5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 245 гр. София, 09.05.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти април две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 1351 по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. В. Г. срещу решение № 10326 от 19. 04. 2021 г. по в. гр. д. № 5719/2019 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в частта, с която след частични отмяна и потвърждаване на решение № 4870 от 1. 07. 2019 г. по гр. д. № 8288/2018 г. на Софийски градски съд, I ГО, 18 състав е отхвърлен предявеният от касатора срещу „ЗД „Бул инс““ АД, [населено място] иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП, настъпило на 3. 12. 2017 г., за разликата над 2 500 лв. до 26 000 лв., ведно със законната лихва от 21. 06. 2018 г. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД. Счита, че съдът не е съобразил високия интензитет на търпените болки и страдания от страна на ищеца и продължителния период на лечението му. Релевира оплаквания, че съдът не е отчел лимитите за отговорността на застрахователя. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на атакувания акт в обжалваната част. Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по касационната жалба „ЗД „Бул инс““ АД, [населено място] е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови въззивното решение в обжалваната част, Софийски апелативен съд е приел, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 2 500 лв. При произнасяне по размера на обезщетението решаващият съд е съобразил вида и характера на получените от ищеца телесни увреждания- контузия и навяхване на врата, шийна радикулопатия С7-Тх1 двустранно, интензивността на търпените от него болки и страдания, продължителността на оздравителния период при пострадалия – 20-30 дни, проведеното му консервативно и медикаментозно лечение, липсата на медицински данни за загуба на съзнание и пълното възстановяване на ищеца без очаквания за неблагоприятни последици. В решението на въззивния съд е посочено, че не може да се направи категоричен извод, че единствената причина за проведеното болнично лечение на ищеца за периода от 5. 12. 2017 г. до 11. 12. 2017 г. е било увреждането му при ПТП, доколкото след злополуката не е била налице необходимост от такова лечение и Г. е постъпил в болнично заведение няколко дни след произшествието. Преценката на съда по отношение на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е основана на обществено-икономическата обстановка в страната към датата на ПТП /декември 2017 г./ и обществения критерий за справедливост. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Касационният жалбоподател поставя в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следните въпроси: „1. Относно задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне на обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия; 2. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?“. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС по формулираните въпроси, като се позовава: по първи въпрос – на ППВС № 4/1968 г., а по втори въпрос - на решение № 83 от 6. 07. 2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 1 от 26. 03. 2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 4 от 8. 03. 2021 г. по т. д. № 2940/2019 г. на ВКС, ІІ т. о. Първият въпрос относно прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи, поради което отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. По въпроса е формирана задължителна практика на ВС – ППВС № 4/1968 г. и последователна практика на ВКС. В тази практика са дадени разясненията, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението и практиката на ВКС общи критерии, които в случай на телесни увреждания са видът и характерът на уврежданията, продължителността и интензитетът на търпените болки и страдания, възстановителният период, психическите и физическите последици от уврежданията, остатъчните загрозявания, възрастта на пострадалия и др. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност /служебно известните на състава решение № 93 от 23. 06. 2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 88 от 9. 07. 2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, решение № 158 от 28. 12. 2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I т. о. /. В настоящия случай при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по предявения от ищеца иск по чл. 432, ал. 1 КЗ въззивният съд е съобразил изяснените в цитираната практика критерии и е взел предвид фактите и обстоятелства, които са релевантни за справедливия размер на обезщетението, като ги е оценил поотделно и в тяхната съвкупност. В мотивите на решението е обсъдено заключението на съдебно-медицинската експертиза, като въз основа на него решаващият състав е извършил преценката за справедливия размер на обезщетението при отчитане вида и характера на физическите увреждания на ищеца, претърпените от него болки и страдания, проведеното му лечение, възстановителния период и липсата на неблагоприятни прогнози за здравето му. С оглед изложеното въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на ВС и постоянната практика на ВКС по въпроса относно прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, поради което не е налице въведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Вторият формулиран в изложението въпрос също е от значение за изхода на спора, но при произнасянето по него въззивният съд се е придържал към разрешенията във формираната постоянна практика на касационната инстанция, поради което не е обоснована предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол. В цитираните от жалбоподателя решения на ВКС, както и в известните на състава решение № 66 от 3.07.2012 г. по т.д. № 619/2011 г. на ВКС, II т.о., решение № 157 от 28.10.2014 г. по т.д. № 3040/2014 г. на ВКС, II т.о., решение № 124 от 14.07.2016 г. по т.д. № 2056/2015 г. на ВКС, І т.о., решение № 233 от 20.12.2016 г. по т.д. № 3586/2015 г. на ВКС, II т.о. и решение № 242 от 12.01.2017 г. по т.д. № 3319/2015 г. на ВКС, II т.о. е прието, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Застъпено е разбирането, че лимитите на застрахователни покрития нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства при постановяване на решението по предявения пряк иск срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В обжалваното решение, като е съобразил настъпването на процесното ПТП, в резултат на което на ищеца са причинени неимуществени вреди, на 3. 12. 2017 г., решаващият състав е отчел обществено-икономическата обстановка в страната към момента на увреждането, както и съществуващите към този момент нива на застрахователно покритие, като ги е съобразил заедно с всички установени по делото релевантни за размера на обезщетението обстоятелства. С оглед доводите на касатора следва да се изтъкне, че преценката на отделните факти по делото от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при спазване на принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебния акт и касае правилността на обжалваното решение, съответно не би могла да мотивира допускането на касационно обжалване при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд в обжалваната част. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10326 от 19. 04. 2021 г. по в. гр. д. № 5719/2019 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в обжалваната част. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.