Р Е Ш Е Н И Е
№ 150
гр.София, 02 април 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Трето наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети
март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПАВЛИНА ПАНОВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ
със секретар Лилия
Гаврилова
и с участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА
изслуша докладваното от
председателя
(съдията) САША РАДАНОВА
наказателно дело под № 23/2009 година
Касационното производство е образувано по жалба на частната тъжителка И. И. С. срещу присъда № 11 от 20. Х.2008 год. по внчхд № 2338/2007 год. на Софийския градски съд, която е нова след отмяна присъдата на Софийския районен съд от 26.ІV.2007 год. по нчхд № 2862/2006 год.
С първоинстанционната присъда подсъдимият Б. Д. Д. е признат за виновен в това, че на 22.ІІ.2006 год. пред съдебна зала № 6 в сградата на Софийската съдебна палата, е разгласил позорящите за И. Ив. С. обстоятелства, че е „измамница и мошеница и иска пари без причина”, което деяние е извършил публично и в присъствието на повече от едно лице, съставляващо престъпление по чл.148, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 НК. На основание чл.78а НК съдът е освободил подсъдимия от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание от 500 лева глоба. В полза на тъжителката С. са били присъдени 40 000 лева за обезщетяване на причинената й от деянието на Д. имуществена вреда, изразяваща се в несключване на договор за съвместно правно представителство на „Ружие”АД между Ир. С. и адвоката Р.
С обжалваната въззивна присъда Д. е признат за невиновен в извършването на горното престъпление и оправдан, а предявеният от тъжителката иск за имуществени вреди – отхвърлен като неоснователен.
В съдебно заседание подсъдимият Бл. Д. и упълномощеният му з. искат прекратяване на наказателното производство поради изтекла давност за наказателно преследване и оставяне без уважение на жалбата в гражданската й част.
Упълномощеният з. на тъжителката не оспорва възражението за изтекла давност за наказателно преследване, но иска отмяната на въззивната присъда в гражданската й част да има за последица уважаване на предявения иск.
Представителят на Върховната касационна прокуратура намира за основателно възражението за изтекла в полза на подсъдимия давност за наказателно преследване и се солидаризира със становището от страната на тъжителката относно гражданската й претенция.
Върховният касационен съд намира, че в наказателната й част въззивната присъда следва да се отмени и наказателното производство да се прекрати поради изтекла давност за наказателно преследване. С тъжбата Д. е обвинен в престъпление, наказуемо с глоба и обществено порицание. Наказателното преследване за такова престъпление се изключва по давност след изтичането на 2 години от извършването му – чл.80, ал.1, т.5 НК, респ. след изтичането на 3 години – чл.81, ал.3 НК. Деянието, в извършването на което Бл. Д. е обвинен, е на 22.ІІ.2006 год. и на 22.ІІ.2009 год., в срока по чл.354, ал.4 НПК за обявяване решението на касационната инстанция, е изтекла давността за наказателно преследване.
Въззивната присъда следва да се отмени и в гражданската й част с прекратяване на производството по предявения граждански иск, тъй като последният поначало неправилно е бил приет за съвместно разглеждане в наказателния процес.
В исковата си молба, подадена 3 месеца след тъжбата, Ир. С. е поискала да й се присъдят 40 000 лева, представляващи „пропусната полза” вследствие отказът на колегата й, адвоката Р от София, „от намерението си да осъществят заедно правната помощ и процесуалното представителство” на „Ружие”АД по адм.дело № 3534/2005 год. на ВАС, който отказ Р. Еленски мотивирал пред тъжителката с това, че „клиент на адвокат С/подсъдимия Джиев-бел.м./ говори такива неща за нея”. Т.е. още от съдържанието на молбата е било видно, че тъжителката н е п р е т е н д и р а о б е з щ е т я в а н е з а вреди, изразяващи се в н а с т ъ п и л о н а м а л я в а н е и л и о с у е т я в а н е у в е л и ч а- в а н е т о на личния й патримониум, а само за предполагаемо такова. И това е така, защото сключването на договора за преупълномощаване в правната помощ и представителството на „Ружие”АД по посоченото дело е било бъдещо събитие, чието настъпване е било несигурно както с оглед поведението на Р. Еленски, единствен съконтрахент на дружеството и поел включително задължението по чл.6, т.3 от Договора за правна помощ, така и с оглед несъгласието на дружеството да се ангажира и към друг адвокат със задълженията си по р.ІІ от същия договор, а не на последно място и поради обективната, нарушаваща задълженията на Еленски като изпълнител, невъзможност да преупълномощава трети лица за участие в делото, при липсата на изрично дадени му в тази насока правомощия от с. на възложителя. Констатацията, че гражданската претенция на тъжителката не е за настъпили, а за евентуални бъдещи вреди, зависещи включително от обстоятелства без връзка с твърдяните да са разгласени от Д. позорящи я обстоятелства, е изключвала приемането й за разглеждане в наказателното дело, поради което както уважаването, така и отхвърлянето й се явяват неправилни.
Съобразно с дотук изложеното и чл.354, ал.1, т.2 и ал.2, т.5 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА ПРИСЪДА № 11 от 20. Х.2008 год. по внчхд № 2338/2007 год. на Софийския градски съд.
ПРЕКРАТЯВА ПОРАДИ ИЗТЕКЛА ДАВНОСТ ЗА НАКАЗАТЕЛНО ПРЕСЛЕДВАНЕ воденото срещу Б. Д. Д. НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО за извършено на 22.ІІ.2006 год. в София престъпление по чл.148, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 НК с пострадала И. И. С., което производство е било предмет на нчхд № 2862/2006 год. на Софийския районен съд и внчхд № 2338/2007 год. на Софийския градски съд.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК, предявен от И. И. С. срещу Б. Д. Д. за заплащане на обезщетение от 40 000 лева ЗА ПРИЧИНЕНИ ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: