Р Е Ш Е Н И Е № 284 гр. София, 18.12.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Илияна Рангелова в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 535 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалби на защитниците на подсъдимите И. Б. У. и В. Ц. В. против въззивна присъда от 07.03.2018 г. на Софийски градски съд, НО, VІІІ-ми въззивен състав, постановена по ВНОХД № 919/2018 г. С тази присъда Софийски градски съд е отменил изцяло присъда от 06.04.2017 г. по НОХД № 13027/2013 г. и вместо това е признал подсъдимите И. Б. У. и В. Ц. В. за виновни в това, че на 19.06.2003 г., в нотариалната кантора на нотариус Д. Д. с район на действие СРС, в съучастие като съизвършители, с цел да набавят за себе си имотна облага, възбудили заблуждение у Ч. В. Ц. (като подсъдимият В. се представил за Р. Ш., а подсъдимата У. за Е. Ш. – собственици на недвижим имот в м. „Г. г.”, [улица]) и с това причинили на В. С. Ц. имотна вреда в големи размери - 29 500 лв., поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК на всеки един от тях е било наложено наказание 1 година лишаване от свобода, което да изтърпят при първоначален общ режим. Подсъдимият В. е бил оправдан по повдигнатото му по-тежко обвинение по чл. 211, пр. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК. В касационните жалба и допълненията към тях са изтъкнати доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 -3 от НПК. С отделно депозирани молби от 12.11.2018 г. подсъдимите В. В. и И. У. са направили изрично искане за прекратяване на наказателното производство поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК. Подсъдимите не се явяват в с. з. пред ВКС, като защитниците им поддържат искането за прилагане на правилата за давността. Прокурорът от ВКП намира искането за основателно, като предлага отмяна на постановената въззивна присъда и прекратяване на наказателното производство поради изтичане на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, намира, че е налице основанието по чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК за отмяна на постановената въззивна присъда и прекратяване на наказателното производство поради изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване съгласно чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК. Подсъдимите В. В. и И. У. са били осъдени за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК (като В. е бил оправдан по първоначално повдигнатото му по-тежко обвинение по чл. 211, пр. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК и в тази част въззивната присъда не е била атакувана и е влязла в сила), извършено на 19.06.2003 г. Предвиденото наказание по този текст е лишаване от свобода от 1 до 8 години, като съгласно чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК наказателното преследване се изключва по давност с изтичането на 10 години. Към настоящия момент са изтекли повече от 15 години и наказателната отговорност е погасена поради изтичане на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивна присъда от 07.03.2018 на Софийски градски съд, НО, VІІІ-ми въззивен състав, постановена по ВНОХД № 919/2018 г. и ПРЕКРАТЯВА наказателното производство срещу подсъдимите В. Ц. В. и И. Б. У. за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.