Р Е Ш Е Н И Е   № 215     София, 08.07.2010 година       В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А         ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и десета година в състав:                                                  Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА                                                       Членове: АЛБЕНА БОНЕВА                                                                            БОРИС ИЛИЕВ             при секретаря  Юлия Георгиева, изслуша докладваното от съдията  Цачева гр.д. № 166 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 810 от 20.07.2009 година е допуснато касационно обжалване на решение № І* от 31.07.2008 година по гр.д. № 410/2008 година на Бургаски окръжен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от С. М. Г. от гр. Б. против “Кроношпан България” Е. , гр. Б., за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 101 от 28.06.2007 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “началник отдел “Автотранспорт” и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 7284,96 лева за периода от 29.06.2007 г. до 29.12.2007 г. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 и т. 3 ГПК поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото процесуален въпрос допустимо ли е едновременно изменение на основанието и петитума на иска, както и по материалноправния въпрос: обусловена ли е законността на уволнение, извършено на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ от изпълнението на задължението на работодателя по чл. 127, ал.1, т.4 КТ за връчване на длъжностна характеристика, явяващ се от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. По констатираната противоречива практика по приложението на чл. 214, ал.1 ГПК: Съгласно трайно установената съдебна практика, израз на която са приложените към касационната жалба определение от 04.06.2007 г. на Великотърновски окръжен съд по гр.д. № 474/2007 г. и определение от 12.12.2006 г. по ч.гр.д. № 416/2006 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение, ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Ищецът може, без да изменя основанието, да измени своето искане, както и да премине от осъдителен към установителен иск и обратно, но не може да изменя едновременно основанието и петитума на иска. В обжалваното въззивно решение на Бургаски окръжен съд е прието, че ищецът може да увеличи размера на иска за обезщетение за вреди от оставане без работа поради незаконно уволнение, включвайки и период на време след предявяване на иска, т.е. че в рамките на производството по чл. 344, ал.1, т.3 КТ едновременното изменение на основание и петитум е допустимо. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че съгласно чл. 241, ал.1 ГПК ( чл. 116, ал.1 ГПК отм.) едновременното изменение на основание и петитум на иска е недопустимо. В производството по чл. 344, ал.1, т.3 КТ обаче това правило се прилага само в случаите, когато изменението засяга период преди завеждане на исковата молба. Когато претенцията за увеличение размера на иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ е за период след предявяването му, изменението е допустимо, тъй като шестмесечният период след уволнението, подлежащ на обезщетяване по чл. 225, ал.1 КТ изтича винаги след двумесечният срок по чл. 358, ал.1, т.2 КТ за предявяване на иска за отмяна на уволнението. По въпроса обусловена ли е законността на уволнение, извършено на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ от изпълнението на задължението на работодателя по чл. 127, ал.1, т.4 КТ за връчване на длъжностна характеристика: Работодателят има задължение по чл. 127, ал.1, т.4 КТ за връчване на длъжностна характеристика на работника при възникване на трудовото правоотношение с оглед съществуване на яснота за възложените трудови функции. Обхвата на първоначално възложените трудови функции и въвеждането на нови изисквания за заемане на длъжността са обективни факти, които са предмет на установяване в хода на съдебното производство по оспорване законността на уволнението, към които факти връчването на длъжностна характеристика за изпълняваната длъжност няма отношение. В обжалваното въззивно решение е прието, че трудовото правоотношение между ищеца С. М. Г. и Е. “Кроношпан БГ” Е. е било прекратено от работодателя със заповед № 101 от 2806.2007 г. на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ. Прието е, че уволнението е извършено незаконно, тъй като на работника са връчени две заповеди за уволнение с взаимно изключващи се основания – по чл. 325, ал.1, т.1 КТ и по чл. 328, ал.1, т.6 КТ; че договорът е прекратен при липса на основанието по чл. 325, ал.1, т.1 КТ, тъй като служителят не е отправял до работодателя изявление, че желае прекратяване на трудовото правоотношение, което е безспорно по делото, а хипотезата на чл. 328, ал.1, т.6 КТ не е налице, тъй като длъжностна характеристика с променените изисквания за заемане на длъжността не е била връчена на работника. В касационната жалба против въззивното решение, подадена от “Кроношпан България” Е. се поддържа, че изводът на съда за наличие на две заповеди за уволнение с взаимно изключващи се основания е необоснован, тъй като оригиналната заповед, връчена на работника съдържа единствено основанието по чл. 328, ал.1, т.6 КТ; че изискването за връчване на работника на длъжностна характеристика е отнесено неправилно към законността на уволнението, което е извършено при наличие на всички законни предпоставки. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания са основателни. Изводът, че уволнението е извършено на две взаимно изключващи се основания е необоснован, формиран без опора в доказателствата по делото. Трудовият договор със служителя С. М. Г. е прекратен със заповед № 101 от 2806.2007 г. на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ, поради това, че служителят не притежава необходимото за длъжността образование, като екземпляр от тази заповед е връчен на служителя при отказ да приеме документа (л. 44 от първоинстанционното производство). Обстоятелството, че работодателят е отразил погрешно текста на основанието за уволнение в друг екземпляр от заповедта, който не е бил връчен на уволнения служител, не може да рефлектира върху законността на уволнението, тъй като не препятства защитата в производството по иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ срещу уволнението по чл. 328, ал.1, т.6 КТ. Неправилен е и формираният в решението извод, че трудовият договор е прекратен в нарушение на закона, тъй като на служителя не е била връчена длъжностна характеристика, съдържаща изменени изисквания за заемане на длъжността. Задължението на работодателя по чл. 127, ал.1, т.4 КТ за връчване на длъжностна характеристика на работника няма отношение към законността на уволнение по чл. 328, ал.1, т.6 КТ – предмет на установяване в трудовия спор за законност на уволнението е притежавал ли е служителят изискващото се за длъжността образование, поради което факта на запознаване с длъжностната характеристика е без правно значение. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил обжалваното решение при необоснованост и в нарушение на материалния закон, поради което решението следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и по арг. от чл. 293, ал.3 ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор. От доказателствата по делото е установено, че в изпълнение на трудов договор от 05.04.2004 година, С. М. Г. е заемал длъжността “началник отдел автотранспорт” в “Кроношпан България” ЕООД”, гр. Б.. С решение на директорите на дружеството по протокол № 100 от 27.06.2007 г. е било утвърдено изискване за висше техническо образование за заемане на длъжността “началник отдел автотранспорт”, каквото образование служителят С. Г. не е притежавал, поради което трудовият му договор е бил прекратен от работодателя със заповед № 101 от 2806.2007 г. на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ. Така установените факти сочат, че трудовото правоотношение е прекратено от работодателя при наличие на законните предпоставки по чл. 328, ал.1, т.6 КТ, поради което предявеният от ищеца С. Г. иск за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 101 от 2806.2007 г. следва да се отхвърли като неоснователен. С оглед обусловеният им характер, като неоснователни следва да се отхвърлят и обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение решение № І* от 31.07.2008 година по гр.д. № 410/2008 година на Бургаски окръжен съд. ОТХВЪРЛЯ предявените от С. М. Г. от гр. Б. против “Кроношпан България” ИООД, гр. Б. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 101 от 28.06.2007 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “началник отдел “Автотранспорт” и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 7284,96 лева за периода от 29.06.2007 г. до 29.12.2007 г. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: