Ключови фрази
Иск за недействителност на договор за продажба на одържавен имот * недействителност на договор * нищожност на договор за продажба * отчуждаване * настаняване в държавни жилища * преклузивен срок * упълномощаване * минимален размер на имот * одържавени недвижими имоти * наем

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

145

 

гр. София, 29.04.2010 год.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и десета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

                                                                ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

                                                                       СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

 

при участието на секретаря Т. Кьосева, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 132 по описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационните жалби на ищците П. Х. А. и Л. И. А., чрез адвокат К. М. и на ответника Д. Х. Н., чрез адвокат З. М. , против въззивното решение от 19.03.2008 год. по гр. д. № 1267/2007 год. на Софийски градски съд. С него при повторното разглеждане на делото, след отмяна на предходното въззивно решение, е отменено изцяло първоинстанционното решение от 30.07.1999 год. по гр. д. № 254/93 год. на Софийския районен съд и вместо това е постановено друго, с което е признато за установено по иск по чл. 7 ЗВСВОНИ, предявен от Е. Х. Г. , заместена в процеса от наследника й Л. И. А., и П. Х. А. срещу Д. Х. Н. и С. о. , че договорът от 12.09.1986 год., сключен по реда на НДИ /отм./, с който Д. Х. Н. е закупил държавен имот - апартамент № 1 на първия етаж в жилищна сграда на ул. „Б” № 33 в гр. С., подробно описан в решението, заедно с избено помещение и идеални части от правото на строеж върху мястото, е нищожен за 4/5 ид. ч. поради нарушение на чл. 62, ал. 1 ЗТСУ /отм./, чл. 120 и чл. 121 НДИ /отм./ и собствеността върху тези 4/5 ид. ч. се възстановява на Л. А. и П. А. Въззивният съд е отхвърлил иска им за прогласяване нищожност на договора за останалата 1/5 ид. ч., както и на основанията за нарушение на разпоредби на ЗНО /отм./ при продажбата и злоупотреба със служебно положение от купувача.

С определението № 732 от 31.07.2009 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по жалбите и на двете страни, на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в рамките на поставения от касаторите, ищци въпрос за наличието на качеството на наемател на ответника към момента на продажбата на имота и поставения от ответника, касатор въпрос дали е налице релевиране на основанията за нищожност на договора, изразяващи се в нарушаване на чл. 62, ал. 1 ЗТСУ /отм./, чл. 120 и чл. 121 НДИ /отм./ в преклузивния едногодишен срок за предявяване на иска по чл. 7 ЗВСВОНИ, както и въпроса за съществуване на имота реално до размерите, в които е бил отчужден.

Като прецени данните по делото и доводите на страните, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното:

В обжалвания съдебен акт въззивният съд е направил извод, че сключеният договор от 12.09.1986 год. за продажба на Д. Х. Н. на описания апартамент не е в противоречие на чл. 13, ал. 2 ЗНО /отм./, предвиждащ, че заповедта за настаняване се отнася за всички членове на семейството на настанения, съгласно регламентацията на чл. 3 ППЗНО /отм./ на понятието “членове на семейството” /включващо и пълнолетните низходящи, живеещи в едно жилище с настанения и образуващи едно домакинство/. Съдът е обсъдил събраните доказателства, установяващи съществуващо наемно правоотношение с баща му Х. В. от 1952 год., а след смъртта му и с ответника – от 1981 год., заедно с неговата майка, настанена в още една стая към първоначалното държавно жилище. Обстоятелството, че партерният етаж, в който се намира процесния апартамент е бил ведомствен на МВР, поради което и не е съществувало право ответникът да има качеството наемател, за да закупи имота, не е установено по делото, а обратният извод съдът е обосновал със събраните доказателства, установяващи настаняването от общината, вкл. и на служители на МВР. Изводът се споделя и от настоящата инстанция, поради което и при липса на доказателства за предоставяне на жилището на ведомството на МВР, следва извода, че е налице валидно наемно правоотношение първоначално с бащата на ответника, впоследствие с него, без значение дали са били служители на МВР. Затова и произнасянето по този въпрос не е в противоречие с представеното от ищците решение № 1377/72 год. по гр. д. № 945/72 год. на ІІІ г. о. на ВС, което е неприложимо в настоящия казус. Не се констатира противоречиво произнасяне по този въпрос и с решението по гр. д. № 676/2003 год. на ВКС, с оглед установеното по настоящия спор обстоятелство, че след смъртта на баща му наемното правоотношение е продължило в лицето на ответника, за което са налице изрични забележки в договора, считано от 21.07.81 год. и за заповед № 1* от 11.06.81 год. за „разширяване на наемателя Д. Н. и майка му в още една освободена стая”.

Следователно, изводът, че ответникът е бил наемател в жилището към момента на продажбата, е правилен и обоснован и предявеният иск за нищожност на договора за продажба на основание нарушение на ЗНО /отм./ е неоснователен.

За да постанови решението си, с което признал за нищожен договора за покупко-продажба досежно отчуждените идеални части, въззивният съд е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗТСУ /отм./, предвиждаща императивно изискване за обособяване на самостоятелни жилища като годни обекти на правна сделка, тъй като не е бил одобрен, и то от компетентният орган, архитектурен проект за разделянето на жилището на партерния етаж и обособяване на две самостоятелни такива, а и не е налице строително разрешение за това разделяне с оглед предвиденото изграждане на самостоятелен санитарен възел в жилището на ответника, както и нарушенията на чл. 120 и чл. 121 НДИ /отм./, предвиждащи подписване на заповедта за продажбата от председателя на ИК на РНС, а договорът за продажба – от същия или от определен от него член на ИК. В случая е установено от събраните доказателства, че заповедта и договора са подписани от зам. председателя на ИК на РНС „В”, и в двата случая неоправомощено за това лице, с оглед липсата и на упълномощаване за подписване на договора за продажба.

Доводът на ответника в касационната му жалба е, че горните основания за нищожност на договора не са релевирани от ищците нито в исковата молба, нито в допълнителна такава за конкретизацията й, и то в предвидения в закона преклузивен едногодишен срок. Както е прието в представената съдебна практика по този въпрос, вкл. и разясненията на ТР № 1/95 год. на ОСГК на ВС, т. В. относно характера на иска по чл. 7 ЗВСВОНИ и посочване в исковата молба на конкретните обстоятелства, на които се основава иска – пороците на сделката, които да сочат нарушения на императивните материалноправни норми или такива, свързани с формата или процедурата по придобиването на имоат от третото лице, следва да се посочи, че в настоящия случай и по този въпрос не е налице противоречиво произнасяне в обжалваното въззивно решение. В него съдът се е произнесъл по основания, които са включени в описаните в исковата молба нарушения на нормативните актове относно неутвърждаване на преустройството на жилището по надлежния ред и неизпълнение на изискуемия се по НДИ /отм./ фактически състав за продажба на държавно жилище и именно непроизнасянето по тези твърдения в решението при първоначалното въззивно разглеждане на делото е послужило като основание за неговата отмяна при първата касация – необсъждане на доводите за липса на компетентност на лицата, утвърдили архитектурния проект и тези, подписали заповедта и договора за продажбата на процесното жилище. За тези именно обстоятелства страните са събирали и доказателства в хода на производството, в подкрепа на поддържаните доводи, поради което и оплакването, че тези основания за нищожност на договора не са били релевирани от ищците в срока, е неоснователно. Именно в подкрепа на довода си, че заповедта и договора за продажба са подписани от зам. председателя на ИК на РНС „В”, като оправомощено лице, ответникът е представил протокол от Учредителната сесия на РНС за мандат 1986-1988 год., съгласно който е осъществено разпределение за координация и ръководство на дейностите на РНС между щатните членове на ИК, и зам. председателя Ел. В. е натоварена с оперативното ръководство на дейността на отдел „Държавни имоти”. Това обстоятелство обаче не представлява упълномощаване по смисъла на чл. 121 НДИ /отм./, тъй като с разпределението на задълженията между членовете на ИК не се делегира компетентност, за което е необходима съответна писмена заповед от лицето, натоварено с функциите на държавен орган и то само в предвидените в закона случаи. В разпоредбата на чл. 120 НДИ /отм./ такова прехвърляне на права не е предвидено, поради което и законът изисква заповедта за продажбата да е подписана от председателя на ИК на РНС. В случая е установено по несъмнен начин, че тези изисквания не са спазени, което е достатъчно основание да се направи извод за нищожност на сключения договор за продажба на спорния имот, без да е необходимо да се обсъжда довода за нарушение на ЗТСУ /отм./ при обособяване на самостоятелните жилища.

По изложените съображения настоящият състав приема, че въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила изцяло, включително и в отхвърлителната му част. Материалноправната легитимация на ищците е обусловена от обстоятелството на отчуждаването на имота, в случая 4/5 ид. ч. от процесния апартамент, поради което и предмет на иска им по чл. 7 ЗВСВОНИ е установяването на недействителността на основанието, на което ответникът е придобил от държавата този отчужден имот. Останалата 1/5 ид. ч. от имота е притежавана от държавата към момента на продажбата, поради което и същата не подлежи на възстановяване в полза на ищците.

Разноски по делото не се присъждат въпреки направеното искане, тъй като не са представени доказателства за направени такива.

Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение от 19.03.2008 год. по гр. д. № 1267/2007 год. на Софийски градски съд, ІІ-А отделение.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.