1 Р Е Ш Е Н И Е №141 гр. София, 19.08.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 453 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищците П. Д. В. и Ж. Д. М., действаща лично и със съгласието на своята майка П. Д. В., двете чрез процесуален представител адв. П. С. срещу решение № 84 от 23.01.2012г. по гр. дело № 2310/2011г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, 4 състав в частта, с която е оставено в сила решение от 03.05.2011г. по гр. дело № 2004/2007г. на Софийски градски съд, І гражданско отделение, 10 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от П. Д. В. и Ж. Д. М., действаща лично и със съгласието на своята майка П. Д. В., срещу Г. фонд, [населено място] искове за разликата над присъдените 20 000 лв. /на П. В./ и 30 000 лв. /на Ж. М./ до пълните предявени размери по 50 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 04.06.2002г. ПТП, заедно със законната лихва, считано от 19.04.2007г. до окончателното изплащане на сумите. Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивния съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевират доводи за нарушение на принципа на справедливостта съгласно чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, като съдът не е взел предвид всички установени по делото обстоятелства относно характера и интензитета на претърпените от ищците болки и страдания, не е отчел свидетелските показания и не се е съобразил с установените в страната икономически условия и стандарт на живот. Касаторите поддържат, че при определяне размера на дължимото от ответника обезщетение за неимуществени вреди на всеки от ищците съдът следва да се ръководи от справедливия размер на тези обезщетения към датата на постановяване на съдебното решение, а не към датата на настъпването на съответното ПТП, особено когато между ПТП-то и постановяване на съдебното решение е изтекъл дълъг период от време. Излагат съображения, че при детерминирането на критерия за справедливост следва да се изхожда и от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в страната. Касаторите молят решението да бъде отменено в обжалваната му част, предявените искове да бъдат уважени изцяло и претендират присъждане на направените разноски за всички съдебни производства. Ответникът Г. фонд, [населено място] не изразява становище по касационната жалба. Третото лице – помагач М. Й. К. от [населено място], [община], област Стара З. не изразява становище по касационната жалба. С определение № 217 от 29.03.2013г. по т. дело № 453/2012г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от ищците част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос относно начина и критериите при определяне на справедливо по смисъла на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД по размер обезщетение за причинени от деликт неимуществени вреди в хипотезата на предявен иск срещу Гаранционния фонд, основан на чл. 88, ал. 1, б. „б” ЗЗ /отм./. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените доводи във връзка с инвокираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: Въззивният съд е приел, че с влязла в сила присъда по нохд № 520/2004г. третото лице – помагач М. Й. К. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 343, ал. 2, б. „б” във връзка с чл. 342, ал. 1 НК – на 04.06.2002г. при управление на лек автомобил марка „Форд”, модел „С.”, рег. № 011 Н 824 като неправоспособен водач и в нарушение на правилата за движение по непредпазливост е причинил смъртта на двама, пътуващи в автомобила пътници, единият от които е Д. М. Д.. М. К. е осъден да заплати на П. Д. В. сумата 5 000 лв. и на Ж. Д. М. сумата 10 000 лв. – обезщетение за причинените им неимуществени вреди, като не са налице данни, че тези суми са изплатени на ищците. Причинно-следствената връзка между причиненото ПТП и смъртта на Д. М. Д. и липсата на твърдяното от Г. фонд съпричиняване са установени със заключението на съдебно-медицинската експертиза. За да отхвърли исковете за разликата над 20 000 лв. /на П. В./ и над 30 000 лв. /на Ж. Д./ до пълните им предявени размери, въззивният съд е приел, че сумите от 20 000 лв., съответно 30 000 лв. представляват справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за търпените от ищците неимуществени вреди. При постановяване на обжалвания съдебен акт решаващият съдебен състав е приложил неточно въведения с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата. При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди въззивният съд не е съобразил в достатъчна степен характера, интензитета и продължителността на търпените от ищците към датата на деликта и след това болки и страдания, не е отчел в достатъчна и пълна степен преживяваните от ищците негативни емоции, причинени в резултат на смъртта на Д. М. Д., с който ищцата П. В. е живеела на съпружески начала и е баща на тяхната дъщеря – ищцата Ж. М., нито установените между родителите и дъщеря им близки отношения, взаимна обич и привързаност, както и промяната в живота на ищците след смъртта на Д. Д.. В тази насока въззивният съд е обсъдил частично показанията на разпитаните свидетели, като не е съобразил установеното от свидетелските показания обстоятелство, че и двете ищци продължават да изпитват силни морални болки и страдания към момента на разпита на свидетелите – м. октомври 2009г. и м. декември 2011г. За ищцата П. В. живеенето в Г. е било мъчително и свързано със спомените за съвместния живот с починалия Д. Д., поради което се е преместила в [населено място], а дъщерята Ж. М. всеки ден питала за баща си и до сега се натъжава и се притеснява да говори за него, като не са преодолели загубата му към момента на свидетелските показания. Съобразно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 във връзка с чл. 52 ЗЗД на обезщетение подлежат действителните и налични вреди, като при преценка за наличността им трябва да се изхожда от конкретната фактическа обстановка. Дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на близък човек следва да се определи към момента, от когато е породено основанието за обезщетяване, тъй като вредата е обективирана с настъпване на непозволеното увреждане, с факта на осъществяване на деликта - личното засягане на защитените ценности. При преценка на размера на обезщетението следва да се отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще продължат да бъдат търпени от пострадалите във времето, тъй като продължаващите във времето болки и страдания не са ново правопораждащо основание за вредата. Продължителността на времето, през което се търпят и ще се търпят страданията, следва да се отрази и на размера на дължимото обезщетение. При прилагането на критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, лимитите на застраховане по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” в периода от 2002г. до 2011г. нямат самостоятелно значение, но могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за критерия за справедливост. Икономическата конюнктура е в основата на нарастването на нивата на застрахователното покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. При определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчитат конкретните икономически условия в страната към момента на увреждането. Поради това, че икономическата конюнктура не е единствения елемент при прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, трябва да бъдат съобразени и търпените от ищците през продължителния период от време и бъдещите болки и страдания от загубата на техния близък. В тази насока е и постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 177/27.10.2009г. по н. дело № 14/2009г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 83/06.07.2009г. по т. дело № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 59/29.04.2011г. по т. дело № 635/2010г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012г. по т. д. № 916/2011г. на ВКС, ТК, I т. о. и други. С оглед на всички конкретни обстоятелства, съотнесени към критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, следва да се счете, че въззивният съд не е спазил точно съдържащите се в ППВС № 4/1968 г. указания и се е отклонил от задължителна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД. Предвид горните съображения и изхождайки от понятието „неимуществени вреди”, в които се включват търпените от ищците болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания, намиращи отражение върху психиката и начина на живот на ищците, настоящият съдебен състав приема, че определеното обезщетение в размер 20 000 лв. за първата ищца и 30 000 лв. за втората ищца е занижено. Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД за ищците се явява обезщетение в размер по 50 000 лв. на всяка от тях. Върху посочените суми се дължи лихва от датата на поканата – 19.04.2007г. до окончателното плащане на сумите. Следователно решението на въззивния съд следва да се отмени в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 20 000 лв. до 50 000 лв. /за първата ищца/ и над 30 000 лв. до 50 000 лв. /за втората ищца/ със законната лихва от 19.04.2007г. до окончателното плащане на сумите. Вместо това трябва да се постанови друго решение по спора, с което ответникът бъде осъден да заплати на основание чл. 88, ал. 1, б. „б” ЗЗ /отм./ на ищцата П. Д. В. сумата 30 000 лв. и на ищцата Ж. Д. М. сумата 20 000 лв., заедно със законната лихва, считано от датата на поканата – 19.04.2007г. до окончателното изплащане. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът трябва да заплати на ищците направените от тях разноски по делото – платено адвокатско възнаграждение: на П. В. сумата 2 520 лв. и на Ж. М. 2 040 лв. С оглед изхода на делото разноски на ответника не се дължат. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер общо 2 030 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 84 от 23.01.2012г. по гр. дело № 2310/2011г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, 4 състав в частта, с която е оставено в сила решение от 03.05.2011г. по гр. дело № 2004/2007г. на Софийски градски съд, І гражданско отделение, 10 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от П. Д. В. и Ж. Д. М., действаща лично и със съгласието на своята майка П. Д. В., срещу Г. фонд, [населено място] искове за разликата над присъдените 20 000 лв. /на П. В./ и 30 000 лв. /на Ж. М./ до пълните предявени размери по 50 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 04.06.2002г. ПТП, заедно със законната лихва, считано от 19.04.2007г. до окончателното изплащане на сумите, и вместо това постановява: ОСЪЖДА Г. фонд, [населено място], [улица], ет. 4 да заплати следните суми: 1/ на П. Д. В. с ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес [населено място], [улица], вх. А, ет. 3, офис 9 на основание чл. 88, ал. 1, б. „б” ЗЗ /отм./ сумата 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/ - останалата част от дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Д. М. Д. в резултат на настъпило на 04.06.2002г. ПТП, причинено от М. Й. К., заедно със законната лихва, считано от 19.04.2007г. до окончателното плащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2 520 лв. /две хиляди петстотин и двадесет лева/ – направени разноски по делото; 2/ на Ж. Д. М. с ЕГН [ЕГН], действаща лично и със съгласието на майка си П. Д. В., със съдебен адрес [населено място], [улица], вх. А, ет. 3, офис 9 на основание чл. 88, ал. 1, б. „б” ЗЗ /отм./ сумата 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ - останалата част от дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Д. М. Д. в резултат на настъпило на 04.06.2002г. ПТП, причинено от М. Й. К., заедно със законната лихва, считано от 19.04.2007г. до окончателното плащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2 040 лв. /две хиляди и четиридесет лева/ – направени разноски по делото; 3/ по сметка на ВКС сумата 2 030 лв. /две хиляди и тридесет лева/ - държавна такса. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач М. Й. К. от [населено място], [община], област Стара З.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.