Р Е Ш Е Н И Е № 110 София, 20.03.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на осми март през две хиляди и дванадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова ЧЛЕНОВЕ:Зоя Атанасова Мария Яначкова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 870 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. С. Д. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд,ГО,ІV-А въззивен състав, постановено на 07.02.2011г. по гр.д.№11549/2009г. С определение №1035/15.11.2011г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по въпроса за вида и характера на действията, с които следва да бъде демонстрирано намерението за своене от страна на съсобственик. Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че съделителите В. М. К.,С. Б. Д. и Г. Б. К. са придобили по давност процесния имот без да е установено да са я отстранили от владението на имота. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това процесният имот бъде допуснат до делба като й бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответниците по касационна жалба В. М. К., С. Б. Д. и Г. Б. К. не изразяват становище. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: Предявен е иск за делба на първи етаж на западната половина на жилищната сграда-близнак,построена в парцел * от кв.* по плана на [населено място],м.”В. Л.”. Производството е във фазата по допускане на делбата. С обжалваното решение въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлил предявения от Е. С. Д. срещу В. М. К.,С. Б. Д. и Г. Б. К. иск за делба. Прието е,че по силата на спогодба за делба С. Н. К. е придобил в изключителен дял собствеността върху западната половина на жилищната сграда-близнак,като чрез две разпоредителни сделки от 18.12.1972г., обективирани в н.а.№*,т.*,н.д.№*/72г. и н.а.№*, том *,н.д.№*/72г. е дарил на дъщеря си Е. С. Д. ½ ид.част от І етаж,а другата ½ ид.част от І етаж е продал на брат си Б. Н. К.. Б. К. е починал през 1992г. и оставил като наследници преживяла съпруга В. М. К.,дъщеря С. Б. Д. и син Г. Б. К.. Прието е,че извършените през 1972г. сделки имат за последица обособяване на процесния първи жилищен етаж като самостоятелен обект на право на собственост в общата западна половина на сградата-близнак. Изложени са съображения,че при наличие на съсобственост,за да е налице придобиване на имота по давност е необходимо съвладение от тримата съсобственици /наследници на Б. Н. К./,т.е. да е установено едно владение,принадлежащо едновременно на тримата. Прието е,че съвладелците трябва заедно да упражняват фактическата власт и държат вещта като своя и да имат намерение да я държат общо за себе си, като всеки е с намерение,че я държи за себе си и за другите. Прието е,че е установено повече от 10-годишно владение при условия на присъединяване в полза на съделителите В. М. К.,С. Б. Д. и Г. Б. К. с това на купувача и техен наследодател Б. Н. К. /чл.79,ал.1 ЗС и чл.82 ЗС/ - последният през 1975-76г. присъединява към жилището отдаваната преди това под наем северна стая като отваря врата между нея и хола и зазижда отделната й врата към стълбите; съделителите В. К.,С. Д. и Г. К. живеят заедно на І етаж още приживе на наследодателя си Б. К.,установяват фактическа власт при покупко-продажбата от 1972г.,след 1976г. ползват целия І етаж,а след смъртта на Б. К. /1992г./ продължават да живеят там до настоящия момент. Прието е,че по този начин се доказва в продължение на минимум 10 години упражняване на своя фактическа власт с намерение за едновременно своене. Прието е,че е доказано и демонстриране на настъпила промяна в намерението им,изменение в основанието на тяхното владение чрез превръщане на държането в самостоятелно владение и спрямо идеалните части на неизползващия вещта съсобственик Е. Д. като външното афиширане на намерението на праводателя Б. К. и съделителите В. К.,С. Д. и Г. К. да владеят и идеалните части на другия съсобственик се установява от техните действия,характерни за собственика-живеят на етажа,извършват преустройства и ремонт,декларират го и плащат данъци. Прието е,че тяхното поведение със сигурност е станало достояние на Е. Д., която живее на ІІ етаж от сградата,като подаването на декларация от нея през 1998г.,че е съсобственик на етажа и плащането на данък сгради и такса смет наред със съделителите В. К., С. Д. и Г. К. не са достатъчни да установят нейната фактическа власт. Прието е,че е достатъчно доказването,че е доведено до знанието й упражняването на самостоятелно владение от останалите съсобственици и отблъсване на нейната фактическа власт. По въпроса за вида и характера на действията,с които следва да бъде демонстрирано намерение за своене от страна на съсобственик в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика на съдилищата. В посоченото в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №669/1958г. на ІІІ ГО на ВС по гр.д.№92/1958г. е прието,че правото на собственост не се погасява по давност и може да се изгуби само ако някой друг го придобие или ако собственикът се откаже от него,като действията, чрез които се манифестира намерение,че се владее за себе си трябва да са от такъв характер,че да се противопоставят на правото на собственост на останалите наследници. Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпеното становище в цитираното решение на ВС и в решението, постановено от Софийски градски съд по поставения въпрос на основание чл.290,т.1 ГПК,приема за правилно становището,изразено в решение №669/1958г. на ІІІ ГО на ВС по гр.д.№92/1958г. Съображенията за това са следните: Не е достатъчно едно лице да ползва имота според неговото предназначение,да поддържа и ремонтира същия,за да се приеме,че упражнява фактическа власт с намерение за своене в хипотеза,при която имотът е съсобствен. За да се придобие по давност притежаваната от другия съсобственик идеална част от имота е необходимо намерението за своене да му бъде противопоставено по категоричен начин чрез действия, които демонстрират отричане на неговите права върху съсобствената вещ-отстраняване от имота,недопускане,оспорване на права. Обикновеното ползване на съсобствената вещ по смисъла на чл.31 ЗС не изразява намерение за своене,в какъвто смисъл са и постановените от други тричленни състави на ВКС по реда на чл.290 ГПК решения: решение №566/21.06.2010г. по гр.д.№1053/2009г. на І ГО на ВКС; решение №596/30.06.2010г. по гр.д.№1534/2009г. на І ГО на ВКС; решение №532/06.07.2010г. по гр.д.№1459/2009г. на І ГО на ВКС; решение №381/25.10.2010г. по гр.д.№37/2010г. на І ГО на ВКС. В решение №635/25.10.2010г. на І ГО на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№1405/2009г. по отношение на действията,с които следва да бъде демонстрирано намерение за своене спрямо съсобственик е прието,че тези действия следва да бъдат конкретни действия по отричане правата на останалите съсобственици /сънаследници/ върху имота,които действия да са станали достояние на този съсобственик /сънаследник/,като извършването на ремонти в имота не са такива действия,защото всеки съсобственик съгласно чл.31 ЗС е длъжен да участва в ползите и тежестите за общата вещ съобразно дела си,а когато сам е поел целите разноски за съсобствената вещ,може да иска от останалите съсобственици да му заплатят такава част от тези разноски,която съответствува на техния дал от съсобствеността,като фактът,че разноските за даден имот са поети само от един от съсобствениците сам по себе си не означава,че този съсобственик отрича правата на останалите съсобственици. Това становище напълно се споделя от настоящия съдебен състав-действията,с които се демонстрира намерение за своене спрямо съсобственик следва по категоричен начин да отричат правата на останалите съсобственици,да сочат на намерение са своене на целия имот /вкл. на идеалните части на другия съсобственик/ и да са достигнали до неговото знание,т.е. чрез тях следва да се демонстрира поведение на пълноправен индивидуален собственик на целия имот. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно поради неправилно приложение на материалния закон /чл.79,ал.1 ЗС/. Между страните е съществувал спор за правото на собственост като съделителите В. М. К.,С. Б. Д. и Г. Б. К. са поддържали,че са придобили по давност правото на собственост върху притежаваната от Е. С. Д. ½ ид.част от имота. По делото е установено,че същите са ползвали първия етаж от сградата,техният наследодател Б. Н. К. е извършвал ремонти в този имот,вкл. чрез преграждане на вратата на северната стая към коридора и отваряне на нова врата към останалите помещения на етажа. Неправилно въззивният съд е квалифицирал тези действия като действия,характерни за индивидуален собственик, установяващи външно афиширано намерение за владеене на идеалните части на другия съсобственик. Тези действия сочат на обикновено ползване, което всеки един от съсобствениците може да осъществява върху имота съгласно чл.31,ал.1 ЗС-установени са още при придобиване правото на собственост върху ½ ид.част от етажа през 1972г.,а както вече беше отбелязано, действията,свързани с ремонти и промени,свързани с подобряване условията на ползване, представляват извършване на необходими разноски по поддържането на имота в добро състояние,които обичайно се извършват от ползващия имота съсобственик,т.е. тежести по смисъла на чл.30,ал.2 ЗС,които съсобствениците са длъжни да понасят, респ. извършват. А след като по делото не е установено част от съсобствениците да са извършвали по отношение на имота действия, сочещи по категоричен начин на промяна в намерението,с което първоначално е установена фактическата власт върху имота,т.е. на установяване и афиширане спрямо другия съсобственик на намерение за своене по отношение на притежаваната от него идеална част от имота, неправилно е прието,че частта на Е. С. Д. е придобита по давност от съделителите В. М. К.,С. Б. Д. и Г. Б. К.,както и че последните се легитимират като собственици на целия имот. Правото на собственост върху процесния недвижим имот е придобито през 1972г. от съделителите в режим на съсобственост,не е установено до настоящия момент притежаваното от Е. С. Д. право на собственост върху ½ ид.част от имота да е придобито по давност или посредством друг,предвиден в закона придобивен способ от останалите съделители,поради което следва да се приеме,че към настоящия момент имотът е съсобствен между съделителите при квоти 6/12 ид.части за Е. С. Д.,4/12 ид.части за В. М. К. /същата е придобила правото на собственост върху ½ ид.част от имота в режим на съпружеска имуществена общност с наследодателя Б. Н. К. през 1972г./ и по 1/12 ид.част за С. Б. Д. и Г. Б. К.. По реда на чл.293,ал.2 ГПК постановеното от въззивния съд решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо това спорът бъде решен по същество като имотът бъде допуснат до делба при посочените по-горе квоти. С оглед изхода на спора съделителите В. М. К., С. Б. Д. и Г. Б. К. следва да заплатят на Е. С. Д. сумата 2055лв.,представляваща направените разноски по повод обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд,ГО,ІV-І въззивен състав, постановено на 07.02.2011г. по гр.д.№ 11549/2009г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА да се извърши съдебна делба на първи етаж от западната половина от жилищната сграда-близнак,състоящ се от две стаи,хол,кухня, баня-клозет и антре,с площ от 67.85кв.м. /без дворното място,в което е построена сградата/,при съседи на етажа:улица,С. Н. К. и К. Ц. К.,която сграда е построена в УПИ *,кв.* по плана на [населено място],м.”В. Л.” ,с площ на дворното място 422.50кв.м.,при съседи на дворното място:улица,братя И. и Г. К.,Ц. М. В. и М. И., между съсобственици: Е. С. Д.,В. М. К.,С. Б. Д. и Г. Б. К., при квоти: 6/12 ид.части за Е. С. Д., 4/12 ид.части за В. М. К.,1/12 ид.част за С. Б. Д. и 1/12 ид.част за Г. Б. К.. ОСЪЖДА В. М. К.,С. Б. Д. и Г. Б. К. на основание чл.81 ГПК,вр. чл.78,ал.3 ГПК да заплатят на Е. С. Д. сумата 2055лв./две хиляди петдесет и пет лева/,представляващи направените по делото разноски. Председател: Членове: