РЕШЕНИЕ N 49   София, 05 февруари  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари.............…..................две хиляди и девета година в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков............................                                                         ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев...........................                                                                              Биляна Чочева........................... при секретар..............…...........Кр.Павлова.........................................и в присъствието на прокурора.............…...........Кр.Колова................................изслуша  докладваното от председателя(съдията).......Р.Ненков............…...……...........……............................. наказателно дело № 681/2008 година. С нова присъда № 63 от 08.12.2008 г. по в.н.о.х.д. № 1100/2008 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 7 състав, на основание чл. 334, т. 2 във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК е отменена изцяло оправдателната присъда № 2 от 18.02.2008 г. по н.о.х.д. № 3166/2004 г. на Софийския градски съд, наказателно отделение, 18 състав, и вместо това е постановено: Подсъдимият Н. С. А. е признат за виновен в това, че на 12.11.2002 г. в гр. С., ул. “Цветна градина” № 54, ет. 3в, ап. 8, без надлежно разрешение, в многообразни по вид опаковки и форми (пликчета, пакетчета, ампули, хапчета и др.) е държал различни високорискови наркотични вещества (хероин, хашиш, кофеин, морфин, кокаин, амфетамин, коноп и др.) на обща стойност 5 780.53 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 54 НК е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода при строг първоначален режим на изтърпяване, съгласно чл. 47, ал. 1, б. “б” ЗИН, и зачитане на времето на задържане под стража по съответна мярка за неотклонение от 15.11.2002 г. до 13.08.2003 г. и от 26.01.2005 г. до 28.03.2005 г., съгласно чл. 59 НК, както и на глоба в размер на 4 000 лева. Против горната присъда е подадена касационна жалба от подсъдимия. В жалбата и допълнението към нея са посочени и развити следните касационни основания - допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на закона. По конкретно се твърди, че осъждането е основано на негоден протокол за претърсване и изземване, извършено в нарушение на съществуващия процесуален ред, а събраните в тази връзка гласни доказателства са обсъдени превратно. Развит е още довод, че предметът на престъплението, за което е постановено осъждане, е различен от действително иззетите вещества, и че в него е включено и вещество (“Diazepam”), което не е високорисков наркотик, както и че някои от инкриминираните опиати били надлежно предписани на подсъдимия за лечение от наркотична зависимост (“MST 200”). Не бил оценен също така фактът на настъпилата реабилитация по право по предходните осъждания. Направено е искане за отмяна на осъдителната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Представител на Върховната касационна прокуратура е дал заключение, че по основните оплаквания касационната жалба е неоснователна, но същевременно се налага незначително изменение в някои части на присъдата, без това да се отразява съществено на наказателната отговорност на дееца. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: Правилно с обжалваната нова присъда протоколът за процесуалното действие “претърсване и изземване”, извършено при условията на неотложност в дома на подсъдимия Н на 12.11.2002 г., е третиран като напълно годно доказателствено средство. Посоченият документ съдържа всички предписани от закона реквизити по отношение на съставяне и съдържание. Нещо повече, в него е установено присъствието на самия А. , който не е възразил по начина на провеждането на процесуално-следственото действие, нито срещу резултатите от него. Писмено е обяснил, че “хероинът, тревата, маковият чай и ампулите лидол” са за негова лична употреба, а медикаментът “MST” ползвал за лечение от хероинова зависимост. Впрочем съдебният състав, постановил обжалваната нова осъдителна присъда, не само е имал фактическо и правно основание да ползва протокола за претърсване и изземване за установяване на релевантните за обвинението обстоятелства, но е бил и обвързан да стори това по силата на задължителните по смисъла на чл. 355, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК указания, дадени от касационната инстанция с решение № 413 от 29.10.2008 г. по н.д. № 392/2008 г. на ВКС, първо наказателно отделение. По аналогичен начин Върховният касационен съд обвързващо е указал на въззивния съд, че така както са били депозирани показанията на поемните лица не изключват законосъобразността на проведеното процесуално-следствено действие и не създават съмнение за истинността на резултатите от него. В тази връзка следва да се подчертае, че гласните доказателства са обсъдени в новата осъдителна присъда съобразно действителното им съдържание, пълно и всестранно, така както е предписано от чл. 305, ал. 3 във вр. с чл. 14, ал. 1 НПК. Законът е предвидил извършването на претърсване и изземване в присъствието на поемни лица, за да създаде гаранции за достоверност, при това в най-общи линии, на времето, мястото и начина на изпълнение на задълженията, възложени на компетентните разследващи органи. От поемните лица не може да се изисква и очаква да възпроизвеждат в подробности точното място на откриване, точния вид и описание на отделните предмети, иззети като веществени доказателства със съставения протокол. Важното в случая е, че няма никакво съмнение, особено като се има предвид и писменото заявление на присъстващото обвинено лице, че действията на държавните органи са съставлявали някаква организирана провокация, насочена към създаване на неистински уличаващи доказателства, каквато теза, макар и негласно, се поддържа от защитата. В мотивите на обжалваната присъда са изложени подробни и убедителни съображения по възражението за липса на съответствие между предметите, иззети като веществени доказателства на 12.11.2002 г., и предметите, предадени за изследване на вещите лица с протокол от 21.02.2003 г. На основата на точен анализ на доказателствените материали е направено крайното заключение, че обектът на експертно изследване е напълно идентичен с надлежно иззетите от дома на подсъдимия вещи. Разликите, освен че са били съвсем незначителни на фона на съвпаденията, са били и привидни, тъй като очевидно са се дължали най-вече на различните възприятия на съставителя на протокола за претърсване и изземване и разполагащото със специални познания вещо лице, а в повечето случаи е ставало въпрос само за доуточняване и прецизиране на описанието на предметите по външните им белези. И в тази си част проверяваният съдебен акт е съобразен с принципното правило по чл. 14, ал. 1 НПК за правилно формиране на вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав по отношение на правно-релевантните факти. В касационната жалба основателно се поставя въпросът за неправилното включване в предмета на престъплението на някои вещества, които, макар и да са наркотични, се ползват и като лекарства за смекчаване на абстинентния синдром. Това са 1 бр. ампула “Diazepam” със съдържание на течността на стойност 0.02 лв. и блистер с 10 бр. таблетки “MST 200” на обща стойност 160 лв. В тази си част новата осъдителна присъда е процесуално недопустима, защото оправдателната присъда на първата инстанция в същата част е била влязла в сила при условията на чл. 318, ал. 2, изр. 2 НПК, тъй като в съдебните прения пред първата инстанция прокурорът изрично е заявил, че не поддържа обвинението по тези пунктове. Нарушението може да бъде отстранено от настоящата касационна инстанция чрез частична отмяна на новата присъда и съответно прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК. При този резултат от касационната проверка не се налага допълнително обсъждане и на довода, че лекарството “Diazepam” не съставлява високорисково наркотично средство по смисъла на чл. 354 НК. Корекцията обаче не се отразява съществено на тежестта на извършеното деяние и наказателната отговорност, която трябва да понесе подсъдимия А. В рамките на повдигнатото обвинение при спазване на чл. 2, ал. 2 НК последният е осъден само за държане на наркотични вещества по нововъведения по-благоприятен текст на чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК. Същевременно не може да се подмине фактът, че предмет на престъплението е огромно разнообразие от наркотици, които не биха могли да бъдат предназначени за лична употреба само от едно лице. Така или иначе наказанието е индивидуализирано под средния законоустановен размер т.е. при превес на смекчаващите вината обстоятелства, въпреки че деецът вече е осъждан три пъти за извършени престъпления от общ характер. Не отговаря на истината твърдението, че не е бил изяснен въпросът за момента на изпълнението на наказанието “глоба”, наложено също за държане на различни наркотични вещества с последната предходна присъда, постановена по н.о.х.д. № 800/1999 г. на Софийския градски съд. Документално е установено, че посочената присъда е била изпълнена на 05.04.2001 г., а това означава, че към момента на инкриминираното по настоящето производство деяние срокът по чл. 88а, ал. 1 във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 5 НК не е бил изтекъл т.е. реабилитация по право не е била настъпила. При всяко положение миналото на подсъдимия го характеризира като личност с трайно и упорито проявявани престъпни наклонности, а това означава, че целите на наказателната репресия не биха се постигнали чрез ново, второ поред прилагане на института на условното осъждане. Настоящата инстанция намира, че не е допуснато нарушение на закона както по отношение определяне на правилната квалификация на деянието, така и при индивидуализацията на наказанието с оглед тежестта на престъплението и обществената опасност на дееца. По гореизложените съображения и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 и т. 2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ нова въззивна присъда № 63 от 08.12.2008 г. по в.н.о.х.д. № 1100/2008 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 7 състав, само в частта, с която подсъдимият Н. С. А. е осъден по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК за държане на ампула “Diazepam” с течно съдържание на стойност 0.02 лв. и блистер “MST 200” с 10 бр. таблетки, съдържащи морфин сулфат, на обща стойност 160 лв., като на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по съответното обвинение. ОСТАВЯ В СИЛА горната присъда в останалата й част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.