Р Е Ш Е Н И Е № 162/2015 г. София, 12.01.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 3418 /2015 година, и за да се произнесе, взе предвид: Ц. Т. В. е поискал по реда на чл. 303 ал.1 т.4 ГПК да се констатира противоречие между влязло в сила Решение по гр.д. Nо 1565/ 2012 год. на ОС-Пловдив , в частта , с която на основание чл. 537 ал.2 ГПК е отменен частично НА No 71/2005 год. след като е прието , че Ц. В. не е единствен собственик на процесните 200 кв.м. / улица тупик/ и Решение по гр.д.No 2155/2010 год. на РС - Асеновград , с което по иск на Д. К. по чл. 108 ЗС , е потвърдено изцяло с Решение No 1188/ 19.06.2014 год. по гр.В.д. No 2276/2012 год. на ОС-Пловдив по уважения изцяло иск по чл. 108 ЗС и Ц. Т. В. е осъден да предаде владението на процесните 200 кв.м. на ищцата Д. К., като се отмени второто като неправилно. Ответната страна не взема становище по подадената молба за отмяна. Върховният касационен съд-състав на гражданската колегия , второ отделение , след преценка на наведените доводи и релевираните основания за отмяна , намира: Производството за отмяна , като самостоятелно извънинстанционно производство по ГПК, има за цел при установените от законодателя несъответствия между решението на съда и конкретни факти от действителността , уредени като отменителни основания по чл. 303 ал.1 т.1-7 ГПК , да въздейства върху силата на присъдено нещо т.е. върху стабилитета на влязлото в сила съдебното решение. С разпоредбата на чл. 303 ал.1 т.4 ГПК , законодателят е предвидил, че когато „между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи „ неправилното решение подлежи на отмяна . Посочената разпоредбата, установява , че всяка заинтересована страна, участвала като надлежна страна по делата и обвързана от силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение, може да иска неговата отмяна когато между същите страни, за същото искане и на същото основание, е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Т.е. като основание за отмяна уреденият фактически състав на предполага тъждество на страните, на искането/ петитума / и на правното основание Отмяната на основание чл.303 ал.1 т.4 ГПК не се допуска , когато липсва някой от установените от закона елементи на посочения фактически състав: пълно обективно и субективно тъждество на гражданско-правните спорове и постановен противоречив правен резултат. Обратното при констатацията на такова тъждество между две влезли в сила решения , отмяната следва да бъде допусната , като единствено в този случай законодателят е оставил преценката на съда по отмяната кое решение, определяйки , че това следва да е неправилното решение , следва да се отмени. В настоящата хипотеза не може да се приеме , че са налице предпоставките на закона да се допусне отмяна на основание чл. 303 ал.1 т.4 ГПК. С Решение по гр.д. Nо 1565/ 2012 год. на ОС-Пловдив , в частта , с която на основание чл. 537 ал.2 ГПК е отменен частично НА No 71/2005 год. след като е прието , че Ц. В. не е единствен собственик на ПИ- процесните 200 кв.м., обособени в улица –тупик. С Решение по гр.д.No 2155/2010 год. на РС - Асеновград , с което по иск на Д. К. по чл. 108 ЗС , потвърдено изцяло с Решение No 1188/ 19.06.2014 год. по гр.В.д. No 2276/2012 год. на ОС-Пловдив Ц. Т. В. е осъден да предаде владението на процесните 200 кв.м. на ищцата Д. К., след като е прието за устсновено, че правата и в съсобствеността на процесния имот са в обем на 1/3 идеална част. В случая няма спор по тъждество на страните. Предмет на спора и по двата иска по цитираните съдебни решения е кому принадлежи правото на собственост на процесната улица -тупик, поради което следва да бъде направен извод за тъждество на предмет на спора .Разликата между двете дела е в правното основание , в рамките на което има произнасяне по преюдициалния спор за собственост, но без разлика в изводите на двата съда, че този имот е съсобствен между двете страни. Уваженият ревандикационен иск по начина на произнесения диспозитив за предаване на владанието не предполага ,че се отричат правата на съсобственика Ц. В. , а само , че се зачитат правата на Д. К. като съсобственик.Този извод на съда не е в противоречие с изводите мотивирали съда за Решение по гр.д. Nо 1565/ 2012 год. на ОС-Пловдив , в частта , с която на основание чл. 537 ал.2 ГПК е отменен частично НА No 71/2005 год. след като е прието , че Ц. В. не е единствен собственик на ПИ- процесните 200 кв.м., обособени в улица –тупик. Ето защо молбата за отмяна не може да бъде уважена и следва да бъде оставена без уважение. По подадената молба за отмяна и на основание чл. 307 ГПК , състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ц. Т. В. по чл. 303 ал.1 т.4 ГПК да се констатира противоречие между влязло в сила Решение по гр.д. Nо 1565/ 2012 год. на ОС-Пловдив , в частта , с която на основание чл. 537 ал.2 ГПК е отменен частично НА No 71/2005 год. и Решение по гр.д.No 2155/2010 год. на РС - Асеновград , потвърдено с Решение No 1188/ 19.06.2014 год. по гр.В.д. No 2276/2012 год. на ОС-Пловдив по уважения изцяло иск по чл. 108 ЗС и Ц. Т. В. е осъден да предаде владението на процесните 200 кв.м. на ищцата Д. К., като се отмени второто като неправилно. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :