Р Е Ш Е Н И Е № 75 С. 29.03.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 812 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма][населено място],представлявано от изпълнителния директор Ц.,чрез процесуалния представител - адвокат Е. против въззивно решение № 131 от 23.03.2010г. по в.гр.д. №1194 по описа за 2009г. на С. окръжен съд,с което е отменено решение № 144 от 16.11.2009г. по гр.д. № 133 по описа за 2009г. на Районен съд Пирдоп в частите му,с които ответника е осъден да заплати сумата от 3 059.80лв., представляваща разлика между изплатените суми за храна по КТД и полагащите му се дневни пари по Наредбата за командировките в страната за периода 23.03.06г.-10.11.08г.,ведно с мораторната лихва до завеждане на иска в размер на 664.41лв.и на законната лихва,считано от 23.03.09г.и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен този иск като неоснователен,потвърдено е решение № 144 от 16.11.2009г. по гр.д. № 133 по описа за 2009г. на Районен съд Пирдоп в частите му,с които [фирма] е осъдено да заплати на Н. Д. К. следните суми: 10 081.38лв.-неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд в работни дни за периода 23.03.06г.-10.11.08г.,ведно с мораторна лихва до завеждане на исковата молба от 2 188.85лв., 164.22лв.- неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд в празнични и почивни дни за периода 23.03.06г.-10.11.08г.,ведно с мораторна лихва до завеждане на исковата молба от 34.26лв., ведно със законната лихва за забава върху посочените главници,считано от 23.03.2009г. до окончателното й изплащане и са присъдени следващите се такси и разноски. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт на основание чл.281 т.3 от ГПК и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявените искове.Претендира направените по делото разноски. С определение № 1057 от 29.10.2010г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставените два въпроса - 1.за предпоставките,на които следва да отговаря положения труд,за да се счете,че е налице хипотезата на ненормиран работен ден по смисъла на чл.139а от КТ и разграничаването му от извънредния труд по чл.143 от КТ и 2. за възможността на въззивния съд да се произнася по непредявено възражение,който въпрос се поставя във връзка с мотивите на съда,че колективните трудови договори, действали в предприятието през исковия период не са имали действия спрямо ищеца. В съдебно заседание касаторът се представлява от процесуален представител,който поддържа както изложените съображения,така и направеното искане в касационната жалба,като допълнително представя писмени бележки.Претендира направените разноски.Ответника не се явява и не изразява друго становище освен изложеното в писмения отговор. Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Подадената касационната жалба срещу въззивния акт в частта,с която е потвърдено решението на РС,като е осъден ответника/сега касатор/ да заплати сумата от 164.22лв.- неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд в празнични и почивни дни за периода 23.03.06г.-10.11.08г.,ведно с мораторна лихва до завеждане на исковата молба от 34.26лв. е недопустима- на основание чл.280 ал.2 от ГПК-пред вид размера на обжалваемия интерес,който е под 1 000лв.На това основание- в тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане,а образуваното производство прекратено. По поставените въпроси, във връзка с които е допуснато касационно обжалване: За да се счете,че едно лице полага труд при ненормиран работен ден е необходимо да са налице две предпоставки.Първата е - заеманата от лицето длъжност да е включена в нарочния списък на длъжностите,за които се установява ненормиран работен ден,който списък следва да е определен с нарочна писмена заповед на работодателя и втората е- на работника да е осигурено ползването на допълнителен платен годишен отпуск по чл.156 ал.1 т.2 от КТ,с който да е компенсирана работата му над редовното работно време.Установяването на работа за съответните длъжности при ненормиран работен ден става от работодателя след проведени консултации с представители на синдикалните организации и с представители на работниците и служителите по чл.7 ал.2 от КТ. Задължението на конкретния работник или служител за работа при режим на ненормиран работен ден се поражда с включването на неговата длъжност в горепосочения списък и съществува докато тя се съдържа в списъка. Работното време,през което се полага труд при ненормиран работен ден е редовно работно време и трудът не се оформя и не се заплаща като извънреден труд.Правилата за работа на ненормиран работен ден важат само за работните дни.Работата през почивните и празничните дни е на общо основание извънреден труд/защото се полага извън установеното за длъжността редовно работно време/. Поради така дадения отговор на постановените въпроси- подадената касационна жалба е основателна: Ищецът/сега ответник по касация/ е работил в [фирма][населено място] на длъжността”шофьор на лек автомобил”,като му е било възложено да извършва превоз на директора „Човешки ресурси”.Със свидетелски показания/св.И.,Й. и С./ е установено,че около 7.30ч.той е вземал съответния директор от[населено място],като обичайно го е превозвал до[населено място],а вечерта е приключвал обратния курс до около 19.00часа/понякога и по-късно/, когато е оставял автомобила на платен паркинг.По делото са представени около 200 пътни листи за периода 03.2006г.-11.2008г.,въз основа на които вещото лице,изготвило приетата по делото експертиза е определило и остойностило разликата между отработените часове и норматива часове при нормална продължителност на работното време.Въз основа на така даденото заключение и факта,че представените пътни листи не са оспорени от работодателя, въззивният съд е уважил предявените искове.Счел е,че последният не е доказал възражението си,че ищецът е работил на ненормиран работен ден.Този си извод е мотивирал с обстоятелството,че ответникът не е установил,че ищецът е бил член на синдикална организация,страна по КТД или че се е присъединил към КТД, поради което КТД,действали в предприятието през процесния период не са имали действие спрямо ищеца и определящи за решаването на споровете му страните следва да бъдат трудовия договор на ищеца и допълнителните споразумения към него. Настоящият съдебен състав, съобразно дадения по-горе отговор на поставения въпрос, не споделя изводите на въззивен съд. Безспорно установените по делото факти,че длъжността на ищеца е била включена в списъка на длъжностите,за които се установява ненормиран работен ден/който списък е определен с нарочна писмена заповед на работодателя/ и че на него му е било осигурено ползването на допълнителен платен годишен отпуск по чл.156 ал.1 т.2 от КТ /вж. заключението на приетата експертиза/ са достатъчни, за да се приеме за доказано възражението на работодателя,че ищецът е работил на ненормиран работен ден.На това основание- положения от него труд по време на работните дни от седмицата/без почивните и празничните дни/не е извънреден и за него не му се дължи допълнително заплащане.В случая – дали ищецът е бил член на синдикална организация,страна по КТД и дали се е присъединил към КТД- са ирелевантни за спора въпроси,тъй като не съществува подобно изискване за да се счете,че е полаган труд на ненормиран работен ден. Релевантното в случая е че- изискването на чл.139а ал.1 от КТ - работодателят да установи длъжностите,полагащи труд при ненормиран работен ден-след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл.7 ал.2 от КТ- е било изпълнено. Предявеният иск за присъждане на възнаграждение за положен извънреден труд е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Пред вид направеното искане, изхода от спора и на основание чл.78 от ГПК – в полза на касатора се дължат направените по делото разноски, които са в общ размер на 2 892лв./от тях за държавна такса пред касационната инстанция -736лв. пред въззивната инстанция- 456лв.,за експертиза пред първата инстанция-200лв.,за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция- 700лв.и пред въззивната- 800лв./. С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационната жалба на [фирма][населено място],представлявано от изпълнителния директор Ц. против въззивно решение № 131 от 23.03.2010г. по в.гр.д. №1194 по описа за 2009г. на С. окръжен съд в ЧАСТТА,в която е потвърдено решение № 144 от 16.11.2009г. по гр.д. № 133 по описа за 2009г. на Районен съд Пирдоп,с което е осъден да заплати на Н. Д. К. сумата от 164.22лв.- неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд в празнични и почивни дни за периода 23.03.06г.-10.11.08г.,ведно с мораторна лихва до завеждане на исковата молба от 34.26лв.и законната лихва върху главницата и ПРЕКРАТЯВА в тази част производството по гр.д.№ 812 по описа за 2010г.на ВКС. ОТМЕНЯ въззивно решение № 131 от 23.03.2010г. по в.гр.д. №1194 по описа за 2009г. на С. окръжен съд в останалата му потвърдителна част и в частта за присъдените разноски,като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Д. К. Е. [ЕГН] от[населено място] 1704 кв.Л. [улица] вх.”А” ет.5 ап.12 против [фирма][населено място],представлявано от изпълни-телния директор Ц. иск за заплащане на сумата от 10 081.38лв.- представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд в работни дни за периода 23.03.06г.-10.11.08г.,ведно с мораторна лихва до завеждане на исковата молба от 2 188.85лв.,ведно със законната лихва върху главницата. ОСЪЖДА Н. Д. К. Е. [ЕГН] от[населено място] 1704 кв.Л. [улица] вх.”А” ет.5 ап.12 ДА ЗАПЛАТИ на [фирма][населено място],представлявано от изпълнителния директор Ц. сумата от 2 892лв./две хиляди осемстотин деветдесет и два лева/, представляваща направените по делото разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.