Р Е Ш Е Н И Е № 382 София, 27 септември 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1187/2013 година Производството по делото е по реда на чл. 420, ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на НЧД № 882/2012 г. по описа на Софийски районен съд и ВНЧД № 1989/2012 г. по описа на Софийски градски съд, отмяна на постановените съдебни актове, с които е определено общо наказание на осъдения В. Н. К. и прекратяване на наказателното производството по тях. В искането за възобновяване се твърди, че при постановяване на атакуваните съдебни актове е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не са спазени правилата, визирани в чл. 39, ал.1 от НПК, за подсъдността при определяне на общо наказание, както и че е извършено непълно групиране на наказанията на осъдения. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване. Осъденият К. и неговият процесуален представител, назначен при условията на чл. 94, ал.3 от НПК, считат, че искането за възобновяване е основателно. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : І. Видно от данните по делото К. е осъждан с двадесет влезли в сила съдебни актове. За престъпленията, предмет на първите четири от тях, е определено общо наказание, което е изтърпяно, а последващите осъждания не се отразяват върху така определената група, тъй като са в отношение на рецидив. От приложените по делото писмени данни се установява, че К. е осъждан (извън първите му четири осъждания), както следва : - с присъда по НОХД № 146/1995 г. по описа на Военен съд – София, в сила от 05.05.1995 г.; - с присъда по НОХД № 520/1998 г. по описа на РС – Кюстендил, в сила от 13.07.2000 г.; - с присъда по НОХД № 752/2000 г. по описа на РС – Кюстендил, в сила от 09.08. 2001 г.; -със споразумение по НОХД № 1153/2001 г. по описа на РС - Кюстендил, в сила от 14.10.2004 г.; - с присъда по НОХД № 654/2004 г. по описа на РС – Кюстендил, в сила от 29.03.2005 г.; - с присъда по НОХД № 383/2004 г. по описа на РС – Кюстендил, в сила от 10.05.2005 г.; - с присъда по НОХД № 633/2005 г. по описа на РС – Кюстендил, в сила от 13.11.2006 г.; - с присъда по НОХД № 566/2005 г. по описа на РС – Кюстендил, в сила от 13.11.2006 г.; - с присъда по НОХД № 12407/2005 г. по описа на СРС, в сила от 21.12. 2006 г.; -със споразумение по НОХД № 11068/2008 г. по описа на СРС, в сила от 03.06.2009 г.; -със споразумение по НОХД № И 2966/2010 г. по описа на СРС, в сила от 19.08.2010 г.; -със споразумение по НОХД № 4686/2011 г. по описа на СРС, в сила от 11.05.2011 г.; - със споразумение по НОХД № 14316/2011 г. по описа на СРС, в сила от 07.11.2011 г.; - със споразумение по НОХД № 17559/2011 г. по описа на СРС, в сила от 24.11.2011 г.; -със споразумение по НОХД № 18042/2011 г. по описа на СРС, в сила от 05.01. 2012 г.; - с присъда по НОХД № 1798/2010 г. по описа на РС - Дупница, влязла в сила от 22.02.2012 г. С определение от 01.12.2011 г., постановено по НОХД № 14316/2011 г. от СРС, изменено с решение на СГС по ВНЧД № 2049/2012 г., влязло в сила на 27.07.2012 г., в производство по чл. 306, ал.1, т. 1 от НПК е извършено групиране на наложените на К. наказания, както следва : - на основание чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23 от НК е определено общо наказание измежду наложените по присъди (споразумения) по НОХД № 146/1995 г., НОХД № 520/1998 г., НОХД № 752/2000 г., НОХД № 1153/2001г., НОХД № 654/2004 г. и НОХД № 11068/2008 г., а именно шест години лишаване от свобода. На основание чл. 24 от НК определеното общо наказание е увеличено с две години и четири месеца лишаване от свобода; - на основание чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23 от НК е определено общо наказание измежду наложените по присъди (споразумения) по НОХД № 566/2005 г., НОХД № 633/2005 г., НОХД № 12407/2005 г., а именно една година и шест месеца лишаване от свобода; - на основание чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23 от НК е определено общо наказание измежду наложените по присъди (споразумения) по НОХД № И-2966/2010 г. и НОХД № 4686/2011г. , а именно девет месеца лишаване от свобода, увеличено на основание чл. 24 от НК с три месеца; - постановено е отделно изтърпяване на наказанията по НОХД № 383/2004 г. и по НОХД № 14316/2011 г. Останалата част от осъжданията (тези по НОХД № 17559/2011г., НОХД №18042/2011 г. и НОХД № 1798/2010г.), не са били предмет на обсъждане, тъй като част от съдебните актове, постановени по тях, са влезли в сила в по-късен момент, а други неизвестни за съда. С определение от 04.04.2012 г., постановено по НОХД № 1798/2010 г. по описа на РС – Дупница, изменено с решение по ВНЧД № 192/2012 г. на Окръжен съд – Кюстендил, влязло в сила на 23.07.2012 г., в производство по чл. 306, ал.1, т. 1 от НПК е извършено групиране на наложените на К. наказания, както следва : - на основание чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23 от НК е определено общо наказание измежду наложените по присъди (споразумения) по НОХД № 4686/2011 г., НОХД № 14316/2011 г., НОХД № 17559/2011 г., НОХД № 18042/2011 г. и по НОХД № 1798/2010 г. (погрешно посочен номер на това дело в решението на окръжния съд, като №1758/2010 г.), а именно една година и шест месеца лишаване от свобода, увеличено на основание чл. 24 от НК с четири месеца. С атакуваното сега определение от 14.03.2012 г., постановено по НЧД № 882/2012 г., потвърдено с решението на СГС по ВНЧД № 1989/2012 г., влязло в сила на 04.03.2013 г., в производство по чл. 306, ал.1, т. 1 от НПК е извършено групиране на наложените на К. наказания, както следва : - на основание чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23 от НК е определено общо наказание измежду наложените по присъди (споразумения) по НОХД № 146/1995 г., НОХД № 520/1998 г., НОХД № 752/2000 г., НОХД № 1153/2001г., НОХД № 654/2004 г. и НОХД № 11068/2008 г., а именно шест години лишаване от свобода; - на основание чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23 от НК е определено общо наказание измежду наложените по присъди (споразумения) по НОХД № 566/2005 г., НОХД № 633/2005 г., НОХД № 12407/2005 г., а именно една година и шест месеца лишаване от свобода; - на основание чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23 от НК е определено общо наказание измежду наложените по присъди (споразумения) по НОХД № 4686/2011г., НОХД № 14316/2011г., НОХД № 17559/2011г. и НОХД № 18042/2011 г., а именно една година и шест месеца лишаване от свобода, увеличено на основание чл. 24 от НК с девет месеца; - постановено е отделно изтърпяване на наказанията по НОХД № 383/2004 г. и по НОХД № И - 2966/2010 г. При тези данни се налагат няколко извода : Безспорно е, както се твърди в искането за възобновяване, че осъждането, постановено по НОХД № 1798/2010 г. по описа на Районен съд – Дупница, не е било предмет на обсъждане от съда при постановяване на атакуваното определение. Данни за същото са присъствали по делото – виж, справка № 134/2011 г. за правното положение на осъдения К., издадена от МП – ГД „Изпълнение на наказанията”, намираща се на л. 88 от ЧНД № 882/2012 г. Вярно е, че в справката за съдимост, приложена по делото, това осъждане не е било отразено, но решаващият съдебен състав е следвало да прояви активност и да попълни делото, като изиска съдебния акт, постановен по цитираното по-горе дело на Районен съд – Дупница, за който е имал данни, включително и за момента на влизането му в сила – 22.02.2012 г. (виж, съобразителната част на т. 2 от ТР № 3/2009 г. на ВКС по т.д. № 3/2009 г., ОСНК относно характера на допуснатото нарушение на процесуалния и материалния закони). Ако бе сторил това, съдът би разрешил и втория поставен в искането въпрос - дали е бил компетентен да се произнесе по групиране на наложените на осъдения К. наказания. Съгласно чл. 39, ал. 1 от НПК компетентен да определи общо наказание за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища, е съдът, постановил присъдата, която последна е влязла в сила. От посочените по – горе данни е очевидно, че последната влязла в сила присъда е тази, постановена по НОХД № 1798/2010 г. по описа на Районния съд – Дупница. Въззивният съд, извършвайки проверка на атакуваното пред него определение, не е констатирал посочените процесуални недостатъци и не ги е отстранил по съответния ред. ІІ. Допуснатите процесуални нарушения, коментирани в предходния пункт, са основания за отмяна на въззивното решение, постановено по ВНЧД № 1989/2012 г. по описа на Софийски градски съд и потвърденото с него определение, постановено по ЧНД № 882/2012 г. по описа на Софийски районен съд. Не може обаче да се удовлетвори следващото искане – за прекратяване на наказателното производство по посочените дела. Въпросът дали с отразените в искането за възобновяване съдебни актове за определяне на общо наказание (тези, постановени по НОХД № 14316/ 2011 г. на СРС и по НОХД № 1798/2010 г. на Районен съд - Дупница) е извършено пълно и цялостно групиране на наказанията на осъдения К., подлежи на разрешаване от компетентния съд, на който следва да се изпрати делото (виж, съобразителната част на т. 3 от посоченото вече ТР № 3/2009 г. на ОСНК). С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав, намери, че са налице основанията на чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, поради което производството следва да бъде възобновено и делото върнато за ново разглеждане от компетентния по подсъдност съд, а именно Районен съд – Дупница. В рамките на новото произнасяне по реда на чл. 306 от НПК по отношение на всички осъждания на К., съдът следва да съобрази задължителните указания на цитираното ТР № 3/2009 г. на ОСНК. Водим от горното и на основание чл. 425, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като установи, че са налице предпоставките на чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела въззивно решение № 268/04.03.2013 г., постановено по ВНЧД № 1989/2012 г. от Софийски градски съд и потвърденото с него определение от 14.03.2012 г. по НЧД № 882/2012 г. на Софийски районен съд. ИЗПРАЩА делото за ново разглеждане в производство по чл. 306 от НПК на Районен съд – Дупница. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.