Р Е Ш Е Н И Е № 126 София, 17.07.2017 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на пети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2453 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Гуна К. Т., действаща в качеството на едноличен търговец с фирма „Г. К.” срещу Решение № 1787/24.08.2016 год. по т.д.№ 276/2016 год. на Софийски апелативен съд. С въззивния акт е обезсилено Решение № 1370 от 18.08.2015 год. по т.д.№ 100/2014 год. на Софийски градски съд в частта с която са отхвърлени предявените от [фирма] срещу Д. ф”З.” обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата над 118365.58 лв. и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата над 36518.05 лв. и е постановил изпращането му по подсъдност на Административен съд София-град (АССГ) в тази част. В жалбата на ЕТ Г. К. се подържа основанието по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивното решение, поради неправилно прилагане на материалния закон и по-конкретно на § 10 от ПЗР на УЕСИФ. Искането е за касиране на въззивния акт и произнасяне по съществото на спора или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация Д. ф. „З.” не изразява становище. Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК за произнасяне по въпросите: 1./ Как следва да се осъществи защитата срещу отказ за изплащане на финансова помощ по програма С. – по административен ред в производство по обжалване на административен акт или по гражданско правен ред, чрез иск по чл.79 ал.1 ЗЗД?; 2./ Прилага ли се ЗУСЕСИФ по отношение на програми, финансирани от фондове, извън тези по чл.1 ал.2 на този закон, включително по отношение на Програма С., която е финансирана от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието?; 3./ По кой ред следва да се довършват образуваните до влизане в сила на ЗУСЕСИФ гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган?”. Като взе предвид доводите по жалбата и извърши по реда на чл.290 ал.2 ГПК проверка на заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е основателна. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата 139189.58 лв. и чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 42945.93 лв. Правоотношенията на страните произтичат от сключен на 28.12.2006 год. Договор № 2635/27.12.2006 год. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специална предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България (С.). По силата на договора [фирма] (ползвател) се е задължила да извърши разходи по реконструкцията на обект Туристически комплекс „Д. къща” [населено място], като помощта възлиза на 50% от одобрените и реално извършени инвестиционни разходи от които 75% се осигуряват от Европейския съюз и 25% от Република България. Твърдението по исковата молба на [фирма] е, че реално извършените от ползвателя инвестиционни разходи в изпълнение на договора възлизат на 281713.17 лв. Съдебно предявената претенция формираща главницата е за изплащане на 50% от сумата на основание чл.1.2 от Договора, а акцесорния иск - от обезщетение за забава за период, предхождащ с 3 години датата на депозирането на исковата молба. Последователно подържаната теза на ответника ДФ”З.” е за неоснователност на претенциите, поради това, че ползвателят е бил неизправен по отношение на срока по чл.1.3 от договора. Отказът за изплащане на финансовата помощ е мотивиран с несъответствие между одобрения инвестиционен проект и реално извършената инвестиция. Първоинстанционният съд е уважил главния иск до размера на 118356.58 лв., а акцесорния до размера на 36518.05 лв., приемайки, че ползвателят не е извършил инвестицията в пълен размер, поради което на основание чл.26 ал.1 предл.2 от Наредба № 15/18.05.2001 год., отказът на ДФ”З.” за покриване на разхода (предоставяне на безвъзмездна финансовата помощ) над този размер е законосъобразен. Решението на СГС е било обжалвано в отхвърлителната му част. За да обезсили първоинстанционния акт, съставът на САС се е позовал на това, че с приемането на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ДВ бр.101/22.12.2015 год.), решението за налагане на финансова корекция, каквото съставлява отказът на ДФ”З.” да предостави посочената сума, представлява индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по реда на чл.73 ал.4 ЗУСЕСИФ. Поради това е постановил изпращане на делото на АССГ за произнасяне по спора в тази му част. Становището на настоящия съдебен състав по посочените правни въпроси е следното: Както бе посочено по-горе, касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.3 ГПК, поради липсата на задължителна съдебна практика по посочените въпроси към момента на произнасяне на определението по чл.288 ГПК. Към момента на произнасянето на решението по чл.290 ГПК, състави на Гражданска и Търговска колегии на ВКС са разгледали различни аспекти на приложимостта на § 10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ по отношение на заварените от закона граждански и административни производства за спорове, произтичащи от неизпълнението на договори или налагане на финансови корекции, касаещи средства от европейските фондове. С Решение № 66 от 21.03.2017 год. по гр.д.№ 60146/2016г., състав на ІV г.о. на ВКС е приел, че исковете за плащане на суми по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми, субсидирани от ЕС със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, предявени преди 25.12.2015 год. (влизане в сила на ЗУСЕСИФ) са подведомствени на общите съдилища и постановените по тях решения са допустими. С Решение № 17 от 23.03.2017 год. по гр.д. № 50176/2016 год., състав на III г.о. е приел, че новата законова уредба ЗУСЕСИФ и ЗИДАПК регулираща отношенията възникнали по повод предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми със средства от ЕИСФ, не изключва съдебната защита по общия исков ред в случаи, уредени с § 10 ал.3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ. Посочил е, че в обхвата на нормата са включени гражданскоправни производства по искови молби, подадени до 25.12.2015 год., срещу изявлението за финансова корекция на ръководителя на управляващия орган, като исковата защита е допустима както чрез осъдителен иск за плащане на суми по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, така и чрез установителен иск в оспорване основанието за налагане на финансови корекции по тези договори. Посочените искове са подведомствени на общите съдилища и следва да бъдат разгледани по същество. С Решение № 68 от 29.06.2017 год. по т.д. № 378/2016 год. състав на І т.о. на ВКС е възприел становището по правните въпроси, обусловили касационния контрол по посочените решения на ГК и е съобразил решението си с тях. Становището на настоящия съдебен състав по въпроси № 1 и № 3 за произнасяне по които е допуснато касационно обжалване, съвпада със становищата по правните въпроси на постановените по реда на чл.290 ГПК решения, посочени по-горе, поради което и отговорите на състава са следните: В случай, че защитата срещу отказ за изплащане на финансова помощ (не съвпадаща с параметрите на термина „финансова корекция”) по програма С. е инициирана преди 25.12.2015 год. по гражданско правен ред, чрез осъдителен иск по чл.79 ал.1 ЗЗД и е образувано гражданско или търговско дело по този спор, то съдебното производство е допустимо и трябва да приключи по този ред. По този ред следва да се довършват образуваните до влизане в сила на ЗУСЕСИФ гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган. ЗУСЕСИФ се прилага и по отношение на програми, финансирани от фондове по чл.1 ал.2 на този закон, включително по отношение на Програма С., която е била финансирана от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието. Програмата С., както и програмите И., ФАР и др. са инструменти за предприсъединителна помощ, подготвящи страните-кандидатки или потенциални кандидатки за членство в Европейския съюз да участват в политиката на сближаване, чрез раздел „Регионална политика” и раздел „Трансгранично сътрудничество”. Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието е заменен от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони. Изброяването в чл.1 ал.2 на ЗУСЕСИФ не е на програми, а на Структурните и инвестиционни фондове (Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство), които са основен финансов инструмент на ЕС за провеждане на регионалната му политика. Изброяването не включва отделните Програми, чрез които се осъществяват механизмите на финансиране от структурните и инвестиционни фондова. Поради това, отговорът на поставения правен въпрос е, че средствата, предоставяни по програма С. са европейски средства по смисъла на ЗУСЕСИФ и по отношение на тях е приложим този закон. По същество. Предвид отговорите на първия и третия от посочените въпроси, следва изводът, че като е обезсилил първоинстанционното решение и е постановил изпращането на спора на АССГ за разглеждане по административен ред, съставът на Софийски апелативен съд е постановил неправилно решение, което ще следва да бъде касирано и делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане и на основание чл.294 ал.2 ГПК, съставът ще следва да се произнесе и по разноските, направени в производството пред ВКС. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 1787/24.08.2016 год. по т.д.№ 276/2016 год. на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.