Р Е Ш Е Н И Е №8 Гр. С., 04.02.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като разгледа докладваното от съдия В. гр. дело № 4764 по описа на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] против Решение № 196/ 26.03.2014 г. по в.гр.д. № 134/14 г. на Окръжен съд-Перник. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 1179/ 11.11.2013 г. по гр.д.№ 7816/11 г. на Районен съд- Перник в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма]- [населено място] положителен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК- за признаване правото на собственост на ищеца върху недвижим имот, представляващ сграда-трафопост „ТП-11” с идентификатор № 55871.507.312.9, находящ се в [населено място],[жк], със застроена площ от 86 кв.м., съвкупност от сграда и енергийно съоръжение, изградени в поземлен имот с идентификатор № 55871.507.312 по К. на [населено място]. В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което искът за собственост на гореописания имот бъде уважен със законните последици. Ответникът по касационната жалба- [фирма]- [населено място] оспорва същата и моли атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила, като претендира възстановяване на направените разноски. С Определение № 373 от 29.10.2014 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: Ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на П..7, ал.1, т.7 ПЗР на З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа; Д. нормативна уредба на енергийната система към момента на влизане в сила на З. /17.09.1991 г./ дава ли основание да се приеме, че по силата на закона мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система е предоставена на съответните държавни електропроизводствените и електроснабдителните организации към Асоциация "Енергетика”. Въпросите са от обуславящо значение за изхода на спора по смисъла на задължителните указания, обективирани в ТР № 1/ 2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК, тъй като са поставени в основата на правните изводи на въззивния съд, с оглед на които е постановено обжалваното въззивно решение. При формиране на крайния си извод за неоснователност на предявената от [община] положителна установителна искова претенция за собственост, въззивният съд е изложил мотиви, според които процесният трафопост не е обект от техническата инфраструктура на общината по смисъла на П..7, ал.1, т.7 от ПЗР на З., тъй като е предвиден да обслужва не само потребители на територията на общината и представлява част от единната енергийна система съгласно чл.4, ал.1 от Закона за електростопанството /отм./, собствеността върху която е била държавна. В този смисъл обектът е предназначен да задоволява потребности от национално, а не местно значение. Аргументация в този смисъл е почерпена и от нормата на чл.68 ЗЕЕЕ /отм./, според която всички електроенергийни обекти на територията на страната се свързват и функционират в единна електроенергийна система с общ режим на работа и с непрекъснат процес на производство, преобразуване, пренос, разпределение и потребление на електрическа енергия. Изложени са също така съображения, че съобразно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Закона за електростопанството /отм./, електрическите централи за производство на електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са държавна собственост. Легалната дефиниция на понятието “електрически мрежи” е дадена в П..3 от ДР на Закона за електростопанството /отм./ и това е съвкупност от електропроводни линии и подстанции и трансформаторни постове, свързани помежду си. Следователно, трафопостът като част от електрическата мрежа по силата на чл.2 от посочения закон, е държавна собственост. Изключение от правилото, че собствеността е държавна, се съдържа в разпоредбата на чл.2, ал.2 от Закона за електростопанството /отм./, където е предвидена възможност кооперативни и други обществени организации с разрешение на Асоциация “Енергетика” да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти, но по настоящето дело, не се представят доказателства, от които да се направи извод, че спорният трафопост е бил такъв обект по ал.2. С оглед всичко изложено е прието, че предвид специфичното си предназначение процесният трафопост не може да бъде разглеждан като отделен, изцяло самостоятелен обект на собственост, а само като част от единната енергийна система, собствеността върху която, съгласно цитираните законови разпоредби, е държавна. Съдът приел, че не е налице и втората предпоставка на П..7, ал.1, т.7 от ПЗР на З. за уважаване на иска- трафопостът да не е вписан в баланса на търговско дружество. Съгласно разпоредбата чл.12 от Закона за електростопанството /отм./, дейностите по производството, преноса, разпределението и пласмента на електрическа енергия за общо ползване, се извършват от електропроизводствените и електроснабдителните организации към Асоциация “Енергетика”, т.е. след като със закон е възложено на определени правни субекти осъществяването на дейностите по чл.12, то обектите, служещи за извършването им, които обекти са изключителна държавна собственост по силата на чл.2, следва да се считат предоставени на съответните предприятия по силата на закон и без наличие на изричен акт за това. Като част от мрежата за производство и разпределение на електроенергия и част от енергийния пръстен на страната, процесният трафопост е предоставен за ползване и стопанисване на съответните предприятия, осъществяващи тази дейност. Съобразена е практиката на ВКС по Решение № 150/07.05.2012г., по гр.д. № 1052/2011г., II г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, съгласно което липсата на писмени доказателства за установяване обстоятелството, че процесният имот е бил включен в уставния фонд на държавната фирма, праводател на ответника, респективно в капитала на такова дружество или да се води по баланса му към 17.09.1991г., не води до извод, че процесният имот е собственост на ищеца. Съдът е посочил, че е достатъчно процесният имот да е включен в баланса на фирма с държавно имущество, какъвто е настоящият случай, за да се приеме, че държавата запазва правото на собственост и след влизане в сила на З.. Съгласно решение, постановено на 28.12.1991 г. по ф.д. № 29869/1991г. по описа на СГС, [фирма] е регистрирано на тази дата, като в същото обаче е отбелязано, че съгласно чл.15 от Разпореждане № 46 на МС от 7 ноември, то поема всички активи и пасиви на описаните държавни предприятия, комбинати, централи и т.н. Също така, съгласно практиката на ВКС, е достатъчно имота да е отразен в инвентарните книги, за да се счита, че същия е собственост на предприятието. За неоснователно е прието направеното възражение на [община], че текстът на П..7, ал.2 от ПЗР на З., действал от момента на влизането му в сила през 1995 г., няма обратно действие. Тази правна норма представлява допълнение към разпоредбата на ал.1, поради което, макар и приета по– късно, то нейната цел е преценката на фактите и обстоятелствата към 17.09.1991 г., а не в по– късен момент. С тази разпоредба не се преотреждат с обратна сила вече уредени правни последици от юридически факти, а се доизяснява правилото на ал.1 на П..7 от ПЗР на З.. За неоснователно е прието и направеното възражение на [община] за редовността на счетоводните документи на ответното дружество, с оглед доказателствената им сила, тъй като съгласно чл.2 от Закона за електростопанството /отм./, действащ от 1975 г. до 1999 г.– електрическите уредби и мрежи за разпределение на електрическа енергия са държавна собственост. Само по разрешение на Асоциация „Енергетика“, отделни кооперативни и обществени организации са могли да придобиват и притежават енергийни обекти за задоволяване на собствени нужди. [община] не е от категорията на посочените субекти. Според последвалия Закон за енергетиката и енергийната ефективност /чл.58 и П..67 ПЗР/ и сега действащият Закон за енергетиката /П..4 ПЗР/, енергийните обекти следва да са собственост на юридически лица, лицензирани да извършват дейности в енергетиката, поради което ответното дружество е собственик на енергийното съоръжение по силата на законовите разпоредби, а не с оглед счетоводните записвания. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: По въпросите, с оглед на които е допуснато касационното обжалване Отговорът на въпроса „Ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на П..7, ал.1, т.7 ПЗР на З.”, налага налага тълкуване на смисъла, вложен в изискването на цитираната законова норма енергийният обект да обслужва „техническата инфраструктура на територията на съответната община”. Към момента на влизане в сила на З. е действал Закона за електростопанството от 1975 г./отм./, съгласно чл.2 от който собствеността на електрическите уредби и мрежи /част от които са и трансформаторните постове – П..3 от ДР на закона/ е държавна, по изключение – кооперативна или на други обществени организации, когато е придобита за задоволяване на собствените им нужди от електрическа енергия, а вътрешните електрически инсталации в жилищни и други сгради на гражданите и на обществените организации са тяхна собственост, като независимо от субекта на правото на собственост всички централи, уредби, мрежи и инсталации в цялата страна са свързани в единна електроенергийна система /чл.4, ал.1 от закона/. Следователно обстоятелството, че обект на електрическата мрежа е част от единната електроенергийна система на страната, е неотносимо при преценка дали същият е част от техническата инфраструктура, обслужваща територията на общината, тъй като по силата на П..7, ал.1, т.7 ПЗР З. обекти-държавна собственост от единната електроенергийна система при определени предпоставки преминават в собственост на общините. По отношение на мрежите и съоръженията от техническата инфраструктура на енергийната система е предвидено преминаването на собствеността от държавна в общинска да се извърши с оглед предназначението на обектите. В собственост на общините преминават онези обекти, които обслужват територията на съответната община, границите на която са определени от органа по чл.6 от Закона за народните съвети /отм./ и по реда на чл.30, ал.1, б.”в” от Правилника за приложение на Закона за единния кадастър на Н. Република България /отм./ и са отразени в единния кадастър съгласно чл.7 от Закона за единния кадастър на Н. република България /отм./. От значение е местонахождението на територията на общината на обектите, обслужвани от съответните мрежи и съоръжения, а не чия собственост са тези обслужвани обекти. Това тълкуване се основава и на действалите към момента на влизане в сила на З. нормативни актове, отнасящи се до предоставянето на стопанисването и управлението на държавните имоти и по-специално на чл.2, ал.2 от Наредба за държавните имоти /отм./, предвиждаща, че държавните имоти, които не са предоставени за оперативно управление на други държавни организации, се управляват и стопанисват от народния съвет. По изложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че част от общинската инфраструктура по смисъла на П.. 7, ал.1, т.1 ПЗР З. е енергиен обект /трафопост/, който обслужва обекти, чието местонахождение е на територията на една община, дори да е част от националната електроразпределителна мрежа. Относно въпроса, „Д. нормативна уредба на енергийната система към момента на влизане в сила на З. – 17.09.1991 г. – дава ли основание да се приеме, че по силата на закона мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система е предоставена на съответните държавни електропроизводствени и електроснабдителни организации към Асоциация "Енергетика”. Според нормативната уредба, действала към момента на влизане в сила на З., Асоциация „Енергетика” ръководи, координира и контролира дейността, свързана с изграждането на електроенергийните обекти, с производството, преноса, разпределението и използването на електрическата енергия в страната /чл.3, ал.1 от Закона за енергетиката от 1975 г.-отм./, като изгражда и поддържа електрическите централи, уредби и мрежи за общо ползване /чл.8, ал.1 от Закона за енергетиката от 1975 г.-отм./, а електрическите уредби и мрежи, както и външното изкуствено осветление в населените места се изграждат, разширяват, модернизират и поддържат по реда, установен в Закона за териториално и селищно устройство /чл.8, ал.3 от Закона за енергетиката от 1975 г.-отм./. Според чл.48, ал.1 ЗЕ /отм./ електрификацията, като част от дейността по благоустрояване на населените места, по правило се извършва от народните съвети, а чл.174, ал.3 ППЗТСУ /отм./ възлага изграждането на трансформаторни постове и съоръжаването им с машини, апаратури и други уреди на и за сметка на народните съвети, но също при определените условия и на и за сметка на инвеститорите на ведомствени жилищни и други сгради на учреждения, стопански и обществени организации или на електроснабдителните предприятия, като с тази правна норма е възприета предходна уредба на същите отношения по ПМС № 72/10.05.1962 г. за изграждане на трансформаторни постове в жилищните части на населените места. Предвидена е и възможност при електрификацията на съответно населено място, включително и при изграждане на трансформаторни постове, с труд и средства да участва и населението на населеното място по реда на Закона за самооблагането – чл.3, ал.2. Изградените обекти са ставали държавна собственост и са предоставяни за стопанисване и управление от държавата на държавните организации, които в съответствие с предмета на своята дейност, с плановите си задачи и предназначението на имотите и в пределите, установени от закона, упражняват право на владение, ползване и разпореждане /чл.2, ал.1 от Наредба за държавните имоти-отм./, а държавните имоти, които не са предоставени за стопанисване и управление на други държавни организации, се управляват и стопанисват от общинските народни съвети и кметствата /чл.2, ал.2 от Наредба за държавните имоти-отм./. След като специалният Закон за енергетиката от 1978 г. /отм./ по отношение изграждането и поддържането на електрическите уредби и мрежи в населените места препраща към общия ред на Закона за териториално и селищно устройство /отм./, а последният предвижда компетентност на различни субекти от структурата на социалистическата държава да изграждат и поддържат трансформаторни постове, както и да упражняват стопанисването и управлението им, то следва, че не може да се приеме, че мрежи и съоръжения от техническата инфраструктура на енергийната система са предоставени на съответните държавни електропроизводствени и електроснабдителни организации към Асоциация „Енергетика” по силата на закона. Именно затова като отрицателна предпоставка за преминаване на държавната в общинска собственост ал.2 на П..7 ПЗР З. въвежда изискването съответното имущество да не е включено в капитала, уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество. В този смисъл и по двата въпроса вече е дадено тълкуване по реда на чл.290 ГПК с Решение № 202/01.12.2014 г. по гр.д. № 1384/2014 г., на І г.о., Решение № 162/ 17.12.2014 г. по гр.д.№ 4090/14 г. на ІІ г.о., Решение № 200/ 29.12.2014 г. по гр.д.№ 2579/14 г. на І г.о. и др., които настоящият съдебен състав споделя. По основателността на касационната жалба С оглед отговора на въпросите, обусловили допускане на касационно обжалване и установените по делото факти, следва, че въззивното решение по същество е правилно, макар и не по изложените от съда съображения. По установените в П.. 7 ПЗР З. критерии се извършва обособяването на общинската от държавната собственост, като определени обекти, които до този момент са държавна собственост, преминават в собственост на общините по силата на закона. Едновременно с това обособяване се осъществява преобразуване на държавните предприятия в еднолични дружества с ограничена отговорност или еднолични акционерни дружества въз основа на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество /обн.ДВ.бр.55 от 12.07.1991 г., в сила от 01.07.1991 г./. Целта е разграничаване на правомощията на държавата и общините при управлението и разпореждането с правото на собственост върху конкретни обекти, включително в процеса на образуване на търговски дружества и при предстоящата приватизация, с оглед най-пълноценното им използване при отчитане на обществения интерес, в какъвто смисъл са обсъжданията на Законопроекта за местното самоуправление и местната администрация от Великото народно събрание. Следователно от съществено значение при разрешаване на спорове за принадлежността на правото на собственост между общината и правоприемниците на държавните предприятия е дали определен обект, попадащ в приложното поле на П..7, ал.1, т.7 ПЗР З., се е водел по баланса на предприятие с държавно имущество към момента на влизане на З. в сила и бил ли е включен впоследствие в уставния фонд на търговско дружество с държавно имущество /каквато е отрицателната предпоставка по П.. 7, ал.2 ПЗР З./, независимо че същият обслужва само обекти на територията на съответната община. Общината придобива по силата на закона право на собственост само върху онези мрежи и съоръжения на енергийната система, които обслужват нейната територия и не са били включени в баланса на предприятие с държавно имущество. В случая няма преки доказателства процесният трафопост да е бил включен в баланса на държавното предприятие „Електроснабдяване- клон П.” /в баланса към 31.12.1991 г. дълготрайните материални активи са отразени като обща стойност, като няма оборотна ведомост и други счетоводни документи, за които е изтекъл срока за съхранението им, поради което не може да се направи извод дали в тях е включен процесния трафопост– заключение на комплексна съдебно техническа и икономическа експертиза от 19.02.2012 г./. Доказателства обектът да е бил осчетоводен като актив на народния съвет или на негово стопанско предприятие не са ангажирани. Поради това преценката дали трафопостът е бил предоставен за стопанисване и управление на държавно предприятие към момента на влизане в сила на З., в който случай държавата запазва правото си на собственост поради наличието на отрицателната предпоставка по П..7, ал.2 ПЗР З., или се е стопанисвал и управлявал от общинския народен съвет или негово стопанско предприятие по силата на чл.48, ал.3 ЗЕ /отм./, чл.2, ал.2 или чл.95 Наредбата за държавните имоти /отм./, в който случай общината придобива правото на собственост, следва да бъде извършена с оглед на обстоятелствата по какъв ред е извършено изграждането на съответния обект, с какви средства е било финансирано, кой правен субект е осъществявал действията по поддържането на обекта, а оттам и действията по управление и стопанисване. Установено е, че трафопостът е описан в инвентарни книги, водени от 1948 г. до 2000 г. от електроразпределителното предприятие “Електроснабдяване”- клон П.”, както и че е бил поддържан и обслужван от това предприятие и неговите правоприемници /показанията на св.А. от съдебно заседание на 21.03.2013 г. Според допълнителното заключение на изслушаната пред първата инстанция комплексна Съдебно-техническа и икономическа експертиза, трафопост „ТП-11” в@@27@ [населено място] към 17.09.1991 г. е бил включен в актива на предприятие „Е.” като Д.- сграда и машини и съоръжения, от 01.03.1986 г. Въз основа на тези доказателства и при липса на други данни следва да бъде направен извод, че още при въвеждането му в експлоатация стопанисването и управлението на процесния трафопост е било предоставено на държавно електроснабдително предприятие, тъй като именно държавните организации, на които е предоставено стопанисването и управлението на държавен имот, осъществяват владението върху него – чл.89 Наредбата за държавните имоти /отм./. Следва да се посочи и това, че процесният трафопост е актуван като държавна собственост с А. № 12388/ 21.03.1995 г., в който като основание за актуване е посочено: „53 ПМС от 1993 г. и писмо № 1147/ 31.05.1994 г. на [фирма]- клон ел.снабдяване П.”. Посочените констатации в акта са в съответствие с установеното от събраните по делото доказателства, както и с липсата на доказателства за факти, които да опровергаят осъществяването на обстоятелствата, при които акта е бил съставен, при които тежестта за тяхното опровергаване е в тежест на общината /арг. чл.79, ал.1 З. и чл.158 П./. По делото не е установено [община] да е осъществявала по отношение на процесния трафопост такива действия, които да обосноват извод, че е упражнявала право на управление и стопанисване, посредством които констатациите в съставения акт за държавна собственост биха могли да бъдат опровергани. Не е установено процесният трафопост да е записан в счетоводните книги на общината, респ. нейно предприятие да е осъществявало дейност по поддържането му съгласно чл.8, ал.3 от Закона за електростопанството от 1975 г. /отм./ и чл.2, ал.2 от Закона за съставянето и изпълнението на държавния бюджет /в редакцията след изменението, обн.ДВ.бр.36/1979 г./ като обект, изграден по реда на чл.174, ал.3 ППЗТСУ /отм./. Поради това следва да се приеме за правилен крайният извод на въззивния съд в обжалваното решение, че [община] не е доказала да е собственик на спорния трафопост, като в случая е без правно значение с оглед естеството на предявения иск, дали ответникът е доказал, че към настоящия момент той е собственик на имота. С оглед гореизложеното, въззивното решение следва да бъде оставено в сила, като с оглед изхода на настоящото производство касаторът [община] следва да възстанови на ответното дружество направените разноски в касационното производство, а именно сумата 600 лв. за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 196/ 26.03.2014 г. по в.гр.д. № 134/14 г. на Окръжен съд-Перник. ОСЪЖДА ОБЩИНА П. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на [фирма]- [населено място] сумата 600 лв. разноски в касационното производство. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: