Р Е Ш Е Н И Е   № 325   София, 28 юни 2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на девети юни две хиляди и десета година в състав :                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                  ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                       НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 262/2010 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на частния тъжител К. С. К. против въззивно решение № 104/16.03.2010 г., постановено по ВНОХД № 40/2010 г. от Окръжен съд - Благоевград, с което е отменена осъдителната присъда на районен съд – Разлог и на основание чл. 334, т. 4 във вр. с чл. 24, ал.4, т. 5 от НПК е прекратено наказателното производство. С първоинстанционната присъда от 26.11.2009 г., постановена по НОХД № 551/08 г., подсъдимите А. Г. Р. и М. А. С. са били признати за виновни в това, че на 07.06.2008 г. в съучастие като съизвършители са причинили на К. С. К. лека телесна повреда по чл. 130, ал.1 от НК. Наложените наказания са, както следва : за Р. - “пробация” със съответните пробационни мерки, а за С. – “глоба” в размер на 200 лева. Със същата присъда подсъдимият С е бил признат за виновен и за извършено престъпление по чл. 146, ал.1 от НК спрямо частния тъжител К. Наложеното наказание е “глоба” в размер на 1000 лева, която е определена и като най- тежко наказание при условията на чл. 23 от НК. Въззивното решение, предмет на касационен контрол, е постановено по жалбата на подсъдимите, като присъдата е отменена, а производството, образувано по частната тъжба на К. , е прекратено на основание чл. 24, ал.4, т. 5 от НПК. Жалбата, подадена от името на частния тъжител К. се позовава на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Твърди се, че производството е прекратено неправилно, тъй като за съдебното заседание, проведено пред първата инстанция на 25.05.2009 г., тъжителят и неговият повереник не са се явили, но последният е уведомил съдия-докладчик за друг служебен ангажимент по телефона и след като е бил известен, че разглеждането на делото ще се отложи, поради непредставяне на заключение на вещото лице. Отправеното искане е за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от втората инстанция. В съдебното заседание пред касационната инстанция е взел участие само прокурорът от Върховната касационна прокуратура, който изразява становище за неоснователност на жалбата. Останалите страни не се явяват, редовно призовани. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Жалбата е основателна. От данните по делото се установява, че за съдебното заседание, насрочено за 25.05.2009 г., частният тъжител и неговият повереник са били редовно призовани, чрез уведомяването им в предходното съдебно заседание. Няма спор, че съгласно разпоредбата на чл. 24, ал.4, т. 5 от НПК наказателното производството за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия се прекратява, ако частният тъжител не се яви без уважителна причина. Разпоредбата е неприложима в случаите, когато вместо частния тъжител се яви повереник. По принцип законодателят не изисква непременно частният тъжител да се яви в съдебното заседание, защото същият може да упълномощи повереник, който да поддържа обвинението. Последният също може да бъде възпрепятстван да се яви по уважителни причини, което обстоятелство препятства възможността производството да бъде прекратено на основание чл. 24, ал.4, т. 5 от НПК. По конкретното дело, повереникът на частният тъжител твърди, че е заявил пред съдията (макар и по телефон) уважителни причини, препятствали го да се яви в съдебно заседание. Тези изявления, съчетани с основанията за отлагане на делото (неявяване на вещо лице, надлежно отразено в съдебният протокол), очертават, че отсъствието на частния тъжител и неговия повереник не е резултат от липса на заинтересованост към образувания процес. Напротив, процесуалното поведение на частният тъжител, преди това съдебно заседание, а и след това, недвусмислено сочи на изискуемата се процесуална инициатива за защита на интересите му в съдебния процес. Ето защо въззивното решение подлежи на отмяна. Съдът не е имал основание да прекратява производството, тъй като неявяването на повереника е било по уважителни причини. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.3 т.2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ въззивно решение № 104/16.03.2010 г., постановено по ВНОХД № 40/2010 г. от Окръжен съд – Благоевград. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на окръжния съд от друг състав.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : О. М.1.   2.   ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Р. Керанова. Изразявам несъгласие с мнозинството на съдебния състав, че решението подлежи на отмяна и ново разглеждане, поради следното : Частният тъжител встъпва в процеса, за да отстоява своите права и законни интереси. От неговата воля зависи, дали да повдигне и поддържа обвинението пред съда, като за разлика от държавния обвинител (респек. частния обвинител по дела от общ характер), може да предизвика прекратяване на производството, като един от способите е оттегляне на тъжбата – изрично или мълчаливо. Последното е налице при предпоставките, визирани в чл. 24, ал.4, т. 5 от НПК. Неявяването на частния тъжител в съдебното заседание на първоинстанционния съд без уважителни причини съставлява процесуално основание за прекратяване на наказателното производство, възникнало като резултат от поведението на лицето, по чиято воля е образуван наказателния процес. Без значение за този изход на делото, кога е възникнало основанието (в кое по –ред заседание). Законът не обвързва това с първото по делото заседание и то обяснимо следва при сравнение разпоредбите на чл. 271, ал.4, чл. 289, ал.1 от НПК. При установяване на предпоставките по чл. 24, ал.4, т. 5 от НПК, съдът задължително прекратява наказателното производство и това не зависи от волята на подсъдимия, каквото условие се поставя при наличието на други основания за прекратяване (виж чл. 289, ал. 2 във вр. с чл. 24, ал. 2 от НПК). Ето защо определението на първостепенния съд, постановено в съдебното заседание на 17.06.2009 г., с което е отхвърлено искането на процесуалния представител на подсъдимите за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал.4, т. 5 от НПК, при съображения, че последният е пропуснал възможността да направи такова възражение в предходното съдебно заседание, е процесуално недопустимо. На следващо място, наистина, явяването на повереник изключва прекратяването на наказателното производство при предпоставките на чл. 24, ал.4, т. 5 от НПК. Законът обаче изисква явяването на повереник, винаги когато частният тъжител не се явява без уважителни причини. В случаите, когато частният тъжител не се явява, без да посочи уважителни причини за това, не се явява и неговия повереник производството следва да бъде прекратено. Вярно е, че причините, поради които не се явява повереникът може и да са уважителни (или не). Стриктният прочит на разпоредбата на чл. 271, ал. 1-7 от НПК ясно очертава, че неявяването на повереник на частния тъжител не е основание включително и за отлагане на делото, както е предвидено за повереника на частния обвинител, граждански ищец и граждански ответник, поради което отсъствието на повереник, съчетано с неявяването на частния тъжител без уважителни причини, предполага правоприложението на чл. 24, ал.4, т. 5 от НПК. По конкретното дело, частният тъжител, редовно призован, не се е явил без уважителни причини. Твърденията, изложени в жалбата, се отнасят до наличието на причини за неявяване само на повереника, но не и за неявяването на частния тъжител. Отделен е въпросът, че тези твърдения са голословни. В протокола за съдебното заседание, проведено на 25.05.2009 г., липсва отбелязване за наличието на такива причини, респективно за надлежното уведомление на съда, а е известно значението на протокола като доказателствено средство. Аргументация в тази насока липсва и във вече цитираното определение на съда за отхвърляне на искането на защитата за прекратяване на наказателното производство. При тези съображения, намирам, че въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила, поради което подписвам настоящето решение при особено мнение.     О. М. съдия : (Р. Керанова)