6 РЕШЕНИЕ № 280 София,20.07.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №888/2010 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано по касационна жалба от адв. А. Ш. – процесуален представител на ответника по исковата молба Л. Т. И. от [населено място], против въззивно решение от 19.3.2010 г., по гр.д. №42/2010 г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което е оставено в сила решение №539/20.11.2009 г. по гр.д.№1593/2009 г. по описа на Шуменския районен съд в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на детето Н. Л. И. е предоставено на майката И. Т. И. и е определен размера на дължимата от бащата Л. Т. И. в полза на детето месечно издръжка. С определение №266/16.02.2010 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по процесуалноправния въпрос “Допустимо ли е за първи път пред въззивната инстанция да се въвеждат нови обстоятелства от въззиваемата страна ?“. Въпросът е допуснат с оглед допускането от страна на въззивния съд на нови доказателства, установяващи нови обстоятелства в отговора на въззивната жалба по чл.263 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV за да се произнесе съобрази следното: По точното приложение на закона по поставения в изложението въпрос: Разпоредбата на чл.266, ал.1 ГПК сочи, че във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство”. Разпоредбата на алинея втора от същата правна норма установява, че “До приключване на съдебното дирене страните могат да: 1. твърдят нови обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата съответно в срока за отговор; и 2. твърдят нововъзникнали след подаване на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.” Третата алинея на горепосочената норма предвижда, че “Във въззивното производство може да се иска събиране на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения.” Предвид поставения от касационния жалбоподател въпрос въвеждането на нови обстоятелства от въззиваемата страна не е допустимо по принцип – чл.266, ал.1 ГПК. Останалите две алинеи изчерпателно посочват хипотезите, при които страните по спора могат да навеждат нови обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства. Не такъв обаче следва да е отговорът на поставения въпрос когато следва да се спазва принципът заложен в чл.3, ал.3 от Закона за закрила на детето, който доразвива основното конституционно начало/чл.14 от Конституцията/, за поставяне на децата под закрилата на държавата и обществото. В посочения смисъл отговор на въпроса е даден с решение №211/30.6.2011 г. по гр.д.№995/2010 г. на ВКС, ІV г.о. Съгласно посоченото решение закрилата на детето се основава на принципа на осигуряване на най-добрия интерес за него. В решението е прието, че съобразно вида или характера на заявеното искане, когато то касае и осигуряването на най-добрия интерес за детето и особено в случаите, когато съдът служебно трябва да събере доказателства и предприеме мерки, съдът не е обвързан от исканията на родителите, нито от процесуалното им поведение, а преценява всички обстоятелства и се произнася с оглед интересите на детето. Поради това съдът не може да откаже да прецени твърдение на страна или доказателствено искане, въпреки че това станало след установените в ГПК срокове. Следователно преклузията е неприложима, когато се сочат нови обстоятелства и се искат нови доказателства извън хипотезите на чл.147 и чл.266, ал.2 ГПК, когато те са във връзка с установяване интереса на детето в съответните производства. По основателността на касационната жалба. С обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че е упражняването на родителските права следва да бъде възложено на майката. При достигане до този извод съдът е съобразил, че и двамата родители силно желаят на упражняват родителската власт над детето, че условията, при които и двамата живеят са подходящи от хигиенно-битова гледна точка за отглеждане на детето. Съдът е отчел обстоятелството, че след фактическата раздяла на родителите детето живее с майката и съжителят й Т., свикнало е с тази нова обстановка и с обкръжението в този дом, като е отчетен е факта, че майката ползва отпуск за бременност, раждане и отглеждане на новородено дете, поради което има възможност да полага постоянно грижи за детето от брака на страните. Отчетен е и факта, че от доказателствата по делото не се установява различие във възпитателските качества на двамата родители, като е направен извод, че вината на съпругата за разстройството на брака не рефлектира върху възпитателските умения на майката. Прието, че ответникът по иска не е доказал твърдението си, че по време на съвместния му живот с ищцата той преимуществено е полагал грижи за детето, както и че ищцата е имала несериозно отношение към родителските си задължения. Изводът на съда е обоснован с данни по делото, от които се установява, че майката е следила за здравословното състояние на детето и е задоволявала нуждите му от медицински и стоматологични услуги. Не е възприето като неполагане грижи от страна на майката обстоятелството, че бащата е извършил ремонт в семейното жилище, както и че той многократно е водил и вземал детето от детската градина, и се е занимавал след това с него. Окръжният съд е възприел всички тези факти като нормално поделяне грижите за детето от неговите родители. Не е зачетен фактът, установен от свидетеля С., че майката се е карала на детето, което според бащата представлява израз на грубо отношение към детето. Не е отчетен като лошо поведение спрямо детето и факта, че детето е преместено от майката в друга, по близка до новото жилище на майката, детска градина, тъй като това улеснява полагане на грижи за него. При преценка на критерия – помощ от трети лица въззивната инстанция е дала предпочитание на майката, предвид обстоятелството, че грижи за детето при нужда ще полага неговата баба – майка на майката. Съдът е стигнал до извод, че относно бащата не се установява наличие на такава помощ, а само намерение за наемане на жена, която да полага грижи при нужда. В заключение на мотивите си окръжният съд е приел, че с оглед възрастта на детето и неговия пол майката е тази, при която детето би се чувствало по-добре. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Твърди се, че въззивната инстанция е подходила формално към ангажираните по спора доказателства като съдът не е положил усилия за събиране на доказателства и изясняване на обстоятелства, свързани с възпитателските качества на двамата родители и отглеждане на детето, надзора и възпитанието му, с моралния лик на родителите, поведението и отношението им към детето. Визираните в касационната жалба доводи изцяло оспорват изводите на въззивната инстанция. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което родителските права върху роденото от брака дете се предоставят на бащата с режим за контакти за майката, като последната бъде осъдена да заплаща на бащата издръжка за детето. Претендират се разноски. Ответницата по касация – И. Т. И., посредством процесуалния си представител – адв. Е., е депозирала отговор по чл.287 ГПК. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба и взе предвид отговора на ответницата по касация намира за установено следното: Решението на Шуменският окръжен съд е правилно. Даденото от въззивната инстанция разрешение на спора относно упражняването родителските права върху детето Н. е в съответствие с отговора на поставения от касационния жалбоподател въпрос. Обосновано е прието, че и двамата родители силно желаят на упражняват родителската власт върху детето, както и че двамата имат при условия, които са подходящи от хигиенно-битова гледна точка за неговото отглеждане. Законосъобразно е отчетено, че след фактическата раздяла на родителите детето живее с майката и съжителят й Т., свикнало е с тази нова обстановка и с обкръжението в този дом, като е отчетен и фактът, че майката ползва отпуск за бременност, раждане и отглеждане на новородено дете, поради което има по-голяма възможност лично да полага грижи за детето Н.. Правилно е отчетен фактът, че при отсъствието на различие във възпитателските качества на двамата родители, недоказано се явява твърдението на ответника по иска, че по време на съвместния му живот с ищцата, той преимуществено е полагал грижи да детето, както и че ищцата има несериозно отношение към родителските си задължения. Обосновани са изводите на съда, че майката е следила за здравословното състояние на детето и е задоволявала нуждите му от медицински и стоматологични услуги, което представлява част от поделяне грижите за детето от родителите му. Правилно е отчетено, че преместването на детето в друга детска градина не представлява лошо поведение спрямо него, предвид обстоятелството, че новото жилище на майката е по-близо до новата детска градина. При преценка на критерия – помощ от трети лица, въззивната инстанция правилно е дала предпочитание на майката, предвид обстоятелството, че грижи за детето при нужда ще полага неговата баба – майка на майката, при положение, че относно бащата не се установява наличие на такава помощ, а само намерение за наемане на жена, която да полага грижи при нужда. Не на последно място, и с оглед изложеното до тук обосновано е прието, че, че с оглед възрастта на детето и неговия пол майката е тази, при която детето би се чувствало по-добре. Поради това касационната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението на въззивната инстанция в обжалваната част следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на Бюрото за правна помощ в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение първо от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 19.3.2010 г., по гр.д.№42/2010 г. по описа на Шуменския окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решение №539/20.10.2009 г. по гр.д.№1593/2009 г. на Шуменския районен съд в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на детето Н. Л. И. е предоставено на майката И. Т. И. и е определен размера на дължимата от бащата Л. Т. И. в полза на детето Н. месечна издръжка. ОСЪЖДА Л. Т. И., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], ул.”Д-р П. Б.” №2, вх.2, ет.5, ап.38, да заплати на БЮРОТО ЗА ПРАВНА ПОМОЩ деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100/сто/ лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: