Р Е Ш Е Н И Е №.12 гр. София,25.03.2016 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и шести януари, две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1018 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. А. П., чрез настойниците му Й. Г. П. и А. И. П. срещу решение №2432 от 23.12.2014 г. по в.гр.д.№3405/2014 г. на Софийски апелативен съд. С обжалваното решение е отменено решение от 02.07.2014 г. по гр.д.№13337/12 г. на СГС, ГО, I-14 с-в, в частта, с която искът по чл.226, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат от ПТП, ведно със законната лихва от 30.10.2009 г., предявен от И. А. П., чрез настойниците му Й. Г. П. и А. И. П. срещу ЗАД [фирма] е уважен за разликата от 400 000 лв. до 700 000 лв., вместо което искът е отхвърлен за посочената разлика и е разпределена отговорността за разноските. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд не е обсъдил и съобразил всички обективно съществуващи факти, свързани със състоянието на пострадалия – млад човек, намиращ се в състояние на „будна кома” след ПТП, настъпило през 2009 г., което състояние не е преодоляно и няма изгледи за възстановяване на физическото и психично състояние на пострадалия. Навеждат се доводи, че в мотивите на съдебното решение не са посочени причините и критериите за определяне на присъденото обезщетение като справедливо, а и липсва коментар на обема на претърпените от пострадалия физически болки и страдания, както и на другите критерии, въз основа на които следва да бъде определено конкретното обезщетение, за произтичащите от непозволеното увреждане неимуществени вреди, според дадените с ППВС №4/68 г., задължителни за съдилищата разяснения. Ответникът по касация ЗАД [фирма] и третото лице помагач МБАЛ [фирма], не заявяват становище. С определение №586 от 26.10.2015 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД и следва ли съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите” и конкретната икономическа обстановка, с възрастта на увредения, общественото му положение, с интензитета на претърпените болки и страдания и с общото му състояние, както и с практиката на други съдилища. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение, с което искът по чл.226, ал.1 от КЗ е отхвърлен за разликата над сумата от 400 000 лв. до пълния предявен размер от 700 000 лв., въззивният съд е приел, че при категорично установеното вегетативно състояние на пострадалия ищец, т.нар „будна кома”, с неблагоприятна дългосрочна прогноза и трайно пожизнено инвалидизиране и то на млад човек, е трудно да се прецени кой е справедливия размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД, като наличието на очевидна обреченост провокира чисто човешка емоция към съчувствие и нагласа за пълно удовлетворяване на претенцията от 700 000 лв., но тази сума може да се приеме като едно цяло и достойно обезщетение за всички вреди, включително и имуществени, за които обаче иск не е предявен, а справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди се явява сумата от 400 000 лв. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана задължителната съдебна практика /обобщена в ППВС №4/68 г., доразвита в множество решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК - решение №151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн. др. /, според която, при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от лице в резултат на причинени му от деликт телесни увреждания, следва да се вземат предвид, както възрастта на пострадалия, характерът и тежестта на увреждането, интензитетът и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, и прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Въззивното решение е постановено в отклонение с цитираната задължителна практика, което налага и частичната му отмяна на основание чл.281, т.3 от ГПК, както поради несъобразяването на въззивния съд с всички обективно съществуващи и установени факти, свързани със състоянието на пострадалия, така и поради неотчитане в тяхната цялост на визираните по-горе критерии за определяне на справедливо обезщетение за произтичащи от деликт неимуществени вреди. Установените по делото увреждания на двадесет и една годишния към момента на ПТП ищец, са довели същия до продължаващото и понастоящем състояние с изключително неблагоприятна дългосрочна прогноза - т.нар. „будна кома” /при което е налице постоянна пълна загуба на съзнание, разстройство на мозъчно-паметовите и познавателните способности за усещане, възприятия и представи, невъзможност за мислене, загуба на волеви движения, липса на реакции на външни дразнители и вътрешни нужди, разстройства на дихателната, сърдечно-съдовата система и на тазовите резервоари/, като ищецът не е в състояние да разбира и осъзнава всекидневната текуща предметна и социална действителност и да ръководи своето поведение. Това му състояние, което неминуемо довежда до трайна инвалидизация, както и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица /§27, ал.2 от ПЗР на КЗ /отм.//, мотивират настоящия състав да приеме, че справедлив по смисъла на чл.52 от ЗЗД, е размер на обезщетението за неимуществени вреди от 550 000 лв. Като е отхвърлил иска за разликата над сумата от 400 000 лв. до сумата 550 000 лв., въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени на основание чл.293, ал.2 от ГПК, а спорът следва да се разреши по същество, като се присъди на касатора допълнително обезщетение в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва от момента на произшествието – 30.10.2009 г. до окончателното плащане. С оглед изхода на спора по иска по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта му за присъждане на разноски в полза на ищеца над сумата от 983 лв. до сумата от 1351.50 лв., в частта му за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Ч. над сумата от 12 830 лв. до сумата от 17 180 лв. и в частта му за заплащане от ЗАД [фирма] в полза на СГС, на държавна такса над сумата от 16 000 лв. до сумата от 22 000 лв. В останалата част обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация дължи на касатора направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 4 750 лв., на основание чл.38 от ЗА дължи на адвокат Ч. и сумата от 4 350 лв., адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство по чл.38 от ЗА пред въззивния съд, а на основание чл.78, ал.6 от ГПК - заплащане на държавна такса за въззивното производство в размер на 3 000 лв. и държавна такса за касационното производство в размер на 3 000 лв. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение №2432 от 23.12.2014 г. по в.гр.д.№3405/2014 г. на Софийски апелативен съд: в частта, с която след частична отмяна на решение от 02.07.2014 г. по гр.д.№13337/12 г. на СГС, ГО, I-14 с-в, е отхвърлен искът по чл.226, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат от ПТП, ведно със законната лихва от 30.10.2009 г., предявен от И. А. П., чрез настойниците му Й. Г. П. и А. И. П. срещу ЗАД [фирма] за разликата от 400 000 лв. до 550 000 лв. и в частта, с която е отменено решение от 02.07.2014 г. по гр.д.№13337/12 г. на СГС, ГО, I-14 с-в в частта му за присъждане на разноски в полза на ищеца над сумата от 983 лв. до сумата от 1351.50 лв., в частта му за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Ч. над сумата от 12 830 лв. до сумата от 17 180 лв. и в частта му за заплащане от ЗАД [фирма] в полза на СГС, на държавна такса над сумата от 16 000 лв. до сумата от 22 000 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗАД [фирма][ЕИК] да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ на И. А. П. [ЕГН], чрез настойниците му Й. Г. П. [ЕГН] и А. И. П. [ЕГН] допълнително сумата от 150 000 лв. /разлика от сумата от 400 000 лв. до 550 000 лв./, обезщетение за неимуществени вреди, вследствие увреждания, причинени при ПТП от 30.10.2009 г., ведно със законната лихва от 30.10.2009 г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА ЗАД [фирма][ЕИК] да заплати на И. А. П. [ЕГН], чрез настойниците му Й. Г. П. [ЕГН] и А. И. П. [ЕГН] и сумата от 368.50 лв., разноски пред първоинстанционния съд и сумата от 4 750 лв., разноски пред ВКС. ОСЪЖДА ЗАД [фирма][ЕИК] да заплати на адвокат С. С. Ч. от САК и сумата от 4 350 лв., адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство по чл.38 от ЗА пред първоинстанционния съд и сумата от 4 350 лв., адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство по чл.38 от ЗА пред въззивния съд. ОСЪЖДА ЗАД [фирма] ЕИК000694286 на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на СГС, сумата от 6000 лв., държавна такса за първоинстанционното производство, по сметка на САС, сумата от 3000 лв., държавна такса за въззивната инстанция и по сметка на ВКС, сумата от 3000 лв., държавна такса за касационната инстанция. ОСТАВЯ В СИЛА решение №2432 от 23.12.2014 г. по в.гр.д.№3405/2014 г. на Софийски апелативен съд в останалата му част. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.