценил всички обстоятелства от значение за определяне на обезщетението в случая и не е посочил значението им за общия размер на обезщетението. По-конкретно не са отчетени икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към момента на увреждането, продължителността на наказателното преследване, извършените съдопроизводствени действия, тежестта на обвинението, характера на престъплението, за което е повдигнато обвинението, публичното му разгласяване и свързаните с това последици, мярката за неотклонение, съдебното минало и негативните изживявания, които обвинението е причинило на пострадалия. В противоречие с практиката на ВКС в мотивите на въззивното решение не е извършена и отразена преценката на въззивния съд за конкретното значение на тези обстоятелства за определяне размера на обезщетението/ р. по гр.д. №1543/16 г. на четвърто г.о. на ВКС, р. по гр.д. №106/17 г. на четвърто г.о. на ВКС./ Решението на АС според касатора е и очевидно неправилно, защото в него е отразена непълно фактическата обстановка по делото – не е отчетено чистото съдебно минало на ищеца, което обективно обосновава по-висока степен на засягане на личността и достойнството му от незаконното обвинение. Не са посочени и двете групи обстоятелства, мотивирали съда да присъди този размер на обезщетението за неимуществени вреди, според приетото в мотивите на обжалваното въззивно решение. По допускане на обжалването ВКС намира следното: За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е отчел, че срещу ищеца е повдигнато обвинение в тежко престъпление по см. на чл.93, т.7 НК. Наложена му е обаче най-леката мярка за неотклонение „ подписка” и не са били прилагани административни мерки, ограничаващи свободата му на придвижване. Наказателното производство обхваща продължителен, но не и неразумен срок от 4 г., 6 месеца и 23 дни при съобразяването на фактическата и правна сложност на делото и разглеждането му на две съдебни инстанции. На първа инстанция ищецът е бил оправдан, което неминуемо е довело до намаляване на неговите притеснения. Ищецът е обвинен в проявени непрофесионализъм и професионална небрежност при упражняване на лекарската професия, което се отразило на психоемоционалното му състояние. Въпреки това не се установява трудовото му правоотношение да е прекратено поради повдигнатото обвинение и от данните по делото е видно, че през целия период на наказателното преследване ищецът е практикувал лекарската си професия. Наказателното производство е било разгласено, но в нито една от публикациите ищецът не е бил подложен на унижаващо и оскърбително отношение. Не са установени твърденията в исковата молба, че името на ищеца е опетнено и са били поставени под съмнение качествата и способностите му на лекар. Напротив, в Пазарджишката болница, където той постъпил след повдигане на обвинението, неговите колеги, въпреки че разбрали за обвинението, не са формирали отрицателно отношение към ищеца, а се доверявали на неговия професионализъм и компетентност. Или професионалният авторитет и компетентност на ищеца не са били дискредитирани от обвинението ; липсват данни и за отдръпване на приятели и близки от него заради обвинението, въпреки широката му разгласа. Ищецът обаче сам се изолирал и странял от приятелския си кръг. При тези данни въззивният съд е приел, че ищецът не е претърпял необратими по характер вреди в личен и здравословен план. Определил е обаче по-висок размер на обезщетението в сравнение с аналогични случаи, защото незаконното обвинение довело до тежко психо- емоционално състояние на ищеца – тревожност, страх, притеснения, поради които потърсил психиатрична помощ, и е свързано с професионалната му реализация, което обуславя по-висока степен на засягане на личната му и емоционална сфера. Съобразил е още социално- икономическите условия в страната към процесния период и изложените две групи обстоятелства – отегчаващи и смекчаващи интензитета и тежестта на моралните вреди. Към първите се отнасят тежестта и насоката на обвинението, засягащо професионалната дейност на ищеца, разгласяването му в професионалния и личния кръг на ищеца, силното притеснение и безпокойство на ищеца от наказателното преследване, настъпилите негативни промени в характера и поведението му. Към вторите се отнасят най-леката мярка за неотклонение и липсата на други ограничаващи мерки, разумният срок на производството, липсата на тежки и необратими последици от обвинението в личния и професионален живот на ищеца, липсата на оскърбително и унижаващо го отношение при медийната разгласа на случая. При данните по делото ВКС намира, че не се установяват сочените от касатора основания за допускане на обжалването: при определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД са взети предвид конкретните обстоятелства на случая и са отчетени характера и значението им за размера на обезвредата, както е указано в ППВС №4/68 г., р. ІІ. Фактическата обстановка е установена въз основа на събраните по делото доказателства и е изложена вярно и пълно. Пропускът да се отбележи изрично, че ищецът е с чисто съдебно минало / без да е прието обратното/ не се е отразил на решаващите изводи на въззивния съд за силата и интензитета на неимуществените вреди, претърпени от него. Анализирани според посоченото по-горе са двете групи обстоятелства за изражението и тежестта на моралните вреди, претърпени от ищеца и въз основа на тях и данните за социално-икономическата обстановка в страната е определен справедлив по см. на чл.52 ЗЗД размер на обезщетението. Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват - решаващите изводи на въззивния съд съответстват на ППВС №4/68 г. по поставения въпрос, свързан с определяне на размера на обезщетението. Не е налице очевидна неправилност на въззивното решение като особено тежък, изначален и външно установим порок, според характеристиката на това основание, изведена в практиката на ВКС – напр. опр. по ч. т.д. №3006/19 г. на второ т.о. Затова касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска и ВКС на РБ, трето г.о. О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №2299/20 г. от 1.07.21 г. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: