Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 428

гр. София, 03.06.2020 г.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова гр. дело № 2451 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. И. И. и Р. Т. И. от [населено място], подадена чрез процесуалния им представител адв.П. С. от Я. адвокатска колегия срещу решение № 7 от 15.2.2019 г, постановено по в.гр.дело № 340/2018 г на Апелативен съд-Бургас, с което е потвърдено решение № 210/6.7.2018 г по гр.дело № 1738/2017 г по описа на Окръжен съд-Бургас.С първоинстанционното решение е прогласен за нищожен договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт/ №/, т.6, рег/ №/, по н.д. /№/ от 5.12.2008 г, на нотариус с район на действие Бургаски районен съд, по силата на който „Каучукова компания ДС“ ООД, представлявана от С. И. е прехвърлила на С. И. недвижим имот с идентификатор /№/, представляващ ателие за творческа дейност с площ от 53, 03 кв.м, ведно с прилежащи общи части, находящо се в [населено място], [улица], намиращо се в сграда /№/ за сумата 31 500 лв с ДДС, като накърняващ добрите нрави.Осъдил е С. И. И. и Р. Т. И. да предадат на „Каучукова компания ДС“ ООД, представлявано от Д. Г. Ш. и С. И. И. заедно и поотделно владението на този недвижим имот на основание чл.108 ЗС, като е осъдил ответниците да заплатят на дружеството на основание чл.78 ал.3 ЗЗД сумата 9693, 92 лв.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е недопустимо, неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.Счита, че с направеното валидно изявление за отказ от иска, съдът е десезиран, което представлява пречка за произнасяне а съда по съществото на спора, с оглед на което постановения въззивен акт е процесуално недопустим. Преценката на съда следва да се сведе единствено до това дали лицето, което е извършило отказа от иска е легитимирано да го направи, но не и дали това действие е в интерес на дружеството.Иска се допускането му до касационен контрол, обезсилването му като недопустимо и прекратяване на производството по делото, респ. отмяната му като неправилно и постановяване на друго, с което исковете бъдат отхвърлени като неоснователни, ведно със следващите се от това законни последици.

Ответникът по касационната жалба „Каучукова компания ДС“ ООД оспорва същата, по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв.К. Т.-особен представител.Подържа, че не са налице основания за допускане на решението до касационен контрол.Претендира разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.

Предявени са искове по чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД за прогласяване нищожността на сделка, поради противоречие с добрите нрави, евентуален иск по чл.40 ЗЗД за недействителност на същата, тъй като представителят и лицето, с което той е договарял са се споразумели във вреда на представлявания и иск по чл.108 ЗС за ревандикация на същия имот.

С обжалваното въззивно решение, Бургаски апелативен съд е прогласил за нищожен, като накърняващ добрите нрави на основание чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД договорът за покупко-продажба, сключен между търговско дружество „Каучукова компания ДС“, представлявано от управителя на дружеството С. И. като продавач, а от друга страна като купувач С. И. в лично качество.На основание чл.108 ЗС приобретателите по сделката С. И. и съпругата му Р. И. са осъдени да предадат на дружеството собствеността и владението на недвижимия имот, предмет на нищожната сделка.Приел е, че при първоначалното разглеждане на делото, на 17.2.2015 г и на 20.3.2015 г е подадена молба за отказ от иска, която не съдържа валидно волеизявление в този смисъл.Приел е, че с връчване на преписа от исковата молба С. И. е придобил качеството ответник по делото и не би могъл валидно да упражни правата като управител, извършвайки отказ от предявените от другия управител искове.Това е така, защото от една страна той заема позиция на ответник като физическо лице, а от друга чрез изявлението за отказ от иска, заема позицията на ищец.Това положение изпълва хипотезата на чл.29 ал.4 ГПК, поради което първоинстанционният съд е действал в съответствие с процесуалния закон като е назначил особен представител на ищцовото дружество.Особеният представител не е подържал заявеният отказ от иска, поради което първоинстанционното решение е прието за валидно и допустимо.Прието е за неоснователно твърдението на ответниците, че при връщане на делото за ново разглеждане съдът не им е връчил препис от исковата молба.Назначеният особен представител е приподписал първоначалната искова молба, без изменения и допълнения.Не е направено нито допуснато изменение на първоначалната искова претенция, не са твърдени нови факти обстоятелства, нито пък искания за нови доказателства, като при това положение подаденият от ответниците на 22.6.2015 г писмен отговор по чл.131ГПК запазва действието си.По иска за нищожност на сделката, поради накърняване на добрите нрави, въззивният съд е приел следното : когато се преценява дали една сделка противоречи на добрите нрави, съдът не може да се ограничи само до нейното формално съдържание, а поради естеството на сочения порок следва да съобрази дали последиците, крайният резултат от сделката са съвместими с общо приетите житейски норми за справедливост и добросъвестност.Добрите нрави са накърнени когато сделката и съпътстващите я други обстоятелства, преценени комплексно са довели до неоправдано разместване на имуществени права.

Приел е, че в своя писмен отговор по делото ответниците са описали определени обстоятелства, които представляват признание на отделни факти относно сключване на сделката.Така напр., че през 2005 г като съпрузи са взели решение да закупят имота в [населено място] директно от строителя, като за целта са им били необходими средства, с които не разполагали.Очаквайки да ги набавят от продажбата на свой собствен имот в [населено място], но сделката се забавила.Затова ответникът сключил сделката от името на дружеството, представлявайки го като негов управител и по банков път превел продажната цена, ползвайки средства на дружеството.Съдът е приел, че от гледна точка на фирмената лоялност това действие сочи на нагласа да бъдат използвани дружествени средства за задоволяване на лични нужди, което не кореспондира на принципа за добросъвестност при водене на дружествените дела и не прадставлява поведение на добър търговец.

Приел е, че ответникът И. е упражнявал правата си на управител при нарушение на принципите на добросъвестност и фирмена лоялност, както по отношение на дружеството, така и по отношение на съдружника си.Поради професионалните си знания и умения като счетоводител и по вътрешна уговорка между двамата уплавители, И. е отговарял за счетоводната дейност на дружеството, като лично се е занимавал с оперирането по банковата сметка на дружеството и с касовите операции.Когато имотът е придобит от дружеството у Ш. не е съществувало съмнение, че се придобива актив за осъществяване на общата дейност.От показанията на св.К. се установява, че последният е узнал за прехвърлянето на имота от дружеството на И. едва през 2011 г.Това разпоредително действие злепоставя интересите на дружеството и е в лична изгода на приобретателя по сделката, доколкото решението е взето еднолично, без знанието на другия управител /от приетото заключение на съдебно-графологическата екстпертиза е установено, че същият не е подписал протокола, съдържащ негово „съгласие“ за прехвърляне на имота/.Противоречивите счетоводни записвания в документите и неустановената връзка между паричните средства, получени от И. от продажбата на техен имот в [населено място] и тези, внесени по сметка на дружеството-38 300 с различни основания-възстановяване на сума/вноска по разплащателна сметка , доколкото преди това този съдружник е изтеглил сумата 71 570 лв и няколко дни по-късно още 5 000 лв, без посочване на основание за това, са обосновали извода на съда, че купувачът по сделката не е внесъл по сметка на продавача цената на имота.Прието е, че накърняването на добрите нрави в случая се доказва чрез установеното недобросъвестно упражняване на търговска дейност по смисъла на чл.307, чл.302 и чл.289 ТЗ.И. сам е съставял приходни и разходни документи, като са документирани значителни касови наличности, но вещото лице е категорично, че при липса на инвентаризационни описи, тяхната достоверност е съмнителна.Затова и не поме да се направи извод, че с внесената от И. вноска е заплатена цената на имота и, че внесените средства са с произход лично имущество.Прието е, че в случая не е от най-голямо значение занижената цена на сделката, предвид установената действителна пазарна стойност в размер на около 76 000 лв, която я надвишава три пъти.От значение е невъзможността да се проследи действително ли е платена цената със средства от личен произход, а не със средства, които И. е изтеглил от дружеството.Следователно не е установена разменена насрещна престация, с оглед принципа на еквивалентност, което сочи на нарушение на добрите нрави.Прието е, че възражението за придобиване на имота по давност е неоснователно, тъй като сделката е извършена през 2008 г, а до предявяване на иска не са изтекли десетте години, изискуеми за недобросъвестния владелец.

В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Формулирани са 13 бр.въпроси.

Настоящият състав на Трето ГО на ВКС намира, че така формулираните в т.7 от изложението материалноправни въпроси, уточнени от настоящия съд, съобразно правомощията, дадени му с ТР № 1/2009 г/19.2.2010 г по т.д. № 1/2009 г на ОСГТК на ВКС са обусловили решаващите мотиви на съда и са от значение за крайния изход на спора.Същите са разрешени от въззивният съд в противоречие с представените с изложението решения на ВКС, както следва : решение № 6 от 31.1.2013 г, постановено по гр.дело № 470/2012 г на ВКС, Трето ГО и решение № 65 от 21.3.2017 г по гр.дело № 639/2016 г на ВКС, Четвърто ГО.
Касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато по въпросите :
1.Представлява ли евентуалното неплащане на цената по договор за покупко-продажба основание за прогласяване нищожността на сделката.
2. Продажбата на недвижим имот на занижена цена/респ.на цена по данъчна оценка, представлява ли основание за нищожност по смисъла на чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД.
Налице е касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, доколкото по първият въпрос мотивите на въззивното решение са в противоречие с приетото в решение № 6 от 31.1.2013 г, постановено по гр.дело № 470/2012 г на ВКС, Трето ГО, с което е прието, че неплащането на цената на недвижим имот не е основание за прогласяване нищожността на договора за продажба, а представлява обстоятелство относимо единствено към изпълнението на същия.

Относно втория въпрос е налице противоречие с приетото от въззивния съд разрешение, съгласно което продажбата на вещта на занижена цена води до накърняване на добрите нрави.С решение № 65 от 21.3.2017 г по гр.дело № 639/2016 г на ВКС, Четвърто ГО. е прието, че продажбата на занижени цени / в това число по данъчна оценка/ няма отношение към добрите нрави в обществото и не е основание за абсолютна, изначална и непоправима нищожност.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 7 от 15.2.2019 г, постановено по в.гр.дело № 340/2018 г на Апелативен съд-Бургас,, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

ЗАДЪЛЖАВА касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса, във връзка с разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 579, 65 лв, по сметка на ВКС и представи по делото доказателства за внасянето й.

При неизпълнение в срок указанията на съда, производството по делото ще бъде прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ :1.


2.